Постинг
18.05.2010 11:07 -
Стая на страха
Автор: kikowsky
Категория: Други
Прочетен: 1751 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.01.2017 14:41
Прочетен: 1751 Коментари: 0 Гласове:
11
Последна промяна: 19.01.2017 14:41
Съсвем наскоро бях навършил четиринадесет. Вървях пеша от едното ми село към другото, както бях правил стотици пъти преди това. И пак, както и всеки път преди това, мислите ми бяха силни, ясни и отчетливи, изпълнени с жажда за живот и множене. Знам, че именно пътят между двете села стимулираше мислите и идеите ми. Той целият предоставя видимост към Кръга, който съм показал в постинга си "Върбовската глама" и за който някой ден ще пиша.
Предната вечер бях гледал филм, в който страхът на хората по времето на Втората световна бил създал чудовище. В тоя филм ми хареса изразът "стая на страха". Той се заби в главата ми и нямаше отърване от него. Наистина, по едно време вече ми беше писнало настоятелно в главата ми да звучи въпросът "Какво е стая на страха?" и исках да се махне. Опитвах се да не мисля за това, но то пак се появяваше, пак толкова настоятелно. В крайна сметка се предадох и започнах да се напъвам да си отговоря. Заболя ме главата.
Да, страхът на хората беше родил чудовището. То се беше материализирало от човешките страхове. И понеже страховете бяха от едни и същи неща, то тези хора имаха помежду си нещо общо - като да се намираха в една стая. Стая, изпълнена със страх, станал вече толкова гъст, че е добил материална форма. Като си мислех това, тръпки преминаваха през мен - навлизаха през главата и се спускаха надолу по гърба. Усещането беше разтърсващо, леко болезнено, но невероятно приятно. Сълзи ми потичаха от него. То беше нещо като просветление, като удоволствие и страхопочитание от осъзнаването на някаква неизменима истина.
Значи, ако много хора мислят за едно и също нещо и влагат еднакви емоции в него, то идеята за това нещо ще добие материална форма. А страхът е толкова примитивен, че е почти еднакъв у всички. Лесно е да да се вложат еднакви емоции. В същото време страхът е силен, много силен, много интензивен. Дори малко хора могат да създадат големи количества от него. Страхът е вроден и присъщ - той най-лесно се поражда и изпитва.
Бях на върха на щастието - имах първата крачка към правенето на магии. Да имам идея за нещо и да я наситя с емоции. Споделих това с приятели и те много бързо го възприеха. Беше ясно, че стая на стараха може да се създаде - като се мисли за нещо страшно и се изпитва страх. Стаята можеше и да се усети - по страха, който лъха от нея. Стаята можеше и да се определи - къде е, с кое е свързана, от кое точно е страхът. Стаята можеше да се върти - с различно отношение към нея тя би имала различно отношение към нас. В стаята можеше да се влиза - човек да се впусне в мисли за съдържанието й и да изпитва страх от него. Опасното беше, че влизането твърде надълбоко е необратимо - човек полудява и няма "излизане".
Започнахме да практикуваме - ходехме на страшни места и си разказвахме страшни истории. Обливаше ни неописуем страх, но не за тялото, а това беше още по-страшно - че можеше да останем без души, никога повече да не сме себе си. Въпреки, че беше много страшно, се пристрастихме към страха. Искахме още и още от него. Не можехме да преодоляваме желанието си да изпитаме страха отново.
Тези занимания и идеи се оказаха много прогресивни. По онова време изживях и бях свидетел на най-могъщ интелектуален прогрес. Мозъците ни работеха над възможностите си (може би заради адреналина) и надраснахме себе си с много. Всичко вече беше проницаемо. Всичко можеше да се усвои и да се разбере. Знам, че ако същият подход се използва за обучение, то могат да се създадат богоподобни по мисловните си възможности хора.
Стаята на страха ми даде обяснение защо има страшни места. Защото някой е създал у себе си виждането за мястото като опасно и облекъл това свое виждане в страх. По този начин той е отворил за това място една стая на страха, чието присъстие може после да се усети и от други хора. Някой се обръщат настрани и спират да мислят за страшното. Други се задълбочават в мислите и създават още страх, с който да подхранят стаята. Така някой места стават наистина страшни и дори в тях могат да заживеят същества, родени от страха и мислите на хората.
Това даваше ключа за масов контрол над хората - чрез създаване на стая, в която те да бъдат примамени да влязат. Можеше да се измисли символ, свързан с тази стая. Всеки път, когато го видеха, хората биха навлизали още по-дълбоко в стаята и да стават все по-подвластни.
Стаята на страха можеше да се използва и за създаване на демони. Трябваше да си ги измислиш и да им дадеш сила и живот чрез страх. С нея можеха да се правят магии. Стаята на страха се оказа безбрежно велика, защото ми даде връзката между мислите и материята.
Разработихме си метод за установяване дали на някое място обитава някакво същество - представяхме си как вървим заедно натам. Един от нас играеше ролята на водач и до определено място описваше точно откъде минаваме и какво виждаме, за да синхронизираме мислите си. В последния етап от изминаването всеки вървеше сам, представяйки си, че е в групата. Целта беше, като се стигме в мислите до мястото, да погледнем какво има там. След това си разказвахме какво сме видели. Така видяхме много същества на много места. Въпреки, че мислите ни бяха синхронизирани, в последната част всеки вървеше сам и, видехме ли едно и също нещо, това беше и истината за мястото. Ще кажа само, че описанията ни съвпадаха до подробности.
Тук пропуснах много подробности и случки, защото ще ми трябват дни, за да ги опиша. Едни от най-важните са, че развихме телепатични способноти - помежду си можехме да знаем кой за какво си мисли, можехме взаимно да си довършваме изреченията, а можеше и изобщо да не говорим. Знаехме кой мисли за нас и какво. Знаехме дали на определено място ще срещнем някого и кого. Светлините угасваха откъдето минавахме, а телефоните започваха да звънят.
P.S. Искам да добавя, че духове (разни непознати сили) действително съществуват и лично съм заснел един от тях. Това стана съвсем без да искам. Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.
Кирил Кирилов
.
Предната вечер бях гледал филм, в който страхът на хората по времето на Втората световна бил създал чудовище. В тоя филм ми хареса изразът "стая на страха". Той се заби в главата ми и нямаше отърване от него. Наистина, по едно време вече ми беше писнало настоятелно в главата ми да звучи въпросът "Какво е стая на страха?" и исках да се махне. Опитвах се да не мисля за това, но то пак се появяваше, пак толкова настоятелно. В крайна сметка се предадох и започнах да се напъвам да си отговоря. Заболя ме главата.
Да, страхът на хората беше родил чудовището. То се беше материализирало от човешките страхове. И понеже страховете бяха от едни и същи неща, то тези хора имаха помежду си нещо общо - като да се намираха в една стая. Стая, изпълнена със страх, станал вече толкова гъст, че е добил материална форма. Като си мислех това, тръпки преминаваха през мен - навлизаха през главата и се спускаха надолу по гърба. Усещането беше разтърсващо, леко болезнено, но невероятно приятно. Сълзи ми потичаха от него. То беше нещо като просветление, като удоволствие и страхопочитание от осъзнаването на някаква неизменима истина.
Значи, ако много хора мислят за едно и също нещо и влагат еднакви емоции в него, то идеята за това нещо ще добие материална форма. А страхът е толкова примитивен, че е почти еднакъв у всички. Лесно е да да се вложат еднакви емоции. В същото време страхът е силен, много силен, много интензивен. Дори малко хора могат да създадат големи количества от него. Страхът е вроден и присъщ - той най-лесно се поражда и изпитва.
Бях на върха на щастието - имах първата крачка към правенето на магии. Да имам идея за нещо и да я наситя с емоции. Споделих това с приятели и те много бързо го възприеха. Беше ясно, че стая на стараха може да се създаде - като се мисли за нещо страшно и се изпитва страх. Стаята можеше и да се усети - по страха, който лъха от нея. Стаята можеше и да се определи - къде е, с кое е свързана, от кое точно е страхът. Стаята можеше да се върти - с различно отношение към нея тя би имала различно отношение към нас. В стаята можеше да се влиза - човек да се впусне в мисли за съдържанието й и да изпитва страх от него. Опасното беше, че влизането твърде надълбоко е необратимо - човек полудява и няма "излизане".
Започнахме да практикуваме - ходехме на страшни места и си разказвахме страшни истории. Обливаше ни неописуем страх, но не за тялото, а това беше още по-страшно - че можеше да останем без души, никога повече да не сме себе си. Въпреки, че беше много страшно, се пристрастихме към страха. Искахме още и още от него. Не можехме да преодоляваме желанието си да изпитаме страха отново.
Тези занимания и идеи се оказаха много прогресивни. По онова време изживях и бях свидетел на най-могъщ интелектуален прогрес. Мозъците ни работеха над възможностите си (може би заради адреналина) и надраснахме себе си с много. Всичко вече беше проницаемо. Всичко можеше да се усвои и да се разбере. Знам, че ако същият подход се използва за обучение, то могат да се създадат богоподобни по мисловните си възможности хора.
Стаята на страха ми даде обяснение защо има страшни места. Защото някой е създал у себе си виждането за мястото като опасно и облекъл това свое виждане в страх. По този начин той е отворил за това място една стая на страха, чието присъстие може после да се усети и от други хора. Някой се обръщат настрани и спират да мислят за страшното. Други се задълбочават в мислите и създават още страх, с който да подхранят стаята. Така някой места стават наистина страшни и дори в тях могат да заживеят същества, родени от страха и мислите на хората.
Това даваше ключа за масов контрол над хората - чрез създаване на стая, в която те да бъдат примамени да влязат. Можеше да се измисли символ, свързан с тази стая. Всеки път, когато го видеха, хората биха навлизали още по-дълбоко в стаята и да стават все по-подвластни.
Стаята на страха можеше да се използва и за създаване на демони. Трябваше да си ги измислиш и да им дадеш сила и живот чрез страх. С нея можеха да се правят магии. Стаята на страха се оказа безбрежно велика, защото ми даде връзката между мислите и материята.
Разработихме си метод за установяване дали на някое място обитава някакво същество - представяхме си как вървим заедно натам. Един от нас играеше ролята на водач и до определено място описваше точно откъде минаваме и какво виждаме, за да синхронизираме мислите си. В последния етап от изминаването всеки вървеше сам, представяйки си, че е в групата. Целта беше, като се стигме в мислите до мястото, да погледнем какво има там. След това си разказвахме какво сме видели. Така видяхме много същества на много места. Въпреки, че мислите ни бяха синхронизирани, в последната част всеки вървеше сам и, видехме ли едно и също нещо, това беше и истината за мястото. Ще кажа само, че описанията ни съвпадаха до подробности.
Тук пропуснах много подробности и случки, защото ще ми трябват дни, за да ги опиша. Едни от най-важните са, че развихме телепатични способноти - помежду си можехме да знаем кой за какво си мисли, можехме взаимно да си довършваме изреченията, а можеше и изобщо да не говорим. Знаехме кой мисли за нас и какво. Знаехме дали на определено място ще срещнем някого и кого. Светлините угасваха откъдето минавахме, а телефоните започваха да звънят.
P.S. Искам да добавя, че духове (разни непознати сили) действително съществуват и лично съм заснел един от тях. Това стана съвсем без да искам. Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.
Кирил Кирилов
.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
