Постинг
09.04.2021 20:50 -
Невероятни жени - животът на български царици и след тях (12-17 в.)
Автор: u4itel
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1405 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.04.2021 20:53
Прочетен: 1405 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 09.04.2021 20:53
Първата невероятна жена, която споменавам, не е българка, но е направила добри неща за България. Тя е българска царица, но е византийка. Макар да е изключително коварна, тя все пак мъдро ръководи поверения й народ. Тя е Мария Палеологина. Самият й брак с цар Константин Тих носи на България зестра от завърнатите на България южночерноморски земи. Но таткото не спазва обещанието си към България и тъкмо тази жена подтиква мъжа си към война. И смело се противопоставя на почти всички претенденти за престола, които сa с надежда за скорошна смърт на осакатяващия й при езда мъж. Между тях е деспот Яков Светослав - руски изгнанник, облагороден от брак с българка. Тя хитро го залъгва, давайки законно осиновителство на този "младеж", а после го отравя. И пак за да спаси България отново от византийците, тя се омъжва за убиеца на мъжа си - водачът на селски въстания Ивайло. Цар Ивайло подтикван от нея застава срещу вредния за България татаро-византийски съюз. Цар Ивайло бива убит от татарския хан. А Мария била предадена от новия български цар (поставен от Византия) и някои търновски боляри.
Българските мъжки царски особи май повече мислели за жени, отколкото за България. И когато цар Иван Александър натирил първата си Теодора и си взел втора, която народът наричал все пак Сара (колективно название на жена от еврeйски произход). От нея се ражда втората невероятна жена, с която ще ви запозная: принцеса Кера Тамара. Тя била дадена като жена на вилнеещия османски султан Мурад I. Тя управлява известно време османците от Одрин (Цариград не бил още превзет). Това става до смъртта й и започва 11 г. преди нея. Нейната хубост и овдовяване привлякло тогавашния османец. А саможертвата й е овековечена от търновски легенди.
Една от най-тежките съдби на европейките тогава била на християнките от поробените земи. Най-тежка е съдбата на християнките, чиито рожби са били отмъкнати при девширме, за да станат еничари (помюсюлманчвани войници на султана). Оттук идва идеята да ви запозная с неизвестната Рада, на която е кръстена пещерата Радина дупка. Нейният завърнал се помохамеданчен син пожелал да "покръсти" и бившите си съотечественици около село Борово (Пловдив), като започнел с родителите си. Но майката Рада казала: "Аз туркиня не ставам". Дали тази жена е съществувала, не знаем. Но знаем, че жестокото еничарство е съществувало от записки и на западни съвременници - например рицар Мелхеар фон Заидлиц (1559 г.) относно Пловдив: „От тези, които имат по 4 или 5 деца, ще вземат едно, ако имат повече – ще вземат по две“.
Българските мъжки царски особи май повече мислели за жени, отколкото за България. И когато цар Иван Александър натирил първата си Теодора и си взел втора, която народът наричал все пак Сара (колективно название на жена от еврeйски произход). От нея се ражда втората невероятна жена, с която ще ви запозная: принцеса Кера Тамара. Тя била дадена като жена на вилнеещия османски султан Мурад I. Тя управлява известно време османците от Одрин (Цариград не бил още превзет). Това става до смъртта й и започва 11 г. преди нея. Нейната хубост и овдовяване привлякло тогавашния османец. А саможертвата й е овековечена от търновски легенди.
Една от най-тежките съдби на европейките тогава била на християнките от поробените земи. Най-тежка е съдбата на християнките, чиито рожби са били отмъкнати при девширме, за да станат еничари (помюсюлманчвани войници на султана). Оттук идва идеята да ви запозная с неизвестната Рада, на която е кръстена пещерата Радина дупка. Нейният завърнал се помохамеданчен син пожелал да "покръсти" и бившите си съотечественици около село Борово (Пловдив), като започнел с родителите си. Но майката Рада казала: "Аз туркиня не ставам". Дали тази жена е съществувала, не знаем. Но знаем, че жестокото еничарство е съществувало от записки и на западни съвременници - например рицар Мелхеар фон Заидлиц (1559 г.) относно Пловдив: „От тези, които имат по 4 или 5 деца, ще вземат едно, ако имат повече – ще вземат по две“.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене