Вглеждането в света около нас, както и в нас самите, би трябвало да ни покаже, че всичко е циклично. Повторенията не са напълно еднакви, както никой ден не е еднакъв с никой останал, но всичките са дни и следват един след друг. И това е неумолим закон. Той се отнася до всяко едно нещо, защото всяко нещо се "появява", търпи развитие и "изчезва". Появяването и изчезването вероятно са само илюзорни представи за начало и край, като в действителност са плавни преходи. 
Земята участва в много цикли, а с нея и нашият живот. Такива цикли са денонощието, годината, цикълът на зодиака (25920 години). Вероятно има и други, някои от които много кратки, а други с невъобразима продължителност. Но принципът е неизменен и всичко това касае нас. Защото ние не сме нито първи, нито последни, нито сме уникални и изключителни. Нашите постижения не са "за пръв път" и не са най-велики, нито до сега, нито изобщо.
Знае се, че древните астрономически обекти с времето губят точността си, което се дължи на прецесията на Земята - промяната на наклона на оста й през 25920-годишния цикъл. Това неминуемо се отнася за всяка мегалитна обсерватория. Но към днешна дата слънчевата обсерватория на хълма на Магура е точна. А личи, че е строена много отдавна. Едно от обясненията е, че е строена в същия етап от космическия цикъл, в който се намираме и ние - преходът от Риби във Водолей, но преди 25920 години или преди Х.25920 години, където Х е цяло число - брой цикли. Другото възможно обяснение е, че предвидливо е построена така, че да е точна в наше време - някой е искал да ни остави ясен знак, че нашето време е особено. Време на преход, време за избор.
Магурската слънчева обсерватория
Допълнително на това, записаното в Магура е не само начин да се съхрани древното знание, но е и послание. Там е казано всичко, но с малко "думи". Само това как ще го четете (конкретната гледна точка) ще ви даде знанията от различните области на живота. Там е посочено, че космическите цикли са даденост, като са изброени и онези, от които зависим най-пряко:
Свързаните с Луната
Свързаните със Слънцето

Свързаните с планетите и с други космически обекти,

както и знаци, които много напомнят на съвременния знак на Водолея

С голямо убеждение смятам, че наистина са се опитали да ни кажат, че нашето време е особено и са ни оставили знанието и разбирането си, за да не сме "сами" по пътя си към неизвестното. Защото решителният момент е тук, той не предстои - ние сме до раменете в него. Но как да направиш избор, като не знаеш възможностите? Кой път да поемеш и до къде ще те отведе? Помислено е и за това, и на тези наши терзания е даден отговор - кратък, точен, ясен и изчерпателен.



След като веднъж е създаден, човекът може да е поеме по два пътя: долният път от двете редици, където ще използва сечива, ще ловува, ще развива техническа цивилизация (сегашният ни път). Сам по себе си този път не ни отвежда никъде, затова е и задънен. Дори да се разселим из космоса, пак сме си същите.
Пътят от горния ред е другия избор. Убеден съм, че е описан изчерпателно, но не ме питайте как точно се чете - аз съм продукт на долния път и не съм живял онакъв живот. Все пак след време ще мога да го прочета пълноценно и него.
Ето, след появата си на света сме могли да поемем по различни пътища и сме го направили. 


Имало е съвсем кратък период преди това, през който още не сме били направили избор, защото сме били напълно доволни от всичко. Тогава сме били в "райската" градина. Но след това ставаме лакоми за все повече и повече и се налага да поемем по някое от разклоненията, с което излизаме от "рая". Преди обаче да се появим в "райската" градина, сме били "посяти" тук, като описанието на процеса е много обстойно и заема почти всички останали рисунки. Същественото е, че създаването ни има три начала - пространствено, мисловно и силово. Мисловното начало има три лица - представя се от три човекоподобни фигури, седнали в йогийски пози.
Трите начала се комбинират помежду си, като отначало резултатите са прости и схематични, а с натрупването (приписването) на към качества към тях стават все по-плътни, телесни и реалистични. Ако искате да се върнете към божественото, към вселенското, то започнете да се отричате от своите характеристики - отписвайте ги от себе си. Тези последни до тук редове показват от къде идват и Будизмът и Християнството. Може да започнат спорове, готов съм в отделни постинги да се обоснова. Един от най-интересните въпроси остава. Кой ни пося тук? Както и защо, но отговорът е винаги един и същ - за да продължава животът и да се развива. Да поема по различни пътища, да достига до задънени улици и осъзнат да се отрече от лудостта на придобиването на качества. Тогава да се върне назад по пътя на сътворението си и да се едини с Вселената във вечно блаженство, в което няма аз-ти, а само съм.
Може да е много трудно да се каже точно кой е "бащата" ни, но има знаци, които показват в коя посока да го търсим.
Това е петроглифът от Белоградчик. Освен всичко останало, той ясно показва и две важни посоки - север и югоизток. Преди два дни измерих и в коя точно посока гледат поредицата от съвпадащи прорези на изкуствената пещерата Лепеница - те гледат точно на югоизток и на около 20-30 градуса над хоризонта.
Нека запознатите с небето кажат кои съзвездия и звезди изгряват там.
И накрая, за да е ясно къде отиваме: и горният и долният път са еднакво задънени - нито само духовност, нито само материалност. И двете водят наникъде. Остава само едно - за да живеете в "райската" градина, бъдете себе си. Бъдете доволни от това и не ламтете за повече. Или се върнете обратно по пътя.

Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.

Кирил Кирилов

 

.

Защото не само разбрах написаното в него, но и го осъзнах.

Радвам се ,че си го осъзнал :)))))))))))))
В райската градина можем да бъдем само ако сме себе си !
Щом вършим нещата ,както повелява сърцето и съвестта ни - ще сме в Рая :)))))

Ако телата ни са от Орион, то някой ще очаква полза от тях. Тогава стремежът към телоугодничество ще ни направи роби. Горният път като че ли не го познавам изобщо. Може той да е спасение. Може това да бъдеш себе си да е спасение, но кой е онзи, който знае кой е? И не се ли заблуждава?

Намираме "себе си",само чрез Светото Писание.Поздрави!

защото то е написано в Магура много преди началото на новата ера :) Само не се знае после какви модификации са му правени и с каква цел.

Време и ученити от БАН да проявят интерес.