Какъв е този бог, който има нужда от дявол? Това е бог само на едната половина - измислен, непълноценен и безжизнен. Не вярвам в него и не ме е страх да го хуля. То не е по-страшно от това да хулиш измислици.
Убеден съм, че ние българите имаме наши си богове - истински, цялостни, жизнени. Нито само на небето, нито само във земята. Нито добри, нито лоши. Съвършено балансиращи в продължаващото си развитие. Нашите богове не са идеали, те са действителност.
Отхвърлете всичките си представи за бог и се единете с развитието. 
Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.

Кирил Кирилов

 

.

Малко човеченце с големи капаци, кой си ти, че да съдиш? Чел съм ти и други измишльотини в блога, ама по-издаваща факта, че си елементарен в главата, не съм.

не са признак за нищо хубаво :D Опростяването е верния път. Така че, елементарното не означава лошо ;) Ако ме разбираш.

Ако започнеш да сваляш собствените си капаци, ще се учудиш колко от нещата, в които вярваш, са всъщност капаци.
"Добрите" богове са половинчати. Защото се използват за модел, който някой иска да следвате. Но тогава идва въпросът за "злото". И то се прехвърля върху дявола. Такива богове нямат нищо общо с живота, те са извън него. Ако се опитате да ги следвате, ще полудеете. И, не само че няма да се обогатите, но и ще обеднеете. Те са измислени, те не съществуват.

Любовта движи световете. И шаха на Магура. Вярвам в това. Всичко, което провокира към омраза, насилие, агресия не е "бог" или "богове".:) Незвисимо, с какви думи го наричаме. Затова, винаги съм имала респект към други "религии", стига да не изповядват екстеремизъм, фундаментализъм, ксенофобия, насилие... Но, най-голям респект имам към нежността, обичта, добротата...:) Няма по-могъщ Бог от Любовта, която движи световете! Всеки е свободен да вярва в нея и да я нарича, с каквито иска имена. Не мислиш ли? Защото, за да се стигне до истината, до знанието трябва първо да се разбере със сърцето. Поздрави и махни ти знаеш какво.:) Защото донякъде "измислени" сме и самите ние. Колкото по-нежни и добри сме, толкова по-неизмислени и силни ще бъдем. Додадих ти, може би, Магура, но знаеш, че те уважавам. Не ми е безразлично... Поздрави!

прави нещата добри или лоши. Не намирам абсолют. Ако днес ударя шамар на някого, то може това да доведе до нещо дорбо утре. Добър ли съм или съм лош? Ако се отнасям постоянно добре с някого, добър ли съм или съм лош? Така е възможно той да пропусне да забележи грешките си. Така мога да му навредя наистина много.
Не може само доброто да е дело на бог. Такъв бог няма. Това е човешко построение. Един истински бог трябва да е самият живот.

Когато не е достатъчно убедителна, тя намира някой да е виновен и нещо, с което да заплашва - ада например.
Ако богът не е в душата ти и мислите, показността няма да те приближи до него.
Поздрав
Валя

и върху бога :)
Поздрав!

Ако ги няма вълците, овцете ще станат кекави и уродливи. Затова вълците са най-добрите помощници на пастира.
Безкрайното добруване поражда уродливост, защото е лъжливо. Страданието е откровено и четсно. То води до изправяне и усъвършенстване.
Един пълноценен бог трябва да е и двете. Такъв е животът, той е истинският бог.
Ако ви се яви страдание, ако ви се явят вълци, то е за да се поправите. Това не е дяволът. Това е истински загриженият за вас жив бог.

Когато човек е слаб, логично е да търси по-висши сили от него и с тях да обяснява явленията. Проблемът е, когато облечеш в безмерна власт по-висшите сили и с това да угасваш стремежа си към себепознаване.
Това обаче не ги елиминира автоматически, просто трябва да ги познаеш наистина.

Дали аз съм се родил от тях или те от мене? А може би заедно сме се родили? Едно е сигурно. Нямам ли ги в главата си, няма ги и в света ми. Така че не завися от тях. И едва след липсата им мога да си позволя да погледна към живота.

Говорим един език, значи може да се разберем.:) Едно е различието, границата - аз го наричам "сърце", разум на сърцето, ти го наричаш "гледна точка". "Бог" е гледната точка на сърцето, не на разума. Според мен. Оттам "доброто" и "злото". Да, аз поставям граница. Границата, на която макар и да е невидима и моя, ще сражавам и след смъртта. :) Поздрави!