Постинг
27.03.2014 13:00 -
Особено любопитна статия за Магурските рисунки от вестник Видин
Автор: kikowsky
Категория: Други
Прочетен: 2082 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.01.2017 18:21
Прочетен: 2082 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 19.01.2017 18:21
Интересна статия за рисунките от Магура във вестник "Видин"
http://www.vidin-online.com/misterii/proletnoto-ravnodenstvie-velikiyat-den
Лесно се вижда как авторът твърди, че българските обичаи са от онова време.
Още през VI-V хилядолетие преди новата ера древните земеделци в нашия край притежавали астрономически календар, базиран на четирите основни точки в "живота" на Слънцето - двете равноденствия (пролетното и есенното) и двата слънцеповрата (декември и юли). Този календар е записан с рисунки и знаци в Светилището в пещерата Магура - древен, духовен център за просветителски обреди и знания, за обучаване на достигналите полова зрелост юноши и девойки в знания и умения, нужни им, за да бъдат приети в общността на възрастните и да станат пълноправни членове на колектива. През тези обреди са преминавали всички момчета и момичета. Те са били трудни, страшни, дори жестоки. Извършвани са в пещери и затънтени зори в близост до езера и реки, смятани за територии на отвъдния свят, където младите отивали като деца, а се връщали оттам като мъже и жени. Изпращането им в тези места от близките им (майка или брат) било възприемано като отиване на смърт. Има много народни приказки за изгубени в гората деца, които попадат в къщата на старата вещица или на великана-човекоядец. Те отразяват именно тези обреди, извършвани с юношите и девойките в родовото общество. Спомен за тях е запазен и в българския фолклор.
Денят на пролетното равноденствие, който по сега действащия григориански календар е на 21 март, е заемал главно място в този календар, защото е имал изключително важно значение за организиране на духовния, социалния и материалния живот на хората от онези далечни времена. На този ден е посветено централното изображение в Светилището - монументално антропоморфно изображение на Бога Слънце от две концентрични окръжности с мощни лъчи и с очи. Това Слънце е силно, възмъжало, оплождащо, което подсказва фалосът над него и проникващите му в Земята лъчи, представени от двете хоризонтални линии. Неговата божествена същност е подчертана от Т-образните скиптри около него, символи на божествена власт. Скиптърът от лявата му страна опира в окръжност - символ на женска утроба. Растениевидната фигура до фалоса символизира плодородието. Тази част от сцената разказва мита за свещения брак между Бога Слънце и Богинята Земя в деня на пролетното равноденствие, след което майката Земя ще зачене и роди обилен плод за човеците, но и след девет месеца ще роди новото Слънце - "Млада Бога" от коледните песни в деня на зимния слънцеповрат в края на декември (Игнажден или Коледа).
Тази сцена представя и друзи фази от живота на Бога Слънце. От дясно на централния му образ е изрисувано новороденото Слънце като малка окръжност с очи. Между двата образа на фона на лъчите е изобразен букраний - малка схематична глава на бик с ясно очертани роза. Образът на бика като символ на Бога Слънце е донесен по нашите земи от VI хилядолетие преди новата ера от преселниците земеделци от Предна Азия, в чиято религия доминиращи божества са Богинята Майка и Богът Бик, когото тя ражда, изобразени в неолитните светилища в Чатал-Хююк в Анатолия (Турция). Това са главните божества, изобразени и в Светилището в Магура. От лявата страна на главния слънчев образ е нарисувано по-малко Слънце -две концентрични окръжности с лъчи между тях, без очи. Това е образът на отслабващото, остаряващото Слънце в следващата фаза от живота му, през която то остарява и умира, за да зо роди (възроди) отново Богинята Майка - "Божа Майка" от коледните народни песни за раждането на "Млада Бога и Божича", достигнали до нас.
В близост до тази сцена отляво е следващата, която според нас изобразява ритуалигирания мит, т.е. това е обредът, който реализира мита за свещения брак - оплождането на богинята Земя от Бога Слънце, изпълняван от маскирани като свещенодействащи хора. Обредът представя свещена оран и сеитба, символизиращи оплождането на Земята и раждането на Бога Слънце в образа на малък бик. Над голямата фигура на Богинята е представен символичен образ на земята от две успоредни хоризонтални линии, съединени с напречни вертикални черти, разкъсани от проникващото в нея зърно-семе (или фалос). Изображението е поместено във вдлъбнатина в скалата, символизираща земната утроба. Под фигурата на Богинята и нейния кръгъл знак-утроба е нарисувано рало-соха, теглено от два схематично изобразени вола. Под ралото е нарисуван малък букраний - отвесна черта - тяло с вдигнати ръце в поза на бичи роза. Вероятно това е детският образ на Бога Слънце, както в предишната сцена, който ще се роди след девет месеца. По-малките две човешки фигури са жрецът и жрицата, разиграващи мита: той като орачът-Слънце, а тя като Богинята Майка Земя.
Този ритуал е достигнал до нашето съвремие, запазен в най-чистия му вид в района на Странджа планина у местното население "рупци", изпълняван на Песи понеделник след Сирни Заговезни. Това е Кукерският обичай, в който главният персонаж Кукерът извършва ритуалната оран и засяване и е с маска на бик, т.е. това е Богът Слънце в образа на най-старото му земно превъплъщение - бика.
А Бабата, другият главен персонаж, с която Кукерът извършва сексуален акт преди да оре и сее, е Богинята Майка Земя, която и в ритуала го ражда отново след неговата смърт.
Чудно, нали? Обичай, съхранен в продължение на повече от седем хиляди години!
И не само той. Този основен мит на сътворението е достигнал до нас и с пролетните момински обреди с женитбен характер - кумичене, лазаруване, буенец, които в продължение на хилядолетия повтаряли всяка година прецедента на Свещения брак между Богинята Земя и Бога Слънце, но в пещери, при водоизточници - път и вход в отвъдния свят, където в образа на небесния Бог Слънце се въплъщавал хтоничният (подземният) му образ - Змеят. Народните песни за любовта и сватбата на Змея, изпълнявани на Младенци, по време на тези момински обреди в периода март-април, на Великден и Празната неделя след него, разкриват следния сценарий на полово-брачното посвещение на момичетата: времето на изпълнението му е на Великден и Празната неделя (по-архаичните текстове насочват към ранната пролет). Братът отвежда сестра си, наречена "невеста" на специално за моми и булки, т.е. "невести", хоро на зелена морава в зората. След "ослепяването" й от вихрушка той я отвежда до кладенец или езеро да си измие очите, където я похищават самодивите и "жълт" Змей, който й казва: "Мий са, не мий са, невесто, ти си си моя, па моя!". Облеклото, което Змеят дава на девойката, за да отиде в отвъдния свят с него, е необикновено - "Че ти дадем сърмену кошулю, че ти праим железни папуци, че ти праим капу детелину, че ти вием китку без-делию, че ти носим вино у кабуку (ведро)". След престоя в "къщата " на Змея (пещерата) девойката се завръща при майка си с дете на ръце, т.е. тя е вече жена.
Дали онзи Великден от народните песни е Великдена -Възкресение Христово от християнския църковен календар? Едва ли. Въпреки че определянето на датата му е в зависимост от деня на пролетното равноденствие - 21 март и е в неделния ден след първото пълнолуние след 21 март.
Във връзка с деня на пролетното равноденствие е и денят Благовещение - 25 март. Според народа на този ден идва кукувицата и съобщава на хората, че пролетта вече е дошла. Но освен тази хубава вест тя известявала и за завръщането на самодивите, които отвличат девойки и момчета в зората, че идва "зла година, зла година поморльива, поморльива чърна чума, та че мори све девокьи, све девокьи и ергене!". Тази злокобна вест на кукувицата е предупреждение към достигналите брачна възраст момичета и момчета през изминалия период за предстоящето им участие в извършваните с тях посветителни обреди. Тоест тази година те трябвало символично да умрат като деца и да се родят като жени и мъже. Същата символика се съдържа и във формулата, с която започват много народни песни от този цикъл - "За зло е дошъл Великден, Великден с празна неделя!".
В християнския църковен календар денят на Благовещение се свързва с "благата вест", донесена от ангел небесен на Дева Мария, че тя ще зачене и роди син от Боза. Не е ли твърде близо датата 25 март до 21 март - денят на божествената сватба отпреди повече от седем хилядолетия, която поставяла началото на ново сътворение или възраждала отново света. И не са ли свещените персонажи-символи типологически много близки?
Нека се замислим. Щом като нашите далечни предци са ни завещали този космически божествен закон за зачеване на живот в синхрон с ритъма на живота на планетата ни Майка-Земя, а може би и на цялата Вселена, защо да не се върнем към него, към прецедента. Нали сме техни деца! Може би ще станем подобри, по-съвършени - като тях? И ще спрем вихъра на хаоса, в който потъваме.
Вестник ВИДИН Брой 22 (2152) 20 - 23 март 2014 г.
Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.
Кирил Кирилов
.
http://www.vidin-online.com/misterii/proletnoto-ravnodenstvie-velikiyat-den
Лесно се вижда как авторът твърди, че българските обичаи са от онова време.
Още през VI-V хилядолетие преди новата ера древните земеделци в нашия край притежавали астрономически календар, базиран на четирите основни точки в "живота" на Слънцето - двете равноденствия (пролетното и есенното) и двата слънцеповрата (декември и юли). Този календар е записан с рисунки и знаци в Светилището в пещерата Магура - древен, духовен център за просветителски обреди и знания, за обучаване на достигналите полова зрелост юноши и девойки в знания и умения, нужни им, за да бъдат приети в общността на възрастните и да станат пълноправни членове на колектива. През тези обреди са преминавали всички момчета и момичета. Те са били трудни, страшни, дори жестоки. Извършвани са в пещери и затънтени зори в близост до езера и реки, смятани за територии на отвъдния свят, където младите отивали като деца, а се връщали оттам като мъже и жени. Изпращането им в тези места от близките им (майка или брат) било възприемано като отиване на смърт. Има много народни приказки за изгубени в гората деца, които попадат в къщата на старата вещица или на великана-човекоядец. Те отразяват именно тези обреди, извършвани с юношите и девойките в родовото общество. Спомен за тях е запазен и в българския фолклор.
Денят на пролетното равноденствие, който по сега действащия григориански календар е на 21 март, е заемал главно място в този календар, защото е имал изключително важно значение за организиране на духовния, социалния и материалния живот на хората от онези далечни времена. На този ден е посветено централното изображение в Светилището - монументално антропоморфно изображение на Бога Слънце от две концентрични окръжности с мощни лъчи и с очи. Това Слънце е силно, възмъжало, оплождащо, което подсказва фалосът над него и проникващите му в Земята лъчи, представени от двете хоризонтални линии. Неговата божествена същност е подчертана от Т-образните скиптри около него, символи на божествена власт. Скиптърът от лявата му страна опира в окръжност - символ на женска утроба. Растениевидната фигура до фалоса символизира плодородието. Тази част от сцената разказва мита за свещения брак между Бога Слънце и Богинята Земя в деня на пролетното равноденствие, след което майката Земя ще зачене и роди обилен плод за човеците, но и след девет месеца ще роди новото Слънце - "Млада Бога" от коледните песни в деня на зимния слънцеповрат в края на декември (Игнажден или Коледа).
Тази сцена представя и друзи фази от живота на Бога Слънце. От дясно на централния му образ е изрисувано новороденото Слънце като малка окръжност с очи. Между двата образа на фона на лъчите е изобразен букраний - малка схематична глава на бик с ясно очертани роза. Образът на бика като символ на Бога Слънце е донесен по нашите земи от VI хилядолетие преди новата ера от преселниците земеделци от Предна Азия, в чиято религия доминиращи божества са Богинята Майка и Богът Бик, когото тя ражда, изобразени в неолитните светилища в Чатал-Хююк в Анатолия (Турция). Това са главните божества, изобразени и в Светилището в Магура. От лявата страна на главния слънчев образ е нарисувано по-малко Слънце -две концентрични окръжности с лъчи между тях, без очи. Това е образът на отслабващото, остаряващото Слънце в следващата фаза от живота му, през която то остарява и умира, за да зо роди (възроди) отново Богинята Майка - "Божа Майка" от коледните народни песни за раждането на "Млада Бога и Божича", достигнали до нас.
В близост до тази сцена отляво е следващата, която според нас изобразява ритуалигирания мит, т.е. това е обредът, който реализира мита за свещения брак - оплождането на богинята Земя от Бога Слънце, изпълняван от маскирани като свещенодействащи хора. Обредът представя свещена оран и сеитба, символизиращи оплождането на Земята и раждането на Бога Слънце в образа на малък бик. Над голямата фигура на Богинята е представен символичен образ на земята от две успоредни хоризонтални линии, съединени с напречни вертикални черти, разкъсани от проникващото в нея зърно-семе (или фалос). Изображението е поместено във вдлъбнатина в скалата, символизираща земната утроба. Под фигурата на Богинята и нейния кръгъл знак-утроба е нарисувано рало-соха, теглено от два схематично изобразени вола. Под ралото е нарисуван малък букраний - отвесна черта - тяло с вдигнати ръце в поза на бичи роза. Вероятно това е детският образ на Бога Слънце, както в предишната сцена, който ще се роди след девет месеца. По-малките две човешки фигури са жрецът и жрицата, разиграващи мита: той като орачът-Слънце, а тя като Богинята Майка Земя.
Този ритуал е достигнал до нашето съвремие, запазен в най-чистия му вид в района на Странджа планина у местното население "рупци", изпълняван на Песи понеделник след Сирни Заговезни. Това е Кукерският обичай, в който главният персонаж Кукерът извършва ритуалната оран и засяване и е с маска на бик, т.е. това е Богът Слънце в образа на най-старото му земно превъплъщение - бика.
А Бабата, другият главен персонаж, с която Кукерът извършва сексуален акт преди да оре и сее, е Богинята Майка Земя, която и в ритуала го ражда отново след неговата смърт.
Чудно, нали? Обичай, съхранен в продължение на повече от седем хиляди години!
И не само той. Този основен мит на сътворението е достигнал до нас и с пролетните момински обреди с женитбен характер - кумичене, лазаруване, буенец, които в продължение на хилядолетия повтаряли всяка година прецедента на Свещения брак между Богинята Земя и Бога Слънце, но в пещери, при водоизточници - път и вход в отвъдния свят, където в образа на небесния Бог Слънце се въплъщавал хтоничният (подземният) му образ - Змеят. Народните песни за любовта и сватбата на Змея, изпълнявани на Младенци, по време на тези момински обреди в периода март-април, на Великден и Празната неделя след него, разкриват следния сценарий на полово-брачното посвещение на момичетата: времето на изпълнението му е на Великден и Празната неделя (по-архаичните текстове насочват към ранната пролет). Братът отвежда сестра си, наречена "невеста" на специално за моми и булки, т.е. "невести", хоро на зелена морава в зората. След "ослепяването" й от вихрушка той я отвежда до кладенец или езеро да си измие очите, където я похищават самодивите и "жълт" Змей, който й казва: "Мий са, не мий са, невесто, ти си си моя, па моя!". Облеклото, което Змеят дава на девойката, за да отиде в отвъдния свят с него, е необикновено - "Че ти дадем сърмену кошулю, че ти праим железни папуци, че ти праим капу детелину, че ти вием китку без-делию, че ти носим вино у кабуку (ведро)". След престоя в "къщата " на Змея (пещерата) девойката се завръща при майка си с дете на ръце, т.е. тя е вече жена.
Дали онзи Великден от народните песни е Великдена -Възкресение Христово от християнския църковен календар? Едва ли. Въпреки че определянето на датата му е в зависимост от деня на пролетното равноденствие - 21 март и е в неделния ден след първото пълнолуние след 21 март.
Във връзка с деня на пролетното равноденствие е и денят Благовещение - 25 март. Според народа на този ден идва кукувицата и съобщава на хората, че пролетта вече е дошла. Но освен тази хубава вест тя известявала и за завръщането на самодивите, които отвличат девойки и момчета в зората, че идва "зла година, зла година поморльива, поморльива чърна чума, та че мори све девокьи, све девокьи и ергене!". Тази злокобна вест на кукувицата е предупреждение към достигналите брачна възраст момичета и момчета през изминалия период за предстоящето им участие в извършваните с тях посветителни обреди. Тоест тази година те трябвало символично да умрат като деца и да се родят като жени и мъже. Същата символика се съдържа и във формулата, с която започват много народни песни от този цикъл - "За зло е дошъл Великден, Великден с празна неделя!".
В християнския църковен календар денят на Благовещение се свързва с "благата вест", донесена от ангел небесен на Дева Мария, че тя ще зачене и роди син от Боза. Не е ли твърде близо датата 25 март до 21 март - денят на божествената сватба отпреди повече от седем хилядолетия, която поставяла началото на ново сътворение или възраждала отново света. И не са ли свещените персонажи-символи типологически много близки?
Нека се замислим. Щом като нашите далечни предци са ни завещали този космически божествен закон за зачеване на живот в синхрон с ритъма на живота на планетата ни Майка-Земя, а може би и на цялата Вселена, защо да не се върнем към него, към прецедента. Нали сме техни деца! Може би ще станем подобри, по-съвършени - като тях? И ще спрем вихъра на хаоса, в който потъваме.
Вестник ВИДИН Брой 22 (2152) 20 - 23 март 2014 г.
Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.
Кирил Кирилов
.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
