2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Игор Дятлов, Юри Юдин и Людмила Дубинина. Снимка: truestory.bg
В една мразовита сибирска зима в средата на миналия век, сред заснежените гори на Северен Урал, се разиграва един от най-зловещите и мистериозни инциденти в историята на планинарството. И тази на зловещите и мистериозни инциденти. Загадъчният случай, останал неразрешен и до ден днешен, продължава да привлича любители на загадките, които всячески се опитват да открият отговора на събитията, разиграли се в “Планината на мъртвите”. Но въпросите са повече… Експедицията
На 27 януари 1959 г. 10-ма младежи, наскоро дипломирани инженери от Уралския политехнически институт в Свердловск (днешният Екатерининбург), се отправят на преход към връх Отортен (1234 м) в планината Урал. Въпреки че той не е от най-високите или стръмни върхове, по това време на годината и предвид температурите от – 30°С, маршрутът до там влиза в категория 3 – с повишена трудност. Всичките членове на групата, обаче са опитни скиори с опит в многодневните експедиции и преминаването на дълги разстояния през пресечени терени.
Целият състав на експедицията е: Игор Дятлов (лидер на групата) , Зинаида Колмогорова, Людмила Дубинина, Александър Колватов, Рустен Слободин, Юри Кривонищенко, Юри Дорошенко, Николай Тибо-Бриньол, Александър Золотарев и Юри Юдин. Последният от тях, Юри Юдин, се разболява още на първия ден от начинанието и се налага да се върне обратно. Това всъщност се оказва щастливият жребий на съдбата за него – той се завръща жив и здрав, но никога повече не вижда приятелите си…
Снимка: dnes.bgОстаналите 9 души от групата поемат към върха и достигат подножието му на 1 февруари. Но още в началото времето се влошaва и снежна буря ги отклонява на запад от целта, към друг връх, известен сред местните мансийски племена като Холат Сяхил (Планината на мъртвите). Групата скиори замръкват там и се виждат принудени да установят лагера си на това място.
Около 12 февруари се очаква Дятлов да съобщи с телеграма за успешния финал на експедицията, но такава не пристига. Така на 20 февруари, повече от седмица след очакваното завръщане на групата започва издирване с участието на военните и милицията, включително със самолети и хеликоптери.
Инцидентът
На 26 февруари при Холат Сяхил е открит изоставеният лагер на групата. Палатката е разкъсана отвътре навън, а следи от стъпки водят към близката гора, губейки се сред дърветата. На около 500 метра навътре в гората, до висок бор, са открити останки от огън и две от телата – на Кривонищенко и Дорошенко. Двамата са боси и само по бельо. Клоните на бора са изпочупени на височина до почти 5 метра, а тестове по-късно установяват, че откритата по кората на дървото кожа е на двамата скиори.
На територията между лагера и мястото, където са открити първите два трупа, са намерени телата на Дятлов, лежащ по гръб и с ръце в позиция сякаш се пази от нещо, Колмогорова – в преспа кървав сняг, и Слободин – с травма на главата, за която лекарите обаче твърдят, че не е смъртоносна. Официалната причина за смъртта му е констатирана като измръзване.
Останалите четирима от групата се издирват повече от два месеца. Открити са на 4 май 1959 г., под четири метра сняг, дълбоко в същата борова гора. За разлика от другите, по телата на някои от тях има множество наранявания.
Тибо-Бриньол, също както Слободин, има черепни травми, но в пъти по-жестоки. Гръдните кошове на Золотарев и Дубинина са смазани, което е причина за масивни вътрешни наранявания. Езикът на момичето е откъснат из основа. Физически наранявания по тялото на Колватов не са открити, а причината за смъртта му е констатирана като следствие от измръзване.
Според докторите, за да се нанесат толкова жестоки травми, е нужна изключително голяма сила, като при автомобилна катастрофа и те не биха могли да бъдат нанесени от човек или горско животно. Официалното становище, което записват накрая в протокола е, че деветимата скиори са загинали от „непреодолима неизвестна сила“, каквото и да значи това.
Разследването официално е приключено през май 1959 г. поради липса на обвиняема страна и поради това, че следователите не намират никакви улики да е било извършено престъпление. След това случаят е засекретен от съветските служби и документацията по него (макар и със съмнения, че не е цялата) е разсекретена чак през 1990 г.
Труповете на Кривонищенко и Дорошенко. Снимка: truestory.bg
Фактите- Температурата в планината на 2 февруари 1959 г. е около – 30°С, а повечето от жертвите – боси и облечени само частично. При положение, че всички членове на групата са били опитни скиори, това потвърждава съмненията, че те са били силно изплашени от нещо.
- Шестима от групата са умрели от хипотермия, а другите трима – от фатални наранявания.
- Няма следи, показващи наблизо да е имало други хора.
- Палатката е разкъсана отвътре навън.
- Жертвите са починали около 8 часа след последното си хранене.
- Следите от лагера показват, че всички от групата са го напуснали по собствена воля, пеша.
- Тестовете за радиация показват завишени нива на радиация по дрехите на две от жертвите.
- Някои от членовете на групата са облечени с дрехи на други от тях, а не със собствените си.
- При погребенията близките им забелязват, че кожата им е придобила кафяв оттенък, а косите им са изгубили естествената си пигментация и са със сивкаво-бял цвят.
Версиите за смъртта на деветимата скиори са изключително разнообразни.
Местни племена: Първата версия, която се разследва официално, е тази за нападение от сибирската народност Манси, които обитават тези земи. Допуска се техните шамани да са били недоволни от навлизането в свещените им места. Мансийците обаче са миролюбив народ, с които дотогава подобни инциденти не е имало, а и хипотезата бързо е отхвърлена поради липса на каквито и да било чужди следи или оръжия в района на инцидента.
Лавинна опасност: Версия, която е отхвърлена още по-бързо. Дори и първоначално скиорите да са избягали заради това, че им се е причуло идването на лавина, то много скоро са щели да осъзнаят, че няма нищо такова и да се върнат обратно. Но те не са го направили.
Извънземна атака: Твърди се, че е имало съобщения за наблюдавани летящи сфери през февруари и март 1959 г. – в този и в други райони. Нещо повече – в предполагаемата нощ на трагедията, на около 50 километра на юг от групата на Дятлов, се е намирала друга експедиция. Те твърдели, че са видели на север оранжеви сфери да летят през нощта. Никой не дава и точно обяснение какво е изобразено на последния 33-ти кадър от фотоапарата на Юри Кривонищенко. Едни застават зад мнението, че това е летящ в небето обект, други твърдят, че снимката е направена случайно в палатката.
Последният кадър от фотоапарата на Юри Кривонищенко. Снимка: truestory.bgВоенен експеримент: Най-голям привърженик на тази теория е единственият оцелял от групата – Юри Юдин, който се налага да се откаже от прехода още на първия ден. Той вярва, че приятелите му са влезли в тайна военна зона и са заплатили с животите си за това. Когато от мястото на трагедията са събрани всички вещи, той е помолен да помогне на разследващите да установят кое на кого принадлежи. Той твърди, че видял парче плат, приличащо на част от военна униформа, очила и чифт ски, които не принадлежали на никого от групата. До края на живота си Юдин твърди, че е виждал документи, според които военните са започнали разследване още преди лагерът да бъде открит от спасителните екипи, както и че знае, че органите на приятелите му са изпратени в специални кутии за изследване, но това не е отразено в никой документ.
Твърди се, че в района са намерени метални отломки, макар разследващите да не са открили следи от експлозия.
Съвременен руски блогър пък подозира, че е станал инцидент с отклонила се от траекторията си балистична ракета, която се удря в скала в близост до тях и ударната вълна от взрива нанася тежките травми на някои от тях.
Нападение от сибирски снежен човек: теорията, че в Сибирските тайги все още живее вид човекоподобно (каквито предания съществуват и в мансийските легенди), обладаващо доста по-голяма физическа сила от хората. Като някои настояват, че дори е уловен с фотоапарат.
Снимка: kuzbass.ruИзбягали затворници: Често се случва криминалисти от множеството лагери из Сибир да избягат и да убиват или ограбват хора в горите. Проблемът е, че липсват каквито и да било доказателства за подобно нещо, а и нищо не е било взето от вещите на жертвите.
Сбиване между членове на групата: имало е алкохол намерен в палатката, който е възможно и да е довел до трагична пиянска нощ. Но младежите са били добри приятели, а и от снимките непосредствено преди инцидента не личи да има каквото и да било напрежение между тях, което да ескалира в толкова брутален кървав конфликт, че да завърши със смъртта на всички.
Групата Дятлов. Снимка: truestory.bgИнцидент с печката: На една от снимките се вижда, че в палатката има печка, а димът е излизал през самоделен комин, приспособен за целта от Игор Дятлов. Възможно е след като са сготвили храната си, вечеряли са и са заспали, жарта в печката да се е разгоряла от само себе си или пък коминът да е паднал от силен вятър и палатката мигновено да се е напълнила с гъст задушаващ дим. Като или изхода е бил запречен по някакъв начин или просто са решили, че ще е по-лесно да я скъсат за да излязат по-бързо от нея.
Това обяснява защо в паниката и пушека не са имали време да се обуят и облекат изцяло. След като лагера им е бил разрушен са тръгнали да търсят убежище някъде на друго място, но не са могли да намерят подходящо и затова са запалили огън. Не са успели обаче да се стоплят и с него. Счупените клони и кожата по бора, може да са причинени от групата в опита си да се покатерят на високо и да видят дали палатката им още дими и има ли възможност да се върнат при нея. Допуска се някои от тях, в отчаянието си и студа, да са тръгнали обратно към палатката, но са загинали по пътя. Тези с тежките наранявания може да са предизвикали малка лавина по пътя си, която да ги е ударила с голяма засилка в земята, в някое дърво или скала.
А езика на Дубинина, не е задължително да е бил изтръгнат, може просто да е започнала да се разлага. Тъй като трупът е лежал във влажна среда, е възможно да е започнал да се разлага от влагата за близо 4 месеца през по-топлите части на деня, както впрочем и части от плътта на лицето ѝ. Странното поведение в предсмъртните им часове може пък да се обясни с хипотермията, която неминуемо е настъпила при – 30°С у полуоблечените и полубоси скиори. Факт е, че хипотермията предизвиква налудничави халюцинации и неадекватно поведение у хората.
Снимка: quora.netМакар и последната хипотеза да дава някакви рационални обяснения на всичките странни обстоятелства около смъртта на младежите, тя е просто напасване на възможни обяснения и няма как да бъде доказана. А какво в действителност се е случило едва ли някога ще узнаем…