Постинг
28.03.2011 10:28 -
Имам отговори за въпросите ви :)
Автор: kikowsky
Категория: Други
Прочетен: 1751 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 19.01.2017 15:53
Прочетен: 1751 Коментари: 1 Гласове:
12
Последна промяна: 19.01.2017 15:53
Възможно е този постинг да изглежда някак нееднороден.
Но това е истинската мощ на Магура.
Първо искам да се извиня, че не мога постоянно да мисля за магурски и подобни неща, защото в последно време съм ангажиран в много посоки. Особено силно пред мене сега стои въпросът да оправя негативните последствия от доскорошната си връзка. Тя по принцип си беше идеална с потенциал за още по-голямо развитие, но злобата на хората я доведе до края й. Какви хора само. И то кои хора! Не е за вярване.
Но всичко е за добро. Почти никога до сега не съм бил под по-голям натиск да търся начини да се справя със ситуацията. Ето, в един момент изгрях с пълния си потенциал и привлякох всички хубави неща към себе си. Имах всичко. И ден след ден виждах как хората ги е яд. Даже такива, с които би следвало да сме близки по една или друга връзка. Някои от тях дори се стремяха да пречат - къде пасивно, къде активно. Не исках да минавам през тях, исках да ги уважавам. А те станаха още по-мизерни, още по-малко знаеха какво искат. Завистник след завистника не спираха да завиждат. Не знам защо толкова ги болеше. Ето, за тяхна радост, от един момент насам всичко започна да се руши.
Много интересно беше как предната ми кола се скапа особено след едно пътуване лятото на почивка. Защото една стара жена, която би трябвало да ме приема добре, само дето не е получила гърчове (а може и да е), че не е било поискано нейното съгласие. Не че, ако й беше поискано, щеше да го даде. Тази женица ми отрови живота. И близките й също доста се постараха. Не можах да разбера какво толкова не ми харесват. Но може и да не е лично, а това да чака всеки следващ.
Та така нещата си вървяха зле от ден на ден (пропускам множество мизерни подробности) и за мен беше необходимост да намеря начин да изляза от тая ситуация, защото започнах да боледувам, да съм нискоефективен и нищо да не ми върви като хората. Медитирането с помощни средства се оказа много добро. Първо овладях страховете си още през миналото лято. Това беше голямо подобрение. По-късно овладях желанието и емоциите. Подобрението стана още по-голямо. Интерено е, че след всяка такава медитация на другия ден съдбата ми представя силен случай да се тествам. Подобрение наистина съществува. Стигнах до ревността. Не можах да се оправя добре с нея, защото егото ми направи всичко по силите си да не ми го позволи. Все пак егото има огромна необходимост от ревност, за да се удържа актуално. На другия ден имаше случай да ревнувам и това беше толкова силно, че достигнах до пълен емоционален и мотивационен колапс.
Решението дойде само. До тоя момент само махах неща от себе си, а сега вече започнах да усилвам съществуващи. Потърсих отварянето на съзнанието, разширяването му. На следващия ден достигнах до идеята, че трябва да съм искрен и откровен пред себе си - защо постъпвам така? Е, оказа се, че дълбокият мотив на връзката ми е бил да замажа свои проблеми от преди това. Реално погледнато, добре че скъсахме. Иначе щях да затъвам във все по-големи заблуди. Тогава си отговорих и защо съм ревнувал през живота си. Причините са много глупави, уверявам ви. И не се преодоляват трудно. Само трябва да ги признаете пред себе си. Там е коренът на всяко решение. А дотогава правех огромни и усложнени мисловни построения, за да оправдая постъпките си, стремежите си.
Но ревността не искаше да си отива лесно. Оказа се, че тя е само резултантно явление от гняв, омраза, желание за контрол, наранимо его и ред други. Трябваше да се подходи комплексно. Направих го и тая сутрин се събудих с огромното облекчение, че ревността и компонентите й повече не ме задъжават да вървя по техния път.
В средата на разгара на цялата тая криза имах постоянен вътрешен повик да отида на Кръга сам. Направих го преди два дни - в събота. Отдавна знам, че там имам учител. Имал съм видения за него. Знаех също, че ако изплача болката си там, ще намеря разрешенията. Странно, но сълзи нямаше. Дори през цялото време след раздялата не е имало.
Когато започнах да се изкачвам, повиках учителя си да вървим заедно. Объркването ми постояно намаляваше. За първи път в живота си преминах през Портата. Преди това релаксирах, докато никакво напрежение и объркване не остана в мен. Тогава вече можах да мина.
Винаги ме е било страх да ходя сам на Кръга. Два пъти съм го правил, но ме беше страх. Тоя път вече нямаше страх и притеснение. Работата със себе си наистина дава резултати.
Минах през Портата и вече бях в друг свят. Всичко нежелано оставих пред нея. Зад нея енергиите се оказаха много силни. Вероятно вътрешните ми несъвършенства биха ме унищожили, ако бяха захранени от тези сили. Затова не е било възможно да мина по-рано.
Там видях, че портата наистина е била вход на пещера или подземие. По-скоро подземие, защото личат следи от дооформяне, а и правоъгълни пещери не съм виждал. Някога то е водело под Кръга.
От Портата отидох до Шлюза:
Не мислех да правя никакви снимки, дори не мислех да идвам на това място точно. Но направих няколко, за съжаление, с телефона.
Това е било дъно на галерия. Още стоят част от сталактити. Освен това наоколо има отронени парчета от нещо, което много прилича на мазилка.
Много ми харесва, че е на "два етажа". Много ми прилича на пещерата Лепеница. Също гледа на изток и съм голям мераклия да посрещна някой изгрев на площадката. Не се съмнявам, че полусферичната форма ще концентрира силите в мен.
След това отидох до самия Кръг. Там имах прекрасна медитация, която ме освободи от много мисли и неразбиране. Да се медитира там е благодат. Като никога, влязох в тъмната половина на Кръга. Там намерих много странно обгорели клони и дървета:
Горели са само отделни растения и нищо около тях. Предполагам, че това е една от опасностите при ходене на Кръга. Възможно е човек да поизгори. Затова никога не ходя, когато аз реша. Винаги чакам да бъда повикан.
След медитацията и минаването през тъмната страна, бях в чудесно разположение. При слизането си надолу ме осени идеята за доловете. Че в доловете и усоите има стари и мъдри енергии. Аз ги обожавам. А по зъберите - млади и биуни. Според нуждата човек може да се зарежда с едните илидругите. И да се пие вода от стара каменна чешма. И, че радостта не трябва да се търси в неща извън нас, а в подхода ни в правенето на нещата. Ето това, като ми стана ясно, изпитах радост. Даже нямаше причина да се радвам, но бях много радостен. Видях чудесен образ, който да засиля у себе си - радостно дете. Защото радостта е обратна на раздразнението и мрачните мисли, които въвеждат болестите у нас и които привличат нещастията. Като се сетя, правех нещата с радост, когато привличах хубавото. И много други неща видях, че трябва да търсим у себе си, а не да ги очакваме отвън.
Вчера, в неделя, тръгнах за Видин. Откакто съм с нова кола, минавам през Ружинци, защото има по-малко дупки. На Медовница качих един възрастен човек. Веднага почти започна да говори, че нашият край има големи богатства и скоро щели да се разберат големи тайни. Тогава това щял да бъде най-важния и най-богат край. Че големи сили имало. Все едно четях Милан Миланов и Мария Везнева наведнъж. Много умен човек. Има видения, но не желае много да говори за тях. Като го оставих пред блока му, ми каза, че до тая сутрин съм щял да получа знамение.
Сутринта родителите ми се обадиха, че колата на баща ми не можела да запали. Ето, видях знамението. Има зловредни еманации (магии и лоши мисли), които ни вредят. Имам предположения от кого са, но не мога да съм категоричен. Знам, обаче, че ще се заема с този върос. И отговорът ми няма да е симетричен. Няма да се впусна да правя магии, а бих могъл и в трупове да ги превърна. Ще намеря друг начин, добър начин.
Ето колко силно всяко едно нещо на тоя свят е свързано с всяко друго. Едно нещо да си помислиш, да кажеш или да направиш, може да ти повлияе живота за години, а и животите на другите. Защо правя лоши неща, защо искам да наранявам, да властвам, да впечатлявам? Всичко това е от егото и от търсенето на радостта и щастието извън себе си. Нима не мога да я обичам, ако тя не ме обича? Това ли трябва да ме спира? Срамно е да го казвам ли? Това ме прави слаб мъж ли? Кой е слаб? Онзи, който е отворен за всички възможности, защото обича, или онзи, който за себе си е разрязал света наполовина, защото си е наумил нещо?
Както казах, никога до сега не съм бил изправен такава належаща необходимост да променя себе си, както сега. И, ако не бяха всички лоши неща, щях не просто да си остана все същия, ами щях да задълбоча вярата си, че онова е било истината. Болката е най-големия учител. Не бързайте да я отпратите да си върви, а я изживейте пълноценно. Рабира се, не ставайте мазохисти. Но в нея има уроци. Тя е най-добрият ни приятел - винаги ни подсказва, когато грешим.
Да говоря по принцип за символите и знаците е добро. Но това не е дълбокия смисъл. Дори десет учебника да се издадат, пак не е дълбокоя смисъл. Един човек само да промени мирогледа си, ето това е вече смислено. Защо знаците от Магура помагат? Защото дават правилните форми, които най-лесно се материализират. С тях си служи и доброто и лошото. За дни и за часове мислите ми се появяват в живота ми и това е от дългото приемане в себе си на знаците. Ако не съм искрен пред себе си, то ще творя заблуди. Ако съм, ще творя радост и щастие. Това е най-голямата мощ на Магура - поставя те пред теб самия, материализирайки вътрешността ти почти моментално. Ако искаш да те има, ще се промениш. Това е смисълът - да си промениш мирогледа, да спреш да бъдеш все същата стара свиня.
Разбери ясно и категорично "Всичко в живота ти се ражда в главата ти". Не те дразнят, не те обиждат, не те нараняват, не те контролират. Ти сам си го причиняваш. Намери другия начин.
Да ги казвам нещата по принцип не е толкова добро, колкото да ви разкажа живота си.
Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.
Кирил Кирилов
.
Но това е истинската мощ на Магура.
Първо искам да се извиня, че не мога постоянно да мисля за магурски и подобни неща, защото в последно време съм ангажиран в много посоки. Особено силно пред мене сега стои въпросът да оправя негативните последствия от доскорошната си връзка. Тя по принцип си беше идеална с потенциал за още по-голямо развитие, но злобата на хората я доведе до края й. Какви хора само. И то кои хора! Не е за вярване.
Но всичко е за добро. Почти никога до сега не съм бил под по-голям натиск да търся начини да се справя със ситуацията. Ето, в един момент изгрях с пълния си потенциал и привлякох всички хубави неща към себе си. Имах всичко. И ден след ден виждах как хората ги е яд. Даже такива, с които би следвало да сме близки по една или друга връзка. Някои от тях дори се стремяха да пречат - къде пасивно, къде активно. Не исках да минавам през тях, исках да ги уважавам. А те станаха още по-мизерни, още по-малко знаеха какво искат. Завистник след завистника не спираха да завиждат. Не знам защо толкова ги болеше. Ето, за тяхна радост, от един момент насам всичко започна да се руши.
Много интересно беше как предната ми кола се скапа особено след едно пътуване лятото на почивка. Защото една стара жена, която би трябвало да ме приема добре, само дето не е получила гърчове (а може и да е), че не е било поискано нейното съгласие. Не че, ако й беше поискано, щеше да го даде. Тази женица ми отрови живота. И близките й също доста се постараха. Не можах да разбера какво толкова не ми харесват. Но може и да не е лично, а това да чака всеки следващ.
Та така нещата си вървяха зле от ден на ден (пропускам множество мизерни подробности) и за мен беше необходимост да намеря начин да изляза от тая ситуация, защото започнах да боледувам, да съм нискоефективен и нищо да не ми върви като хората. Медитирането с помощни средства се оказа много добро. Първо овладях страховете си още през миналото лято. Това беше голямо подобрение. По-късно овладях желанието и емоциите. Подобрението стана още по-голямо. Интерено е, че след всяка такава медитация на другия ден съдбата ми представя силен случай да се тествам. Подобрение наистина съществува. Стигнах до ревността. Не можах да се оправя добре с нея, защото егото ми направи всичко по силите си да не ми го позволи. Все пак егото има огромна необходимост от ревност, за да се удържа актуално. На другия ден имаше случай да ревнувам и това беше толкова силно, че достигнах до пълен емоционален и мотивационен колапс.
Решението дойде само. До тоя момент само махах неща от себе си, а сега вече започнах да усилвам съществуващи. Потърсих отварянето на съзнанието, разширяването му. На следващия ден достигнах до идеята, че трябва да съм искрен и откровен пред себе си - защо постъпвам така? Е, оказа се, че дълбокият мотив на връзката ми е бил да замажа свои проблеми от преди това. Реално погледнато, добре че скъсахме. Иначе щях да затъвам във все по-големи заблуди. Тогава си отговорих и защо съм ревнувал през живота си. Причините са много глупави, уверявам ви. И не се преодоляват трудно. Само трябва да ги признаете пред себе си. Там е коренът на всяко решение. А дотогава правех огромни и усложнени мисловни построения, за да оправдая постъпките си, стремежите си.
Но ревността не искаше да си отива лесно. Оказа се, че тя е само резултантно явление от гняв, омраза, желание за контрол, наранимо его и ред други. Трябваше да се подходи комплексно. Направих го и тая сутрин се събудих с огромното облекчение, че ревността и компонентите й повече не ме задъжават да вървя по техния път.
В средата на разгара на цялата тая криза имах постоянен вътрешен повик да отида на Кръга сам. Направих го преди два дни - в събота. Отдавна знам, че там имам учител. Имал съм видения за него. Знаех също, че ако изплача болката си там, ще намеря разрешенията. Странно, но сълзи нямаше. Дори през цялото време след раздялата не е имало.
Когато започнах да се изкачвам, повиках учителя си да вървим заедно. Объркването ми постояно намаляваше. За първи път в живота си преминах през Портата. Преди това релаксирах, докато никакво напрежение и объркване не остана в мен. Тогава вече можах да мина.
Винаги ме е било страх да ходя сам на Кръга. Два пъти съм го правил, но ме беше страх. Тоя път вече нямаше страх и притеснение. Работата със себе си наистина дава резултати.
Минах през Портата и вече бях в друг свят. Всичко нежелано оставих пред нея. Зад нея енергиите се оказаха много силни. Вероятно вътрешните ми несъвършенства биха ме унищожили, ако бяха захранени от тези сили. Затова не е било възможно да мина по-рано.
Там видях, че портата наистина е била вход на пещера или подземие. По-скоро подземие, защото личат следи от дооформяне, а и правоъгълни пещери не съм виждал. Някога то е водело под Кръга.
От Портата отидох до Шлюза:
Не мислех да правя никакви снимки, дори не мислех да идвам на това място точно. Но направих няколко, за съжаление, с телефона.
Това е било дъно на галерия. Още стоят част от сталактити. Освен това наоколо има отронени парчета от нещо, което много прилича на мазилка.
Много ми харесва, че е на "два етажа". Много ми прилича на пещерата Лепеница. Също гледа на изток и съм голям мераклия да посрещна някой изгрев на площадката. Не се съмнявам, че полусферичната форма ще концентрира силите в мен.
След това отидох до самия Кръг. Там имах прекрасна медитация, която ме освободи от много мисли и неразбиране. Да се медитира там е благодат. Като никога, влязох в тъмната половина на Кръга. Там намерих много странно обгорели клони и дървета:
Горели са само отделни растения и нищо около тях. Предполагам, че това е една от опасностите при ходене на Кръга. Възможно е човек да поизгори. Затова никога не ходя, когато аз реша. Винаги чакам да бъда повикан.
След медитацията и минаването през тъмната страна, бях в чудесно разположение. При слизането си надолу ме осени идеята за доловете. Че в доловете и усоите има стари и мъдри енергии. Аз ги обожавам. А по зъберите - млади и биуни. Според нуждата човек може да се зарежда с едните илидругите. И да се пие вода от стара каменна чешма. И, че радостта не трябва да се търси в неща извън нас, а в подхода ни в правенето на нещата. Ето това, като ми стана ясно, изпитах радост. Даже нямаше причина да се радвам, но бях много радостен. Видях чудесен образ, който да засиля у себе си - радостно дете. Защото радостта е обратна на раздразнението и мрачните мисли, които въвеждат болестите у нас и които привличат нещастията. Като се сетя, правех нещата с радост, когато привличах хубавото. И много други неща видях, че трябва да търсим у себе си, а не да ги очакваме отвън.
Вчера, в неделя, тръгнах за Видин. Откакто съм с нова кола, минавам през Ружинци, защото има по-малко дупки. На Медовница качих един възрастен човек. Веднага почти започна да говори, че нашият край има големи богатства и скоро щели да се разберат големи тайни. Тогава това щял да бъде най-важния и най-богат край. Че големи сили имало. Все едно четях Милан Миланов и Мария Везнева наведнъж. Много умен човек. Има видения, но не желае много да говори за тях. Като го оставих пред блока му, ми каза, че до тая сутрин съм щял да получа знамение.
Сутринта родителите ми се обадиха, че колата на баща ми не можела да запали. Ето, видях знамението. Има зловредни еманации (магии и лоши мисли), които ни вредят. Имам предположения от кого са, но не мога да съм категоричен. Знам, обаче, че ще се заема с този върос. И отговорът ми няма да е симетричен. Няма да се впусна да правя магии, а бих могъл и в трупове да ги превърна. Ще намеря друг начин, добър начин.
Ето колко силно всяко едно нещо на тоя свят е свързано с всяко друго. Едно нещо да си помислиш, да кажеш или да направиш, може да ти повлияе живота за години, а и животите на другите. Защо правя лоши неща, защо искам да наранявам, да властвам, да впечатлявам? Всичко това е от егото и от търсенето на радостта и щастието извън себе си. Нима не мога да я обичам, ако тя не ме обича? Това ли трябва да ме спира? Срамно е да го казвам ли? Това ме прави слаб мъж ли? Кой е слаб? Онзи, който е отворен за всички възможности, защото обича, или онзи, който за себе си е разрязал света наполовина, защото си е наумил нещо?
Както казах, никога до сега не съм бил изправен такава належаща необходимост да променя себе си, както сега. И, ако не бяха всички лоши неща, щях не просто да си остана все същия, ами щях да задълбоча вярата си, че онова е било истината. Болката е най-големия учител. Не бързайте да я отпратите да си върви, а я изживейте пълноценно. Рабира се, не ставайте мазохисти. Но в нея има уроци. Тя е най-добрият ни приятел - винаги ни подсказва, когато грешим.
Да говоря по принцип за символите и знаците е добро. Но това не е дълбокия смисъл. Дори десет учебника да се издадат, пак не е дълбокоя смисъл. Един човек само да промени мирогледа си, ето това е вече смислено. Защо знаците от Магура помагат? Защото дават правилните форми, които най-лесно се материализират. С тях си служи и доброто и лошото. За дни и за часове мислите ми се появяват в живота ми и това е от дългото приемане в себе си на знаците. Ако не съм искрен пред себе си, то ще творя заблуди. Ако съм, ще творя радост и щастие. Това е най-голямата мощ на Магура - поставя те пред теб самия, материализирайки вътрешността ти почти моментално. Ако искаш да те има, ще се промениш. Това е смисълът - да си промениш мирогледа, да спреш да бъдеш все същата стара свиня.
Разбери ясно и категорично "Всичко в живота ти се ражда в главата ти". Не те дразнят, не те обиждат, не те нараняват, не те контролират. Ти сам си го причиняваш. Намери другия начин.
Да ги казвам нещата по принцип не е толкова добро, колкото да ви разкажа живота си.
Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.
Кирил Кирилов
.
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
