СТРАХ


Преди година реших да се занимая с емоциите си, защото разбрах, че те ме управляват. Исках да оттегля всички емоции от помислените, казаните и направените от мен неща, за да не се връщат повече под формата на уроци. Това се оказа много успешно.
Затова през последните дни реших да оттегля и страховете си. Снощи легнах и се вглъбих. Призовах всички страхове, които някога съм създавал, да се върнат. Да напуснат формите, в които са се въплътили, и да дойдат при мен. 
И започнаха да идват от всякъде - като дъжд, който вали към центъра на сфера. Не очаквах д аимат такъв цвят - бяло-синкави и леко сияйни. Като синкаво прясно мляко. Доколкото разбрах, цветът им е такъв, защото идват от въображението и от нагласите /вярванията, съмненията, предположенията/. Сиянието им е от УР - онова, което е подобно на ума, но е едно равнище над него. Там се раждат образите. Там е и въображението.
Започнах да усещам страха над себе си, но не ме беше страх. Той е тежък, гъст и натиска. Натискаше ме върху корема и гърдите. На момемнти дори причиняваше болка. И то не на физическото тяло, а на по-фините от него тела. Те са от една плътност и затова са като вещи в един и същи свят. Усещаше се като огромна тежка камара. Но не позволих това мое по-фино тяло да се огъне. Ако си бях представил, че то се огъва, страхът щеше да ме смаже. Найстина, тежестта му беше невероятна. Но знаех, че понеже го разбирам и владея отношението си, мога да устоя и на безкрайни количества от него.
Видях, че това не ме впечатлява. Страхът е просто една вещ от един по-фин свят. Той няма собствен живот - цялата му сила идва от въображението ни. Затова призовах всичкия страх - от всяко същество, от всяко място и от всяко време. И той започна да идва. Понеже това беше добро, получих помощ. Появиха се светли образи недалеч и помагаха за преобразяването на страха. След това станаха много. Всички повтаряха нещо като мантра. И моят ум се включи. Всичко трептеше от нея, появиха се още много образи. Хиляди съзнания дойдоха да гледат. Призовах ги да видят, че дори един човек може да понесе целия страх на вселената и това даже не е страшно. 
Изключителни образи започнаха да се редуват. Бяха като плетеници, а някои от тях се издигаха нагоре, ставаха тримерни и "разцъфтяваха". Издигнах се нагоре и навлязох в него.
Страхът започна да се разлага на съставните си части. Безформието му започна да се разпада, а сиянието му да се излъчва обратно към съществата, от който беше дошъл страхът.
Неимоверната камара все още тежеше отгоре, но вече беше победена. Като огромно ярко и жълто слънце. Огромни лъчи излизаха от него и се отправяха в безкрая.
Погледнах в себе си. Видях ярко жълто сияние при пъпа си. От него се издигаше светлина като пара нагоре и ме изпълваше. 
След това цяла нощ сънувах. Най-много ме впечатли един сън, в който беше нощ. Бях си на село. Много и много хора идваха отнякъде и си светеха с фенери.
Най-ценното, което научих, е, че страхът е само една вещ. Например, пясък, Примерът не е точен, но върши работа. Както можем да затъмен в пясъка, така можем да затънем и в страха. Но той не е страшен, а само го чустваме като такъв. Все едно да ни грее силно печка - на нашето тяло въздейства друго тяло. Или все едно да се ударим от масата. Ако сме слепи, може много да се чудим какво става и да позволим обкръжаващите ни тела да имат власт над поведението, мисленето и пътя ни. Но, когато ги видим, ще разберем, че те са само едни тела, с които дори можем да работим така, както желаем. Това беше много важно. Страхът се превърна в нещо най-обикновено.
И най-важното: ние сами го произвеждаме. Нашето въображение тъче за него образи, в които нашите собствени сили вдъхват "живот". 

Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.

Кирил Кирилов

 

.

Изобщо, това работи винаги и за всичко. Ако ви налегне тъга, призовете всичката тъга на света да дойде и да ви обгърне. Ако ви обхване безпокойство, гняв, еуфория, отчаяние... все едно какво. Нека всчико това, от целия свят, от всяко живо същество дойде и ви обгърне напълно.
Ще видите най-странното нещо: няма никаква тъга, никаква самота, никаква болка, никакъв гняв... нищо. Само безпределна пустота, населена открай докрай с въображението ни. Вече сте свободни :)
Животът преминава през крайности. Когато едната крайност се изчерпи, идва другата. Съзнателно доведето в медитацията си страданието до крайност. Тогава няма нужда да го изживеете в ежедневието си.

Когато бягаме от нещо, то ще ни преследва. Ако стоим на едно място и, нито го гоним, нито бягаме от него, и то ще си стои на едно място. Ако доброволно отидем при него, то повече няма за какво да идва.
Ако потискаме нещо, ние му даваме сила. Повечето неща в живота ни съществуват, защото ги потискаме и ги отхвърляме.
Обикновено се стремим да отбягваме страданието и да се вкопчваме в радостта и насладите. Разбирате ли какво правим? Изчерпваме крайността на радостта и постискаме крайността на страданието. Така сами си предпоставяме да губим радостта и да ни застига тежко страдание. А, най-накрая, и двете не съществуват. Въображението ни им дава образ, а духът ни - живот.

прочетох Луиз Хей и започнах да прилагам мисловните й модели. За тях трябва и търпение, и настойчивост. Но много ми помогна.
Най-важното е да се отърсиш от страха, както и миналото.

Йотова, не съм чел Луиз Хей. Само съм чувал. Доколкото знам, нещата са май същите според това, което съм чувал. Поне практическата им страна :)

Съгласна съм, че страховете се хранят от самите нас.Ние първо ги сътворяваме, после ги допускаме в себе си, а сетне ги храним...
Катарзисът може да се осъществи само от нас и вътре в нас, от където са дошли и страховете.