В Белоградчик наблюдаваме през последите години, че туризмът ни зацикля, защото няма атракции. Може би има затруднение да се измислят, защото мястото не позволява изграждането на огромни комплекси, а изисква малки и разнообразни дейности. Местната туристическа мисъл все още следва модели отпреди няколко десетилетия, в които туристът е вид стока. От това следва главният проблем: стоката да върви по конвейера. Мисленето спира до атракции, за които се продават билети, и до услуги, за които се плаща на кило - нощувките. Да, обаче, съвременният човек не е такъв и това не го удовлетворява. По този въпрос съм на страната на туриста, защото това са хора с акъла си, със сетивата си, с потребностите и търсенията си, с чувствата и впечатленията си. 
Ние в Белоградчик не трябва да правим като всички, макар много да се зачита в общочовешки план и да се е доказало с вековете правилото "гледай другите какво правят и го прави и ти". Ние не можем да направим така. Ние трябва да направим такъв туризъм, който да е естествена част от условията, т.е. от скалите. А има само един начин посетителят да общува със скалите и той е да отиде сред тях.
А ние какво правим? Ние до там сме я докарали, че в съзнанието на гостите ни можеш напълно достатъчно да видиш скалите, като се качиш на Калето. Това не отнема и два часа. Чудиш се, чудиш се какво друго да правиш и няма. Отиваш до Магура също за два часа, защото и там няма какво да правиш. А все още няма дори жител на Белоградчик, който да е видял всичките скали, толкова са мащабни. А Магура е безкрайна вселена. Следователно, кьопавите сме ние, защото от тези две неща нищо не правим. Аз го съзнавам и си го признавам, обаче да видите Общината как реагира, когато им казах, че с дългата си поредица от грешни решения са ни съсипали.
Само ще дам един пример. Те казаха, че екскурзоводите с чужд език са много скъпи и затова имали идеята да направят листовки и да ги дават на посетителите наместо екскурзоводи. Виждате за какво мислене става дума. Тогава, защо Общината не направи един сайт с десет снимки и две страници, та всеки да си ги прочете в интернет, а да не се занимава да пътува чак до Белоградчик?Това е продължението на тези размисли.
Но тази тяхна идея си има предистория, тя не се е родила от нищото, както всяко нещо еволюира. Понеже работните места се използват за политически терор (ако си наш, ще те уредим), то тенденцията е работните места да се заемат от все по-неподходящи хора. Ето, измислили са с времето екскурзоводите да бъдат безработни хора. Но всеки две явления са свързани логически и причинно-следствено. 
Когато завърших университета и се прибрах в Белоградчик, близките ми настояваха да се запиша в бюрото по труда, за да ми търсят работа. Но категорично и твърдо отказах моето име да бъде в списък с безработни, защото не бях безработен, просто все още не бях започнал да работя. Това е воля, целеустременост, желание да живот. А как се става безработен? Махни трите компонента от предното изречение и имаш рецептата. Значи, при безработните я няма тази закваска. 
За да представяш Магура пълноценно, ти трябва да си бръснещ ум и да си търсил, чел и мислил много. Когато там няма такива екскурзоводи и когато беседата е отпреди 60 години, ти не представяш добре атракцията.
Защо е толкова важен екскурзоводът? Защото той е посредникът между забележителността и посетителя. Скапаното представяне оставя едно впечатление, а доброто представяне оставя друго впечатление. Така разбираме, че екскурзоводът няма как да е евтин. Ясно е също, че не може да бъде заменен от листовка.
А Общината какво казва? Туризмът върви зле, приходите намаляват всяка година, трябва да пестим от екскурзоводи. Те това ако не е управленска мисъл! А това, всъщност, не е следствие от международното положение, а от вземането на грешни управленски решения. Разочарованият турист, доказано е от практиката, ще сподели това с възможно най-много хора. Очарованият ще сподели с максимум 5 души. Значи, един разочарован неутрализира ефекта от 3-5 очаровани. И какво се случва? Идват хората, разочароват се, тръгват си, казват на останалите какви сме. И са напълно прави.
Понеже вече от няколко години разучавам района от гледна точка на мистиката и ученията, съм събрал много материали. На тяхна основа се издадоха книги, писа се по вестници и списания, има редовно радиопредаване, имаше дори и репортаж по БНТ. Практически, създал съм повечето добри новини от града през подледните 2 години. Тук не броим самохвалството на Общината по треторазрядни медии. Репортажът не е могъл да бъде пренебрегнат, още повече, че в края му е зададен въпрос към Общината ще разработват ли тези маршрути. Те не могат да кажат НЕ, затова са казали ДА. Били са длъжни. Затова ме поканиха на консултативен съвет по туризма, където любезно ми казаха, че нямат против да направя маршрутите, но това не е работа на Общината. Мхм. Обаче после прочетох програмата за развитие на туризма, която са приели на общински съвет и се оказа, че тя предвижда Общината да участва в създаването на точно такива атракции. Значи, просто не искат да работят, това не им е приоритет или не искат да работят с мен. Последното е естествено, защото не понасям тъпунгери, тъпи мисли, размотаване, липса на живец и взимане на решения, различаващи се от съвършените. Затова винаги ще им набивам канчетата и те го знаят много добре. Случвало се е, имат опит. Но да се поправят. Ние там, при всичките налични условия, западаме от година на година заради тях.
Обаче, мен тая Община повече не ме интересува. Аз повече с тях няма да се занимавам, а когато набера достатъчно сила, просто ще ги изритам.
Едва ли съществува човек, който се радва, когато родното му място умира. И едва ли има такъв, който не би му помогнал да се съживи, ако чувства, че има силата за това.
Ето, през последните пет години работих много и, без да съм го имал за цел, се оказа, че съм развил нужните сили. В ръцете ми е една история с огромен потенциал. С нея скалите са мистично чудо, без нея - природен феномен. С нея Магура е велика школа, без нея - глупави драсканици. Ето това е колосалната сила, която придобих, защото имаш ли история, някой си, нямаш ли - нищо не си. В ръцете ми е разликата между двете състояния. Тази сила е и отговорност и съм го осъзнал. Заел съм се и правя всичко необходимо по пътя на най-добрата логика, защото разполагам с минимум ресурси. Това е много интересна задача за ума - кога и какви действия да предприемеш, така че да се оползотвориш максимално и да ти стигнат силите.
Първо, тръгвам от предпоставките.
   
 
 
  След това, трябва да създам една пробна среща между хората и скалите, която да се случи по действително правилния начин - чрез разходка. Най-подходящото време за това са четирите почивни дни на Великденските празници - 18, 19, 20 и 21 април. Трябва да кажа на хората за това отдалече, защото това са много почивни дни и всеки си прави предварителни планове за тях. Целта е да имат информацията за тази възможност, когато взимат решението. Всичко е много просто и логично.
След това трябваше да се определи кои точно забележителности да се представят и чрез какви разходки. И това беше направено и остана само да се направят информационните материали, което също беше свършено.
Представям ви първия поход, предвиден за 18-и април. Представянето е в такъв вид, защото е направено за Фейсбук.

 
 
 
 
 
 
 
 
Вторият поход, който ще се проведе на 19-и април:

   
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Походът, който ще се проведе на 20-и април:




















Последният, четвърти поход, който ще се проведе на 21-и април:

   
     
              Какво ще се постигне с тези походи? Ще дадем възможност на желаещите да изживеят по-пълно Белоградчишките скали, защото за тях много е говорено и дори по едно време станаха много известни, но хората така и не можаха наистина да ги видят. Не искам повече гостите ни да остават с усещането, че са пътували толкова много, а не са видели почти нищо. Не сиакм повече да се чувстват все едно са им казали "оправяйте се", както се случва за сега. Напротив, водачът сред скалите е просто един приятел от Белоградчик, който води своите приятели. Това е философията на тези походи.
Искам да видя дали наистина ще работят. Водил съм хора трийсетина пъти и се е получавало достатъчно добре. Затова мисля, че и тези ще се получат, но искам да го видя. Това ще бъде тест - става ли или не става.
Ако походите станат добре и гостите останат доволни така, както искам да ги видя и както сам бих искал да се чувствам, ще започнем да правим походите редовно с цел в бъдеще да станат постоянни и да достигнем до състоянието, в което можем да предложим занимания за цяла седмица. Практически, заниманията съществуват, но трябва да се доведат до нужния вид. Ще стигнеме до положението в Белоградчик да се ходи на почивка, както се ходи на море - за цяла седмица, с ентусиазъм, с очакване, с вълнение.
Ние не искаме да станем като морските курости. Не искаме застрояване, не искаме пренаселване. Ние искаме да бъдем ние и да предложим уникалността си на онези хора, за които такива теми и занимания ще са интересни.

Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.

Кирил Кирилов

 

.