Геометрията на Маграбал?
За пореден път отидох до Петроглифа. Този път, за да направя измервания и снимки. Надявах се, като имам точните размери на изсечените в скалите фигури, да мога да разбера знанието, което е вложено в тях. При предишно ходене установихме, че в различните фигури се използват части с точно еднакви размери, затова беше ясно, че фигурите изобщо не са случайни.

Това са те. Или поне това, което се е запазило. Възможно е да е имало и още. 
Извинявам се, че съм снимал и крака си, но просто няма къде да се стъпи така, че да се направи нужната снимка. 
Мерих и гледах. На пръв поглед изглежда много разбираемо, но ширината на изсечените линии не позволява да се направи напълно точно измерване. Възможни са лични тълкувания, което не е много добре. Но горе-долу постановката е следната:


Триъгълникът в правоъгълен. Точката в него лежи по средата на височината към основата. Катетите му са два пъти по-големи от страната на квадрата. Диагоналът на квадрата е равен на диаметъра на кръга. Продължението на другия диагонал на квадрата пресича десния катет в същата точка, в която го пресича и правата от левия ъгъл на триъгълника, която минава през центъра на височината към хипотенузата.
Сега следват няколко условия, които не мога да кажа със сигурност дали са верни заради това, че фигурите са направени с много широки линии и не може да се измери точно. В първия случай продължението на десния катет е допирателна към окръжността. Допирателна към окръжността е и продължението на диагонала на квадрата. Горният връх на квадрата се намира върху продължението на височината към хипотенузата.
Като спазих тези предполагаеми условия, изчертах фигурите и получих следното:

Бях впечатлен от това, че могат да се зададат три различни фигури с такива размери и с такова разположение, че да образуват нова смислена фигура и то такава, която е важен частен случай - правоъгълен триъгълник с ъгъл 30 градуса. Бих нарекъл това геометрическа синтеза. То е много по-различно от типичните за нашата култура задачи, в които се извършва анализ. 
След това се сетих, че при така зададените условия квадратът може да се мести нагоре и надолу, като при това новите решения продължават да са верни. Това е доста затормозяващо. Бих желал едно-единствено решение. Оказа се, че съм намерил само едно от решенията. Докато заспивах, определих границите, в които се намират верните решения при тези условия, но все пак исках едно решение. 
След това гледах снимките отново и съставих следваща група от допълнителни условия: геометричният център на квадрата се намира по продължението на височината към хипотенузата, а не върха му. Сменя се и едната допирателна към кръга - вече е вертикалната линия, пусната от десния връх на триъгълника. Горният връх на квадрата лежи върху правата, която свързва центъра на кръга с левия връх на триъгълника. С тези допълнителни условия се получава следното:

Бих желал нещо по-внушително от това, което се получава. Но това мое желание е плод на неразбирането ми за същността на изобразеното. Затова предпочитам някаква гръмка сензация. Мисля, че това е вярното разположение, защото много добре съвпада и върху снимката. Далеч съм все още от това да го разбера. Може би някой ще го разбере.
При всички положения, това е принципно различно отношение към геометрията.
Много централно разположена фигура на това място е Окото.

Неоговият диаметър е еднакъв с диаметъра на кръга от геометричната постановка, както и с диагонала на квадрата, а също и с височината към хипотенузата на триъгълника. Възможно ли е всичко да тръгва от окото?

Това е Петроглифът, на който е изобразена Слънчевата система и орбиталните периоди на планетите. Размерите на кръгчетата, с които са обозначени планетите са 4см за Меркурий, 8 - за Венера и 12 за Земята. Земята тук има същия размер като зеницата на Окото и същия, както беше казано по-горе в останалите фигури.
За мен това е доказателство, че всичките са правени по едно и също време с един и същи замисъл. Възможно е едните да се използват за четене на другите. И най-накрая, изглежда, че всичко идва от окото - то е в основата на всичко.
За възрастта е много трудно да се каже каквото и да било. Скалите са меки и се изронват силно. Затова някои казват, че няма начин фигурите да са много стари. Но начин има - да са били изсечени много надълбоко. Това го бях пренебрегвал преди, но при последното ходене го измерих.

В някои части дълбочината на изсичането към днешна дата достига 5см. С годините може да са били поддържани и изсичани допълнително. Или пък просто първоначално да са направени много дълбоки. Това значи, че могат спокойно да са и на 12 000 години и ние не трябва да имаме никакви притеснения относно такива периоди от време.
Това не са така любимите на археологията златни накити. Нито са грънци, изписани със злободневни надписи. Тези фигури се пренебрегват, защото са трудни за разбиране. Всеки иска да прочете името на местен владетел и имената на жените, от които има деца, защото това е лесно. Всеки иска да намери златни накити, защото може и да ги смотае и продаде. Или най-малкото, защото ще му ръкопляскат. За тези фигури не трябват иманяри. Трябват капацитети. И понеже няма... Да не започвам пак със старите неща.
Един ден ще се разбере какво е казано. Важното е, че е казано по особен начин. С най-малкия нужен брой думи (в случая фигури). Като се изследва техния синтез, може да се разбере цялосто послание. Това е била неголословна култура. Друг начин на мислене.
Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.

Кирил Кирилов

 

.

В днешно време има изобилие от аналитично мислене, защото така ни учат. Онова, което не достига, е синтезиращ ум. Онези, които умеят да синтезират, наричаме велики. Но синтезът е труден, в него има някаква мистика. За него логиката май не е достатъчна.

Според мен на първата снимка и липсва долната част.Вероятно е имало още две фигури ,а квадрата е бил в средата.Поздрав!

Забележително! Трябва да се свържеш с някой от археолозите, тази находка заслужава внимание!

Поздрави!

Там са добивани камъни за строежи. Личат следите от длетата. Може да е имало още много неща.
Спароток, когато са строили една сграда наблизо, са ги забелязали и са изпратили описание и т.н. до едно от тогавашните министерства, но не е обърнато никакво внимание. Разбирам, че е нерентабилно да се изследват - може да минат години на безплодно търсене. Но са уникални и са доживели до сега. Заслужават да дочакат времето, когато ще ги разберат.
Ронят се силно и може би трябва да им се направят реплики.