Заех се днес да разгледам по-подробно една от рисунките от Магура.

Тя се намира почти в началото на галерията с рисунките и това следва да означава, че е от образите, които са добили плътност и телесност. По-навътре, към дъното на галерията, където е изворът на рисунките, се намират други рисунки, носещи "родителски белези" по отношение на тази.

Наличен е един повтарящ се елемент, който изглежда, че е в вплетен в нещо като развитие, в някаква еволюция. Това, в действителност, се отнася за всички рисунки. Без съмнение, това е указание за приемственост и свързаност между рисунките и категорично доказателство, че те не са просто случайни изображения. Възможни са два начина да се постигне това. Единият е чрез дорисуване на нови рисунки - например по няколко на стотина години. Новите наподобяват предишните, защото така е прието. Другият начин е да са нарисувани навъднъж с предварителен замисъл, в който да се изобрази някакъв еволюционен процес на ерхетиповете.
В пропорциите на фигурата е вплетено отношението 1:1.5 или още 2:3, което го прави много приятно за наблюдаване.
Случайно попаднах на рисунка, която е напълно в детски стил:

Конфигурацията на момиченцето е точно същата. Дори измерих пропорциите на главата му - същите са. А за всички е ясно, че хората нямат нито такива тела, нито такива глави. Но въпреки това, децата обичат да рисуват по този начин. Възможно е това да е архетип, а ето какво значи това:

"Архетип (от гръцки ὰρχέτῦπος, означаващо модел, пример) в психологията е модел на обект, личност или начин на поведение. Понякога терминът се използва със значението на стереотип, а в други ситуации може да означава аналогична гледна точка.
Архетиповете съществуват във фолклора и литературата в продължение на хилядолетия. Основателят на аналитичната психология Карл Густав Юнг през 20-ти век определя компонентите на колективно несъзнаваното като архетипове. Това са образи и фигури, които навлизат неконтролируемо в съзнанието под формата на сънища, фантазии, халюцинации или биват проектирани върху външни обекти."

Рисунките от Магура представят развитието на образите и отношенията изобщо. И, понеже ние сме съвкупност от образи, те представят и нашето изграждане и разивтие. Това е един наръчник по еволюция на образа. Най-старата книга изобщо.
Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.

Кирил Кирилов

 

.

Забележка: изключително трудно е просто да замахнеш с четката и да постигнеш точни пропорции. За това е нужен или талант или чертане.

Аз не разбирам от архетипове, но както ти казах - авторът на рисунката не е дете и умишлено е постигнат такъв ефект :)

Да, да :) Знам, че не е дете. Интересно ми защо е избрала точно тази конфигурация и защо децата често я предпочитат.

Създава чувство за безопасност ...
Умишлено търсен ефект е ! Децата инстинкитивно търсят това

Разстоянието между пръстите на краката (основата) е точно колкото от средата на основата до върва на този триъгълник. Това е точно, ама напълно точно като фигурата от Магура :)

Децата не я предпочитат. Когато са малки, те могат да рисуват само така - това са най-простите и лесни форми за рисуване - кръг, триъгълник, линия. А и първите, на които се учат.
Авторката съвсем съзнателно търси ефекта на детския рисунък - всичките й творби са в такъв стил.
Уф, това прозвуча като "какво иска да ни каже авторът" :)

Действително всичките й рисунки са точно в този стил. Това ме впечатли, като го видях.

За мен това е съвпадение, но не е случайно. Може би децата, понеже са все още културно неоформени, следват своя вроден усет за форми. Ако това е така, то значи, че това действително е архетип.
Твърдиш, че децата рисуват така, защото само така умеят. Това е едно много смислено твърдение. Бих го допълнил с "умеят така, защото така им идва отвътре", което връща нещата към архетипа.
Сега ми идват чудесни идеи за изследвания: да се показват на деца рисунки от Магура. Не всички, но някои. Ако вече умеят да говорят, ще могат да разкажат истории за рисунките. Например, да разкажат как живее рисунката, какво прави и т.н. Само дето говорещите вече деца може би са прекалено културно оформени.
Най-интересни от тази гледна точка се пеленачетата, но те не могат да говорят. Може би има друг начин да изкажат мнението си.

Не знам, аз не съм наясно с твоята материя, не я разбирам, но разбирам от деца. Те рисуват така, не защото са културно неоформени, а защото все още не са развили достатъчно фината си моторика, а и житейският им опит е твърде, твърде беден. Говоря за 3-4-5 годишните. На тази възраст най-лесно могат да рисуват тези форми, както вече казах, най-лесни са им за изпълнение. Ако на деца на тази възраст им покажеш рисунките от Магура, ще се учудиш какви истории могат да измислят. Децата са невероятни творци :)

Раздвоен съм.
Много пъти съм се чудил как точно са правени рисунките. По принцип няма нищо трудно да се нарисуват, но техните части се отнасят една към друга в точни съотношения, които остават постоянни във всички рисунки. Това поставя много въпроси, много повее, отколкото отговори.
Аз бих подходил с чертане. Първо бих си начертал пропорциите на стената с нещо тънко и остро. След това бих рисувал отгоре. Би било интересно да се види дали под рисунките няма следи от разчертаване.
Другият вариант е да се изпозлва просто усета на художника. Става въпрос за нещо доста сложно: част от окръжност да е отворена точно на 30 градуса примерно и да има дължина точно 300 милиметра. Достатъчен ли е усетът на художника за такава задача?
Баща ми разказа за двама велики художници от ренесанса, които спорели за това кой има най-добрата техника на рисуване. Накрая вече изчерпали всички състезания и единият замахнал с четката към платното и нарисувал съвършена окръжност. Изглеждало, че е победил. Но другият се пресегнал и отбелязал точно центъра й.
Значи, възможно е да се направи на око. Но е по-лесно да се направи цяла окръжност, отколкото дъга, отворена на точно определен градус и с точна дължина.
Другият въпрос, който се повдига, е следният: защо и как характерните елементи и пропорции се запазват във всички рисунки? Виждам три възможности. Първо да са нарисувани няколко, които след това са имитирани. Но при това положение ще липсва разбиране и с времето пропорциите би трябвало да се загубят. Втората възможност е всичките да са нарисувани наведнъж, като за замислени предрарително като една завърена цялост. Третата възможност е да има съзнание, което да има в себе си всичките рисунки, предварително замислени и в завършен вид. От време на време то може да се свързава с отделни хора и да ги води в пещерата, като ги вдъхновява за поредната рисунка.

Интересите и изследванията ти са ми твърде далечни, но са много любопитни.
Мога само да кажа, че децата не разбират от пропорции, докато не бъдат научени. Затова и в повечето случаи рисунките им са несъразмерни - големи глави и малки тела, много дълги крайници и т.н. Между другото психолозите тълкуват и това :)
Безспорно е обаче, че някои деца имат талант и рисуваъ доста сполучливо още от малки.

da ne sa risunki.ne e li vuzmojno tam da sa se predavali poznania.kato v matematikata teoremitene se promeniat i figurite za koito se otnasiat se chertaiat vseki chas na duskata v edin vid.tova iavno ne e matematika,no se otnasia za neshto sriozno ot nasheto zemno sushtestvuvane.i e konstantaniama miasto za promeni.sushtoto go ima i v niakoi pesni i prikazki.nikakvi tvorchesta i videoizmenenia ne sa dopuskalni.vajnoto e da se rzbere poslanieto, uchenieto ,koeto risunkite ni kazvat.