Постинг
11.12.2012 11:12 -
Дух и душа.
Автор: kikowsky
Категория: Други
Прочетен: 1577 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.01.2017 16:27
Прочетен: 1577 Коментари: 0 Гласове:
8
Последна промяна: 19.01.2017 16:27
Едно от най-красивите неща е отношението - тънки разделителни ивици, които пораждат напрежения в иначе еднородната действителност.
Напреженията са безценни - те задвижват всичко. Те са под прав ъгъл спрямо разделителните ивици. Винаги и незименно под прав ъгъл. Защото напренежието винаги се стреми да се уравновеси с напрежението от другата страна и да затвори "раната".
Това задвижващо напрежение е дух. Самата дума "ДУХ" е много особена. Д е граница - или може да се стигне само до там, или може да се тръгне само от там. Д се явява линията на разделение, от която се поражда напрежението, затова тя е обозначена с Д. У е буквата на въвеждането. Това значи, че напрежението се въвежда. Задвижването на нещата е канализирането на напрежението. Х е буквата на преобразяването, промяната, превръщането. Духът е породеното от границата, което навлиза, преобразявайки се.
Духът е безличен и дори несъщестуващ сам по себе си. Д - от някакво място, У - навлизане, Х - с преобразяване. Нищо не се знае и не може да се знае за духа. Той е едно непрестанно движение, което винаги се превръща. Изключителна концепция. Очевидно, той има само поведение и нищо друго. И се ражда от отношенията.
Най-първото от всички отношения е Т.
Това отношение със сигурност поражда някакъв дух. Различните Т пораждат различен дух. А Т може да бъде усложнено много.
Така се създават построенията. Това е душата. Душата е навлизането на духа в трайните съвкупности от подредени отношения. Душата също не съществува сама по себе си. Тя съществува от духа, който започва да следва траен път на движението и превъщането си.
Буквите Ш, Щ, Ч, Ц, Ж са производни на Т най-вече смислово, а донякъде и звуково. Всяка от тях показва съвкупност от установени и здараво закрепени отношения. Всички те съществуват в Н-действителността, където се намират трайните и устойчиви построения. Затова и ДУШАта е ДУХ, който следва трайни начини на поведение.
Буквата Ш може да се намери в думата ШУМ. Шумът е съвкупност от какви ли не звуци и това ни пречи добре да възприемаме само желаните. Вертикалните чертички са действията, а хоризонталната е промисълта. Тогава е видно, че Ш е множество от действия, които пораждат някаква идейна цялост. Шумът е прекалено голямо множество от въздействия върху ума. Шумът не може да бъде отделен от ума. Винаги се говори за шум, само когато нещо пречи на ясното възприемане, а то е неотделимо от ума.
Ш е построението, което се получава от съвкупното въздействие на множество различни причини. Такава е и душата - проекция на цялата Вселена с целата нейна история.
Щ е вече друга работа. Цялата тази хаотична съвкупност на Ш е подредена в смислен вид от менталното Т. ЩРАКАМ е много различно от ШУМЯ, то може да се нарече подреден шум. ЩАСТИЕ. То е така да подредим за себе си всевъзможните въздействия на света, че те да хармонират с вътрешната ни установеност СТ и това да доведе до съществуването (усъществяването) Е. А може и да е обратното: според лъчението А от осмислената съвкупност от въздействия на света Щ да направим своята вътрешна установеност СТ такава, че да постигнем съществуването Е.
За Ч и Ц е нужно да мисля още.
Ж има два варианта според изписването си. Ако е като две обърнати едно към друго Ш, в това има много смисъл. Наслагването на звуците от две Ш следва да породи вибрато, което ще произведе звука Ж. Такова Ж следва да означава: съвкупност от неподредени влияния от света навлиза в построението, където става част от него. След това построението поражда влияния върху света на основата на онова, което вече е вложено. Това е нашето съзнание и подсъзннаие, които постоянно се оформят от битието и след това пораждат действия на основата на това оформление.
Това може да е и нашата карма, съдбата ни. Тя зависи не толкова от конкретните действия, а от смисъла, който влагаме в тях. Той пък зависи от начина, по който тълкуваме преживяното. Тогава ЖИВОТ би трябвало да означава превръщането на входни въздействия в изходни. А също и изпълнение на кармата. ЖЕНА трябва да е преобразяващото построение Ж, което е осъществено в действителността на трайно закрепените отношения Н. Много по-назад в статиите стана дума за това, че жената дава душевността на детето, което ражда. Жената е по-свързана с душата, докато мъжът е по-свързан с духа.
Другият вариант е Ж да е като Х е вертикална черта по средата. Тогава то много ще прилича на схематично изобразена магурска фигура:
Двете триъгълни части може да са напреженията, които трептят между крайните си състояния около едно централно отношение. Това също добре подхожда на смисъла на думите, които започват с Ж.
Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.
Кирил Кирилов
.
Напреженията са безценни - те задвижват всичко. Те са под прав ъгъл спрямо разделителните ивици. Винаги и незименно под прав ъгъл. Защото напренежието винаги се стреми да се уравновеси с напрежението от другата страна и да затвори "раната". Това задвижващо напрежение е дух. Самата дума "ДУХ" е много особена. Д е граница - или може да се стигне само до там, или може да се тръгне само от там. Д се явява линията на разделение, от която се поражда напрежението, затова тя е обозначена с Д. У е буквата на въвеждането. Това значи, че напрежението се въвежда. Задвижването на нещата е канализирането на напрежението. Х е буквата на преобразяването, промяната, превръщането. Духът е породеното от границата, което навлиза, преобразявайки се.
Духът е безличен и дори несъщестуващ сам по себе си. Д - от някакво място, У - навлизане, Х - с преобразяване. Нищо не се знае и не може да се знае за духа. Той е едно непрестанно движение, което винаги се превръща. Изключителна концепция. Очевидно, той има само поведение и нищо друго. И се ражда от отношенията.
Най-първото от всички отношения е Т.
Това отношение със сигурност поражда някакъв дух. Различните Т пораждат различен дух. А Т може да бъде усложнено много.
Така се създават построенията. Това е душата. Душата е навлизането на духа в трайните съвкупности от подредени отношения. Душата също не съществува сама по себе си. Тя съществува от духа, който започва да следва траен път на движението и превъщането си.
Буквите Ш, Щ, Ч, Ц, Ж са производни на Т най-вече смислово, а донякъде и звуково. Всяка от тях показва съвкупност от установени и здараво закрепени отношения. Всички те съществуват в Н-действителността, където се намират трайните и устойчиви построения. Затова и ДУШАта е ДУХ, който следва трайни начини на поведение.
Буквата Ш може да се намери в думата ШУМ. Шумът е съвкупност от какви ли не звуци и това ни пречи добре да възприемаме само желаните. Вертикалните чертички са действията, а хоризонталната е промисълта. Тогава е видно, че Ш е множество от действия, които пораждат някаква идейна цялост. Шумът е прекалено голямо множество от въздействия върху ума. Шумът не може да бъде отделен от ума. Винаги се говори за шум, само когато нещо пречи на ясното възприемане, а то е неотделимо от ума.
Ш е построението, което се получава от съвкупното въздействие на множество различни причини. Такава е и душата - проекция на цялата Вселена с целата нейна история.
Щ е вече друга работа. Цялата тази хаотична съвкупност на Ш е подредена в смислен вид от менталното Т. ЩРАКАМ е много различно от ШУМЯ, то може да се нарече подреден шум. ЩАСТИЕ. То е така да подредим за себе си всевъзможните въздействия на света, че те да хармонират с вътрешната ни установеност СТ и това да доведе до съществуването (усъществяването) Е. А може и да е обратното: според лъчението А от осмислената съвкупност от въздействия на света Щ да направим своята вътрешна установеност СТ такава, че да постигнем съществуването Е.
За Ч и Ц е нужно да мисля още.
Ж има два варианта според изписването си. Ако е като две обърнати едно към друго Ш, в това има много смисъл. Наслагването на звуците от две Ш следва да породи вибрато, което ще произведе звука Ж. Такова Ж следва да означава: съвкупност от неподредени влияния от света навлиза в построението, където става част от него. След това построението поражда влияния върху света на основата на онова, което вече е вложено. Това е нашето съзнание и подсъзннаие, които постоянно се оформят от битието и след това пораждат действия на основата на това оформление.
Това може да е и нашата карма, съдбата ни. Тя зависи не толкова от конкретните действия, а от смисъла, който влагаме в тях. Той пък зависи от начина, по който тълкуваме преживяното. Тогава ЖИВОТ би трябвало да означава превръщането на входни въздействия в изходни. А също и изпълнение на кармата. ЖЕНА трябва да е преобразяващото построение Ж, което е осъществено в действителността на трайно закрепените отношения Н. Много по-назад в статиите стана дума за това, че жената дава душевността на детето, което ражда. Жената е по-свързана с душата, докато мъжът е по-свързан с духа.
Другият вариант е Ж да е като Х е вертикална черта по средата. Тогава то много ще прилича на схематично изобразена магурска фигура:
Двете триъгълни части може да са напреженията, които трептят между крайните си състояния около едно централно отношение. Това също добре подхожда на смисъла на думите, които започват с Ж.
Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.
Кирил Кирилов
.
Няма коментари
Търсене
