Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.08.2016 00:38 - Дете
Автор: faktifakti Категория: Изкуство   
Прочетен: 4559 Коментари: 17 Гласове:
22

Последна промяна: 26.08.2016 18:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg




***
Когато бях едно дете,
играех коленичил в пясъка
и гледах как през пръстите тече,
от залеза окъпан  в  блясъка.

Седях и правех стъпки на игра,
отгоре на прахта на пътя.
И наблюдаваше ме моята звезда,
как целувам въздуха с възхита.

А после легнал в лятната трева,
си дрънках леко на китарата.
И струните трепереха като крила,
а здрачът във косата ми отмаряше.

И в езеро нагазил до прасците,
ловях със малките си пръсти облаци.
А те се криеха, проблясвайки  в мъглите
и аз разчитах с усет тайните им знаци.

На пръсти се разхождах сред цветя,
внимавах с трепет да не ги настъпя.
И гледаше ме котката с възхита,
в тичинките ароматни как се къпя.

Дори овцете хранех с плам,
а те ме гледаха въодушевено.
И как пораснах сам не знам,
но винаги детето ще е в мене ..





Тагове:   дете,


Гласувай:
22



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nalia - Един Адам,
26.08.2016 05:56
Познал, че човек е най човек в играта.
цитирай
2. katara - тва беше Връхта Ево Севова...просто за Злат. страници на Световната съкровищница!!
26.08.2016 09:19
Дори овцете хранех с плам,
а те ме гледаха въодушевено.
И как пораснах сам не знам,
но вече не приличам на самия мене ..
цитирай
3. faktifakti - :) нали
26.08.2016 09:30
nalia написа:
Познал, че човек е най човек в играта.

цитирай
4. faktifakti - и хората, и овцете трябва да се хранят с плам
26.08.2016 09:30
едните да преживят, другите да светят,
кому каквото му е нужно :)


katara написа:
Дори овцете хранех с плам,
а те ме гледаха въодушевено.
И как пораснах сам не знам,
но вече не приличам на самия мене ..

цитирай
5. vesever - http://www.vbox7.com/play:fdea1b7a
26.08.2016 09:49
Не мога да оставя детето да порасне!
Няма сила на земята или извън нея, която да ме принуди :))

Стихът е разкошен!
Поздрави!
цитирай
6. faktifakti - и аз така мисля :)
26.08.2016 10:27
Благодаря за чудесния поздрав


vesever написа:
Не мога да оставя детето да порасне!
Няма сила на земята или извън нея, която да ме принуди :))

Стихът е разкошен!
Поздрави!

цитирай
7. mystiquewoman - Промените
26.08.2016 11:10
С възрастта хората се променят. Порастването е неизбежно,
но някъде в дълбокото детското остава непокътнато.
И идват дни, когато съзнателно или не се връщаш към това
кътче, за да си вземеш от този най-чист огън. С една дума
винаги има добри шансове за стопляне! Последните два реда
ми приковаха вниманието - ако добре се търсиш със сигурност
ще се откриеш, дори на пръв поглед да ти изглежда трудно постижимо!
Поздрав за хубавия стих и хубави почивни дни! :)
цитирай
8. faktifakti - грапаво като камъчета под боси стъпала ли :)
26.08.2016 11:36
анонимен написа:
ти е по-грапаво. Вероятно защото така трябва. Детето не е перфекционист, а овце, преживи плам - това е класически пасторал :)

цитирай
9. faktifakti - точно по тези причини предоставих стихотворението ,
26.08.2016 11:40
който желае да се върне за малко в детството си :)
поздрави и усмивки

mystiquewoman написа:
С възрастта хората се променят. Порастването е неизбежно,
но някъде в дълбокото детското остава непокътнато.
И идват дни, когато съзнателно или не се връщаш към това
кътче, за да си вземеш от този най-чист огън. С една дума
винаги има добри шансове за стопляне! Последните два реда
ми приковаха вниманието - ако добре се търсиш със сигурност
ще се откриеш, дори на пръв поглед да ти изглежда трудно постижимо!
Поздрав за хубавия стих и хубави почивни дни! :)

цитирай
10. makont - Най-обичам да ловя отражението на облаците в езерната вода....
26.08.2016 12:32
Точно в целта! Ами, върнах се, Евичка... Една част от нас, най-хубавата и чистата, все си остава там, в детството. Прегръдки!
цитирай
11. sestra - Да,
26.08.2016 12:55
faktifakti написа:
анонимен написа:
ти е по-грапаво. Вероятно защото така трябва. Детето не е перфекционист, а овце, преживи плам - това е класически пасторал :)


по каменист морски бряг... Или в плитка речица.
цитирай
12. faktifakti - радвам се:)
26.08.2016 13:53
прегръдки

makont написа:
Точно в целта! Ами, върнах се, Евичка... Една част от нас, най-хубавата и чистата, все си остава там, в детството. Прегръдки!

цитирай
13. faktifakti - десятка :)
26.08.2016 13:54
sestra написа:
faktifakti написа:
анонимен написа:
ти е по-грапаво. Вероятно защото така трябва. Детето не е перфекционист, а овце, преживи плам - това е класически пасторал :)


по каменист морски бряг... Или в плитка речица.

цитирай
14. stela50 - Може би само споменът от детството
26.08.2016 17:10
остава толкова жив, толкова чист и откровен...
толкова истински - изключителна образност и усещане.
Поздрави, Факги !
цитирай
15. donchevav - Аз пък си харесах възхитената котка ...
26.08.2016 20:36
Аз пък си харесах възхитената котка - много!

На пръсти се разхождах сред цветя,
внимавах с трепет да не ги настъпя.
И гледаше ме котката с възхита,
в тичинките ароматни как се къпя.

Благодаря за този образ и за свежата емоция в стиховете за детството! Поздрави, Факти!
цитирай
16. faktifakti - има и други, но той е най- истински :)
28.08.2016 12:50
stela50 написа:
остава толкова жив, толкова чист и откровен...
толкова истински - изключителна образност и усещане.
Поздрави, Факги !

цитирай
17. faktifakti - знаех си аз :) ти обожаваш котки
28.08.2016 12:50
donchevav написа:
Аз пък си харесах възхитената котка - много!

На пръсти се разхождах сред цветя,
внимавах с трепет да не ги настъпя.
И гледаше ме котката с възхита,
в тичинките ароматни как се къпя.

Благодаря за този образ и за свежата емоция в стиховете за детството! Поздрави, Факти!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: faktifakti
Категория: Поезия
Прочетен: 3077129
Постинги: 949
Коментари: 9090
Гласове: 23317
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031