Още от едно време се чудех по тоя въпрос. Като малък си гледах раните как заздравяват, но ако си държиш пръстите докоснати дори два месеца, те няма да се сраснат. Същата работа е и с органите вътре в тялото. Те се допират постоянно, но не се сливат. Такова усещане имах за една мистична сила, която държи нещата разделени едно от друго, независимо, че са направени от един и същи материал и се допират помежду си. Всяко нещо си знае, че е отделна цялост и не се обърква с останалите неща. Дори и да не знае, както предполагам, че е в случая с вещите, то пак има някаква сила, която го отделя от останалите. И тук не мисля, че става дума просто за химия и физика. Те са проявлението на нещо на друго.
Ако материалът не го държи някоя сила, той няма пречка да се слее със съседен еднакъв материал. Мисля, че от материализма следва точно това следствие. Едно-единствено следствие, което обаче не наблюдаване. Няма никакво саомоволно сливане между вещите.
Тогава излиза, че всяко тяло е "обвито" в силата на своята цялост и отделност, която е най-надеждната граница между неговия материал и материала на околния свят. Това ще да е мистичната сила на същността, на душата или подсъзнанието. 
Ако вземем едно отделно тяло, то защо не се разпада? Защото между различните му части съществуват сили на привличане. От друга страна то не се смачква навътре в себе си, защото тези сили се уравновесяват от сили на отблъскване между съставните му части. Така се получава едно построение на силите, някаква матрица на напреженията, която е действителното тяло. Подреждането на материалните частици по нея е само нейното материализиране.
Като знаем колко е малко ядрото на атома спрямо размера на атома, колко е малък атомът спрямо разстоянието до съседния атом и т.н., ясно е, че твърдите тела са в действителност празни пространства. Там материя няма. Би следвало да можем да накараме две плътни тела да минат едно през друго именно заради тези огромни кухини - атомите ще се разминат на огромни разстояния спрямо собствените си размери! Но това не се получава, не защото материята пречи, а защото матрицата на напреженията на едното тяло среща матрицата на напреженията на другото тяло. Онова, което пречи на такова събитие, е сблъсъкът на сили със сили, а не на материя с материя.
Тогава реално съществуващото е силата и нейната организация. Другото е привидност.
В Магура има ред изображения, които се отнасят до силите. Всички те имат следния общ вид:

Физиката дефинира силата като количествен измерител на взаимодействието. Кръгчето е множество, някакъв обем от нещо. Всяко съществуващо нещо въздейства на околния свят, т.е. то е във взаимодействие с него. Затова е и вертикалната черта, която показва въздействието на множеството върху света.
Понеже поне моето съзнание е свикнало да възприема развитието във времето при изображенията отгоре-надолу, ми трябваше много време да видя нещата и в обратната посока. Един прочит отдолу нагоре показва, че силата създава множеството. Нали винаги трябва да има нещо, че да породи действие, това го знаем от ежедневния си опит. Ето, това е обратното. Тук има сила, която създава множества.
"Обединението прави силата" значи, че ако имаме по-голямо множество, то ще въздейства по-силно. Срещнах веднъж и обратния вариант "Силата прави обединението", което е много логично и вярно. Когато върху някакво множество се приложи сила, различните негови части ще имат различно поведение под действието на тази сила. Така частите ще проявят своите свойства, заради което ще се групират в различни групи. Попадането на нещо в някакво множество заради проявата на своите свойства представлява създаване на множество. Това е и обединението - попадане в множество. Така действието на коя да е сила поражда множества.
Затова не е изобщо нужно в някакво хипотетично начало да е съществувала материя, за да има взаимодействия. Взаимодействията се извършват на териорията на силите и техните подредби, като проявлението е групирането на привидната материя под въздействието на тези сили.
И така, някъде там отвъд материята съществува свят на силите. Тяхното действие поражда групирания в този свят, който ние забелязваме. Затова всяко едно тяло е себе си и не се слива с другите при докосване. Не заради химическите и физическите си свойства, а заради силите, чието проявление то е, и заради тяхната организация.
Ако и когато тези сили се променят или отпаднат, то се получава промяна или разпад и на тялото, защото изчезва онова, което поражда и поддържа множеството.
Това е и причината, като спрем да ползваме една вещ и да мислим за нея, тя да страда от много бърз разпад и изхабяване. Липсата на постоянно опресняване на нейната матрица на силите (душата й) води до там, че тя да отслабва. Така някои вещи дори изчезват и никога не ги откриваме повече, колкото и да ги търсим. Те дори не са откраднати или изгубени, просто са се разпаднали. Предполагам, че всеки е имал подобни случаи.
Ежедневното позлване на една вещ и мисленето за нея я поддържа. Разбира се, ако мисленето е разрушутелно, вещта ще започне да се руши. Притеснението е разрушително, търсенето на дефекти и т.н. В една кола се качва човек с разрушително отношение и тя не работи добре! Само с качването на човек, който има доверие в нея /защото не знае за проблемите й или не ги създава с отношението си/, тя изведнъж работи по напълно различен начин.
Това се отнася и за тялото, и за всичко. 

Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.

Кирил Кирилов

 

.

Едва ли когато Маркс е обяснявал прозводителните сили и производствените отношения е разбирал нещата по твоя начин. Отвори ми се малка празнота в тълкуванията ти под формата на въпрос: Може ли да съществуват сили без материя, която да се поляризира и съотнася съобразно силовото равновесие? Или как силите биха се уравновесявали при липсата на материя. Кастанеда се е обосновал малко по-добре от Маркс, като е включил в наблюденията си силата на намерението, но за него май нямаме ясна формулировка. Освен че за наличието на намерение е нужна идея.
В обществените настроения, ми се струва, идеята все повече липсва изместена от интереса поради което намеренията не могат да породят сили, които да ги материализират.
И ако формите са следствия на сили, а силите на намерения, които пък са следствие на идея, кой ли генерира идеите? Ние обикновено сме проводници, било на сили, било на намерения, било на идеи и това е нашата иерархия. Но кой и кога е генерирал идеята не знаем. Нито знаем дали е само една идеята или битуваме в съмненията на Господ?

Ако материята се разгледа като концентрирана и затворена сила, тогава въпросът ти има следния отговор: оформящата сила ще се уравновесява от оформена сила.
За сега смятам, че сме мисленето на Господ или Бог върху собствената му същност.
Преди не знаех, ама оня ден попаднах на това. Става дума за десетте божи заповеди. Те започват така: Аз съм Господ, твой бог. Т.е., името на тоя бог е Господ. Църквата също твърди това, макар и не пряко. Те казват Църквата Господна и т.н., всичко е Господно. Значи, щом има име, той не може да е вездесъщ, защото името е средство за разграничаване на от други подобни неща. Така че, Църквата ни лъже жестоко, като ни казва, че Господ е вездесъщият Бог. След това заповедите продължават така: Да нямаш друг бог освен мене. Той знае, че има и други богове.
Така, накрая идвам до идеята и частичното доказателство, че Християнството не е продукт на божието слово, а на човешки измислици, които са решили да отрекат другите богове.

и да се върнем към същността на поста.

В следващите дни ще доразвия темата, сега само я започнах отдалече, защото имам едни идеи. Искам да ги почна по-фундаментално. Затова за сега темата стои някак недоразвита и недоизказана.

хахаха вярваш ли че и аз това си мислех като малък :))))))))))). много забавно

Хах, ами да, в това има много логика :) Вярвам ти.

che vsichko okolo nas e v razlichna stepen nagnetena energia I e v dvijenie.sled kato prosedlih tvoia post mi hrumna misalta kakvo stave sas jivte tela,kogato umrat.veche nikakva energia ne gi krepi .te se razpada,no bezjizneni te pak ne se slivat s doprialoto gi drugo bezjizneno tialo ili pak jizneno,nito s predmetite okolo tiah.ne laje hristiianstvoto prosto s tazi ideia za sina Boji deto bog se rodil kato zemen stave smesitsata.mejdu Gospod I Bog Bog e Boga tvoretsa a sina e Gospoda.taka se poluchava,koga niakoi otkradne neshto si mnogo spetsialno iska da go polzva a ne znae I se opitva da go polzva kakto negovata glava rajda ama I dobra rabota da mu varshi I pred bivshite sobstvenitsi:)

kak mojesh da obiasnish srastvaniata v nashia organizam.zazdraviavane na ranite I srastvaniata na inplatite s nashia organizam.

Защо не с понятия като ДНК, матрици, клетъчна памет, клетъчен интелект...