Слуховете могат да бъдат опасни, когато омаловажават значението на един исторически и културен паметник, който не е разбран от местното население, от местната власт, от държавните институции и от всички. Понеже не се разбира, той не се цени, пренебрегва се, оставя се настрана. Понеже е твърде сложен, на хората не им е никак лесно да приемат огромната му възраст, а започват да си съчиняват разни хипотези.
Астролабията от Белоградчик. Снимка от 5-ти октомври 2013 година.
Петроглифът или Астролабията от Белоградчик е древен и много сложен паметник на културата, който има огромно значение за много неща. Но именно сложността му и неспособността на средностатистическия съвременен човек да го проумее (то не е нещо просто по съдържанието си, което веднага става ясно) кара местното население да си фантазира, че през 80-те години на 20-ти век някакъв човек от Белоградчик ходил на мястото и изсекъл изображенията в скалите. Тия фантазии и бледи опити за обяснение не струват по много причини. Едната е косвена и касае идеята на построенията. Та дори един съвременен учител по математика от елитно столично училище не може да каже каквом е значението на геометрическата постановка, която е изобразена там. Това значи, че съвременната цивилизация не познава тази геометрическа постановка и не решава подобен клас задачи. Следователно, тя не е част от нашето съвремие. Останалите изображения също не приличат на нищо, което нашата култура изобразява, нито на нещо, което някой е виждал върху керамика или където и да било. Тази неспособност на когото и да било да причисли изображенията от Белоградчик към някое време и някоя култура кара всички да приемат, че те са плод на нечии занимания в свободното му време през 80-те години. Това са глупости и от тях произтичат големи беди за изображенията и жестоки пропуски от наша страна.
На 09.11.2013 година около 5 часа следобяд заведох моя позната на мястото да й покажа изображенията и видях нещо, от което ми идеше да се застрелям или да се хвърля от скалите там. Някой беше трошил скалите, като е повредил и част от изображенията.


Тези олющвания преди не съществуваха. Появили са се между 5.10.2013 и 9.11.2013, за което някой заслужава да му извия врата смотан и да му счупя кухата лейка.
Продължих да оглеждам щетите и видях, че тоя вандализъм е бил с научна цел. Някой, дано разбера кой, е трошил скалите около изображенията с чук. От цялата работа има само една-единствена полза и ще я видите след малко. Това в голяма степен омилостиви гнева ми.




Това, което се вижда на снимката отгоре, принася единствената полза в цялото начинание по трошенето на скалите. Горният пласт на скалата променя цвета си под въздействието на слънцето и атмосферните условия. Истинският цвят на скалата е розов и това се вижда в дълбочина. Изветрените пластове са с друг, по-тъмен цвят. Този процес се извършва много бавно, с векове и хилядолетия. 
Отгоре, където скалата винаги е била изложена на изветряне, пластът с променен цвят е с дебелина около 2 см - това е при вечна изложеност на атмосферните въздействия. Още по-интересна за моите цели е повърхността, която е обърната към нас.


Тук, в дясната част на снимката се вижда същия скален ръб на 5.10.2013 година, преди да бъде строшен. Виждате, че каменният блок с геометрическата постановка върху него е бил част от скалата зад него. Той е бил откъртен от нея заедно с изображенията, т.е. те са били изсечени преси откъртването. Виждате, че цялата тази скала отзад е къртена в древността, с което е било унищожено това светилище. Целта на това къртене не е била да се добие камък за строителство, защото каменните блокове не са извадени от мястото, а са оставени да се търкалят там, като само случайно по някои от тях са се запазили изображения. Много други са унищожени.
Големият въпрос е кога е станало това откъртване. Можем да разберем доста лесно. При откъртването отвътре се е показала свежа, розова скала, която с времето е потъмняла. Това става много, много бавно. Въпреки това, имало е достатъчно време свежата розова скала да уеднакви цвета на повърхността си с тази на старите скали, които винаги са били изложени на атмосферните въздействия. Това значи, че е минало много време от разрушаването на светилището. Можем да кажем по-конкретно колко е то.
Прибрах едно от откъртените от този ръб парчета, защото то говори много за това светилище и астрономическа школа.


Дясната страна на това парче е стояла отгоре, т.е. вечно е била изложена на действието на атмосферните условия и слънцето. Дебелината на изветрелия пласт е 2-2.5см.
Пластът, който на снимката се вижда отгоре, е повърхността, която е била оголена при разрушаването на светилището. Този пласт далеч не е толкова тъмен. Той е стоял вертикално, което му е спестило много от силата на атмосферните въздействия. 

Ето една типична Белоградчишка скала - това е Боров камък. Вертикалните страни са много по-свежи и запазени от хоризонталните повърхности. Същите правила важат и за скалите при астролабията. 
Въпреки благоприятното си вертикално разположение, изветрелият пласт по повърността на строшаване е доста дълбок - около 1 см, което е много. Тук става дума за за хилядолетия. Осемдесетте години на 20-ти век са твърде, твърде скоро и от тогава не е минало достатъчно време, за да се случи това нещо. Още повече, че се намериха хора, които заявиха, че знаят за тези изображения още от 70-те, а дори и от 60-те години на 20-ти век.
Разбирате ли една тъпа измислица и един дебелашки исторически отказ да се изследват тези изображения до къде водятр - до това всеки да си ходи с чук и да проверява възрастта на скалата. На какво прилича това и кой има вина? За мен вина има този, който омаловажава изображенията и отказва да ги изследва.
А тяхната история каква е? Тя е много богата. Първо, те са свидетелство, че преди хилядолетия в района на Белоградчик е съществувала изключително развита култура с много големи познания. Тя има връзка с рисунките от Магура, а те съдържат основата на Християнството - в Магура е изобразен първият триединен бог преди повече от 12 000 години. Обаче Православието се обръща срещу корените си, за да може да лъже хората, че е вдъхнато от бог, а не е плод на еволюционно развитие (всъщност не еволюция, а деградация). Тогава то трябва да строши свидетелствата за истинския си произход. Идват едни църковни тарикати преди 1 300 - 1 800 години и чрез забиване на метални лостове в скалата разрушават светилището. То е било достатъчно важно, за да му се обърне толкова сериозно внимание.
А изображенията са от преди това - те стоят върху откъртените блокове и личи, че са били върху тях преди трошенето. А сега, като вече се знае колко са изветрели скалите след църковния вандализъм, вече никой да не ми се прави на голям скептик, ами да да приема възраст от поне 2 000 (което е твърде скромна възраст, но поне) години. Че аман и от скептици точно в тия отношения, в които не трябва.

Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.

Кирил Кирилов

 

.

niama li nachin da se ohraniavat.sega intelegentno otkarshvane,no ne se znae kakav shte e sledvashtia.ia kradets na chujda kultura ia niakoi platen vandal.

Според мен някой иманяр е получил по някакъв начин информация за Петроглифа и е решил да го откърти и да го пусне в интернет или да го продаде на родни прекупвачи!
В Испания,когато откриват скалните рисунки на Петракос през 1980 г.,още същата нощ са арестувани хора от близките градчета,опитващи се да откъртят рисунките.
Там полицията и Закона успяха да опазят обекта,но в БГ мисля че е въпрос на време Петроглифа една сутрин да го няма.Дано съм лош пророк.
Поздрави за постинга .