Постинг
04.04.2011 13:02 -
Мога ли да излекувам поне един човек от лудостта?
Автор: kikowsky
Категория: Други
Прочетен: 18317 Коментари: 43 Гласове:
Последна промяна: 19.01.2017 15:53
Прочетен: 18317 Коментари: 43 Гласове:
50
Последна промяна: 19.01.2017 15:53
Гледам какво става и ми е трудно да го повярвам. Хората са склонни да се обърнат с най-много негативизъм към най-близките си. Виждам го в много хора и на много места.
Питам се защо правят това? Защото търсят причините извън себе си. Мислят, че щастието и благоденствието им се пораждат извън тях. Мислят, че могат да изпуснат момента да бъдат щастливи, защото външните фактори ще се променят. Гледат телевизия, филми. Следят сериали, клюкарстват за другите - погледът е насочен постоянно навън.
Имат до себе си най-прекрасните и обичащи ги хора, но не са щастливи. Е, кого обвиняват за това? Само не и себе си. Ден след ден в представите си изграждат образа на близките като на злодеи. Затварят се в черупката си и още по-яростно разпознават виновниците за нещастията си сред обичащите ги. Никой не ги разбира, но как да се промени това, когато нищо не споделят? Чувстват се самотни, но и на никого не казват "Искам те до мен".
Навлизаме в период на дълбока лудост. Мислим, че живоът е нещото, което се случва около нас. Няма да отидем далече така. От най-близки да се превръщаме в безразлични и отвратени. Само заради едните представи. Без никакви реални основания.
До онзи ден един човек е бил всичко за тебе, а от днес те е хвърлил на бунището. Само защото е видял в теб причините за страданията си. Това не е правилно и няма да доведе до нищо добро. И няма да прекрати никое страдание.
Допълнение: Не че всички или някои трябва да ме харесват, но защо трябва някои да си наумяват, че не ме харесват? И да мислят, че причините за това са у мен, а не у тях. Това може да се разглежда по отношение на кои да са двама души.
Нека е ясно, че за себе си съм взел мерки. Наясно съм с ролята на представите и очакванията в живота. Не бързам да критикувам. Първо съм критикувал себе си.
Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.
Кирил Кирилов
.
оправия има .. въпросът е , че докато хората не престанат да гледат чуждата паница ... това няма да стане !
цитирайи то с по-вкусни неща.
цитирайИнтересно виждане,споделям го,само ,че все пак озлобление или не,когато нещо е тръгнало"да пада",не би могъл да го хванеш,преди да се е счупило...
цитирайза да се оправят.
цитирай написа:
Следят сериали, клюкарстват за другите - погледът е насочен постоянно навън.
Този, който няма собствен живот, живее живота на другите. Но и има друго обяснение. И то е в т.нар. ОГЛЕДАЛНИ НЕВРОНИ И СЪЗНАНИЕ.
написа:
Когато преживяваме емоция или изпълняваме действие, се задействат специфични неврони. Но ако наблюдаваме някой друг или си представяме действието, се задействат много от същите неврони, сякаш самите ние го изпълняваме.
В тези огледални неврони е укрита и човешката агресия. Те активизират ДНК вортекси, които (като основа) не са човешки, но животински.
написа:
Тези емпатични неврони ни свързват с другите хора, позволявайки да изпитваме това, което изпитват те, и тъй като тези неврони откликват и на въображението ни, можем да получим от тях емоционален отклик, сякаш идват от друг човек.
Прегледай филмчето Athenes Theory of Everything (линковете от Колибката ги давам по-долу) - :) предполагам, че ще откриеш отговор на много от въпросите си. :
http://kolibka.com/download.php?sid=9201
http://kolibka.com/download.php?mid=9201
Когато на нещо е писано да падне и да се счупи , то аз не съм в състояние да го хвана преди да се е счупило .
Няма правилно или грешно . Нещата просто стоят така . Ако не си на първа ,то това не означава ,че си изхвърлен на бунището !
Аз поне съм доказал с годините ,че съм в състояние да понеса уникален тормоз от страна на близките си ,без да им пожелая нищо лощо ! Въпреки всичко ,сторено от тях !
Ако някой се чувства изхвърлен на бунището , то проблемът е в него , а не в мен . Ако той не направи усиле да се почувства пълноценен човек , то аз нищо не мога да направя !
А съм напарвил повече от достатъчно за близките си , вярвайте ми !
цитирайНяма правилно или грешно . Нещата просто стоят така . Ако не си на първа ,то това не означава ,че си изхвърлен на бунището !
Аз поне съм доказал с годините ,че съм в състояние да понеса уникален тормоз от страна на близките си ,без да им пожелая нищо лощо ! Въпреки всичко ,сторено от тях !
Ако някой се чувства изхвърлен на бунището , то проблемът е в него , а не в мен . Ако той не направи усиле да се почувства пълноценен човек , то аз нищо не мога да направя !
А съм напарвил повече от достатъчно за близките си , вярвайте ми !
написа:
Истина е, че нещата първо трябва да се развалят докрай, за да се оправят.
Новото и Старото известно време вървят хванати ръка за ръка. За да стане Старото Ново му е необходим катарзис. А той е под властта на Плутон и Уран е негов изразител. Такъв катарзис виждаме днес в Япония (централата там използва необогатен уран и плутоний) - нещо, което беше различно при Чернобил - там имаше само промяна (Уран и падането на берлинската стена), но без катарзис (Плутон). (централата в Чернобил е използвала като гориво само необогатен уран)
В очакване сме за събития (относно катарзиса) в New Madrid - USA, и разцепването на страната на две - като начало, а по-късно метаморфозата на Америка като островна (държава). :) Но това май пък е съвсем друга тема...:)
собственото си поражение. Или просто самосъхранение да се доверим на някого от страх да не ни предаде. Аз не разсъждавам така, но понеже съм се питала за същото това е моят отговор.Има и един чисто психологически проблем: Когато анализираме и обсъждаме проблемите на другите сякаш забравяме своите собствени и си казваме " О, и на другите живота не е по - розав, има и по - страшни неща от тези, които ми се случват на мен' Бягство от действителността.А би могло далеч да е по - лесно: сядаш, разговаряш,слагаш картите на масата и може да уцелиш джак пот. но се страхуваме от неизвестното и не сядаме на масата. А живота е само един и често губим от бездействието си. а и в библията е казано Потърси гредата в своето око на вместо да търсиш клечката в очите на другите. В правото се наричат Фосмажорни обстоятелства. Беше ми интересно.
цитирайда излекуваш никого от нещо, коетосам е избрал.за хората, които запълват живота си изживявайки любов по съвместителсво, т.е гледайки филми и сериали...те си имат своята ценностна сисмема, която е ниска и ограничена, но трудно поправима. човек трудно се променя към добро след 25.
цитирайДори много да се стараеш, пак може да те виждат в негативна светлина, ако така са си наумили. Хората си наумяват.
Не съм света вода ненапита, но започвам всяко търсене от себе си. Преди да достигна до виждането, че хората сами си причиняват страданието, първо съм намерил тия истини за себе си. Не съм се засилил да търся треските в чуждите очи, преди да съм потърсил гредата в своите.
Затова считам, че имам право да напиша тая статия.
цитирайНе съм света вода ненапита, но започвам всяко търсене от себе си. Преди да достигна до виждането, че хората сами си причиняват страданието, първо съм намерил тия истини за себе си. Не съм се засилил да търся треските в чуждите очи, преди да съм потърсил гредата в своите.
Затова считам, че имам право да напиша тая статия.
освен другото доразвивам всеки ден. Не се стремя да ги изтъквам, но съм в съзнание, че съм на добро ниво.
Няма как да не негодувам от оценки, които са предварително наумени. От деструктивни подходи, които са предварително замислени. Е, при това положение на мен ми се отнема шанса, защото някой си е сложил мрачните очила, за да ме гледа с тях.
Не само аз съм в такова положение. И имам право да негодувам, защото съм свалил своите мрачни очила. Ще се радвам и останалите да го направят.
цитирайНяма как да не негодувам от оценки, които са предварително наумени. От деструктивни подходи, които са предварително замислени. Е, при това положение на мен ми се отнема шанса, защото някой си е сложил мрачните очила, за да ме гледа с тях.
Не само аз съм в такова положение. И имам право да негодувам, защото съм свалил своите мрачни очила. Ще се радвам и останалите да го направят.
Формира се отговорът, че не мога да спася никого от лудостта му. Защото всяка моя дума и всяко мое действие се пречупва през неговите представи, с което ги затвърждава още повече.
цитирайНапълно споделям гледната точка и ще си позволя да споделя и мои наблюдения. От известно време набюдавам двуполюсния модел на нашето човешко същество. Ние носим в нас един агресор и едно нещастно и хленчещто същество. Ако не успеем да хармонизираме тези два наши полюса, в един момент един от тях взима певес над другия. В повечето случаи агресора взима връх, защото чрез него се проявява и егото ни най- силно. Но така или иначе страховете ни стоят и зад двата изразени полюса. Най- лесно е да нагрубим хората, които ни обичат и да ги обвиним, че не ни обичат според нашите разбирания. Естествено! Това от своя страна е проява на хленчещото същество, свикнало да е винаги неудовлетворено и неразбрано. От друга страна агресивната ни същност казва, че ние нямаме нужда от обичта и приятелството на никой. Можем и сами. Ние сме тези, които ще раздадат "справедливост" и ще кажат кой е прав и кой крив. Така омотани и лакатушещи ту в единия, ту в другия край на съществото ни, накрая се изморяваме и депесираме или агресията ни става толкова напориста, че отричаме всичко и всички, а в крайна сметка отричаме самите нас. Способността ни да се самонараняваме е толкова усъвършенствана, че наистина нямаме нужда от врагове, защото и сами се нараняваме прекрасно.
цитирайПървото, с което започнах преди около година, бяха страховете ми. До преди това не съм и препдолагал каква голяма част от живота и поведението ми се формират от тях.
След страховете дойдоха лъжите, представите и очакванията. Виждам как представите на хората пораждат очакванията им. Подхождат към едно чудесно, хубаво и красиво нещо със страх, тревога, заемат отбранителна позла... Като че ли някой ще ги коли. А най-много да получат целувка :) Но с това подхождане накрая получават наистина само болка.
цитирайСлед страховете дойдоха лъжите, представите и очакванията. Виждам как представите на хората пораждат очакванията им. Подхождат към едно чудесно, хубаво и красиво нещо със страх, тревога, заемат отбранителна позла... Като че ли някой ще ги коли. А най-много да получат целувка :) Но с това подхождане накрая получават наистина само болка.
Пробвай
цитирайПрав си, zaw.
цитирайЗа мен отговорът е да приемем, че се страхуваме, за да можем да разпознаем страховете си, когато се прояват. Ако подхождаме със страх към всяка промяна и действие ние просто сме изгубени. Ние се страхуваме да кажем, че обичаме някой, просто защото веднага ни хваща страх, че вече сме уязвими и нашата обич може да бъде използвана и да бъдем унижавани. Много може да се говори за страха, но най- важното е той да бъде трансформиран и да бъде превърната в безусловна любов към самите нас. Тогава нашата трансформация ще повлияе и на обстоятелствата и хората около нас! :)
цитирайНе на страха :) С разбиране към причините за него :)
цитирайКога си предпочитан, кога си обичан? Определено не е, когато си съвършен. Трябва ясно и отчетливо да личи, че имаш уязвими страни. Това дава сигурност на хората, че си контролируем и управляем. Даже, ако афишираш някоя своя слабост, ще те предпочитат. Стига да не е някоя отвратителна, все пак :)
Допълнително към това човекът трябва убедено да знае, че е ценен за теб, важен. Мда :)
цитирайДопълнително към това човекът трябва убедено да знае, че е ценен за теб, важен. Мда :)
Най-много нараняваме близките си, защото дълбоко в душата си сме сигурни, че ще ни простят. А в действителност не е така! Най-много боли рана, нанесена от близък. Парадокси на лошотията човешка!
цитирайанонимен написа:
haresva mi,che vlizat svesni hora tuk i ti davat polezni suveti i mnenia.napravo sum vuzhitena ot tsar karu tuk toi e na visota.imam chuvstvoto ,che te e priel kato sin-uchenik i iska da te nauchi na tova,koeto toi znae.a okazva se,che toi znae mnogo.moeto skromno otnoshenie kum tvoia problem e,che ne mojesh pomogna na nikoi koito ne e gotov za promiana.Za da pomognesh na niakoi triabva da ti poiska pomoshtta.tova znachi,che e gotov za promiana.osuznal e che neshto v negovia sviat ne e nared i toi ne moje sam da si pomogne-tova ne znachi ,che shte vzeme 100% tvoia suvet toi shte go prechupi prez negovata si lichna prizma i shte go priloji s neinite vuzmojnosti.No kogato te hokat i biiat nai-blizkite ne mislia,che triabva da stoish s tiah.iavno si razlichen.draznish gi i te te podtiskat.i za dvete strani e po dobre da sa daleche.ne e dobre da se manipulirat drugite sus sobstvenoto vijdane kato go izkazvash neprekusnato i navsiakude.ima umni,koito ne se nastroivat sreshtu drugia zashtoto znaiat che za vseki edin individ istinata okolo edno subitie e razlichna,no ima i drugi ,koito viarvat a treti,koito se vuzpolzvata da nastroivat drugite sreshtu tozi,koito po-ne im e simpatichen.ako samo si pomislim che sme gosti na taz zemia i tia ni e priela s misulta ,che sme dobri obicahme ia i nie shte se obichame.shte se grijim edin za drug i za neia,zashtoto tia shte ni dava tova koeto ima za nas a nie shte si go spodeliame bez ego i agresia.
Правилно казваш.
4aiotgluhar4e написа:
Най-много нараняваме близките си, защото дълбоко в душата си сме сигурни, че ще ни простят. А в действителност не е така! Най-много боли рана, нанесена от близък. Парадокси на лошотията човешка!
Голям ефект постигаш.
Внимателно следя разговора, но в мен се породи едно несъгласие. Следейки двуполюсния модел в хората /и в мен разбира се/ забелязвам и проявата на много силно его или такова, което се е маскирало под маската на невинността и доброжелателността. Затова питам. Що за егоцентрици бихми били ако искаме да помогнем на земята, да желаем да сме предпочитани от обществото, когато самите ние не си помагаме, не се обичаме, а и не се предпочитаме? Не е ли проява на его желанието ни да се харесаме на всички, когато това е невъзможно, а защо трябва да ме харесат всички? Не ви ли се е случвало да се запознавате с хора, които изобщо не ви обръщат внимение /не ви харесват/ при първа среща. След време се срещате отново, провеждате някакъв, съвсем невинен разговор и отсрещната страна ви казва: А, аз те мислех за съвсем различен/а! Това за мен е показателно, че общественото приемане не е значително, тъй като е променлива величина и днес не ме харесват, но утре... нищо не се знае. Все пак аз не искам живота ми да премине в стремеж и страх, че обществото може да не ме приеме. Това просто противоречи на разбирането ми, че промяната на всичко около нас ще бъде реална и постижима ако ние наистина съумеем да променим себе си, а това става с осъзнатост!
цитирай
24.
amore -
Здравей, приятелю! Прекрасен постинг!
04.04.2011 20:11
04.04.2011 20:11
Установил си голяма част от саморазрушителните модели в нас самите - един от които е да обвиняваш външните обстоятелства и най-близките си хора за собственото си състояние. Това не само, че се нарича бягство от отговорност пред самия себе си - но се нарича и его. Егото е това, което ни кара да се чувстваме непогрешими, дори и в грешките, които вършиме. Егото е това, което иска да накаже най-вече най-близкият ни - защото неговото страдание ни е под ръка и ни утешава по някакъв садистичен начин, но НЕ НИ КАРА ДА СЕ ЧУВСТВАМЕ ПО-ДОБРЕ. Болката ни се задълбочава, защото другарчето на егото - страха - ни казва: ако най-близкият ти не успее да те понесе такъв, какъвто си, то как ще те понесат другите, и дали няма директно да те обидят, или да те изгонят от собственото си пространство. Темата е дълга, но е много радостно да се види колко много хора започват да разсъждават, че НАЙ-ГОЛЕМИЯТ НИ ВРАГ СМЕ НИЕ САМИТЕ. Хубаво е да започнеме да пишеме повече по тези теми, най-вече за да се научиме да разпознаваме егото и страха - за да им станеме господори. По-точно за да станеме истински господари на себе си. Съгласна съм и с голяма част от коментарите, защото добавят нови гледни точки за истинските проблеми, които ни мъчат. Сърдечен поздрав!
цитирайдокато правим планове как да го изживеем.
Усмивки от мен. Мога да ги раздавам с пълни шепи. :)))))))))))))))))))
Валя
цитирайУсмивки от мен. Мога да ги раздавам с пълни шепи. :)))))))))))))))))))
Валя
Сега сме аз, ти и представите ти за мен. Ако застанеш на тяхна страна, аз съм безсилен.
цитирай
27.
men -
Живота е хубав - хората примитивни! Тогава и сега. Страстите човешки са от дявола.
05.04.2011 09:21
05.04.2011 09:21
Търсиш си рамо, на което да изплачеш мъката си?
цитирайНо такива подходи могат да ти сисъпят дълги усилия.
Всъщност, мъка си е - във всичките й форми и измерения. Коренът е един.
цитирайВсъщност, мъка си е - във всичките й форми и измерения. Коренът е един.
Това е проклятието на социалните мрежи където всички са перфектни ;(
цитирайНо пък боклук определено не съм :)
Старая се да се подобрявам и, като правя нещо, да става кадърно.
Може би, колкото повече се рафинирам, толкова по-ефективни стават и методите ми да причинявам страдание. В крайна сметка, нещата зависят от всички вкупом. Ако са те довели до там, че да биеш, бий с чиста съвест :)
цитирайСтарая се да се подобрявам и, като правя нещо, да става кадърно.
Може би, колкото повече се рафинирам, толкова по-ефективни стават и методите ми да причинявам страдание. В крайна сметка, нещата зависят от всички вкупом. Ако са те довели до там, че да биеш, бий с чиста съвест :)
31.
kikowsky -
Кой се повтаря във всяко нещо в живота ми, което е достигнало до неуспех?
05.04.2011 10:12
05.04.2011 10:12
анонимен написа:
Добре е човек да се вглежда в себе си,но не прекалено.Добре е и да поглежда в чуждата паница за сравнение,но не и да се втренчва в нея.Когато се учиш на нещо,да караш колело или кънки например,непременно ще паднеш ,ще те бутат,ще има за какво да се скараш или сбиеш,ту ти си виновен,ту -друг.Когато се научиш,избягваш успешно неприятностите.Караш си,както вървиш,няма емоции и идва ред да научиш нещо ново.Това му е хубавото на живота.
Във всички тях се повтарям аз. Явно трябва да търся причините за това в себе си.
Но е възможно да не е неуспех, а само аз така да го приемам.
32.
amore -
kikowski и анонимен,
05.04.2011 11:07
05.04.2011 11:07
Много мъдри думи и от двамата. Какво ни кара да приемаме един факт като "неуспех"? Може би е егото, което не е намерило удовлетворение във случилото се? А всъщност факта да си е едно нормално развило се действие? Когато извисиш мислите си и гледната си точка, започваш по-ясно да виждаш нещата в общия им план, а не само в индивидуалния. Тогава разбираш как се конструира летателен апарат, и го даваш на хората, за да могат повече от тях да се качат на него - и да видят нещата "отгоре". Т.е. даваш им възможност да излязат от омагьосания кръг на егоцентризма, който възприема всичко само в рамките на личен "успех" или "провал". Поздрави!
цитирайопределя от представите и очакванията как да бъде то. От там идва грешката.
Благодаря ви :) Очевидно, с представите и очакванията работа има много :)
цитирайБлагодаря ви :) Очевидно, с представите и очакванията работа има много :)
МОЯТА СЪСЕДКА СЪЩО СЕ КАЗВАШЕ ЛИЛЯНА - ЗДРАВА, ЖИЗНЕНА И КРАСИВА РАДОМИРКА. НО КАТО СЕ ПЕНСИОНИРА ЗАПОЧНА ДА ПОДОЗИРА ЕДИНСТВЕНИЯ СИ СИН, ЧЕ Я ПРЕСЛЕДВА, КРАДЕ И ДАЖЕ, ЧЕ Я ТРОВИ. РАЗБОЛЯ СЕ И УМРЯ!
ПРАВ СТЕ! ТАКА СТАНА И С БИВШИЯ МИ ЗЕТ! - ЗАВЪРШИ В СУХОДОЛ ЗА БЕЗНАДЕЖДНИ ПИЯНИЦИ И НАРКОМАНИ.
НАПРАВЕТЕ НЕЩО И АЗ ЩЕ ВИ ПОДКРЕПЯ. ДА СЕ СПАСЯТ ПОНЕ МЛАДИТЕ!
АЗ ИМАМ ПЛАН, НО НЯМАМ ПОПУЛЯРНОСТ И ПРИВЪРЖЕНИЦИ!
цитирайПРАВ СТЕ! ТАКА СТАНА И С БИВШИЯ МИ ЗЕТ! - ЗАВЪРШИ В СУХОДОЛ ЗА БЕЗНАДЕЖДНИ ПИЯНИЦИ И НАРКОМАНИ.
НАПРАВЕТЕ НЕЩО И АЗ ЩЕ ВИ ПОДКРЕПЯ. ДА СЕ СПАСЯТ ПОНЕ МЛАДИТЕ!
АЗ ИМАМ ПЛАН, НО НЯМАМ ПОПУЛЯРНОСТ И ПРИВЪРЖЕНИЦИ!
да излекувам себе си. Това е най-многото, което мога.
Достигнал съм до виждането, че е необходимо. Иначе се заплитам в безкрайно лутане в угаждане на очакванията си.
И не само това, но по тоя път възприемам хората като врагове и ги наранявам ненужно. А ставам все по-способен да го правя, защото силите ми, знанието ми и концентрацията ми нарастват ден след ден. Не би било добре да постигна голямо могъщество, ако все още съм из дебрите на лудостта и объркания ум.
цитирайДостигнал съм до виждането, че е необходимо. Иначе се заплитам в безкрайно лутане в угаждане на очакванията си.
И не само това, но по тоя път възприемам хората като врагове и ги наранявам ненужно. А ставам все по-способен да го правя, защото силите ми, знанието ми и концентрацията ми нарастват ден след ден. Не би било добре да постигна голямо могъщество, ако все още съм из дебрите на лудостта и объркания ум.
Толкова логични и истински неща си написал! Всички би трябвало да носим в себе си това знание и го носим. Всички се раждаме чисти и обичащи, но впоследствие заглушаваме любовта, която носим, под различни въздействия и влияния. Трябва да се приемем и обичаме, защото сме създадени като съвършени същества. Така тази любов към себе си се проектира към външния свят и живеем в хармония- теорията за огледалото. В тази връзка агресорите са хора, неприели се и неообичащи първо себе си. Ако повтарям някого се извинявам, нямах време да изчета коментарите.
цитирайОказва се, че има много хора, които мислят същото или подобно. Дори от ден на ден виждам как стават все повече.
Това е истинската предпоставка за истинското подобрение. Скоро ясният ум ще мине в мнозинство :)
цитирайТова е истинската предпоставка за истинското подобрение. Скоро ясният ум ще мине в мнозинство :)
Първо бяха човеконенавистните религии с войни, гонения, инквизиции и екзекуции (дори на деца). След тях дойдоха доктрините на империите, които също преследват, воюват, инквизират и екзекутират.Накрая пристигнаха комисарите на идеологиите с ужасите на ХХ век - фашизъм, комунизъм, а какво ли ще ни довлече глобализма? Всичко това насаждаше омраза към най-близките - родители ,деца, приятели, колеги , съграждани ! Тоталната омраза и насилието нарекоха "естествен подбор" или "дарвинизъм"...И няма излизане на светло място между добронамерени хора.
цитирайот предходния, като тоя процес непрекъснато се ускорява. Успоредно с него върви израстването на съзнанието, като то също се ускорява. Наближава ново време.
цитирайдано тези думи се окажат пророчески!
цитирайанонимен написа:
КОГАТО , ВСЕ ПОВЕЧЕ ХОРА ОСЪЗНАЯТ ТОЗИ ФАКТ, НАСТЪПВА ПРОМЯНА НА
СТАТУКВОТО!
ЗА ДОБРО ИЛИ ЗА ЗЛО---ЖИВОТА ЩЕ ПОКАЖЕ!
ЧОВЕШКИЯ ПРОГРЕС ВЪРВИ НАПРЕД---НАЗАД , НЯМА ПОЛЕЗЕН ХОД!
ВРЪЩАНЕ НАЗАД ,НЯМА .....И НЕ МОЖЕ И ДА ИМА....КОЛКОТО И ДА ИМ СЕ ИСКА НА НЯКОИ...!
ВСЯКО ВРЪЩАНЕ НАЗАД----Е ВРЕМЕННО И СЛЕДВА ВЗРИВООПАСНО И УСТРЕМНО ДВИЖЕНИЕ НАПРЕД!
ЕЛЕМЕНТАРНА ИСТИНА!
СТАТУКВОТО!
ЗА ДОБРО ИЛИ ЗА ЗЛО---ЖИВОТА ЩЕ ПОКАЖЕ!
ЧОВЕШКИЯ ПРОГРЕС ВЪРВИ НАПРЕД---НАЗАД , НЯМА ПОЛЕЗЕН ХОД!
ВРЪЩАНЕ НАЗАД ,НЯМА .....И НЕ МОЖЕ И ДА ИМА....КОЛКОТО И ДА ИМ СЕ ИСКА НА НЯКОИ...!
ВСЯКО ВРЪЩАНЕ НАЗАД----Е ВРЕМЕННО И СЛЕДВА ВЗРИВООПАСНО И УСТРЕМНО ДВИЖЕНИЕ НАПРЕД!
ЕЛЕМЕНТАРНА ИСТИНА!
...
цитирайЧудесна тема и много смислени и радващи коментари – ето и малко будистко допълнение по въпроса – Хубав, Светъл и Усмихнат ден на Всички ((-:
"Коренът на всички явления е Вашият ум.
Ако го оставите неизследван, той се втурва
след преживяванията,
изобретателен и хитър в измамните игри.
Ако се вгледате право в него - той е свободен
от произход или основа,
в същността си е свободен от идване,
престой или отиване."
/Джамянг Кхиентсе Ринпоче/
„Велика радост е да осъзнаеш, че съзнанието на всички чувстващи същества е неразделно от Всеобщото Съзнание.
Велика радост е да осъзнаеш, че Фундаменталната Реалност е безкачествена.
Велика радост е да осъзнаеш, че в безкрайното, отиващо зад границите на мисълта Знание за Реалността, всички самсарични разграничения са несъществуващи.
Велика радост е да осъзнаеш, че в съзнанието на изначалния /несъздаден/ ум не съществува никакъв разрушаващ мисловен процес.
Велика радост е да осъзнаеш, че в Божественото, Безгранично Състрадание /на Бодхисатвите/ не съществува никакъв недостатък, нито проявяване на пристрастие.
Велика радост е да осъзнаеш, че Пътят към Свободата, който са извървели всички Буди, винаги е съществувал, винаги неизменен и винаги открит за този, който е готов да тръгне по него.“
/Гампопа, „Висшият път на Ученичеството“ - „Двадесет и осем тибетски медитации“/
цитирай"Коренът на всички явления е Вашият ум.
Ако го оставите неизследван, той се втурва
след преживяванията,
изобретателен и хитър в измамните игри.
Ако се вгледате право в него - той е свободен
от произход или основа,
в същността си е свободен от идване,
престой или отиване."
/Джамянг Кхиентсе Ринпоче/
„Велика радост е да осъзнаеш, че съзнанието на всички чувстващи същества е неразделно от Всеобщото Съзнание.
Велика радост е да осъзнаеш, че Фундаменталната Реалност е безкачествена.
Велика радост е да осъзнаеш, че в безкрайното, отиващо зад границите на мисълта Знание за Реалността, всички самсарични разграничения са несъществуващи.
Велика радост е да осъзнаеш, че в съзнанието на изначалния /несъздаден/ ум не съществува никакъв разрушаващ мисловен процес.
Велика радост е да осъзнаеш, че в Божественото, Безгранично Състрадание /на Бодхисатвите/ не съществува никакъв недостатък, нито проявяване на пристрастие.
Велика радост е да осъзнаеш, че Пътят към Свободата, който са извървели всички Буди, винаги е съществувал, винаги неизменен и винаги открит за този, който е готов да тръгне по него.“
/Гампопа, „Висшият път на Ученичеството“ - „Двадесет и осем тибетски медитации“/
Търсене
