Хитър Петър отишъл да изоре градината на попа. Ала магарето се заинатило и отказвало да дърпа плуга. Шегобиецът се ядосал и рекъл:
- Марко, толкова си мързелив и инатлив, че ще взема да те продам, а може суджук за Коледа да направя.
Животното сякаш разбрало думите, започнало кротко да върви в браздата.
- Добре, че поне имаш дълги уши, та си спести някои неприятности.
След известно време Хитър Петър тръгнал с магарето в гората за дренки. Видял дива круша с узрели плодове и решил да напълни дисагите. Качил се на дървото, но не щеш ли клонът, на който бил стъпил се прекършил. Селянинът паднал и си счупил крака. Не можел да помръдне.
- Ех, за малко лакомията да ме погуби. Тичай, Марко при Петровица, че дано се усети и да ме отърве от тая беда.
Стигнало магарето в селото. Щом го видяла стопанката, повикала на помощ съседи. Завело ги добичето при Петър и така се спасил. Докато го отнасяли с една каруца, хитрецът си мислел: "Добре, че не съм го продал, тоз мискинин. Щяха да ме изядат вълците. По-добре дълги уши, отколкото плитък ум."