От пет години винаги, когато вали много дни подред, очаквам да се случи едно особено събитие. Една нощ сънувах странен сън, който донякъде ме потисна, а донякъде ме освободи.
Действието в съня се разиграваше около Белоградчик и околните села.
Започна с това, че имах в ръцете си нещо подобно на кречетало, само че направено от тел и с доста особена конструкция - нещо като няколко ексцентрични махала - едното закачено на основната ос, а другото закачено някъде върху рамото на първото. При съртене се получаваше така, че едното махалао се въртеше по-бавно и сякаш ускоряваше другото. Не можах да видя подробно конструкцията и досега съжалявам за това, защото не беше сложна, но беше гениална. Това "кречетало" се вътреше с лявата ръка и това помагаше да приемам идеите от околната среда. Тогава за пръв път разбрах убедително за себе си, че сред природата съществуват идеи и, че разходките са форма на обучение на хората. Обучението става и спонтанно без "кречеталото", но ако го имаш и го ползвах при разходките, разбираш всичко много бързо и ясно.
В тези дни всички пътища извън населените места бяха завардени от полиция. Информацията в съня беше, че хората повече не трябва да бъдат пускани сред природата, за да не знаят. Официалната причина беше, че разходките сред природата са опасни за здравето, защото имало някаква отрова - май беше висока радиоактивност.
Когато се случи инцидентът с Фукушима очаквах след няколко месеца действително да има забрана за излизане на открито и особено сред природата. 
След това сънят премина към друга сцена. Валеше. Не спираше да вали или, когато все пак не валеше, небето непрестанно беше тъмно и влагата беше навсякъде. Трябва да е било пролет, въпреки че не може да се определи. Валя много и много време. Информацията в съня беше, че това е продължило със седмици. Всичко беше мрачно. Дори гледането през прозореца беше потискащо. Никъде не се движеше никой, даже не беше много ясно има ли други хора.
Храна нямаше, нищо не се беше родило. Имаше само картофи и те не бяха много.
По едно време по улиците се появиха като от нищото едни много големи трактори. Имах усещането, че дори само гумите им бях колкото една къща. Недоумявах как така не събориха къщите.
Информацията в съня беше, че тези огромни машини се ползваха от властите, за да защитят хората от непрестанните дъждове. По някакъв начин тракторите и всички други огромни машини, който се бяха появили навсякъде, трябваше да противодействат на валежите и ефектите от тях. След тва някак стана ясно, че това са военни.
След това военните изчезнаха така, както се бяха появили - неусетно кога и как. Облаците се разсеяха и се показа небето.
А от небето се спуснаха много дълги и големи цилиндри, както и други огромни тела и застанаха сравнителни ниско над земята.
Тук кадрите изчезват. Появи се Нищото, Небитието. Пълна тъмнина, в която има съзнание, съзнаващо, че не съществува, че няма тяло, че няма живот, че няма пространство. Ето това беше тежко да се преживее. Нямаше и време и знаех, че съм в безкрайността, която никога няма да свърши и ще си остане вечно така.
Тогава се появи картина. В тъмнината се очерта карта - карта като от игра-стратегия. Гледах картата и знаех, че това е светът, в който бях преди Небитието - моят свят. Не ме вълнуваше, приемах напълно, че съм извън него и вече нямам връзка с него. Това беше покой - аз повече нямах задължения към тази карта. Наблюдавах.
В северозападния край на картата се появиха човечета. Те влязоха някак през ръба на картата, от нищото. Започнаха да строят и да изграждат своя свят. Това не ми хареса. Започнах да строя в другия край на картата, но за мен времето течеше различно. За един мой дъх на картата минаваха векове. Преди да построя каквото и да било, новите човечета изпълниха всичко със своя свят.
Това беше краят. Напълно и докрай осъзнато, че е край.
Та затова всяка година от тогава с особено внимание гледам периодите с много дъжд. Сега вали много и продължително около Белоградчик. Когато не вали, небето все пак е тъмно. Всичко в влажно. На няколко места видях затворени пътища, пред който пази полиция за наше добро - да не пострадаме заради срутвания.
Следя за няколко признака. Преди присъстваше само признака дъжд, но не достатъчно дълго, за да бъде като в съня. Сега се добави и признакът полиция, която не те пуска да поемаш по пътища. За сега нещата са твърде далеч от тези в съня, но напълно вярвам, че могат да ни премахнат, за да използват "картата" за развитието на други хора. Дори не други като народ, а като раса. Даже в някаква степен извънземни, такова беше усещането.
Това, че ние сме на картата е много голяма илюзия. Махането ни от картата ще започне с прекъсването на достъпа до природата. След това всичко ще стане много лесно.

Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.

Кирил Кирилов

 

.

Мисля, че това се е случвало много пъти до сега - с много и много раси и хора.
Имало е цивилизации, развити, благоденстващи. По някое време всички са били принуждавани да останат в домовете си и са били заличавани. Други цивилизации са били заселвани.
Всичко е било заличавано и всеки е бил заличаван. Оставали са само тези, които са били извън цивилизацията - някъде сред природата в момента на заличаването. Затова всяка цивилизация се среща с хора от горите, планините и пустините - останки от предните.

На всички е била разказвана една и съща приказка - ти си еволюирал на тази планета, произлязъл си от амебите, ти винаги си си бил тук. Така всеки си е мислел, че това е неговият дом и, че той винаги ще населява така, както винаги го е населявал под някаква форма.
И един ден - довиждане.
След това същото се случва с новите.

На прима виста ми иде наум мисълта, че си преживял на астрално ниво Потопа в архетипно-символичен смисъл. Но ти си знаеш най-добре. Аз мога само да предполагам.
Цинично и метафорично казано, когато човечеството като цяло в даден момент (периодично повтарящ се като фрактал във времепространството) стане достатъчно духовно нечисто, кално и миризливо, "Бог" дърпа невидимото въженце и пуска водата, за да отмие насъбралата се мръсотия в тоалетната чиния "Земя", като същевременно прибира очистилите се (постигналите мокша или освобождение от цикъла на преражданията по термините на индуизма, което е същото като т.нар. Христово съзнание) душИ при себе си и се погрижва да запази по няколко чисти "семенца" всеки път, така щото да се осигури продължението на кръговратната игра на живота.

Да, обяснението ти е много добро :)
Аз не знам какво точно съм преживял и следя дали няма да започнат да се показват признаците му, защото може да е буквално.
Макар да е по-правдоподобно да е метафорично.