Много, много отдавна светът е бил напълно различен и съществата живеели лесен живот, защото боговете се грижели сами за себе си. Липсата на бреме позволявала тогавашните обитатели да израстват високи и силни и да се разхождат свободни и безгрижни по света. 
Техните занимания били съвсем различни от това, което можем да си представим сега - най-приятно от всичко било да се допълва света до съвършенство и всяко същество обикаляло планетата в търсене на място, където да застане с цялата си прелест и да облива всичко с изключителното си присъствие или да преподреди околността по нов и по-интересен начин.
Всичко това се правело много дълго време и било напълно развито както в замисъла си, така и в най-дребните си подробности. Много и много места били направени чудесни, а след това идвали нови същества, които ги правели също толкова хубави, но по различен начин. Било истинско удоволствие да се живее в онези времена.
Съществата не били много на брой, защото това не било нужно. Всяко от тях имало силата да направи всичко само и донякъде те предпочитали да правят нещата така, защото всяко имало свой творчески замисъл. От друга страна, те не познавали смъртта, защото не се привързвали, нямали притежания и болезнени спомени и поради всичко това не остарявали, а били вечно нови. Изживявали напълно всеки ден и го оставяли да си отиде.
Нямали особени предпочитания към някоя част на света, защото можели да направят всяко място божествено.
Това продължавало много дълго време, но все по-често започнало да се случва небесата да притъмняват в своята дълбочина. 
Съществата можели да виждат небесата открай докрай и всички дела на боговете в тях. Но настъпило време, когато боговете започнали да спускат мътни завеси дълбоко в небето, за да прикриват срамните си помисли от чистите обитатели на Земята. Защото в света на боговете започвали промени и от век на век те все по-малко желаели да се грижат сами за себе си, а вече се чудели как да направят така, че земните същества да се грижат за тях. Настъпило смутно време.
Тъй като боговете живеели високо в небесата и на тяхно разположение били изворите на живота, те започнали да си позволяват властване върху техните потоци. Понякога ги запирали, а друг път ги пускали пак. Така, прикривайки срама и опозорените си лица, боговете започнали да се разпореждат с потоците на живота, а земните същества, които никога не били познали труда, а правели всичко на игра, били заставени да правят нещо, за да получат нещо друго. В замяна на отпускане на жизнените сили съществата трябвало да полaгат грижи за удобствата на боговете и да ги забавляват по всевъзможни начини, като се стигнало до там, че боговете започнали да изпитват забава от страданието, измислили съдбата, трудностите, лишенията, пречките, намесвали се и разваляли подредбата на света и какво ли не още. Съществата се опитвали да поддържат съвършенството на света и да получават своята радост от това, но това ставало все по-трудно и невъзможно.
Дошло времето, когато на съществата се наложило да се съберат заедно и да се разберат с боговете. Но боговете видели това ново явление и започнали да пречат по всякакъв начин. Най-хитроумно постъпили те, като започнали да пращат беди по земята и да развалят красотата и реда й. Така принуждавали съществата постоянно да отиват до опустошените места и да ги поправят до съвършенството, та не им оставало време да се съберат и да намерят решение как да се спасят от боговете.
Съществата намерили нов начин - на всяко място, което подреждали, те започнали да оставят много здрави послания, които боговете не можели да разрураш с техните стихии, а и за тях било трудно да ги разпознаят и разберат. Мислели, че виждат всичко и затова били небрежни към подробностите. За тях посланията били просто нов образ на различните подредби.

Така всяко следващо същество, което посетяло мястото, научавало посланието и оставяло свое. След още векове, прекарани от съществата в това занимание, много места по земята били изпълнени с послания, докато съществата успели да се разберат помежду си какво и как да направят.
Те били много умни и предвидили всичко за наистина голям брой дни напред. Направили своя замисъл така, че да успеят въпреки всички усилия на боговете.
Съществата започнали да се събират в една част на света, където били най-хубавите почви и където текли най-хубавите реки. Това щяло да е много потребно в много далечно бъдеще. За да заблудят боговете, те не се събрали веднага съвсем близо едно до друго, а се разпределили върху по-голяма площ. Заели се бързо да преподредят мястото и всяко започнало своята част от неговото положение.

Първо те променили земята в дълбочина, като я направили много неподатлива на разтърсване и така това място станало най-устойчиво. След това подредили планините наоколо по такъв начин, че всички ветрове затихвали, дъждовете ставали умерени, нямало големи жеги и студове. Такова чудно място направили те и продължили работата си нататък.

След това те изработили дълга права редица от хълмове и в западния й край напряко разположили една права черта така, че се получила огромна буква Т върху земната повърхност. Това бил знакът на истинския бог, който сега бил затулен от злосторниците в небесата. След това съществата изгънали на-близките части на планините и направили по средата на това Т един много голям кръг, който бил наполовина голям в сравнение с първия знак. Кръгът бил знакът на добрата майка на света. Получил се знак като сегашната ни буква Ф. Той бил така насочен, че крачето на знака Т сочело право в мястото, откъдето Слънцето изгрява след най-късия ден. Така съществата свързали творението си с раждането на Слънцето – прозорецът на най-големият от всички богове.

После съществата накарали реките под земята да текат така, че да направят големи пещери. След това събрали под земята много редки камъни, които бавно изпускали големи сили. И най-накрая положили върху всичко бял пясък и в него посели желязно семе.

С това работата им била завършена. Оставало само едно последно нещо, за което съществата се досещали и били готови.
Когато боговете видели всичко това, те нямали много време да го спрат и прибегнали към най-голямото си злодеяние до този момент - вкаменили всичко живо по Земята.
Всички същества се били събрали от едната страна на знака Т, в голямата октъжност, върху белия пясък с желязното семе и редките камъни с големите сили вътре в тях. Така трябвало да посрещнат това бедствие, за да си оставят възможност да се съживят отново. Там ги застигнало злодеянието на боговете и всички същества се вкаменили на това място. 
Това място станало много красиво и съвършено, защото много от древните същества са събрани в него, макар и вкаменени. Само малко същества не могли да устоят на повика и отишли в това време да оправят поразиите на боговете по света. Така в този момент повечето красота на света се събрала на едно място, а за другите части на земята останало по-малко.
Лъжа е другото твърдение как се е случило всичко. То казва, че земният свят е бил лош и древните същества си правели зло едно на друго. То казва още, че небесният бог е бил добър и е вкаменил света, за да прекрати страданието. Но как може да прекратиш страдание, като вкамениш света и оставиш всяко същество завинаги близо до неговите врагове и всеки двама обичащи се на сантиметри един от друг, но никога докосващи се?
Тук се каза първата част от тази история. Тя има продължение, в което се разкрива какво правят вкаменените същества по-нататък.

Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.

Кирил Кирилов

 

.

tvoe literaturno tvorenie za skalite okolo belogradchik ima li zrantsa istina za sashtestvata?te velikani lite li sa?,koito sa rabotili s ogromnite chukove?vazmojno lie toplokravna materia da se prevarne v kamak i da ojivee pri niakakvi uslovia?dali tova ne sa martvite koito shte ojiveiat s idvaneto na hristos?

Такааа, много добри въпроси :) Чети нататък са видиш как се засуква историята :)