- Учителю, хората взеха да ме отвращават!

   - Те са постоянно недоволни и не знаят какво искат. Нещо, към което са се стремели, след това го отхвърлят; нещо, което са построили, идва време да го разрушат; нещо, в което са вярвали, идва време да го отричат. Отвращава ме тяхната жестокост и безпричинните убийства над по-слабите от тях.
Учителю, една хиена не може да победи лъва, но когато хиените станат много, и лъвът побягва. Слабите се движат на глутници, защото в глутницата е тяхната сила.
Това е така, защото не вярват на себе си, а на чуждите думи и зависят от чуждото мнение. Ето, идват светли църковни празници и те ще напълнят божите храмове, молейки се за здраве и по-добър живот, но щом излязат от храма, веднага мислят за ново прегрешение. Да, аз съм млад, но не знам дали ще доживея деня, когато ще срещна човека, който да не мисли само за собственото си благо, а да поведе хората по пътя към общото благо…

- Какво работи баща ти, младежо?

- С политика се занимава, учителю. От години…

- Добре, момче - прекъснал го мъдреца с едва забележима усмивка. - До тук ти ми говореше за лошата страна на живота, а той има и добра, бих казал и красива страна. Вината е в баща ти, че не ти е показал добрата... Дъще, донеси на този младеж каната с айрана, че да се разхлади от горещината, и столче, да приседне до мен, че ще му омалеят краката прав.

От къщурката излязла чудно хубава девойка със столче в едната ръка и с каната в другата.

- Добре дошъл, млади господине! - поздравила тя и така се усмихнала, че главата на младежът била замаяна от видяното.

- Момче, това нещо, което не обръща внимание на несгодите и неуредиците в живота, се нарича Любов. Отиде ли си тя, идват несгодите. Без нея нашият живот е е глупав и жесток в своето безсмислие.