Постинг
14.02.2011 09:16 -
С малко думи за нещата
Автор: kikowsky
Категория: Други
Прочетен: 2796 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 19.01.2017 15:35
Прочетен: 2796 Коментари: 3 Гласове:
16
Последна промяна: 19.01.2017 15:35
Възможно е да изглежда, че думите са много. Но това са думите за всичко. Затова са малко. И повече не са и нужни.
Чували ли сте за най-древната книга на света? Тя била дадена на хората със създаването им и в нея било записано всичкото знание. Всички велики книги до сега са само тълкувания на написаното в тази книга. В нея имало само геометрически фигури - по една на всяка страница, а страниците били около двадесет. На първата имало окръжност, на втората - окръжност с точка в центъра, на третата - окръжност с вертикална права през центъра, на четвъртата - кръг с кръст, на петата - свастика.
А космосът е всичко. Той се развива, променя и живее. И всяко нещо, което се съдържа в него, му е аналогично. И ние сме негов образ и подобие.
Дали е имал начало, дали ще има край или съществуването му е циклично е все едно, защото винаги минава през две състояния - идеално празен и идеално пълен. Двете са неотличими едно от друго. В идеално празното няма да можете да видите нищо, както нищо няма да се вижда и в идеално пълното. Началото на космоса може да е от кое да е от двете състояния, защото те са неотличими.
В условното си начало космосът е всичко и е единен. Никоя негова част не се отличава от никоя друга, поради това е съществувало само пространството с диханието в него - единното всичко, в което е всичко, но без да може да се отличи от себе си. Този космос се е огледал наоколо си и, понеже нищо не е било отличимо, то всичко наоколо е изглеждало еднакво. Поради това първото му впечатление за себе си е било, че се намира в окръжност. А щом окръжността еднакво го е заобикаляла отвсякъде, то той е бил в центъра й. Така единното цяло се осъзнава като отделен обект. Тогава е отделена светлината от мрака. А това е станало чрез осъзнаване, затова "В началото бе словото" - осмислянето, ума.
След това представата за себе си на космоса се усложнява. Появяват се напред-назад, наляво-надясно, нагоре-надолу. Така окръжността (мястото) се разделя от вертикална линия, от кръст и от свастика, която е изобразяване на тримерното пространство. Осмисляйки себе си, космосът създава всичко, що го населява. И създава това всичко по свой образ и подобие.
Както аз съм мислите си, така и мислите ми са аз. И всяка една от тях има за житейска цел да осъзная себе си. Така и ние сме космоса, но отделни аспекти на неговото самоосъзнаване. Но в същността си сме целия космос, а само в конкретното си проявление сме осъзнаване на отделни неща. И всеки един от нас е всеки друг и всичко друго.
И не е съвършено онова, което не е реализирано. И, за да достигне съвършенството си космоса, той се реализира. Но космосът е всичко и няма с какво да се сравни, за да се опознае. Той е само една най-обща идея. Няма личност, няма воля. Този най-всеобхватен бог не може да ви проговори.
Но следват още шест нива на божественост (всеобхватност), в които обемите намаляват, а се увеличава конкретиката. Идват атомите, които от самосебе си са 108. И всеки един от тях има грамадни обеми, но по-малки от на цялото. И всеки един от тях е конкретизация. Молекулите са още по-многобройни и по-конкретни, а обемите им са още по-малки - те са още по-малки части от всичкото. Бог, божества, ангели, духове и светци, животни (организми), хора, демони. Всяко следващо е по-конкретно от предходното и по-малко по обем.
Докато Бог е всеобхватния космос и няма личност, то демонът е пълното въплъщение на егото и е напълно неповторим. И всяко едно от тези нива е част от самоосъзнаването на цялото. Ако си приписвате характеристики, то се конкретизирате и ставате по-демонични. Ако отписвате свойствата си, то ставате божетсвени. Ще се осъзнаете като цялост с всичкото.
Всичко това е описано по стените на Магура. Там са всичките символи, там е показан целият път - както в едната, така и в другата посока. И всяка религия, която съществува днес по света, е тълкуване (с вмъкнато много преиначаване) на знанията от Магура. Там не е имало култ, не е имало религия. Там е имало разбиране и осъзнаване.
А развитието на космоса до нашата размерност се описва от числото 108, което е 00112233 и показва не просто превръщането на мястото в пространство, а и че отделните преходи са последователни, защото тази формула представлява унаследяване на свойства от предшествениците. И това също е описано в пещерата.
Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.
Кирил Кирилов
.
Чували ли сте за най-древната книга на света? Тя била дадена на хората със създаването им и в нея било записано всичкото знание. Всички велики книги до сега са само тълкувания на написаното в тази книга. В нея имало само геометрически фигури - по една на всяка страница, а страниците били около двадесет. На първата имало окръжност, на втората - окръжност с точка в центъра, на третата - окръжност с вертикална права през центъра, на четвъртата - кръг с кръст, на петата - свастика.
А космосът е всичко. Той се развива, променя и живее. И всяко нещо, което се съдържа в него, му е аналогично. И ние сме негов образ и подобие.
Дали е имал начало, дали ще има край или съществуването му е циклично е все едно, защото винаги минава през две състояния - идеално празен и идеално пълен. Двете са неотличими едно от друго. В идеално празното няма да можете да видите нищо, както нищо няма да се вижда и в идеално пълното. Началото на космоса може да е от кое да е от двете състояния, защото те са неотличими.
В условното си начало космосът е всичко и е единен. Никоя негова част не се отличава от никоя друга, поради това е съществувало само пространството с диханието в него - единното всичко, в което е всичко, но без да може да се отличи от себе си. Този космос се е огледал наоколо си и, понеже нищо не е било отличимо, то всичко наоколо е изглеждало еднакво. Поради това първото му впечатление за себе си е било, че се намира в окръжност. А щом окръжността еднакво го е заобикаляла отвсякъде, то той е бил в центъра й. Така единното цяло се осъзнава като отделен обект. Тогава е отделена светлината от мрака. А това е станало чрез осъзнаване, затова "В началото бе словото" - осмислянето, ума.
След това представата за себе си на космоса се усложнява. Появяват се напред-назад, наляво-надясно, нагоре-надолу. Така окръжността (мястото) се разделя от вертикална линия, от кръст и от свастика, която е изобразяване на тримерното пространство. Осмисляйки себе си, космосът създава всичко, що го населява. И създава това всичко по свой образ и подобие.
Както аз съм мислите си, така и мислите ми са аз. И всяка една от тях има за житейска цел да осъзная себе си. Така и ние сме космоса, но отделни аспекти на неговото самоосъзнаване. Но в същността си сме целия космос, а само в конкретното си проявление сме осъзнаване на отделни неща. И всеки един от нас е всеки друг и всичко друго.
И не е съвършено онова, което не е реализирано. И, за да достигне съвършенството си космоса, той се реализира. Но космосът е всичко и няма с какво да се сравни, за да се опознае. Той е само една най-обща идея. Няма личност, няма воля. Този най-всеобхватен бог не може да ви проговори.
Но следват още шест нива на божественост (всеобхватност), в които обемите намаляват, а се увеличава конкретиката. Идват атомите, които от самосебе си са 108. И всеки един от тях има грамадни обеми, но по-малки от на цялото. И всеки един от тях е конкретизация. Молекулите са още по-многобройни и по-конкретни, а обемите им са още по-малки - те са още по-малки части от всичкото. Бог, божества, ангели, духове и светци, животни (организми), хора, демони. Всяко следващо е по-конкретно от предходното и по-малко по обем.
Докато Бог е всеобхватния космос и няма личност, то демонът е пълното въплъщение на егото и е напълно неповторим. И всяко едно от тези нива е част от самоосъзнаването на цялото. Ако си приписвате характеристики, то се конкретизирате и ставате по-демонични. Ако отписвате свойствата си, то ставате божетсвени. Ще се осъзнаете като цялост с всичкото.
Всичко това е описано по стените на Магура. Там са всичките символи, там е показан целият път - както в едната, така и в другата посока. И всяка религия, която съществува днес по света, е тълкуване (с вмъкнато много преиначаване) на знанията от Магура. Там не е имало култ, не е имало религия. Там е имало разбиране и осъзнаване.
А развитието на космоса до нашата размерност се описва от числото 108, което е 00112233 и показва не просто превръщането на мястото в пространство, а и че отделните преходи са последователни, защото тази формула представлява унаследяване на свойства от предшествениците. И това също е описано в пещерата.
Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.
Кирил Кирилов
.
Търсене
