Прочетен: 4724 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 19.01.2017 16:28
Всичко това е проверено с личен опит :) Понякога плачевен...
Дълго време живях в село Чупрене. Там работеха майка ми и баща ми и там учих до седми клас. Живеехме в общинско жилище под наем. В един много симпатичен триетажен блок. До него започнаха в края на соца да строят нов, същия. Но го свари демокрацията и така си остана само на груб строеж. Децата го наричахме Новия блок. Играехме там много.
Едно лято още сутринта към девед-девет и нещо започнахме поредната игра там. Играехме на войници. Тичахме навсякъде и някъде към обяд се събрахме всички на стълбището на третия етаж да почиваме и да се приготвяме да си ходим. Говорихме си. По едно време светлината като че ли стана някак странна – може да е минал облак и всякакъв вятър утихна. По тавана се чуха някакви стъпки и малко пепел се посипа между стълбищата. Много добре знаехме, че горе не може да има никой, защото няма как да се е качил, понеже ние през цялото време обикаляхме там и не видяхме никой да се качва. А всички бяхме на стълбището на третия етаж.
Осъзнахме това. Разбягахме се бързо и скоро не ходихме. Всички мислехме, че на тавана на Новия блок има дух. После, като помислих, се убедих в това още повече. На тавана беше винаги страхотна жега и задух, защото никакво течение не се получаваше. Затова не можеше вятър да е съборил пепелта.
Няколко години по-късно пак бяхме там и пак играехме на някаква игра, нещо като криеница. Един приятел беше махнал няколко керемиди от покрива и се качваше отгоре, за да не могат да го намерят. Беше мой ред да търся и аз знаех къде да го намеря. Качих се на тавана и отидох към дупката в покрива. Чувах стъпки отгоре и знаех, че ще го спипам. Обаче ме беше страх от високо и не излязох на покрива. Чаках. Някъде отдолу другите започнаха да викат да си ходим, беше пак по обяд и пак имаше някакво странно усещане на оня таван. Не се чувствах комфортно. Започнах да викам приятеля да си ходим, защото така викаха отдолу. По едно време чух някой да идва зад мен. Беше приятелят – не е бил на покрива. Не исках и да знам кой е ходил по покрива, щом не е бил той, но се досещах. Там не беше никой от останалите, защото те бяха на по-долните етажи.
Тогава историята за духа от Новия блок трайно ни развълнува. Дълго се наговаряхме пак да отидем през лятото по обяд и да чакаме на същото място. Беше ме страх, но не можех да си позволя да ми се смеят за това и с едно момче отидохме. Седнахме на стълбището на третия етаж и си говорихме. По едно време светлината стана странна и вятърът утихна. Усещането беше много странно. Пак се чу шум от тавана и пак се посипа пепел между стълбищата. Този път не бягахме, защото бяхме решили, че не трябва да се бяга. Затова слязохме бавно, но поне аз имах огромно напрежение в себе си.
Решихме, че ще ходим пак, но вечер. Направих приготовление за тая цел. В една от стаите начертах голям кръг на пода, за да бягам в него, ако се наложи. От „Вий” на Гогол знаех за това.
Дойде въпросната вечер и започнахме да се качваме по стълбите с фенерчета. Когато правех завоя на втория етаж, както светех напред, на стената лъча от фенерчето очерта за секунда една човешка сянка, но пред мен нямаше никого. Може и да е било някакъв трик на психиката. Не знам, стана бързо.
Мина още доста време и бяхме на разходка из една гора. Доколкото си спомням отидохме за гъби и носехме един голям плик, но не намрихме гъби. Обаче намерихме примки на бракониери и ги прибрахме. Имаше поне двайсетина. Набутахме ги в плика и си тръгнахме. Чудехме се къде да си ги скрием и накрая решиме да е в мзето на Новия блок. Но се уговорихме да не се разделяме. Обаче приятелят ми го обвзе някаква твърдоглава решителност и се замота из помещенията. Бях сам в едно мазе. Като че простраството се огъна все едно таванът много бързо ивибрира надолу към мен. Зави ми се свят, усетих, че нещо взеле в мен. Знаех, че съм вселен от духа.
Предната година намерих у нас една книжка – „Медитацията – път към просветлението”. В нея предупреждаваха да се чете по-нататък, само когато се усвои всичко до тук. Бях усвоил само две-три медитативни упражнения и книжката изчезна безследно. Но бях научил задаването на въпроси към цялото си съзнателно и несъзнателно същество. Исках да видя кой се всели в мен и започнах медитацията. Изпращах един и същи въпрос стотици пъти към всичко в себе си. След това зачаках. Тогава се появи видението. Фучах из Новия блок като чисто съзнание. Аз бях духът. Сам се бях вселил в себе си.
Всичко друго съм очаквал, но не и това. Мислих по въпроса. Първо мислех, че това е съвкупността от мисли и емоции, които съм отделил на това място през годините и така се е оформило сравнитело самостотелно съзнание, което е искало да се върне.
Но след това разбирането ми стана по-рафинирано. Преди да се случи това имах идея за внасяне н съзнанието в някакъв обект – конкретно в стъклена запушена дамаджана малко преди смъртта, за да се избегне разрушаването му или отиването в ада или в рая. Това съзнание щеше да чака, докато някой не попадне в лизката околност на обекта и не бъде впечатлен от нещо. Тогава той щеше да е отворен и съзнанието да се всели в него. Опитвах няколко пъти да пиша разказ с този сюжет, но не се получаваше.
Постепенно с годините разбрах какво беше станало тогава. Към края на живота си съм навлязал в дълока медитация и съм си припомнил момент отдетството си, когато нещо силно ме е впечатлило. Така съм пренесъм съзнанието си в този момент и на това място. Там то се е вселило в мен, като така съм дал сам на себе си опита на целия си живот, когато съм бил на четиринадесет години.
Това е техника за просветление в рамките на един живот. Можеш да направиш 50, 100, 200 такива кръга, като всеки път съзнанието и разбирането ти нарастват неимоверно.
Едно от най-трудно постижимите неща е прераждането в човешко тяло, което дава най-големите възможности за просветление. Затова тялото може да се ползва толкова, колкото е потребно.
Всеки такъв цикъл изменя съдбата на себе си в началото на живота и краят на живота е друг. Така се изживяват огромни множества от опитности в рамките на един живот. Привидно е парадоксално, но не е, защото действието се развива в огромни множества от паралелни реалности, които са обуловени от различните направени избори при всеки цикъл.
С това вече имам перфектното обяснение защо поглеждането по нов начин към сибития от миналото лекува чудодейно ума и тялото. Това е, защото като си припомним минал травмиращ момент, ние пренасяме съзнанието си там и тогава. А това е момент, в които сме силно впечатление и отворени за въздействие. Там прехвърляме знание за всички последствия, както и нови гледни точки. Това променя съдбата на миналото ни аз, а с това и на настоящето.
По този начин си обяснявам и интуицията – изправени пред съдбовен избор, ние сме силно впечатлени. По-късно си спомняме за този избор и за знаем неговите последствия. Понякога задълбочено мислим за тях, което прехвърля информацията в момента на избирането. Там това се проявява като интуиция.
Тъй. Това е най-висшата магьосническа практита – да живееш безброй пъти в рамките само на един живот. Целта на такова начинание е да станеш Магребал – богоравен.
От тогава започнах да знам и да разбирам. Просто изведнъж. Изведнъж станах сякаш сто пъти по-умен. Все едно си припомнях. Минаваха години и четях в книги неща, които предполагах още тогава. Винаги минаваше време и сведенията ми се оказваха безпогрешни.
Такъв живот може да не е по вкуса на всеки, защото води до отдръпване от участие. Предварително знаеш кое как ще стане и нищо повече не ти е наистина интересно. Такъв живот може да се превърне в дълбоко отегчение от живота и да стане много опасен.
Друга много силна практика е самовнушението. Всяко нещо, което имаме като разбиране, е самовнушение. Ние съзнателно или несъзнателно сме избрали да го приемем. След това то започва да ръководи живота ни. И всяко едно от тези внушения може да бъде напълно променено. Това са просто едни записи. Да, това е душата ни, която е съвкупност от записи, но ние не сме душата си. Само сме облечени в нея. Затова можем и да я променяме, както си желаем.
Лягаш по гръб. Казваш си „когато се отпусна достатъчно, палецът ми ще помръдне”. Започваш да си представяш частите на тялото си и си повтаряш „левият ми крак се отпуска и натежава”, докато действително се отпусне и натежи. Повтаряш това за всяка част. Умът ще започне да се разсейва. Всеки път, щом го уловиш да се е разсеял, го връщаш обратно и продължаваш. По някое време вече все едно нямаш тяло. Палецът трепва. Тогава вече си мого дълбоко отвъд външните обвивки. Повтаряш си десет пъти по десет новото внушение. Ако можеш да си представяш това, още по-добре. Лично аз си представям, че съм в залата за управление на себе си, където настройвам параметри.
Вече от години не правя това, но то работи чудесно. Ако наистина е станало добре, забравяш с месеци и даже с години за него. Ставаш напълно нов човек, който никога не е правил това, а винаги си е бил с това свойство, което си е внушил. Силата на тази практика е невероятна. Можеш да се превърнеш във всичко. Но не я обичам. При нея просто заменяме едно неразбиране с друго.
Най-силната практика е собственото ти въображение. Всичко, което можеш да си представиш, е истина. Каквото поискаш искрено, получаваш го много бързо. Ако наистина пожелаеш просветлението, твое е.
Ние винаги правим една глупост, която спъва всичко. При всяка промяна ние сме в нов паралелен свят, където това е истина. А ние искаме две противоречащи си неща. Искаме промяната, но да сме си в същия свят. Това не може да стане. В този свят нещата са така и така ще си останат винаги. Ние фактически не искаме нещо друго, освен да добием велико предимство пред останалите и да получавам облаги от това. За тази цел имаме нужда от новата сила, от новите възможности именно в тоя свят. В това се състоинашата глупост. Когато искрено пожелаш нещо, то не е, за да добиеш предимства чрез него, а защото искаш само това да е истина. Тогава то става. Но ние винаги искаме, за да благоденстваме над другите. Това убива всяка практика.
Има и други, колкото си искаш на брой. Сега работя над една страхотна. Мислех да не казвам тези, но какво пък. Човек трябва да има избор, а за да има избор, трябва да има знание и възможности.
Практиката си е в теб постоянно, а най-великата е твоето въображение и твоята искреност.
Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.
Кирил Кирилов
.
Най-важната практика е всеки ден, когато правим нещата, да се питаме пак ли правим всичко по стария начин и искаме ли това да продължава така. :)
А то е много просто. Това е да се обръща внимание. Най-опасен е шофьор, който кара винаги по един и същи маршрут, защото спира да гледа и да мисли. Ние сме такива шофьори.
Когато минаваме покрай нещо, нека го погледнем, нека му обърнем внимание. Да дадем шанс на нещата да донесат своето послание до нас :)
14.12.2012 14:43
Обаче за мен магията е най-безценен дар и най-съкровено желание. Довлен съм, че живея в налото на епохата Водолей, когато тя ще се върне и бъде толкова нормална и ежедневна като ходенето.
По този въпрос е писано в много учения. За истински виждащия светът е винаги току що създаден, безкрайно завладяващ и интересен. Човек постигнал осъзнаването всеки миг се ражда и умира заедно с целия свят, и поради това го преоткрива отново и отново всеки миг.
Карлос Кастанеда: "Ако човек не се е научил да вижда, всеки път, когато погледне света, нещата му изглеждат еднакви. От друга страна, когато се научи да вижда, нищо не е същото всеки път, когато го види, и все пак то си е същото."
http://chitanka.info/text/2907/4
Тантра: "But however much we think we know each other, the real truth is that we do not. The second secret of the tantric love school is that we must come to each other fresh, as though we are two strangers. Forget the past and rediscover one another anew." "At the very core of being there is emptiness in which things are continually sparkling into existence, constantly renewed."
Или както е казал Руми:
"Няма край на Пътешествието, няма край, няма никога край...
Как може влюбеното сърце някога да спре да се отваря?
Ако Ме обичаш, - каза Той - Няма само веднъж да умреш.
Във всеки миг ще умираш във Мен, за да се раждаш отново!
Бъди Жив,
Бъди Жив в Любовта.
Мъртвите не могат да направят нищо.
Кой е Жив във този свят на призраци?
Този, чиято Любов не спира да се ражда.
Създадох те от пламъци
и сега в Огъня те слагам.
Ти винаги си с Мен,
но не винаги го знаеш.
Аз Съм изкусен магьосник
и Съм те омагьосал.
Сега, опитай се да се измъкнеш!"
http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=90d0e827b8532d64f35e0d2d270ea9db&showtopic=10799#entry132358
