Едва ли има българин, който да не се е интересувал от политика. Ние сме постоянно заставени да се интересуваме от нея, защото е източник на много беди за нас. Когато боледуваме, определено се интересуваме от болестта.
И са много хората, които са си мислели как ще оправят нещата. Търсили са къде са проблемите и какви решения са нужни. Браво на тях. Знам, че са искрени. Търсят начини, говорят на другите, искат обединение за национални каузи.
Политиците и глупостите им са там и ме дразнят. Но не ме интересуват особено. Имах шанса да видя чудеса с невъобразими мащаби и значение. Дори ежедневният живот избледня. Стандартните житейски мечти и стремежи станаха смехотворни. Полагането на усилия стана смехотворно. Да се пъна да ме оценят, да заема МЯСТОТО СИ, да се състезавам, да доказвам - това са болести. Старателно имплантирани.
Разбирате ли, системата се крепи на стремежите и полагането на усилия. Това я храни, това й дава сила. Да се борите срещу нея само я прави по-силна. Това не е начинът. Бориш се с онова, което не харесваш у себе си, но предпочиташ да го видиш в другите. Докато кражбите, лъжите, стремежите, ламтенето, егото, ценностите и т.н. са у вас, нищо никога няма да се промени. Колкото и да се борите срещу него, когато го виждате у другите. Това е само трик, който цели да не го видите у себе си. И театърът да продължава безкрай.
Мислите си, че смъртта е краят? Не е. Че да се умре е страшно. Не е. Страшно е да си пропилееш живота. Мислите, че ставащото тук е важно? Че нещо трябва да се направи? Че има значение? Че трябва активност? Съжалявам. 
Седнете някъде и нищо не правете. Но всички. Нито яжте, нито пийте. Не мислете. Ще си загубите работата? Няма страшно. Ще закъснеете за среща? И какво? Ще пропуснете вноска по кредит? Това е проблем на банката. След няколко дни ще умрете? Чудо голямо. Смъртта е раждане.
Няма да мине много време така и цялата система ще рухне. Тя не може без теб, не може без твоята фанатична ангажираност. И, като видите колко е крехко всичко, в което така силно сте вярвали, повече никога няма да сте същите. 
Повече никаква политика не е възможна, никакви пари, никакви ценностни системи, никакви ангажименти, никакви амбиции, никакви лъжи, никакви искания. Това ще бъде един нов свят.
И за етническия роблем. Ако няма пари, собственост и политика, циганите сами ще изчезнат. И то много бързо.

Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.

Кирил Кирилов

 

.

Сякаш сме предразположени изначално да си пропиляваме живота и от това произтича борбата да пречупиш себе си.

na novi zapitvania v stari postingi?iskam mnogo da znaia tulkuvaneto ti na dumata babuvane i zashto jenata koiato babuva se knaricha baba?

Виждам, че има нови, но не мога да намеря в кои постинги са. Трябва да ги ровя един по един, а това ме затормозява. Извинявай!
Не мога да отговоря на въпроса. Нямам познания. Мога само да опитам.
Известни са ми значенията на бабА - мъж, баща и най-вече човек.
Интересно е образуването на глаголите: взимаме едно съществително и към него добавяме У-ВА-м. Лек - лек-у-ва-м; лек-у-ва-не. Пазар - пазар-у-ва-м. Има У, което е въвеждане, но има и ВА (може сега да е с А, а някога да е било с нещо като Ъ?), което нямам идея какво е. Извършва се въвеждане на нещото в някакво състояние?
По тая логика да бабуваш, ще рече да извършваш въвеждане на бабА (да въведеш бабУ) в нещо. Нещото могат да са две неща - жената и детето. На БабУ видях смърт. Да подготвиш жената за раждането е като да я подготвиш за смъртта? Раждането си е една смърт. Раждането на детето е смъртта на плода? Възможно е. Тогава да бабуваш значи да въведеш смъртта. А смъртта е началото на всеки живот.

2. БА

Изключително сакралната българска сричка БА разгледахме в книгата „Колобар ". Сега ще се върнем за малко отново на основното й значение: БА е космична, полово неопределена душа, слизаща в материята, за да стане КА - проявена в материята душа. Определението е пределно ясно, но Тангризмът подчертава, че тази душа няма пол, тоест тя е андрогенна, не е полово детерминирана.

Навлизайки в полето на антропологията на Тангризма, ние уточняваме, че става въпрос за изключително сакрален момент - когато душата се преструктурира и организира своя материален носител - тялото. Така Ба става КА - като изгражда свой организъм, в който се вмества и живее като животно или човек (жива душа).

Можем да уточним:

1. В употребата на думата Съд-ба има особено ниво на осъзнаване - Господ така е отсъдил, Той е съдията, Той решава така да е. Следователно единството от двете понятия (информациите за Съд и Ба) определят една много дълбока и специфична характеристика на думата.

2. В понятието СЪДБА българското съзнание влага идеята за предопределеността на живота съобразно качествата на личната ни, духовна Небесна субстанция, известна като Душа.

Или: това, което се случва като неизбежно в живота на човека (КА) е защото качествата на съдържанието на душата му (БА) е такова. Тогава понятието съдба определя две успоредни нива на битието - космичното и земното, протичащи в единство чрез нашето тяло. Това единство, разбира се, е гъвкаво и подвижно, защото не всичко е съдба, следователно не всичко е предопределено. Съзнанието за предопределеност и свободна воля е присъщо на нашата народопсихология. Българинът е волеви, борбен и в същото време изконно прекланящ се пред съдбовното, пред висшата повеля на небето.
3. Трето информационно ниво на понятието Съдба определя КА като отражение на БА. Когато КА (умът, АЗ-ът у нас) пропадне дълбоко в материалното съзнание и спре да контактува със своята БА (духът-душа), тя губи небесния коректор

Наистина преживяванията, които имах на Бабу, са свързани с душата. Бременността и раждането също са свързани с душата.