ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА КУЛТУРИТЕ

 

Хората са като цяло склонни и дори принудени да се организират в групи. Има и хора, които предпочитат да живеят изолирано от групите, но те съставляват съвсем малка част от човечеството, затова са по-скоро вид изключение, отколкото правило. Всички останали предпочитат да живеят в рамките на групи, защото групата има по-големи възможности за благоденствие и развитие. Това включва оцеляването, прехраната, грижата за новородените, болните и старите, обучението.

Групите винаги се създават с някаква цел, затова винаги се стремят да постигнат максимална ефективност при постигането на целта си, за да оправдаят съществуването си пред членовете си. За тази цел те винаги се основават на някаква съвкупност от взаимосвързани правила, които са установени най-вече чрез пряк опит и осмислянето му. В процеса на съществуване на групата са изпитани множество подходи и са отсети онези от тях, който се оказват най-ефективни. Всеки член на групата трябва да признае тези правила за свои и да съобрази мисленето и живота си с тях. В противен случай групите винаги отвръщат с отхвърляне на тези свои членове, които застрашават съществуването им чрез нарушаване на установените правила. Затова по принцип е много трудно и рисково за един индивид да отхвърли установения ред – той е застрашен от отхвърляне и погиване.

Племената, народите също са групи от хора. Съвременните народи имат закони, традиции, ценности, обичаи, морал. Това са техните правила и те регламентират в какви случаи как следва да се постъпва, като това е изведено от опита и е заплатено с цената на много страдания и жертви. Затова е жизненоважно за групата установените правила да се спазват стриктно и да се предават на всички нови членове.

Освен това, всеки човек има потребност от някаква система от виждания за себе си, за света и за своето място в него. Тази система от виждания и разбирания прави иначе непознатия и застрашителен свят да изглежда подреден и очертава нашите възможности в него. Именно това е културата, която ни показва кои сме и за какво сме, както и какви са най-добрите начини да бъдем. Затова е много трудно да се изостави собствената култура и да се приеме чужда, защото тя ни отрежда различно място в света.

Тези съвкупности от правила оформят културата на общностите и всяка общност като правило силно държи нейните ценности да оцелеят и да се предадат на бъдещите поколения. В днешно време науката, бизнесът и материалните блага размиват културните граници, защото са универсални за цялото човечество. Природните закони са едни и същи, независимо в коя държава се намираме. Затова сега виждаме как се формира и налага една световна култура, защото сме достигнали до някакво единно ядро, за верността на което всички сме еднакво съгласни – те дават еднаква, универсална основа за разбирането на себе си и на света, независимо от мястото, на което се намираме. Науката и технологиите ни предоставят също много висока ефективност, над която за сега не можем да минем и затова се налагат като основна култура. Освен това позволяват всеки да запази желанията и стремежите си, като постига ново, много високо равнище на ефективност в осъществяването им. Това стимулира всеки човек да приеме науката и технологиите за основа на светогледа си.

Но в миналото това не е било така. Истината за света е била различна за всяка общност, защото общностите не са познавали единното ядро на съществуването. Тогава всяка конкретна култура е давала на членовете си най-добрия известен до съответния момент начин да се задоволяват житейските потребности и да се постигат ценностите, а също и мироглед за себе си и за света. И това е било от изключителна важност. Това са били правила за израждане на деца, за лекуване на душевни разстройства, на телесни болести и т.н. Същото се е отнасяло до разполагането на селища, изграждането на жилища, произвеждането на предмети за бита, организацията на управлението и разделението на труда. Това са били проверени и работещи указания за начин на мислене и на живот. Затова те са били жизненоважни и всеки народ, всяко племе е държало много на тяхното опазване и прилагане. Винаги е съществувал страх от загубата на собствената култура като загуба на себе си.

Тогава става много важен въпросът какво се случва, когато две различни култури се срещнат. Основните възможности са три: да се игнорират; всяка да се опита да унищожи другата; да се повлияят взаимно.

Игнорирането е трудно, защото срещането на културите предполага географско съседство. А всяка система се стреми постоянно да увеличава жизненото си пространство и поради това непременно се стига до взаимно териториално проникване и смесване на индивиди от различните групи. Затова игнорирането може да бъде само кратковременно решение.

Най-първичното решение е всяка култура да се стреми да унищожи другата и да я замени със своите разбирания и правила. Това е вярно най-вече, когато двете култури далеч не са достигнали до знанието и разбирането за единното ядро на съществуването и всяка отхвърля другата като продукт на зли и разрушителни сили, а вижда себе си като носител на светлина и благоденствие.

Унищожаването на другата култура може да се случи по много начини, като най-първият е чрез телесното унищожаване на носителите й. В допълнение могат да бъдат унищожени и материалните й ценности. В следващите няколко поколения се извършва пълен геноцид или асимилация, защото човекът не е толкова тялото си, колкото разбиранията и убежденията си. Затова хората трябва да бъдат откъснати напълно от достъп до досегашната си култура и всеки спомен за нея да бъде заличен. И понеже всеки човек има нужда от система от разбирания, то завладяващата култура услужливо предлага своите.

До тук двата случая напълно изключват възможността двете срещащи се култури взаимно да се обогатят и да се променят под въздействие една на друга, а това е най-вероятният и най-често срещаният развой на събитията, дори да има стремеж а унищожение. Тогава от най-голямо значение е как се решава какво да се вземе и какво да се изостави. Това, по всяка вероятност, се случва на основата на полезността.

Човекът има много равнища на потребностите – от чисто физиологическите, през емоционалните, интелектуалните до духовните. Разбира се, най-належащо е да се удовлетворяват най-нисшите потребности – тялото да остане живо, да се нахраним, да дишаме, да утолим жаждата си, да спим, да отделяме. Това е неизбежно. И е винаги за предпочитане да стане възможно най-бързо и с възможно най-малко усилия.

Този подход към удовлетворяването на потребностите на едно по-горно равнище се превръща в подход към удовлетворяване и на желанията – сега, веднага, лесно и достъпно. Но, докато потребностите са ограничени в броя и качеството си, то желанията са безкрайни както по качество, така и по количество. Последното е алчност – безкрайно по количеството си желание.

Тогава полезността на похватите на една култура ще се оценява на основата на това доколко бързо, пълно и достъпно удовлетворява потребностите и желанията, както и какво място отрежда в света на отделния човек. Ако културата казва, че човекът трябва да е роб и да живее в лишения, тя няма да се възприема добре. Ако културата казва, че човекът е връх на съществуването, говори за безкрайно изобилие и т.н., то тя ще бъде предпочитана.

Има култури, чиито мироглед се свежда до удовлетворяването на най-първичните потребности и това се обявява за състояние на пълно щастие. Философията на такава култура е много лесно да се усвои и затова тя винаги ще бъде фаворит за масовия човек, защото хората сме много склонни да се пестим. Ние искаме с малко да постигаме много, което има своето обяснение в удовлетворяването на физиологичните потребности – нужно е храненето да ни доставя повече сили, отколкото ни отнема, и несъмнено е по-ценно онова хранене, при което получаваме многократно повече, отколкото влагаме. В такава проста култура, свеждаща щастието до телесна заситеност, най-успелите ще са онези, които се хранят най-обилно, а също и най-обилно и приятно удовлетворяват и останалите си телесни потребности. Винаги е много вероятно култура от такъв тип да бъде доминантна поради простотата й и ясните и прости критерии за осъщественост. Последното е много важно, защото позволява на човека лесно и бързо да се ориентира доколко е блажен и постигнал предписваното от културата свое място в света.

Човекът винаги на първо място ще се научи на онези практики и подходи, които го довеждат най-бързо и лесно до телесен покой.

При това положение следва всички световни култури с времето да се сведат до култури от хранително-отделителен тип. Но, както виждаме, това не е напълно вярно. И за това най-голяма е заслугата на алчността.

Винаги настъпват моменти на количествено засищане на тялото. Тогава се появява желанието за по-различно качество, но то не е лесно достъпно, защото трябва да се владеят различни знания и техники, за да се добива все ново и по-високо качество. Когато достъпът до и потреблението на по-голямо разнообразие стане измерител за благоденствие и щастие, се разгаря алчността за все повече по-нови и по-удовлетворителни блага.

Така алчността става движещата сила за натрупване на знания и умения. Те, от своя страна, винаги водят до стремеж за удовлетворяване на потребности от по-високо равнище, защото разкриват на човека нови хоризонти. По този начин някои индивиди успяват да навлязат в спиралата на развитието и да надраснат масовата хранително-отделителна култура. А, щом човек веднъж се научи да задава въпроси и да търси техните отговори, той обикновено никога не спира, защото така задоволява интелектуалния си глад.

Винаги стремежът на човека е да добие знания, разбирания и похвати, които ще удовлетворяват все по-добре потребностите и желанията му. И заради това се налага постоянно да усложнява мисленето и поведението си, което го прави възприемчив към всякакви култури, които му предлагат подходящи за неговото равнище разбирания и похвати.

При много силно развитие култури, които са на равнището на абстракцията, периодът на обучение до общото равнище е много дълъг и трудоемък и, освен това, не дават веднага някакви придобивки от първа необходимост. Затова в очите на много хора такива заниман са празни и безсмислени, което прави тези култури сравнително бедни откъм брой членове, защото не са така привлекателни. Освен това в тях дефиницията за щастие и постигнатост е много неясна и далечна.

 Вярно е, че много силно развитите култури имат знанията и средствата да произведат много по-лесно и много повече материални блага, но това не винаги е тяхна цел.

От другата страна са културите на ниско равнище, където с много усилия се придобиват някакви материални блага, които са напълно и единствено предназначени за консумация – телесна или емоционална. Но тези култури не се притесняват от ниската си производителност, защото при тях пълното щастие се постига с достатъчна консумация. Вярно е, че работят непроизводително и не са ефективни, но лесно постигат своето най-висше състояние. След като цял ден човекът е работил физически до изтощение, успял е да произведе храна, която изяжда и заспива от умора. Но това се счита за блажен сън. Да съхрани или изостави този човек своята култура?

Голямата борба, когато две различни култури се срещнат, е в това да се съхранят висшите им аспекти или, ако това не стане, всяка да консумира повече от другата.

По-голяма проникваща сила има онази култура, която по-добре допълва и доразвива другата. Ако на един човек, свикнал да се храни с хляб, му се предлага да яде несмлени зърна, той няма да бъде много очарован, освен ако не е от любопитство и за разнообразие. Но, ако му се предложат нови сосове, които да топи с хляба, това ще му се хареса, защото разширява хоризонтите и подходите за удовлетворяване на потребностите и желанията му.

От това следва, че по-развитата култура има винаги по-големи възможности да повлияе по-неразвитата, но трябва да успее да представи достиженията си под желаната от по-неразвитите форма. Например, да покаже, че има нови, много приятни начини за консумация, които обаче изискват някакво обучение. Веднъж започнало и донесло своите плодове, обучението обикновено продължава, защото на него се възлагат надежди за още повече и по-хубави плодове. Така по-развитата култура може да спечели одобрението на членовете на по-неразвитата, като предложи своите достижения като продължение на достиженията на по-неразвитата. Ако тя не успее да направи това, тогава е много възможно нисшите аспекти на по-неразвитата култура да наберат голяма сила, защото срещат търпимост и добра хранителна среда при по-развитата. Тогава най-вероятно по-развитата култура ще започне да запада, защото между двете култури ще започне състезание по консумиране и удовлетворяване на нисши потребности и страсти. Това почти неизменно се случва, когато някой с нахвърли на храната. До този момент всички останали може много спокойно и снизходително да се отнасят към него, но заплахата той да изяде всичко безогледно винаги връща всички към най-първичните им страсти.

Изобщо, много е трудно да се въведе по-висша и абстрактна култура, но пък е много лесно всички да изпаднат в озлобена надпревара по низост.

Но въпреки тези пречки и предпоставки, има редица факти, които позволяват да се мисли, че Магурската култура е повлияла силно положително много от народите от хиляди години насам. Затова е много интересно да се осмисли какви са условията да се приеме нова култура и да се изостави старата, при положение че има натиск от цялата общност нищо да не се променя и да си остане по стария си начин. Какво наистина кара една група да загърби досегашната си идентичност и да я замени с нова? Това са винаги облагите и ползите, които носи новата култура. Следствието е, че Магурската култура е имала потенциала да донесе огромни облаги и ползи и е умеела да ги поднесе по такъв начин, че да са разбираеми и желани. Затова и е успяла да даде начален тон на цялото съвременно човечество – защото при всяка среща с нова култура се е налагала Магурската.

Как точно е постигнато това, не се знае. Но народите не са били завладявани и унищожавани. Те напълно доброволно и с готовност са приемали новостите, донесени от Магурската култура. Най-вероятно това е ставало под формата на доразвиване и разширяване на техните собствени светогледи и възможности, като в крайна сметка винаги се е стигало до единното ядро на съществуването, когато всички култури стават много еднакви във висшите си разбирания.

Това е било въпрос на няколко основни фактора:

-                      посланието на Магурската култура е било толкова вярно, че е можело да бъде предложено като доразвитие на всяка световна култура;

-                      Магурската култура е предлагала не само абстракции, но и съвсем конкретни и производителни похвати, така че да бъде бързо оценена като много полезна и желана;

-                      демонстрирани са на практика новите, много по-големи възможности – чрез магурските философия и похвати са могли да се решават нерешими до тогава въпроси.

 

След като се изясни в най-общи линии колко е трудно да бъде изоставена настоящата култура и да се замени с нова и, след като бяха очертани най-важните условия и начини да стане това, може да се разиска защо е било потребно да се влияе на развитието на народите, а също и с какви средства и похвати е правено това.

 

ВЕСТИТЕЛИ

 

Прави впечатление, че всевъзможни народи по света имат древни вярвания, че при тях от далечни земи и често по море са идвали богове, които са ги научили на земеделие, занаяти, математика, астрономия, медицина и много други полезни знания и умения. Винаги, преди пристигането на боговете, тези народи са били едни неорганизирани и слабо развити групи от хора, а боговете идват и им донасят не само знанията и уменията, но и общественото устройство.

Очевидно съществува една общност на „богове”, която изпраща свои мисионери всеки път, когато някъде има нужда да се посеят семената на нова култура и цивилизация. Това означава, че някъде съществува център, в който се съхраняват древни знания, които се използват при всяка цивилизационна катастрофа за възстановяването на човечеството.

Прави впечатление, че „боговете” са винаги човекоподобни и еднакви с хората във всичко, освен в знанията и културата си. Също прави впечатление, че боговете винаги донасят със себе си изключително напредничави знания и учения. Някой от тях съвременната наука тепърва догонва и смогва да обясни, а други – все още не.

Винаги древните велики цивилизации се появяват напълно развити и с времето западат. От това става ясно, че неизменно в началото някакви групи от полу-диви хора получават мощен цивилизационен тласък, който с времето утихва.

Кои са тези „богове”, от къде идват и от къде имат знанията си?

Има редица сведения, че Балканите са явяват епицентър на цивилизационни вълни, на епохални промени. Отдавна е известно, че цивилизациите от Месопотамия възникват от народ, който не се знае откъде е дошъл и какви са корените му, но изведнъж поставя началото на силно развита цивилизация и строи първите градове Ур и Урук. Това не е изолиран и единичен случай – такава е историята на всеки велик народ.

Известно е също, че най-древното съкровище на света е намерено във Варненския некропол и то е с повече от хиляда години по-старо от шумерската цивилизация, но никой не помисля за възможна връзка между двете. Известна е слънчевата обсерватория от село Оходен, Врачанско, която е на възраст над 8 000 години, а също и културата от Лепенски вир, която е на възраст от 9 000 години – цели 4 000 години по-стара от шумерите. Известни са и рисунките от Магура, които датират по последни оценки отпреди 14 000 години. Но отново никой не прави връзка между едното и другото.

Не е ли логично по-старата култура да е дала началото на по-новата? Логично е и само така може да бъде, но явно това не се нрави на официалната наука.

Смятам, че основата на човешките цивилизации е в района на Белоградчик, а рисунките от Магура са записите, които служат за възстановяване на човечеството при всяка катастрофа, която го спохожда и унищожава.

Защо мисля така и как се случва това, ще разкрия постепенно.

Историческата наука счита, че единствената възможност за културен и цивилизационен обмен е, когато един народ предприеме преселение и попадне в земите на друг народ. Това довежда до там, че внезапно в земите на народа-гост се появяват артефакти от народа-посетител, каквито допреди това не се срещат. Тогава и само тогава науката е не само склонна, но и принудена да признае, че действително развитието на един народ е повлияно от културата на друг народ. Като друга възможност се приема търговията, като и за нея се счита, че задължително трябва да доведе до изменения в материалната култура.

Възражения срещу търговията като начин на културен обмен могат да се дадат много. За да променим светогледа си, на нас ни трябва много повече от това да купим от някого стоки или да му ги продадем. Чудесен пример са болестите, които са резултат от начина на живот, а той на свой ред – от навиците, които се пораждат от начина на мислене. Значи, често дори смъртната опасност за човека не е достатъчен стимул да промени начина си на мислене и начина си на живот, да не говорим за дреболия като покупко-продажбите.

Горният аргумент е валиден дори при преселение на народи. Въпреки петте века турско робство ние не станахме турци по начина си на мислене, а си останахме българи. И дори не приехме тяхната религия. Има културен обмен, защото времето е много, това са 20-25 поколения, но размерът на този обмен е много малък като за това време. Ние не сме били никога впечатлени и изкушени от културата на нашите съседи и поробители. Така че и двата начина на културен обмен, които науката признава, не са пълна гаранция и могат да търпят сериозни и основателни критики.

Но едва ли това са единствените възможни начини. Ако посещението е от малка група мисионери, придвижващи се без особен запас от вещи, то няма да са налични никакви материални следи от тяхното посещение, но ще е налично нещо много по-значимо: цивиизационен и културен скок на посетения народ. А такива събития в историята са признат факт и присъстват в изобилие. Това означава единствено, че на цели народи е било повлиявано, без при тях да се преселват други народи. Нали за всеки е ясно, че на идващ нов народ никога не се гледа с добро око? Това не поражда нищо друго, освен съпротива и желания за изтребление. А при поставянето на основите на цивилизациите става дума за нещо съвсем друго – пълно приемане на новостите.

И, както стана дума по-рано, най-добрият начин да дадеш нова култура на една общност е, като я накараш сама да я поиска, т.е. като я представиш като форма на развитие на тяхната собствена култура. И още по-добре по такъв начин, все едно те сами са се досетили за принципите на това развитие. За това не е потребно да нахлуе нов народ, не. Напълно достатъчни са само няколко души и това винаги се е правело точно по този начин. На няколко души е лесно да се довериш, на цял народ – невъзможно.

Моето предположение е, че районът на Белоградчик е мястото, където първоначално човекът е бил окултурен и му е дадена човешка душа. И до ден днешен това е най-доброто място за интелектуално и духовно израстване и прозрение. Там на първите истински хора е дадено познанието и разбирането със задачата да се грижат за просветлението на народите и най-вече за това винаги да възстановяват цивилизования свят след катаклизми. Библиотеката и класната стая на това начинание е залата с рисунките в Магура. Там са се обучавали магове – способни хора, а най-способните от тях са наричани Магребал – владеещи осъществяването както бог. Този бог е Бал, откъдето идва името на полуострова и на Стара планина – Балкан. А това значи Домът на Бал, а също и Където Бал Изтъка Душата. Предполагам и, че названието „българин” също идва от Бал и значи служител на Бал.

Самите Магребали не са богове, но са богоравни. Това са много добре обучени хора, които са изпращани да полагат основите на нови цивилизации. Това са „боговете” от митовете и легендите, които поставят основите на науките, занаятите и цивилизациите. Именно Магребалите са обоготворени, те са смятани от местните за богове. Вероятно те са подпомагани в работата си от маговете и българите, като последните са били не толкова народ, колкото съсловие от много високо квалифицирани изпълнители – нещо като инженери, например.

С напредването на главите тази теза ще става все по-приемлива и ще се превърне в най-логичното обяснение.

 

КОЕ Е СВЕЩЕНО?

 

Свещено е онова, което е свързано със създаването на живота и най-вече на човека, а също и с неговото поддържане и развитие. В широкия смисъл свещена е цялата Вселена, защото тя е най-съществената предпоставка за възникването на живота. А също и планетите, Слънцето, Луната.

Не бива, разбира се, да се ограничаваме само до човека, защото е напълно възможно да съществуват и други разумни същества. Тогава свещеното може да се отнесе до възникването, поддържането и развитието на съзнаващото съзнание.

В по-тесен смисъл свещени са боговете, силите, които са създали човека. Също са свещени местата, където човекът израства интелектуално и духовно. Свещени са майката и бащата. Свещено е всяко усилие човекът да се поддържа жив, а съзнанието му – ярко и будно.

И, ако има тяло, то трябва да се насели с подходяща душа. Свещени са грижите душата да е озарена и човешка. Да не подивява. Духът да е жив и извисен. Да не се търкаля в калта. Свещени са всички усилия човечеството да се възстановява след всяка своя гибел.

Свещен е пътят на съзнанието, осъзнаващо себе си, част от което сме и ние. Свещено е и самото съзнание, част от което носим в себе си.

Неговата светлина се пази най-грижливо като пламъка на свещ в свирепа буря. Непознати същества бдят над него.

Ако едната ни ръка бъде заклещена, веднага цялото тяло, целият ум всичките ни сили и способности се спускат да помагат за освобождаването й. Ръката може и да не съзнава това, а само да наблюдава избавлението си благодарение на неведоми сили. Така е и с човечеството – всеобщото съзнание няма да остави своите части да погинат, а ще изпраща другите си части да им помагат.

В този смисъл, свещена е ролята на българските земи и на действителните българи, защото от тук винаги се е разнасяла светлина по света. И, ако цялото човечество се сравни с човешкото тяло, то на Балканите е мозъкът, а българите са нервните клетки. Затова сме свещени – нашето предназначение е да се грижим за цялото същество – да поддържане човешкия живот и човешката душа.

Когато някъде човешката култура е започвала да запада и да се превръща в животинска, от Балканите са тръгвали специални хора да поправят това. Богомилството е бил последният ни велик опит да върнем светлината на света и от тогава сме забравили предназначението си. От тогава сме мозък, който се превръща в храносмилателна система. Но ще си спомним кои сме.

МАГУРА – ИМЕТО НА ПЕЩЕРАТА

 

"Маг" означава лице, което владее тайните на магията. В древността думата магия не е имала същото значение, каквото има днес. Днес магията се възприема като правене на чудеса, като нещо свръхестествено. По онези времена магията е било умението да се правят нещата. Т.е. магът е онзи, който е умеел да прави нещата - който е имал знанията и уменията. Хората не са се раждали магьосници (но може би са се раждали предопределени да бъдат такива), а са учили за такива, както и сега учим за различни професии. Маговете са били умелата и образованата част на обществото, те са били жреческото съсловие.

Както и сега, така и в древността е имало средища, където са били изучавани тези знания. Пещерата Магура е билa едно от тях, като известността и въздействието й са били огромни.

Ур и Урук са били първите два мегаполиса в Месопотамия. Не е случайно сходството на имената им, защото "ур" е означавало град или по-общо – някакво организирано начинание. А, както е известно, цивилизацията възниква в Месопотамия хиляди години по-късно от културата, която е оставила рисунките от Магура, а също и много други древни и подсказващи за висока степен на развитие следи.

Днес наричат пещерата "Магурата" - членувано от Магура, което говори, че "Магура" не е име, а е съществително. Магура се нарича самото средище като университета, общината, полицията и т.н. Но "Магура" вероятно е членуваната дума "маг - ур" – градът (начинанието) на магьосниците (умелите) или там, където са били знаещите и можещите, където те са се обучавали и просветлявали. Имам основания да смятам, че "маг - ур" също е значело и градът на мъртвите (на вглъбените). Не става дума за мъртвите, които са умрели, а за онези, които са станали мъртви. Тях ги пазят могъщи асури, които могат да се видят и днес.

Твърди се, че думата „маг” идва от персийски и това към днешна дата е истина. Но персите са наследници на цивилизациите от Месопотамия, по-конкретно на Вавилон. Напълно естествено е да са наследили знания, тадиции, умения, а също и езика си от тях. А, понеже е неизвестно откъде идват шумерите, то е напъло възможно истинската им родина да е Балканите. Защото няма никакви сведения Магура някога да е имала друго име, а след това да е била кръстена така поради близкоизточни влияния. Напълно е възможно персийската дума „маг” да има много древен балкански произход. Ние днес имаме думата „мога”, която смислово е много силно свързана с думата „маг”. Това значи, че на Балканите вероятно е съществувала древна дума, от която произлизат и „маг”, и „мога”.

Официалното тълкуване на името Магура е чрез румънския език. Там „магура” значи хълм, възвишение. Но тази дума изобщо не е румънска. Да, румънците имат думата „гура”, която значи уста. Но много добре знаем, че българите преди сме наричали майсторите „усти”. Тогава е много възможно думата „гура” да идва от думата „гуру” – учител. А в едно учреждение за разространение на знания определено е имало и учители. Освен това, румънците не са чужд по отношение на бъгарите народ. Ние сме много близки народи, като само последните няколко века ни разделят по-съществено. В дълбоката древност сме били едни семейство. 

Моята теза е, че днешните румънци в древността са били под силното впечатление на просветлението от Магура и затова името за тях е станало нарицателно за хълм, възвишение, извисяване. Защото Магура се намира в Рабишката могила, която е самотно възвишение в Дунасвката равнина. Затова предполагам, че тръгвалите от тук древни даки по пътя си са разнсяли името Магура и са илюстрирали, като са посочвали хълмове. Така в езика им е влязла думата Магура със значение на хълм.

Те не използват думата „магура” за хълм. Тя е много древна и излиза от употреба, както такива неща се случват много често във всички езици, особено с думите, които сме заели отнякъде и не разбираме добре. Румънците имат думата „deal” за хълм и това е действителната дума. Към днешно време в Румъния има стотици местности, населени места и възвишения с името Магура, което идва да покаже, че в миналото те са почитали това име. Но никой не почита неща, които са му безполезни. Предполагам, че именно епохалното значение, което е имало магурското учение за тях, е причината за огромната им почит към това име.

Понеже езиковедите сами разбират абсурда на твърдението, че името Магура идва от румънския език, то в последно време са се насочили към твърдението, че това е славянска дума. Но едно такова твърдение е толкова общо, колкото да кажем, че водата може да бъде и течна. То само по себе си не дава никакво знание, а е само едно ловко измъкване. Магура е с повече от 10 000 години по-древна от славяните и техните езици. И, ако тя наистина е била толкова мащабен и значим просветителски център, значи, че те просто са заели името и са били оформяни под нейното въздействие, а не обратното.

Изобщо, предстои да се насладите на това как науката се гъне и вие в неистови усилия да държи очите си затворени, защото това, което предстои да види, излиза извън линейното човешко развитие. А господстващата научна теза е, че човечеството постоянно се развива от някакво състояние без разум към това, което сме ние сега – „апогеят” на развитието. Има хиляди следи по цял свят, че преди нас са живели далеч по-развити цивилизации от нашата, но всичко това тихомълком се смита под килима и не се раглежда сериозно, защото нарушава доктрината за праволинейното ни развитие.

Ние като общество вече сме значително готови да видим и да признаем, че цялото ни съвременно знание е само повторение на много по-древни знания. И онова, което престои да узнаем, вече е било известно.

 

МАГУРА И МОГИЛА

 

В последното десетилетие вече е известно, че е съществувала Дунавската цивилизация, която е била много добре развита. Представителите й са живели преди 10 – 12 000 години или не много след направата на рисунките от Магура според последното предположение за тяхната възраст. Очевидно е, че при това положение е имало хора, които систематизирано да пренесат знания, които са по-древни от тях и са им били добре известни. Наследниците на Дунавката цивилизация със сигурност са предали знанията на хората след тях, защото самите представителни на тази цивилизация след време са основали следващата. Те не са измрели, както се казва, до крак, а просто поради някакви причини са загубили дотогавашното си устройство и са преминали към следващо. Това не е идване на нов, неизвестен народ, а е преобразувание на вече съществуващ.

Затова не е учудващо, че през следващите хилядолетия започва масово строителство на могили.

Рабишката могила (хълмът, в който с намира Магура) се намира в равнината - като могилите. Продълговат е, но в посока север-юг сечението му е равностранен триъгълник, особено правилен, което хвърля сянка на съмнение относно естествения му произход още повече, като се има предвид и Рабишкото езеро, което е точно от северната му страна и двете заедно изглеждат така все едно езеторото се е образувало на мястото, от което е изваден хълмът.

Това е място, на което, така да се каже, се е осъществявала връзката с "боговете" и полученото от нея знание е записано, за да се съхрани и предаде на следващите хора.

Магура е била научно и духовно средище в което се е преподавало съхраненото древно знание. Оказвала е огромно влияние върху народите и културите, защото обучавани в нея хора са им помагали да полагат осноите на обществата си. Помнена е като път към отвъдното и място за просветление – точно като всеки един храм, каквито най-вероятно са били и могилите.

По стените на една от галериите на Магура са изобразени рисунките. Тази галерия е такава, че представлява дъно на пещерата и до рисунките се достига като по коридор, който е изрисуван с поучителни сцени. Това е било и посвещението, като вероятно се е придружавало от тълкувател, който е въвеждал ученика в смисъла на изображенията. Дори и в днешно време истинските посвещения се извършват в пещери и хората трябва да извървят дълъг и труден път през галериите. Смятам, че това е отзвук от посвещаването, което се е извършвало в Магура.

За могилите знаем, че имат централно помещение, най-често кръгло, в което има специални места за пребиваване, както и стенописи, предаващи някакво послание, някакво знание. Те са повторение на ситуацията от Магура. Към централното помещение на могилите винаги води дълъг вкопан под земята коридор, за да се измине символичен път до знанието. Това преминаване символизира отказването от земния свят и готовност да се скъса връзката с телесното, за да могат умът и съзнанието да навлязат чисти и възприемчиви в хранилището на мъдростта. Там е трябвало да се скъса с досегашните разбирания, за да могат правилно и напълно да се възприемат новите.

Думите Магура и могила имат еднакво построение, което е безценно указание за техния много близък смисъл. А смисълът на думите не е случаен, той е винаги възможно най-точно копие на действителността. Вероятно думата „могила” е от време, когато „мога” е произлязла от „маг”, но смисилът им е много сходен – и двете се отнасят към знание, разбиране и способност. Затова могилите са многократни повторения на Магура.

Тази традиция не е спряла до там. Впоследствие всички храмове се правят по същата схема. Най-свещеното място е в дъното на храма, където е и олтара. До там се достига по символичен коридор, а входната врата на храна е на срещуположната на олтара страна. Стените на храмовете са изпълнени с изображения, които разказват за смисъла на живота. Това е най-силно застъпено в Православието по напълно закономерна причина – защото Православието е християнство, което е нагодено според разбиранията на народите от ареала на Балканите, а те от своя страна са имали специфични изисквания към изграждането на един истински храм – така, както го имат в родовата си памет.

В храмовете се извършват проповеди, които представляват разкриване на „тайнството” пред хората. Откровено погледнато, няма измислена никаква новост, а само повторение и доукрасяване на много древни просветителски подходи, които датират назад до времето, когато са изобразени рисунките от Магура.

По тези аналогогии може да се направи извод за въздействието на Магурското учение върху народите и цивилизациите по света – въздействието е било глобално и много дълбоко. Може да се твъди, че Магурската култура е в основата на целия съвременен свят.

 

Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.

Кирил Кирилов

 

.

Да Бъде !

v dulbok razmisul me otpravi predpolojenieto ti za mag=mog,zashtoto az si imam predpolojenie muj,maj,moj=moga,mojene.pitam se magako e ravno na mog moje li da e = i na maj?Belogradchikmoje li da e ravno na Balogradchik.ako ima takova ravenstvo to togava belogradchik shte znachi miasto gradiashto bal i bal moje bi shte da e tvorenie na Tvoretsa kakvo li e re ot magrebal ako se pogledno po tozi nachin muje na bal neshto kato misioneri.magnaurskata shkola dali ne e klon na magura?

Радвам се, че си задаваш тия въпроси :) Мисля, че действително думата "мъж" също идва от древната дума "маг", както и "мога".
Бал се казва още и Бел, и Баал. Затова смятам, че Белоградчик има следното значение: "чик" е наставка, която е дадена от турците и е добре да се махне. Бел е името на бога. О е множество, обем. Значи, че Бел създава множество от неща. Град е интересна дума. Г е осъществяването на едната (вероятно положителната) страна на замисъла, защото Т целият балансиран замисъл - съдържа и антитезата. РА е излъчването от равнището на Р, където се явяват образите. ГРА трябва да значи осъществяването на градивната (положителната) част от замисъла. Д е граница. Д е свързана с първоначалните "резки", които са отношенията и пораждат напреженията. ГРАД следва да значи, че се взима положителната част от промисълта и се свежда до вида на съвкупност от отношения. Т.е., ГРАД е постояването по работещ начин на положителната теза. И това обяснение действително съответства на думата, която е корен на ГРАДЯ, ИЗГРАЖДАМ.
БЕЛОГРАД следва да значи, че породеното от БЕЛ множество (това е замисъла му) се свежда до действително изпълнение чрез изчертаването на системата от отношения :) Затова намирам, че Белоградчик е "начинанието на бог".
РЕ трябва да означава осъществяването на Р, защото Е е лъчът, който прави нещата да съществуват. В Р са вижданията за построенията, там са образите. МАГ е умелият, РА който осъществява замисъла на БАЛ. :) Просто е красиво и елегантно :) И е удивително, че тези древни срички и думи се обясняват с лекота точно с българската азбука и българският смисъл, който е вложен в нея. Това означава, че езикът ни е пряк наследник на тази древна логика. Той не е славянски. Ако славяните са го заели от нас, то си е тяхна работа. Нашият език е съвършена математика :) И аз още не мога да намеря друго обяснение за съвършенството му, освен да ни е бил даден направо от боговете.

МАГ се чете така: М е равнището на ума. А е излъчването на съдържанието му. Г е осъществяването на градивния аспект на ума. МАГ е, който превръща съдържанието на ума си в осъществяване. И, действително, това са маговете - които умеят да направят нещата.
МОГ е множеството, което се поражда от равнището на ума М и преминава в осъщественост на положителната си теза. МОГА е излъчването от това, така А превръща корена в глагол. А да МОГА значи да превръщам множеството на замислите си в осъщественост :)

МЪЖ е друга работа, защото по принцип е човек, а добива аспект на МЪЖ, само когато се отнася към ЖЕНА. Ъ е буквата на преминаването между две различни по вида си неща. Действителността на ума М преминава в съдържащата кармата (съдбата) буква Ж. Тук трябва надълго да обяснявам за кармата и ще пропусна това. Но МЪЖ е преминаването на ума в ЖЕНАТА. Двете думи са едно цяло МЪЖЕНА. ЖЕНА значи проектиране на кармата от Ж в полето на установените отношения Н. Т.е., майката предава душевността и съдбата на детето. А мъжът е стартирането на този процес, когато влага своето М в Ж на жената.
Мъжът бива привлечен от жената и то се проявява като страст. СТ са установени съвкупности от отношения - това е кармата, предопределеността. Когато мъжът и жената имат общи житейски уроци, те имат страст помежду си. Когато мъжът завладян от страст, той престава да бъде човек. От него остава само един желаещ ум, който всячески се стреми да навлезе в жената и да потъне в нея. Така М Ъ Ж - М се превръща в различното по вида си Ж.
Рисунките от Магура потвърждават това. Там, където са изобразени мъж и жена, готови за полов акт, жената е пълноценно изобразена, а мъжът - само една глава, чертичка за тялото и еректирал пенис.

Когато М преминава в Ж, това създава нова карма и мъжът се обременява за още животи. Страстта е предишно СТ, което добива образ в Р, излъчва се в А и се превръща в ново СТ, което значи, че ще трябва да се изживеят още животи.

chel si za maite.svetni me neshto za tiahnata matematika.az hodih na tehnite piramidi ama nali ne sum dobre s angliiskia ne posmiah da poiskam podrobnosti,zashtoto i bez tova niama da shvana vsichko.ekskurzovoda kaza,che tiahnata matematika bila po dobra i imali samo 3 chisla o,1,5 i niakakvi cherti

Тълкуванията ти на буквите и думите са много интересни, обаче как би могъл да подкрепиш идеите си напълно, при положение, че в миналото езикът ни се е различавал значително в някои отношения?
Прост пример е точно "мъж" - дума, която на старобългарски е била "мОнжь" (няма "о", вместо това носовката "Он" - прощавай, но нямам съответния font, за да я илюстрирам).

Въпросът ти е напълно основателен. И аз съм се питал дали това четене е важало и в миналото, защото е известно, че езикът се менял. Но има обяснение и за това. Важно е какво точно се влага несъзнателно в отделните букви и техните съчетания. От това зависи какви думи ще предпочитаме. Смятам, че това е причината с времето използваните думи да се променят, с което се променя и езикът.
При това положение езикът може да не ни е даден, а да е нещо като извлек от подсъзнанието ни. Но то пък би трябвало да се отнася до цялото съществуване, така че все едно езикът е извлек от цялото съществуване. Тогава пак се връщаме към това, че езикът ни е даден, но не от същество, което е застанало пред нас със скрижали в ръце, а чрез подсъзнанието ни.
Не знам каква е истината. Моето предположение беше, че буквите ни са опростени наследници на древните изображения и затова носят част от техния смисъл. Понеже се бях досетил за смисъла на някои от рисунките, реших да го приложа към съответните букви. Оказа се, че това работи. Затова смятам, че буквите ни са производни на рисунките от Магура. А за тях самите им създатели са указали, че произхождат от три неземни същества, които се явяват богове.
Смятам, че проблемът с различията на езика ни през историята не е всъщност проблем.
Понеже буквите ни са редуцирани магурски рисунки, то вероятно в различните векове се предпочита един или друг аспект на тяхното съдържание. Освен това, азбуката ни е била променяна - от нея са извадени букви.

Когато чета думите, ми се налага да преценявам кой точно аспект на буквата е използван, но оставам в рамките на общия й смисъл. В Глаголицата, например, има 4 вида И, а ние имаме само 1. Затова нещата се усложняват и е нужно да се приложи и творчество. Процесът не е механичен.

Имате любопитен поглед към езика и символите..много интересно.

С това, което си мисля за буквите, МА следва да е "действието на ума", ДА - "създава конкретно работещо построение", РА - "въплътено в действащ образ".