Чак сега, 7 години по-късно разбрах защо Стаята на страха

се нарича така.* За нея не може да има друго име, защото тя е един всеобхватен мехур на сътворението, изпълнен с по-малките мехурчета на всичко, което се намира в него. Това са едни малки стаички. Принципно тези малки стаички са формирани от техния “страх” да не се разпаднат в ефирната същност на цялото, който “страх” е единствената сила, държаща ги в едно цяло и определено състояние. В тия стаички всяко съществуващо нещо “се затваря” с цел да не загуби неговите си собствени параметри, които от негова гледна точка са най-правилните. То ги мисли като най-правилни, защото такива може, a не други, които вероятно биха били същo толкова правилни. 

Обществото е изградено от хора, много хора. Не че хората са сътворили обществото, а те са като градивен материал, колкото и да не им е приятно. Да, в началото наистина те поставили основите му, но после то става твърде жизнено и създава тях. То вече не им е подвластно, както става с всяка една Стая на страха. Тук много нагледно се проявява същността на Стаята на страха. Тя има демонично поведение. Първо, един човек сам по себе си е твърде неспособен да оцелее. Страха от разрушаването на това цяло, което той познава и незнанието за състоянието, в което това цяло ще премине след промяната си, кара хората да се събират в групи. И това се прави с цел цялото да прояви и запази характера си, да се открои от общото.

Винаги трябва да се държи сметка, че Стаята на страха далеч не обяснява нещата едностранно. Всеки даден пример за нейното съществуване и за обяснение на нейната същност може да изглежда едностранчив, но това е, защото всеки пример съдържа цялата й същност, чиито неизброими проявления ние с малките си умове не можем да обхванем едновременно. 

Ето, ако имаме един единствен човек, какво иска той? Ами, иска да си остане цял. Това е големият му стремеж, той постоянно мисли този свой стремеж и влага в него всичките си сили и емоции. Съответно в неговото подсъзнание се формира една устойчива и силно подкрепена от цялата му същност структура

, която започва да определя живота му. Тази мисловна и идейна структура излиза извън рамките на човека, тя вече не му е подвластна. От един човек няма особен смисъл, не дето от повече има някакъв. Но формиралата се система човек се стреми да запази стабилното си състояние, защото не знае дали, ако се промени статуквото, в новосъздалия се свят ще има място за него. Сега може да кажете, че светът би си останал същия. Не, не би останал. 

Ако има и други някакви хора наоколо, този първият, както и всички останали ще направят следното: всеки един от тях ще е формирал по отношение на запазването на собствената си същност една дотолкова мощна Стая на страха, че тя ще ги накара да се обединят. Това е първата фатална грешка от гледна точка на целта за запазване неизменимостта на параметрите. Тези примерно 50 души, веднъж събрали се, никога повече не са същите, дори спират да са подвластни сами на себе си. По този начин се проявява част от същността на Стаята на страха.

Формирането на Стая на страха е естествен процес, става лесно и бързо. По начало тя е средство за сътворение. Тя съдържа в себе си логиката на сътворяваното. За пример може да се даде една водоснабдителна система, по която в разглеждания момент не тече вода. Тя съдържа само пътищата. Една Стая на страха, която е още само семе, съдържа логиката, законите на нещото. Човек знае за много неща, но те не са част от живота му, т.е. по тръбите не тече вода. Примерно, един човек знае, че има несметни богатства. Но като за начало само го знае. До тук няма Стая на страха, защото от компонентите й е реализиран само един. Евентуално е възможно по някакви причини да се добави вторият компонент – емоцията. Това може да бъде страх от бедността, изгарящо желание за богатство или нещо друго, но съвместимо със съществуващото знание. Появи ли се и вторият елемент, остава само появата на третия – условието, мястото за случване. При водопровода вторият елемент може да бъде силата на гравитацията или нагнетателната сила на някаква водна помпа. Само да има и вода и се получава действието. По този начин нашият бъдещ богаташ прибавя и желанието да има пари към това, че най-малкото знае за тяхното съществуване. Какво става после?

После бива обсебен. Това е труднообратим процес, дори понякога без обрат. Колкото по-дълбоко се навлиза в една Стая на страха, толкова по-бързо става навлизането и толкова по-трудно е излизането. Но на нашия човек за сега му липсва възможността да забогатее, защото той все още не е дотолкова обсебен, че да се огледа за някакъв по-продуктивен метод за печелене, т.е. за него все още няма път към мечтата. Ако той не се откаже навреме от нея, тя остава неудовлетворена и компонентите на амбиция в нея се засилват. Като цяло се увеличава нагнетателната сила дотолкова, че разрушава проводите в най-слабите им места и примерно от един човек с хуманни възгледи, той съзира в рекета или лихварството например неговия път към постигането на целта. Ако и по този начин не успее и амбицията продължи да нараства, може да намери безброй други начини. И вече наблюдаваме една Стая на страха, която се мени сама, защото сама мени компонентите си. Много скоро тя излиза извън възможностите на човека да я контролира и започва да диктува живота му.

 Проблемът със стаите на страха е, че те също са системи, макар и изначални. Една твърде усложнила се Стая на страха е способна сама да мени себе си с цел да запази източника си на нагнетателна сила, на жизнена сила. Ако е твърде силна, тя вече е демон или ангел, зависи на кого как му изнася да я гледа.   *тези седем години изтекоха преди пет лета; искам да поясня, че става дума за най-универсалната емоция - страха - страхът да те няма, да не си вече същият, да не знаеш какво ще бъде и ще бъде ли изобщо.

P.S. Ако се интересувате по-задълбочено от природата на заблудите и какво и как трябва да се действа с тях, четете Тибетска книга за живота и смъртта.
Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.

Кирил Кирилов

 

.

Ако приемеш страха за основен и единствен мотив определящ поведението написаното е изпълнимо, но "Страхът погубва разума, това е онази долна смърт която носи пълно унищожение ...". Колкото повече разума диктува поведението , толкова по-малко изкуствени прегради ще има на сцената ;)

Но страхът е онази, която капсулира и отделя едното от другото. Ако се ползват другите емоции, могат да се създават други "стаи".

Разум, не емоция . Не всичко е граница и тук има избор

голо построение, което поради това дори не съществува. Емоцията е онова, което дава плът на построението. Но и емоцията сама по себе си я няма, защото без разума няма субект и обект. Така че дори една и съща логика, например "Аз - Ти", може да бъде реализирана по много различни начини, ако към нея се приложат страх, гняв, омраза, ненавист, любов, състрадание...

"Страхът погубва разума ..."