Имах много тежко изживяване с потискане на волята и нарушаване на концентрацията. 
Преди три месеца перфектно знаех какво трябва да се направи и какви стъпки да се извършат. Става дума за логични и оптимални действия, които са по силите на един човек. Бях започнал да ги извършвам систематично и концентрирано една по една. Резултатите от тях се проявяваха много бързо - просто логичният ред на нещата, все едно имаш ключ от врата или все едно да режеш дърво с трион, а не да го чоплиш с нотки, надявайки се някога да го прережеш по този начин.
Всичко беше измислено гениално и работеше.
Да, първо (като първа линия на съпротивата) в продължение на няколко седмици чувах само как няма да стане, какви проблеми има и т.н. Преодолях това и се абстрахирах от факта дали някой мисли, че нещо ще стане или няма да стане.
Тогава нещата се пренесоха на ново равнище. Получи се почти пълен отказ от съдействие. Не можеш да намериш един човек, с когото заедно по-ефективно да осъществите нещо. Изоставих и този вариант. С това външните варианти да спра бяха изчерпани.
В същото време работите ми се развиваха все по-добре.
Тук започна ужасът. Незабележим, сякаш нещо напълно естествено.
Започна липсата на последователност и съсредоточение. След това започна да се появява вялост. От там се прехвърли в мислене на дребно и занимаване с дреболии, в които се губят силите.
Психиката ми беше тотално променена за около два месеца. От енергинеч, концентриран, съзнаващ и целеустремен човек със собствено виждане за нещата много бързо преминах в безволево и неконценстрирано състояние, в което се лашках като есенен лист от вятъра. Характерно беше безсилието, липсата на енергия, вялостта, липса на воля, постоянно прескачане на вниманието от едно на друго, неспособност да подредя дейностите по значение и почти никакво желание да се занимавам.
От време на време през тези два месеца полагах усилия да се концентрирам отново, отново да имам желание и воля да правя това, което съм захванал. Малко и леко аха-аха да се върна към някоя дейност, но безволието и безсилието надделяваха отново. Ужасна работа. От време на време се появяваше осъзнаването, че съм изгубил себе си.
Обаче малко по малко започах да се усещам и да се осъзнавам. Преди тези симпоти ги разпознавам много лесно - започнеше ли недостиг на сила, значи тя бива източвана. Веднага се вглъбявах да видя откъде и как и откривах неприсъщни ми същности, които обитават енергийните ми тела. Махах ги от там и всичко се нормализираше, силата се връщаше.
А сега, в този двумесечен период сигурно десет пъти ми мина това през ума, но го оставя просто така - нищо не правих по въпроса. Но все пак ден след ден се засилваше осъзнаването какво се случва.
Най-накрая в събота преди да заспя, помолих за малко помощ и отвътре и отвън, за да разкрия способностите и силите си. Във въображението си видях вътрешността си като межанизъм, на който някои тръбички бяха запушени. Осъзнах, че грешно съм мислел тези запушвания за нормална част от себе си и мислено ги отстраних. Заспал съм след това.
Час по-късно е започнал бруталният ужас.
На сън (но колко е било сън) се появи някакво присъстие зад мен в стената, което създаваше пълното усещане и впечатление, че е всесилно. Някакъв бог, така се представяше. Преподаваше уроци и учеше на изключителни способности. Само, че тук беше уловката.
То някак ме караше да искам да ми показва още и още, но с всяко показване ме обсебваше все повече. При всяко показване успявах да се осъзнавам по малко, че нещата не отиват на добре, но по-голямата част от мен просължаваше да иска да види нови чудеса от този "бог". А чудесата му ставаха все по-могъщи и въздействащи. Последното беше толкова разтърсващо (включително и буквално), че не знам как го преживях. Някакви ужасни, силни и объркващи вълни бягаха по леглото.
Успях да се събудя. Усещах ужаса в стаята, присъстието, ужасен студ, страх, объркване, липса на воля. Нямах воля, това нещо ме беше лишило от воля и ме караше да го искам.
Започнах да се сещам, че през тези два месеца не бях имал воля, тя беше потисната.
Някак се събрах и станах да отида до тоалетната. Като излязох от стаята, усещането за зловещост го имаше, но вече нещата по-скоро бяха като след обикновен кошмар.
Върнах се след това в стаята и, като наближих на метър от леглото, го усетих - то беше там. Стоеше на леглото.
В какво състояние съм бил? Ужасът беше в леглото и аз съвсем послушно пак легнах и ужасът пак се съедини с мен. Не знаех колко време ще изкарам жив, не успявах да се отстоя. То беше брутално силно, а навярно и много интелигентно. Похватите, които съм ползвал преди, изобщо не го трогваха.
Можех просто да отида да спя в друга стая, но аз послушно и без дори да се замисля за това, легнах отново в прегръдката на ужаса. Просто не съм имал чувство за самосъхранение, разсъдък, воля. Само легнах и се опитвах да не умра много скоро, опитвах се да остана жив.
Прозорецът беше отворен. Прибра се котаракът около 1:30 през нощта. Обикновено е много зает с котешки работи и се прибира сутрин към 6:00, за да яде и не си нарушава ритъма.
Този път се прибра и легна върху краката ми. Ужасът започна да се разсейва. Котаракът се беше прибрал веднага и без да се колебае, щом е усетил какво ми се случва. Оставил е всичко и е дошъл.
Ужасът се разсея и съществото се оттегли. Останаха само травмите от него. Все едно са ми късани вътрешностите, но не тялото, а душата. След още няколко минути усетих кръвта си. Тя беше студена - всичката и усещах, че е студена, когато преминаваше през сърцето.
Спал съм после. На другия ден нямах почти никакви сили, но бях обещал да ходим в Магура при рисунките. Едвам ходех, а на едно място по пътя към Рабиша знаех, че ако изпреваря една каруца отсреща ще дойде кола и ще катастрофираме. Въпреки това, отново въобще без да се замислям и без всякакви следи от воля и разсъдък започнах да изпреварвам. Отсреща дойде кола, но и двамата скочихме на спирачките и се разминахме.
По дяволите, това нещо беше решило да ме ликвидира.
Когато вече си тръгвахме от рисунките, силите и съзнанието ми започнаха полека да се завръщат. През целия ден чувствах травмите от нощта. Днес вече ги няма. От снощи ги няма.
Вече съм убеден, че много от нас имаме такива паразити - вижте безволието, отчаянието, липсата на вяра, на енергия. Това, че сме сведени до най-елементарни функции и идеи. Не бяхме такива преди 20 години.
За Белоградчик знам от няколко дни, че нещо пречи. Не са хората. Хората са си нормални. Нещо е покрило всичко и не иска нищо да се прави и да се променя. Ако тръгнеш да пробуждаш и да развиваш, ще се опита първо да ти пречи под формата на хорско неодобрително мнение. Ако се абстрахираш от това и започнеш да развиваш, то ще ти се представи като отказ от съдействие. Ако се абстрахираш и от това, ще се опита да ти потисне волята, вярата, съсредоточението и логическия ред на мислите. Коварното е, че ти вярваш, че това си ти и забравяш живия човек, който си бил. Почваш да си мислиш, че това е нормално, че е ОК.
Ако приемеш това и кротуваш, НЕЩОТО просто ще пие сили от теб и ти ще си вял до края на дните си, ще псуваш живота и така ще храниш НЕЩОТО НАД БЕЛОГРАДЧИК още повече.
Ако поискаш да се свърнеш, то може да опита и да те убие. И сигурно ще опита. Обаче, като вече знаеш за него и какво да очакваш, то не е толкова силно. То е най-силно, когато не знаеш за него и мислиш, че това си ти.
Хората, които са се предали, които не вярват, които не съдействат, не жлаят и т.н., не са себе си. Те провеждат НЕЩОТО и го осъществяват в ежедневието.
Махни нещото от тях и те ще станат съвсем други. Това е като едно отвратително хипнотично внушение, което те прави на нищо.

Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.

Кирил Кирилов

 

.

Ужасни усещания.. радвам се, че си се оправил! Но си много прав, че много голяма част от хората - не само около Белоградчик, ами май навсякъде са хванати от това НЕЩО..

Да. Мина доста време и се натрупаха множество отделни сведения по въпроса, преди да се усетя, че има такова нещо.
Още преди няколко години, като казвах на приятели, че искам да правя туризъм по особените места там, те все ми казваха: ама дали е добре за района, дали районът ще иска.
После един приятел сподели, че имал чувството, че нещо пречи и то не толкова самите хора.
След това една приятелка, която водих там, говорила с някакъв наш езотерик и той казал, че имало нещо тъмно и недобро над района.
Вчера един приятел ми каза, че негова позната била разговаряла с лама, според когото над България и Румъния имало някакви лоши многоизмерни същества, които държат районите на ниско равнище и пречат.
Моето усещане от около месец е, че самият район все едно се съпротивлява.
Ама сега мисля, че това не е районът и не са хората в него, а нещо, което се представя като района и говори и действа разрушително чрез хората.

От една-две седмици съм решил да го търся това нещо, даже миналата седмица го призовавах да се покаже. Ще го намеря, ще му открия леговището, ще го видя, ще му науча името и ще го изгоня.

Не бях се замисляла в тази посока.. но това е доста логично обяснение на много неща.

Странно, но същото чувство го изпитвам и за напоследък. Честно, отдавах го на това, че напрежението ми в работата отмина и човек се отпуска. Но това наистина е вялост, нежелание да правиш нищо и каквото и да правиш, някак си не върви. В същото време усещам натрапчивите сънища нощем, не допускам, че не са сънища, но дори и след събуждане нещо лошо сякаш има в стаята. При нас спят двете мопсчета, очевидно те са преграда, но напоследък сънищата започнаха да са свързани с тях, сякаш нещо се опитва да ги убие. Сънувам ги осакатени, целите в кръв, кошмарно. Дали по този начин "нещото" си разчиства пътя. Странно, аз съм реалист човек, но ти ме накара да се замисля. Трябва да ти кажа, че единственото спасение е да не те е страх. По същия начин и аз си лягам отново, но с пълното убеждение, че съм по-силна, при пълна мобилизация и с решението, каквото и да се случи, ще гледам с широко отворени очи и няма да се дам. Странно е, защото нямаш видима сила срещу теб, а нещо, което само се усеща. Но по този начин нещата се нормализират и напрежението полека отминава. Може би сме прекалено чувствителни и доскорошното напрежение избива в периодите на отпускане. Поздрави!

Интересна теория даде майка ми. Понеже това не ми е първият случай, имаше и други с подобна ужасност.
Например, при мен има повишена чувствителност и голяма изпълнителност. Много се впускам да осъществявам на хората идеите - повече, отколкото тях. Оформил съм се в нещо като осъществител и много хора това ги привлича и все гледат да съм им на разположение.
Мисля, че същото се случва понякога и с разни безтелесни същности - понеже те не могат лично да си направят нещата, трябва чрез някого.
След това наситина големият проблем с това, че не можеш да ги видиш и да ги определиш. Винаги за тия скрити сили е потребно да ги установиш, видиш, да научиш името им, някак да ги определиш или да ги заставиш да се покажат. Тогава губят силата си.
Бях усвоил тая техника и дълго време нямах трудности. Обаче това последното беше умело, коварно и силно. Но то не е дошло без нищо - някъде съм му нарушил жизненото пространство. Но, ако то пречи да сме като хората, разбира се, че все някой ден ще му наруша пространството, защото то очевидно е нарушило моето.
Намирам, че човек трябва да наблюдава извънредностите, ако може, без да се впряга емоционално. Тези извънредности показват нящо ненормално. По тях може да се ориентира и съзнанието да види онова, което ги причинява.

Преди години мой приятел ми показа един малък сребърен пръстен,който се е предавал през поколенията в неговата фамилия.Пръстенът бе изрисуван отгоре с някакви черти и йероглифи.Та,помолих този приятел да ми го даде да го понося ден - два.Не зная защо го исках този пръстен,просто така ми хрумна.
Сложих го на малкия си пръст,защото на другите не ставаше и си легнах.Сънувах сън,който и до днес ми навява кошмари като се сетя.Сънувах,че минавам между блоковете в квартала,където живеех.Тогава тъкмо се строеше бензиностанция и насън минавах покрай големия изкопан ров.Тогава погледнах в рова и видях сива долина,тъмни хълмове и множество сенки на хора.Лица нямаше,а само сенки и жалки викове.Внезапно един глас ми прошепна: Скачай долу, защото това е света на Сенките,света на душите на умрелите...Скачай!
Събудих се облян в пот и още на сутринта отидох при този мой приятел и му върнах пръстена.От тогава подобен сън не съм сънувал.

Усещането на вялост и липса на воля дори по отношение на неща които са ми от голям интерес или важност ми е познато от доста време. Обикновенно си мисля,че причината е в мен но също така забелязвам ,че в такива моменти сякаш съм подтикван да правя все е дни и същи неща, които ми губят времето. Споделянето на личния опит в тази насока си мисля ,че би помогнало в осъзнаването за това какво се случва напрактика.
Около 12-15 годишен имах един буден-сън, който и досега не ми дава мира. Бях на село и спях в бунгалото. На съседното легло спеше сестра ми а родителите ни спяха в съседната стая. Вратата между 2-те стаи беше отворена. Събудих се посред нощ, и вече не ми се спеше. Седнах в леглото, погледнах сестра ми да видя дали спи, и тя спеше. Тогава видях точно до тавана да прелита едно черно същество. В първият момент изгубих ума и дума, после събрах смелост и реших да извикам силно за да събудя всички, да видят че такова нещо съществува и да го прогоним. В този момент то ме погледна и се стрелна към гърлото ми като ме задуши. Помислих ,че това е краят. След малко се събудих в леглото все още с чувство на задушаване.
Беше реално но нямам отговор и досега какво беше това.

Точно така, Никола - подтикван да правя все едни и същи неща, които ми губят времето. Това се случваше през тези два месеца. Много точно си го определил.
Относно съществото. Според кахуните (практикуващите учението Хуна), човек се състои от три висш аз (висш дух, висша душа и висша субстанция), среден аз (съзнание, дух и средна субстанция) и нисш аз (нисша душа, нисш дух и нисша субстанция). Това е освен материалното тяло.
Трите аза могат да бъдат разделени един от друг. Висшият е божествен и е от по-висше равнише, на което ние не можем да работим. Можем да отправим молба към него да направи нещо от или в своето равнище. Можем да работим със средния, в който е съзнанието ни, и с нисшия. Средният има интелект и може да осмисля, но няма спомени. Когато е отделен от другите два аза той е безпомощен, защото не помни себе си. Нисшият носи спомените, но има съвсем слаби интелектуални възможности. Той подлежи на внушения.
Магьосниците кахуни могат да уговарят нисшия аз да върши неща за тях, включително и да напада хора. Това може да направи и непосветен човек, чисто непреднамерено, ако се оплаква от някого или просто има лоши вучства към него. Негови родствени нисши азове приемат страданието му като подтик да отидат и да накажат някого.
Предполагам, че при теб може да е идвал нисш аз.