Прочетен: 2888 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 15.07.2021 17:11
Дойде време да разкрием „тайната” и на още една от тях. Това е загадъчната глоса спинос (σρίνος), отбелязана от Псевдо-Аристотел и други древни автори.
Академик Владимир Георгиев дава следното кратко обяснение за спинос, според записаното у древните автори – „камък, който гори, когато се полива с вода”. Значението на тази дума е неясно, отбелязва българският учен. Той дава връзка с другата глоса маритан (μαριθάν) също и глагола маридзеус (μαριζεύς), който се среща в Лексикона на Хезихий. Тази втората глоса, той определя като нетракийска дума.
Академик Иван Дуриданов отбелязва също, че думата спинос няма тълкуване, като дава подобно определение - „камък, който гори, като му се сипе вода”.
По подробно на думата маритан (или маридан) се спира Вилхелм Томашек. Той описва маритан като камъкоподобна смесица от сяра и кафеви въглища, която навлажнена и изложена на слънчева светлина се запалва. Томашек отбелязва също, че в сведенията на древните автори тази смесица се нарича също спинос, както и тракиас (θρακίας).
Коренът на думата „-мар” той свързва със значението „блещукам, пламтя”. Другата дума спинос, Томашек свързва със простонародната гръцка дума спинтир (σπινθήρ) – искра.
Вилхелм Томашек отбелязва също, че тази твърда смес се добивала от синтите и медите, в Горна Македония, по поречието на река Струмица (ант. Понтос).
Действително, до днес няма ясно обяснение на тази дума, както и какво точно е представлявала сместа наречена спинос или маритан. Някой предполагат, че това са каменни въглища, но добре известно е че каменните въглища да горят, залети с вода. Георги Сотиров предполага, че става въпрос за гасена или негасена вар. Това предположение е доста логично, но все пак античните автори споменават камъкоподобно вещество, също и за смес между сяра и въглища.
Отговор на всички тези въпроси намираме в едно сведение на Евлия Челеби от 17 век. Преминавайки през земите на Горна Македония, той ни дава следната кратка, но важна информация.
Евлия Челеби отбелязва, че на север от град Щип, на няколко часа път се намирало селото Мадан, едно от селата спадащи към град Кратово. „Това е село с лозя и градини и е свободен зиамет.”, отбелязва любознателният пътешественик като продължава „Неговата рая добива селитра за завоюването на Крит, която изпраща в солунската работилница за барут.”
Това село се е намирало по скоро до брега на река Брегалница, а не на река Струмица. Това показва, че споменатата от древните автори река Понтон, в която се търкаляли камъните, които горят, е по-вероятно река Брегалница, а не река Струмица. Името селитра е общото название на солите на азотната киселина. Добре известно е, че именно селитрата е вещество, което гори, издавайки съскащ звук, когато е полято с вода.
Един от начините за добиване на селитра е разтварянето на калиев карбонат в азотна киселина. Азотната киселина може да бъде получена именно от концентрирана сярна киселина, а калиевият карбонат се добива от растителна пепел (въглища).
Добиването на селитра е било доходен занаят през Средновековието, а хората които са се занимавали с него са се ползвали с прилвилегии. След като бездимния барут изместил черния (димния) барут, старите методи за добиване на селитра изгубили своето значение.
Така или иначе виждаме, че селитра по поречието на река Брегалница или Осойница, се е добивала още във вековете преди новата ера, чак до късното средновековие. Тракийската дума за селитра, записана от древните автори е именно "спинос" или марита (маридан), както и собствено "тракиас" - тракийска (смес).
Списък на 2-ма достойни Учители и червен...
Ново начало :)
Битката при Алия от 387 г.пр.Хр.
Пърт - очарованието на Западна Австралия
Казвам, че е най важна, защото тя съдържа кислородът, който дава взривната мощ или горимост на барута, според начина му на употреба
Не е изключено селитрата-амониевата например е и тор, да са я използвали за нещо друго полезно Траките не са диваци, както някои ги описват, а са движеща сила на тогавашната Европейска цивилизация
А за името, може да са я носели на гръб в торби, оттам да идва то?....
Между другото селитрата е мощно взривно вещество
Натрупана в насипно състояние , тя може да предизвика мощен взрив, придружен със самозапалване
Това и свойство са изпитали жителите на германски град, където се произвеждала преди около век и нещо Хиляди загиват, а на мястото където е бил складът, остава огромен кратер
Селитрата е вещество, към което се полагат специални грижи и внимание относно съхранението му, предвид станалото в Германия
Хубава вечер, приятелю!
Но мен ме смущава фактът, че като се полива с вода камъкът, той гори! Това не е присъщо за барута, а за калциевият карбид, който е каменоподобен и при поливане с вода отделя ацетилен,който гори
Но тук е загадката Поради това си свойство, в нормални условия карбидът не може да съществува При досег с вода се разлага Получен е едва преди 200 години Просто е невероятно, преди 2500 години наапример, да се знае, как може да бъде получен
А по описанието , според мен става дума за карбид!
Хубава вечер, Андрей!
благодаря много за професионалния коментар...! Тази идея за карбида е съвсем нова. Трябва да проверя как стоят нещата при него... Възможно е. До скоро!
Поздрави!
П и е р