Гламата е пред погледите на човека, откакто той ходи по тези земи. Образувала се е при издигането на Стара планина. Следователно, всички обекти върху нея трябва да са били на разположение на човешкото зрение през цялото това време.
Въпреки че много пъти сме изминавали пеша пътя между Върбово и Чупрене, от който Кръгът се вижда, разбрахме за него едва няколко дни след слънчевото затъмнение през 1999. Тогава майка ми сънувала сън, в който видяла кръг върху гламата. От тогава го наблюдаваме всеки път, когато минаваме от там, и уважението ни към него непрестанно нараства.
(За сега гледайте изображения тук. Ще се постарая скоро да приложа снимки.)

Градището и Портата.
 
Кръгът.

        Изглед към Кръга от средата на Градището - където започва отвесната скала надолу.
  
Както се вижда, кръгът е разположен по равно върху гора и тревна площ, като границата между тях го дели през средата почти вертикално. В гористата част периметърът му се очертава от просека в гората, а в тревистата - от линия от дървета и храсти. 
Кръгът се изменя непрестанно, като понякога промените стават и за няколко дни. Менят ширината и отчетливостта на очертанията, цвета на растенията, конфигурацията му. За около една година се беше разделил на четири сектора от по 90 градуса. В други случаи само за дни големи части от него се покриват с храсти и дървета или пък последните изчезват, като че ли никога не ги е имало. Най-често преди измененията горната част на гламата се покрива с мъгла за един или повече дни и след разсейването й се показва нова конфигурация. В много случай цялото небе е чисто, а само в района на Кръга ниско над терена се стели неголям облак. 
Ходили сме на Кръга няколко пъти. Първият път бях доста малък и ходих сам. Беше сравнително откачено начинание, защото беше жестока жега, а стигането до там иска доста изкачване. По време на изкачването се страхувах много силно, като към края страхът достигна почти до паника. Затова не се задържах дълго там, а слязох много бързо. Все пак бях стигнал до долната част на окръжността, където тя влизаше в гората. Изглеждаше като линия от изсъхнали дървета през гората, но шумата си стоеше.
Много години по-късно започнахме да ходим там с родителите ми. Вече не беше страшно, а интересно. Преди да отидем първия път заедно, се чудехме в каква посока да направим маршрута - по часовниковата стрелка или срещу нея. В крайна сметка и до ден днешен предпочитаме движението по часовниковата стрелка.
Като стигнахме там, видяхме, че долната част на Кръга е задигната като площадка. Границата се очертава от изправени каменни плочи. Случвало ми се е да усещам преминаването през нея като мощен поток през тялото си. 
Следващото нещо, което ме впечатли силно, беше, че някои растения са изсъхнали само в някои от клоните си, а понякога не и цял клон, а само части от него. Шумата си стоеше върху тях, като да са хербаризирани. Все едно изсъхването е станало преди не повече от седмица и вятърът не е имал време да отрони листата. Тези изсъхвания на части от растенията все бяха на границата между гористата и тревистата част, като изсъхналите части бяха в тревистата. В нея имаше и цели изсъхнали растения, но без характерните белези по стеблата и клоните (когато си личи, че растението е мъртво отдавна), а само листата, които си стояха непокътнати върху тях.
При следващи ходения много пъти сме виждали растения на места, където не е имало нищо при предното посещение. Това бяха дръвчета на по няколко години, а ги нямаше само преди месеци. Напълно зрели растения се появяват изведнъж, други изчезват също толкова бързо. Какъв е отговорът? Порастват за дни ли? Или пък изчезват за дни без останки? Едва ли. Моите предположения са, че Кръгът е пресечна точка на няколко паралелни свята. При всяка промяна в него преминаваме в друг. 
Да, защото ако имам възможни решения 1 и 2, всяко от тях прави за мен света различен от това, което е бил до сега. Но все пак всяко от решенията се взима с вероятност, така че с вероятност съществуват множество паралелни светове, където всеки от нас е взел различни решения - ние само следваме разклоненията на едно дърво на решенията, което се материализира под формата на паралелни светове. Защо тогава ни се струва, че сме в този свят, а не в останалите? Защото емоционално сме привързани към взетото решение и сме "слепи" за другите светове. Освен това преходите стават незабележимо от наша гледна точка, защото преминаването е гладко - без прекъсвания и начупвания.
Един приятел пътувал с влак. В купето имало някаква баба, с която се заговорили. Като разбрала, че той е от Белоградчик, му казала напълно убедена и без всякакво съмнение в думите си "В твоя край има портал. От там се минава в други животи." Като ми го разказа, нямаше съмнение кое е и къде се намира портала.
Кръгът има лечебни свойства, изпитал съм ги върху себе си. Освен това, всички наранявания, които могат да се получат там (теренът си е труден), отшумяват много бързо. Кръгът изпълнява и желания - и нищо чудно! Та нали желанието е вид избор, а човек се намира точно на портала, от където става преминаването в света на другия избор.
И още много мога да говоря за Кръга. Под повърхността има кръгла зала на пещера или машина (за подобни издигнали се с хълмовете пещери вижте тук). Може и двете. Но нямам представа откъде се влиза, иначе отдавна да съм го направил! Знам къде е бил входът някога, преди гламата да се надигне, плочата да се сцепи и проходите да се затворят - това е Портата - едно образувание, съвсем наблизо.
Освен всичко останало, което изредих до тук, цялата конфигурация на Кръга прилича на буквата Ф, но с водоравна чертичка отгоре. Такъв символ има в Магура и символизира Луната. Наблизо има долмен - струпване на камъни, без да са редени в зид. Върху хълма на Магура има огромен долмен със сложна форма, който в древността е служил за слънчева обсерватория. Слънчева обсерватория има и в пещерата Лепеница.

Портата.
 




  Видео. Филмчето е за Върбово, но след средата се концентрира върху гламата и по-специално върху района на Градището.   Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.

Кирил Кирилов

 

.

на Клюн.
Градището е ползвано за отбрана, но не вярвам това да му е било първоначалното предназначение. Докато кръгът няма изобщо защитна стена.