Постинг
30.10.2010 20:07 -
Доловете на Върбовската глама - път към отвъдното
Автор: kikowsky
Категория: Други
Прочетен: 2896 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.01.2017 14:43
Прочетен: 2896 Коментари: 0 Гласове:
11
Последна промяна: 19.01.2017 14:43
Тези варовикови хълмове в нашия край се наричат глами. В далечното минало са били дъно на море, където са се образували от натрупването на утайки. По-късно, при надигането на Стара планина, земната кора се нагъва и разпуква. Белоградчишкият разлом е резултат от разкъсване на земната кора по времето на това издигане. Върбовската глама е част от южната стена на разлома.
По гламите има множество долове. Повечето от тях си личи, че са формирани при строшаване и разместване на самата плоча на гламата. Но не бих могъл да кажа същото и за този дол, който ви показвам. При него и двете страни са останали на едно ниво, което показва, че няма разместване между тях. Освен това, склоновете са дола са полегати (макар и много стръми на места), а не са отвесни, както е при повечето от останалите, които са формирани при счупване и разместване на плочата.
Всеизвестно е, че седиментните скали са силно благоприятни за формиране на пещери, защото са по-меки и по-лесно биват корозирани от водата. Освен това при самото им образуване в тях остават множество кухини, през които водата може да минава, акто ги двързва помежду им и уголемява.
Смятам, че конкретно този дол е бил пещера в миналото. Голяма пещера - дълга няколко километра и с разклонения. Вероятно тази пещера е продължвала и в останалата част от седиментните скали, които не са се издигнали. Тук се вижда само онази част от нея, която се е издигнала. Вероятно при самото издигане сводът и се е сринал. По-късно и дъждовете са отнесли голяма част от нея.
За разлика от почти всички останали долове по гламите, в този се виждат множество скални колони, конуси, пирамиди и стени. Това са все форми, които изобилстват във варовиковите пещери. Не само това, но и двете страни на дола са осеяни с десетки малки и по-големи пещери и дупки. Смятам, че те са оцелени разклонения и ниши от основната пещера.
Тук се вижда Огледалото - то е гладко и по извита повърхност - точно каквито са почти всички стени в пещерите. Огледалото въздейства особено на хората, които се застоят или дори само минават пред него.
С голямо желание и нетърпение няколко пъти годишно се изкачвам по дола. Преминаването покрай обелиските ми носи силно вълнение. Изпълнен съм с уважение към тях. Убеден съм, че всеки от тях е всъщност материалната форма на някакво фино-енергийно същество.
След всяко катерене по дола следват няколко месеца, в които имам големи успехи в живота и всичко се подрежда добре. През това време се чувствам уверен, силен, доволен, вдъхновен. Осеняват ме интересни идеи. Обичам този дол и съм силно привлечен от него.
Огромните подземия, които се намират в земната кора, имат огромен потенциал да приютяват биологични и други същества. Там вероятно има много вода, в нея биха могли да живеят различни земноводни. За Водния бивол, който обитава Рабишкото езеро, се говори, че е интелигентно земноводно.
На местата, където земната кора се е разкъсала, е най-вероятно да намерим входове към тези подземия. С гаранция там има продължение на пещерата, от която се е оформил долът. От там е най-лесно да се достигне до отвъдното. Ще попитате защо избщо е нужно? Нужно е, защото съществата са интелигентни и древни. Същите те са били и създателите/учителите на първите хора от съвременната раса, която се е зародила точно в този район и при подобни условия на разкъсана земна кора и наличен водоем - Магурския хълм и Рабишкото езеро - и след това се е разселила по целия свят, като му е дала култура и знания. Жалко, че сме прекъснали отношенията си с тях - от тогава само западаме. Бихме могли да сме божествени.
Има и друго разбиране за отвъдното - духовен свят, който е недостъпен за затъпелия ежедневен ум. Изкачването по дола извисява душевно, усилва духа. Чрез него човек по някакъв начин се приближава все повече до другите светове, като границата между нашия и тях става все по-тънка всеки път.
Прабаба ми, която е от Върбово, много пъти през живота си е разказвала как сънува, че се изкачва по дола и горе достига до място, където пребивавали умрелите. С тях можело да се разговаря. Аз също съм сънувал подобни сънища. Знам, че бяха реланост.
Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.
Кирил Кирилов
.
По гламите има множество долове. Повечето от тях си личи, че са формирани при строшаване и разместване на самата плоча на гламата. Но не бих могъл да кажа същото и за този дол, който ви показвам. При него и двете страни са останали на едно ниво, което показва, че няма разместване между тях. Освен това, склоновете са дола са полегати (макар и много стръми на места), а не са отвесни, както е при повечето от останалите, които са формирани при счупване и разместване на плочата.
Всеизвестно е, че седиментните скали са силно благоприятни за формиране на пещери, защото са по-меки и по-лесно биват корозирани от водата. Освен това при самото им образуване в тях остават множество кухини, през които водата може да минава, акто ги двързва помежду им и уголемява.
Смятам, че конкретно този дол е бил пещера в миналото. Голяма пещера - дълга няколко километра и с разклонения. Вероятно тази пещера е продължвала и в останалата част от седиментните скали, които не са се издигнали. Тук се вижда само онази част от нея, която се е издигнала. Вероятно при самото издигане сводът и се е сринал. По-късно и дъждовете са отнесли голяма част от нея.
За разлика от почти всички останали долове по гламите, в този се виждат множество скални колони, конуси, пирамиди и стени. Това са все форми, които изобилстват във варовиковите пещери. Не само това, но и двете страни на дола са осеяни с десетки малки и по-големи пещери и дупки. Смятам, че те са оцелени разклонения и ниши от основната пещера.
Тук се вижда Огледалото - то е гладко и по извита повърхност - точно каквито са почти всички стени в пещерите. Огледалото въздейства особено на хората, които се застоят или дори само минават пред него.
С голямо желание и нетърпение няколко пъти годишно се изкачвам по дола. Преминаването покрай обелиските ми носи силно вълнение. Изпълнен съм с уважение към тях. Убеден съм, че всеки от тях е всъщност материалната форма на някакво фино-енергийно същество.
След всяко катерене по дола следват няколко месеца, в които имам големи успехи в живота и всичко се подрежда добре. През това време се чувствам уверен, силен, доволен, вдъхновен. Осеняват ме интересни идеи. Обичам този дол и съм силно привлечен от него.
Огромните подземия, които се намират в земната кора, имат огромен потенциал да приютяват биологични и други същества. Там вероятно има много вода, в нея биха могли да живеят различни земноводни. За Водния бивол, който обитава Рабишкото езеро, се говори, че е интелигентно земноводно.
На местата, където земната кора се е разкъсала, е най-вероятно да намерим входове към тези подземия. С гаранция там има продължение на пещерата, от която се е оформил долът. От там е най-лесно да се достигне до отвъдното. Ще попитате защо избщо е нужно? Нужно е, защото съществата са интелигентни и древни. Същите те са били и създателите/учителите на първите хора от съвременната раса, която се е зародила точно в този район и при подобни условия на разкъсана земна кора и наличен водоем - Магурския хълм и Рабишкото езеро - и след това се е разселила по целия свят, като му е дала култура и знания. Жалко, че сме прекъснали отношенията си с тях - от тогава само западаме. Бихме могли да сме божествени.
Има и друго разбиране за отвъдното - духовен свят, който е недостъпен за затъпелия ежедневен ум. Изкачването по дола извисява душевно, усилва духа. Чрез него човек по някакъв начин се приближава все повече до другите светове, като границата между нашия и тях става все по-тънка всеки път.
Прабаба ми, която е от Върбово, много пъти през живота си е разказвала как сънува, че се изкачва по дола и горе достига до място, където пребивавали умрелите. С тях можело да се разговаря. Аз също съм сънувал подобни сънища. Знам, че бяха реланост.
Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.
Кирил Кирилов
.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
