Ето нещо много интересно и направо изключително.
От години, откакто се занимавам с рисунките от Магура, мине се не мине и чувам историята за това, че личният маг на Александър Велики е ръководел делата му от Магура. Всъщност, Александър Велики повтаря нещо, което е направено няколко хиляди години по-рано от цар Дионис, обожествен заради огромните си заслуги пред човечеството. Дионис занася великата балканска култура на изток в Индия и Китай и по целия си път оставя просветлено човечество. 
По пътя на Дионис и от същото време се намират множество скални рисунки с много серизно подобие с тези от Магура. Онова знание, което Дионис е занесъл на изток, е същото знание като това от Магура.
Статията отдолу говори за находки, които потвърждават, че не толкова далеч от Рабишката могила, в село Дружба е бил направен погреб на персийски богатства. Изглежда, че личният маг на Александър Велики действително е управлявал делата му от древната библиотека на цивилизациите - Магура.
Отдолу следва статията от сайта Vidin-online с информация за погреба от село Дружба:

Веднага след 1990 година, след отпадането на чл. 1 от Конституцията за ръководната роля на БКП в страната и преименуването й в БСП, излиза разпореждане за освобождаване на сградите, ангажирани като Окръжни комитети на БКП. След решението, с партийна заповед започва унищожаването на архива на 45-годишното управление на БКП. Във видинския ОК на БКП една машина-резачка на тънки лентички денонощно нарязва огромния партиен архив. Около десетина папки от стотиците бяха измъкнати и донесени в редакцията на в. "НИЕ". Не една и две статии във вестника излязоха именно от тези папки. При прелистването им попаднах на запитване от ЦК на БКП до секретаря по култура към Окръжния комитет Борис Матеев: "Др. Матеев, искаме проверка и писмен отговор, каква е тази история или легенда, от която се интересуват чуждестранни институции на територията на Танковия полигон край с. Дружба. Понеже обектът е в разпореждане на МНО, уведомете съответното Военно окръжие-Видин. Проучете има ли нещо и в архивите на Окръжния музей. Всичко, събрано по случая, изпратете до др. Дачев в Министерството на културата, спазвайки задължителните инструкции. Следват подробностти..." 

Подробностите ги нямаше. Трябваше да бъдат прикачени на страници към изпратеното писмо. Телботът за прикачването на страниците си беше там, но страниците ги нямаше. 

Няколко години по-късно, когато политическата обстановка в страната сравнително се успокои, помолих д-р Кочанов да ми уреди среща с Борис Матеев. Срещнахме се тримата на кафе. Ясно беше, че не му бях от любимите журналисти, а и седеше нащрек от въпросите, защото все още яростната антикомунистическа политика на вестника не беше затихнала. Показах му писмото до него и той успокоен, че не искам политическа информация, ми обеща съдействие. 

Няколко дена по-късно вече на коняк с кола, той ми разказа съдържанието на липсващите страници и това, което е изровил по искането от министерството... 

1918 година. Първата световна война. В края на с. Молалия (сега с. Дружба) е настанена австрийска кавалерийска част, чакаща заповед за прехвърляне по бойните фронтове на Румъния. Една вечер офицери от интенданството на III Бдински полк поканват своите колеги австрийци на чашка в местната кръчма. Няколко печени агнета, двойно препечената ракия и отлежалото черно вино, дали необходимия градус настроение за тостове в чест на цар Фердинанд, Кайзера, австрийския император и близката победа. Реейки поглед в дървената опушена кръчма, поручик Щайнер (учител по история и картограф на военната австрийска част) забелязва на един рафт зад кръчмаря интересни експонати. Става от масата, минава зад тезгяха и ги взема в ръце. И останал изумен: "Около 20 сантиметров индийски слон от бял мрамор и върху него войн с копие в ръка. Две статуетки от черен мрамор на персийски бойци в пълно бойно снаражение. На постамент - някакъв мъдрец с завита по азиатски начин през главата челма с голяма кобра, показваща се от върха над челмата". Останал изумен... Откъде са дошли в това затънтено българско село тези антики?... 

Помолил български офицер да му помогне с превода на няколкото въпроса, които задал на кръчмаря: "Откъде са тези статуетки?... И как са попаднали в кръчмата?"... Получил отговор: "Такива джунджурии се намират много на Кукуруз баир. Във всяка къща ги имало. Тук ги носели за една ракия. Дори преди дни му донесли една смачкана тава, в която сипвал зърното на кокошките"... Тавата се оказала голяма сребърна паница с изсечени воини в бой с колесници. Цялата била изписана с непознати знаци. 

Изследователският нюх запалили поручика. Скоро разбрал, че се носи някакво предание от векове, че над селото имало дворец, построен от Александър Македонски за пленена персийска княгиня. Златото и слоновата кост, които силно земетресение заравя под земята, били несметни. А в долина, близо до селото "земята вечер се разтваряла и излизали воини в непознати одежди, чийто вопли и стонове се чували надалеч". За да успокоят духовете на това място, местните хора построили манастира "Свети Петър". Но воплите още се чували в близка пещера, която местните хора наричали "Музикалната пещера". Тя имала лоша слава и хората се страхували от нея. Разклоненията в пещерата и подводните езера потъвали дълбоко под земята. Някой говорят за изходи, които били чак в Влашко. Друга такава пещера имало и в Кукуруз баир, но била затрупана. 

Екипиран с въжета и лампи, поручик Щайнер, придружен от няколко войника, влиза в "Музикалната пещера". Преминали през няколко големи зали с езера, но наклонът бил прекалено стръмен за недобре екипираните изследователи. 

Седмица по-късно разровили входа и на затрупаната пещера. И открили свод от дялани камъни със стълби, които водели под земята. Разкрили и няколко разклонения. Разделили си ги и започнали картографирането. Влизали все по-дълбоко в добре оформени лабиринти. Докато един ден един от войниците не се върнал. Започнали издирване, което открива премазаното тяло на войника под грамада срутили се камъни. В чантата на загиналия е намерена 15-сантиметрова златна статуя на персиец и човешка китка от бял мрамор, държаща отрязан кокосов орех от злато с излегнала се в него жена от черен мрамор. 

Намерените вещи доказвали, че войникът е достигнал до откритие, криещо богатства. И че преданието за потъналия под земята дворец може би отговаря на истината. 

Годините минават. 

Австрийски изледователи на гръцката култура попадат във Виенския археологически институт на "Откритието на Щайнер". Започва изследването на всичко написано за Александър Македонски и откриват доказателства, че на завоя на Дунав имало някакъв строеж. И големи административно-военни сгради. И че е възможно да се намерят под земята техните останки. 

През 1984 година се правят постъпки пред българските власти за разрешение на австрийска пещерна експедиция да се опита за разбули тайната. Предполагало се е, че ако се постигне съгласие за разкопки, те могат да започнат през 1986 година. 

Но по това време "Кукуруз баир" вече е танков полигон. На него се извършват военни занятия и стрелби. Той е обект на МНО и влизането на цивилни лица е забранено. Какво остава пък за западни изследователи?... 

И още нещо. В отговора на Борис Матеев до Министерството на културата е докладвано, че когато тежката военна техника е започнала изравняването на местността за полигон, са открити "метални, глинени, бронзови, мраморни съдове и накити". Било уведомено Министерството на отбраната. Оттам дошла заповед, че "заради някакви грънци, военнен обект не се спира"?!?... 

Булдозерите заринали дълбоко под земята евентуалните пътища да се стигне може би до едно епохално откритие, което би превърнало забравения Видин в нова Микена или събиращата милиарди долари от туристи древна Троя. 

Каквото и да има отдолу, го има. 

А, ако го има, някой ден, някога някой трябва да ни го покаже. 

Зад всеки велик човек стои един велик маг. Понякога може това да е и жена му. Понякога това може да бъде и несъзнателно. Истината е, че маговете управляват света, другите са само изпълнители. Когато Александър Велики става вреден и излишен за делото на мага си, магът приготвя отровата му. Това също е част от историята за магурския велик маг. Той лично е приготвил отровата, с която е убит Александър.
Това е положението - на върха на света стоят маговете.
Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.

Кирил Кирилов

 

.

така е!

БРЕ ВУЛГАРИ,,БРЕ ТАТАРИ..

МЕГАС АЛЕКСАНДРОС НЕ Е ЗНАЕЛ НИТО ЗА ''МАГУРСКИ ВЕЛИК МАГ'', НИТО ЗА МАГУРИ, НИТО ПЪК КАМО ЛИ ЗА ВУЛГАРИ !!

ЗИТО ХЕЛЛАС !!

garka?balgarin?kakvto i da ste triabva da raznishtvate a ne samo da poddarjate edno nalojeno mnenie.ako se zamislite ne sluchaino otkradnalite,no ne razbirashti otkradnatoto razdeliat vmeniavat ubivat tezi,koito mogat da prozrat tova,koeto e ostaveno ot tiahnata krav.tatari rumantsi kaztsi i tem podobni noseshti v sebe si pametta n atova,koeto vie ste prisvoili ne ste razbrali i chistite li chistite elita v tezi etnosi .Bog e edin.Bog znae na koi narod kakvo e dal.Bog nagrajdava i nakazva.

Завоевателят на света, смачкал Персия и Египет, на родните Балкани е брал най-много ядове...Така че, не ме учудва, че е отделил такова мяста на тукашната магия...Спомням си една книга за Аликсандър и за неговите затруднения с келтите и траките, преди да потегли към Персия...

Майка му е била тракийка (баща му едва лие бил някакъв друг, но не помня какъв е). Майка му е била член на магьосническа и окултна школа от онова време и тя посвещава Александър в скритите знания и магиите.
Това, че майка му е била тракийка, може да предполага връзка с древни балкански учения.