Тоя въпрос го е задал някакъв доцент по философия и го видях във фейсбук. Подразних се. Преспах и имам отговора :)
Нещото е обект или съвкупност от обекти. Можеш да ги възприемаш като отделни. За ума те са използваеми. Затова и добиват съществуване за теб. Само за възприеманото можеш да кажеш, че съществува от личен опит. А умът работи с личния опит. Затова може да "има нещо". Защото това е констатация или предположение, а те винаги се правят от наблюдатели. Щом "има" (присъства, случва се), значи трябва да е отличимо - т.е. нещо е.
Нищото е само трик на ума - общо название за всичко, което не може да се отличи. То съществува, но нямаме представа за това какво съдържа, какво представлява, нито как да работим с него. Затова "има нищо" не се изпозлва. Не защото е неверно, а защото противоречи на личния опит и на работата на ума. 
Чакам следващите въпроси :D

Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.

Кирил Кирилов

 

.

този израз се използва, по-често от "има нещо"

Самата дума "нищо" изглежда като отсъствието на нещо.
Но, тя е присъствието на нещо безкрайно.
Тя не е отсъствие, не е отрицателна, не е като тъмнината;
тя е положително явление. Аз съм не-аз.
Думата „нищо“, може да ни накара
да си съставим погрешно мнение за нея,
може да си мислим, че просто е празна.
Не казвам, че съществува празнота от нещо.
Не казвам, че съществува отсъствието на нещо – не.
Тя е празнота, тя е Празнотата, тя е самата празнота.
Празнотата се използва като положителен термин;
когато е положителна, е абсолютно различно.
Познаваме празнотата само от отрицателния аспект.
Влизаме в стаята, в нея няма мебели и казваме,
че стаята е празна, че няма нищо.
Излизаме навън и ако някой ни попита,
какво сме видяли в стаята,
ние ще кажем,че тя е празна – няма мебели,
няма картини на стените, нищо – просто е празно.
Влязли сме в стаята,
но сме видяли единствено отрицателния аспект.
Стаята е изпълнена със „стайност“, която не сме срещнали.
Стаята е празнота, стаята означава пространство.
Там може да се внесе нещо, защото има място, има празнота.
Могат да бъдат внесени мебели – има място.
Ние не сме я виждали по този начин.
Иначе щяхме да кажем, че стаята е съвършена;
няма нищо, съществува само празнота,
стаята е готова да приеме всяко нещо – притежава пространство.
Тогава виждаме позитивната празнота
Погледни небето.
Небето е положителна празнота, когато няма облаци.
Ако погледнеш на небето като на отсъствие на облаци,
в такъв случай го разглеждаш от отрицателна гледна точка.
Ако го разглеждаш като присъствие на пространство,
синя празнота и че от тази синя празнота се поражда всичко,
тогава то не може да бъде отрицателно.
То е най-позитивното нещо на света,
самата основа на битието.

Това е Ошо - "Дао. Трите съкровища." Том 1 :) Ах, какво съвпадение :) Прочетох я миналата седмица :) И, действително, книгата дава добра представа за нищо и нещо. Благодарение на нея можах да отговоря на въпроса :) Благодаря!

Да.
Благодарността е взаимно споделена.

"Има една много древна притча от Упанишадите.
Един мъдрец, Уддалака, бил попитан от своя син, Светкету:
- Татко, кой съм аз? Какво е това, което съществува в мен?
Опитвам се и се опитвам, медитирам и медитирам,
но не мога да го открия.
Светкету бил малко момче, но повдигнал много труден въпрос.
Ако някой друг беше задал този въпрос,
Уддалака лесно щеше да му отговори,
но как да помогне на едно дете да разбере?
А той повдигнал най-трудния от съществуващите проблеми.
Уддалака трябвало да изработи някакво помощно средство.
Казал:
- Иди и намери нигротово дърво и ми донеси от него елин плод.
Детето се затичало; донесло малък плод от нигротово дърво.
Бащата казал:
- Разрежи го. Какво виждаш вътре в него?
Детето казало:
- Хиляди малки семенца.
Бащата казал:
- Избери някое семе и го разрежи. Какво виждаш в него? -
Детето казало:
- Нищо.
Бащата казал:
- От това нищо възниква цялото голямо дърво.
В семето, в неговия център, съществува нищото.
Ти го разряза – там няма нищо, и от това нищо
възниква съществото на това голямо дърво.
Същото е истина и за теб, Светкету.
Това си ти, ти си това, Светкету.

Момчето медитирало върху своето нищо
и станало съвсем безмълвно.
То съзерцавало, радвало се на това нищо,
почувствало го много дълбоко.
Но след това се появил нов въпрос.
След няколко дни отишло отново при баща си и казало:
- Мога да почувствам, но нещата все още не са много ясни,
те са смътни, като че ли всичко е обгърнато от мъгла.
Мога да разбера, че всяко нещо се ражда от нищото,
но как нищото се смесва с „нещото“?
Как биването се смесва с нищото?
Как битието се смесва,с небитието?
Те са парадоксални.
Бащата отново изпаднал в затруднение –
когато въпросите се задават от деца,
е много трудно да им се отговори.
Бащата казал:
- Върви и донеси чаша с вода.
Момчето се върнало с чаша с вода.
След това бащата казал:
- Сега върви и донеси малко захар.
То донесло захарта и баща му казал:
- Смеси я с водата.
Захарта изчезнала във водата, а бащата казал:
- Можеш ли сега да отделиш захарта от водата?
Момчето казало.
- Сега това е невъзможно.
Дори не мога да видя къде отиде захарта.
Бащата казал:
- Опитай се.
Момчето се загледало във водата,
но не могло да забележи никаква захар;
била се разтворила, превърнала се във вода.
След това баща му казал:
- Опитай я.
Момчето я опитало, била сладка.
Бащата казал:
- Виж, също като това.
Може би няма да успееш да решиш
какво е битие и какво е небитие;
те се смесват едно с друго също като водата и захарта.
Можеш да опиташ и да разбереш,
че във водата се съдържа захар.
Може и да не успееш да ги разделиш в момента
– в действителност те не са разделени.
Водата и захарта могат да се разделят
– това било просто средство,
което да помогне на детето да разбере
-но небитието и битието не могат да се разделят
Невъзможно е. Те не са отделни, как можеш да ги разделиш?
Винаги съществуват заедно.
Всъщност, да се каже, че съществуват заедно, не е точно,
защото самата дума „заедно“
носи в себе си понятието за „двойствеността“.
Те не са заедно, те са едно.
Само се проявяват като две неща."