Още преди години открих за себе си гениалността на българския език и това, че той произхожда направо от ума и от устата на Богинята-мйака и затова описва фината действителност съвършено вярно. Можах да разбера това, защото заради магурските рисунки разбрах смисъла на буквите. В рисунките има много подобия на нашите букви, а някои от тях са съвсем днакви. Например, символът Т е еднакъв с буквата Т. Тая буква не е измислена оня ден, нито произходът й е плод на случайност. Дума не може да става за това. Тази буква някога е била идеограма - изображение, което е значело няколко неща. Символът Т в ония времена е значел бог, божествен, ум, промисъл, построение. Буквата ни Т е наследила този смисъл. Виждаме символа Т на главата на едно от трите изображения на Богинята-майка и така значем, че този й аспект значи "носителят на ума/промисълта", т.е. това е Учителят на човечеството. От този аспект на Богинята-майка идва всяка мъдрост.


Ръцете около главата пък значат съзнание. Те могат да бъдат затворени, отворени, насочени навътре и насочени навън. Тази отворена дъга значи едно множество, което е свързано с останалите множества. Затова буквата С има смисъла на Съединяване. Проверете, ако имате желание, всички български думи, които започват със С, и ще видите, че всички те се отнасят до Съединяването на едно нещо с друго.


Буквата И пък значи обединяване. Докато съединяването се отнася до еднородни множества, то обединяването се отнася до разнородни. ИСТ значи да имаш свързаност с познанието, с промисълта Т. В българския език с наставката ИСТ се образуват съществителни, които показват, че обектът е образован по някаква система за обучение. Висшист, среднист, тракторист, кранист, джудист и т.н. Всеки от тях и всички останали, които завършват на ИСТ са преминали някакво специфично обучение. Ако разгледаме тяхната душа, то тя носи символа Т на главата си - придобила го е от обучението. Затова носителят на тази душа е "и с Т", т.е. с добавено към него познание. А Т идва от Богинята-майка, която е източникът на всяко познание. Затова шапките на магистрите и духовниците наподобяват символа Т - така те показват, че над душевната глава на човека е изгрял символът Т на неговото обучение.  Думата МАГ значи умел човек, който знае и може. МАГ-ИСТ значи, че човекът е посветен и обучен в знанията и уменията МАГ. В латинския добавят наставката ER, която значи деятел (в българския език тази анставка е АР). Вижда се, че първо българският език е дал на света думата МАГ-ИСТ и едва после тя е добила сегашния си вид МАГ-ИТС-ЪР. Произходът на тази дума е съвършено обясним с рисунките от Магура, смисъла на българските букви и начина на образуване на българските думи.

Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.

Кирил Кирилов

 

.

http://i.imgur.com/T75tjhk.jpg , вж. също и снимката от най-долната част от статията на http://www.belogradchik.org/information/59-intersting/1988--7000-.html Предполагаемата символна комбинация е вдясно. Алтернативната по мое мнение може да се изпише като РУI:

Но, дали е приложимо към старите професии:ковач, орач, шивач, хлебар, пекар, лекар, коняр.
Поздрави.

и нещо, когато разглеждах сцената по-задълбочено. Напълно съм в съзвучие с предположението ти.
Знаците сред рисунките ми напомнят на IYI.

Митата, IST преди вичко изглежда като латинска наставка, но има перфектно обяснение на български.

http://i.imgur.com/RIeFKt4.jpg + http://i.imgur.com/jyEX61x.jpg , накратко Дунав идва от дъно. От другите народи следва да очакваме еволют на Ъ, както в някои други т.нар. славянски народи, мигрира в О или А или се спестява. В конкретния пример: я пью до дна (пия до долу, пия до дъното). Пример за дериват и във собствено име: Беинса Дуно=Петър Дънов.

От съвремените еволюти не намираме, обаче, приемлив превод на дъно, нито (друг) адекватен, смислен етимологичен корен който би могъл да ни доведе до Дон, но (вж. снимките). Интересното е, че дори индийската Богиня на реките „Дану” е с по-близка фонема отколкото търсените други примери, непосредствено около Черно море.

mare, mari-, mar-, мор-

Море , на гръцки θάλασσα (таласа) от причерноморскодунавката дума талаз (вълна).
Поради това за индоевропейските езици се подценява коренът море, според нас *mr, мъре.
Мър-дав с еволют мъртъв - когато имаме на лице заварема презюмирано неестествена смърт, произлиза от удавен-в-морето, след което се обособявава общото удавен, очакващо пояснение: (в реката, езерото, морето....). При заварена презюмирано естествена смърт се ползва умрял.

Мир, от старобългарски свят – земята около морето, която е била реално познатия свят на тогавашното причерноморско население със значително по-голяма притегателна сила когато Черно море е било сладководно езеро с територия, значително по-малка от сегашната.

Много интересна информация, никога не се бях замислял.

В един от твоите акценти, обаче имаме алюзия, ако не към IYI, то за YYI: http://kikowsky.blog.bg/photos/97628/original/еба/sc 07.jpg

Ще напиша един пост по въпроса :) Това е просто чудесно :)