Из "Шестоднев" на Йоан Екзарх



Останки от двореца във Велики Преслав

Нейните внушителни руини се намират на 2 км южно от днешния град.  Преслав е столица на българското царство от 893 до 969 г. в епохата на неговото най-голямо могъщество и в разцвета на старобългарската култура (т.нар. Златен век).



Керамична плочка с древнобългарски орнаменти - IX - X в.

Възниква през първата половина на IX век при кан Омуртаг (814 - 831) като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон. Цар Симеон (893 - 927) го провъзгласява за столица (премествайки я от Плиска). Утвърждава се като административен, култово-религиозен и културен център на средновековната българска държава, известен със забележителното монументално строителство, с постиженията на приложните изкуства, каменната пластика, рисуваната керамика, с прочутата книжовна школа.

Вътрешната крепост се намира почти в средата на Външния град. Формата й е Г-образна, с кръгли кули в ъглите и квадратни по протежение на стените.

Дворците били построени върху високо плато. Запазени са внушителни останки от дворцов комплекс, състоящ се от две монументални сгради: Голям дворец, построен от крупни каменни блокове, и Западен дворец. Тронната зала била трикорабна и имала също три отделения. Находките потвърждават описанието на Йоан Екзарх, което говори за монументалността и за богатата архитектура на дворците.

На висока тераса в близост до дворците на Велики Преслав била разположена “Златната църква”, блестящ паметник на църковната архитектура на Първото царство и уникален паметник на българската архитектура въобще.

“Златната църква” в Преслав, издигната през царуването на Симеон І (864-913-927), блестящо постижение на църковната архитектура на Първото българско царство.

Плановата схема съчетава централна ротонда, правоъгълен нартекс с две кръгли кули и обширен атрий, обграден от колонади. Ротондата с диаметър 10,50 м има дълбока, полукръгла абсида. Амвонът е в центъра на помещението, под купола. Стените са разчленени от 12 полукръгли ниши, пред които се издигат също 12 монолитни мраморни колони.



Златната кръгла църква днес

Необичайният план, свободното очертание на вътрешните и външни стени, последователността при групиране на архитектоничните елементи и живописният силует отразяват разцвета на българската архитектура от “Златния век”.

Преслав е име, произхождащо от “преславън” (преславен, най-славен), според новата традиция на установения славянобългарски език. Подобно име е носил град Преславец в долното течение на Дунава, същият, който Кан Светослав(Борис) искал да направи столица на своята държава(след включването на Дунавска България нв нея...). А "Велики" е прибавено, след като столицата се превръща наистина в голям и представителен за времето си град.






Старата българска столица е заемала неголяма площ от 3.5 кв. км. Изграждана е и обогатявана цели 28 години от цар Симеон Велики, един от най-просветените европейски владетели, изключителен държавник, воин и книжовник (възпитаник на Магнаурската школа в Константинопол), превърнал Преслав във втори по величие град в Югоизточна Европа след столицата на Византия. За сравнение - през Х век Лондон е имал едва петнадесетина хиляди жители, Париж не е бил оформен като единен град, Мадрид е бил село, а Берлин и Москва още не са съществували. Тук работят най-талантливите за времето си български книжовници - Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Константин Преславски, Презвитер Козма, Тудор Доксов. Следовници на Кирило-Методиевото дело, те за няколко десетилетия превръщат старобългарския език от славянското наречие от църковно-богослужебен в един от най-богатите книжовни езици на тогавашна Европа. През 969 г. Велики Преслав е завладян от киевския княз-канас-каган Светослав, а от 971 до 1186 г. се намира под византийско владичество и носи името Йоанополис. През XIII - XIV век е важен административен център, седалище на епископ. В 1388 г. е превзет и разрушен от турците. В турски регистри от 1573, 1585 и 1620 г. селото на мястото на сегашния град е отбелязано с името Ески Стамболчук (Стари Истанбул), съдържащо спомена за старата столица от местното потурчено население. Така се наричало селото до 1878 г., а след това - Преслав. Градът се връща към името от най-голямото си величие (Велики Преслав) през 1993 г.

Запазени са останки от крепостни стени, дворци, граждански ансамбли, работилници, ателиета, бани, водопроводи. Най-ценната постройка някога (а и сега като старина) във Велики Преслав е била Кръглата (Златната) църква, построена в 908 г. Куполът ґ (позлатен отвън, а отвътре покрит с мозайка на златен фон) е увенчавал централна постройка с 12 ниши (вдълбани в стената) и 12 колони от бял мрамор, изправени между тях. По своя план и богати мозаични и скулптурни украси Златната църква е уникален образец на старобългарската архитектура. Тя предшества с няколко века европейския барок. Ползвала се е с голяма слава през средновековието. Целият район на руините е обявен за историко-археологически резерват. На неговата територия функционира богат археологически музей, създаден преди 90 г. Специален интерес в него предизвиква разделът за преславската рисувана керамика и най-вече световноизвестната керамична икона на св. Теодор Стратилат.





Преславската рисувана керамика

Гордост за музея са Преславското златно съкровище и уникалната колекция от оловни печати на български и византийски владетели и сановници, изложени в специалната зала-трезор.





Част от шедьоврите на Преславската златарска и ювелирна школа. Особен интерес представлява златната апликация на дракон и други фантастични зверове от древнобългарската митология...Сходни с крилатите барсове от Туран. Заедно с грифоните, които са доста популярни в тракийското изкуство и при скито-сарматите. Тези същества явно носят чертите на благородството и царствеността. Може да им е роднина и китайския дракон Биа-Лун и волжко-българския Барадж...

Тази столица е свързана и с още нещо значително от българската история с което обаче почти никой не я свързва...Свързана е с времето, когато се появява и т.нар. богомилство. За самото богомилство също се развиват най-различни теории и дълги разсъждения, свързват го отново с някакви чужди ереси.., без им дойде на ума, че може би те са свързани с него. Свързани са с общата им база - българското тенгрианство, или по-точно неговата простонародна форма - "маджарството", което е древна тенгрианска ерес. Стара може би колкото самото тенгрианство.
Макар че много пишат(в това число и книги..),така и до днес никой не каза с пет приказки за какво точно става въпрос?!
БОГОМИЛИТЕ ОТРИЧАТ, МОЖЕ БИ НАЙ-ВАЖНОТО ТВЪРДЕНИЕ НА ЦЪРКВАТА: ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪРТВИТЕ.
Те признават Второто Пришествие и Страшния съд, но тогава нямало да възкръснат телата на хората, а щели да бъдат съдени само душите им, т.е. онази същност дадена на човеците от Бога. Душите на праведниците щели да бъдат взети в Божието царство, а тези на грешниците - изпратени в огнената геена на преизподнята.
ТОВА Е ЧИСТО ТЕНГРИАНСКИ ПОСТУЛАТ ЗАИМСТВАН ДИРЕКТНО ОТ ИДЕОЛОГИЯТА НА ТАНГРИЗМА.
Тези еретици по старому, като и при тенгрианството проповядвали не само срещу духовенството, но и срещу светската власт. Линк:
atil.blog.bg/history/2011/05/01/tengrianska-religiozna-obrednost-i-mitologiia-na-drevnite-by.739218

През Втората българска държава (XII-XIV в.) започва упадък в този цветущ град и в началото на османското владичество животът в него постепенно замира. Най-ранните разкопки на престолния град започват още през 1897 г. от проф. Златарски, но системни проучвания на града и околностите се извършват след 1944 г. През 1981 г. в новопостроената сграда до североизточната крепостна стена е открита новата експозиция на археологическия музей.

В нея са показани добитите при разкопки археологически паметници от втората българска столица, чрез които се разкрива недългия, но богат и разнообразен път на развитие на града. Експонирани са ценни старини, които дават ярка представа за отделните етапи в развитието на материалната и духовната култура на тази българска столица. Надписите върху каменни колони разкриват особеностите на военната организация на българите. Интерес представлява каменен блок от стената, върху която е врязана сцена, представляваща борба на конник с пеши войн. В отделна витрина са показани произведенията на грънчарското изкуство - славянски гърнета, прабългарска урна, сбирка от рисувана керамика - плочки за стена, керамични корнизи и др. В партерната зала са експонирани 6 пана с разнообразни мозаични орнаменти, които илюстрират използването на богата керамоп-ластична украса на обществените и култовите сгради на града. В експозицията са изложени и части от мраморната мебелировка на кръглата църква, части от олтара, от амвона и от троновете в църквата.

На централно място е показано копие от прочутата икона "Св. Теодор", изработена от плочки от рисувана керамика - шедьовър на преславското и старобългарското керамично изкуство от X в. В отделни витрини са изложени предмети от желязо и стъкло, които свидетелстват за развито металообработване и стъкларско производство. Интересни и особено ценни в научно отношение са писмените български паметници върху камък и глина: надписът на чъргобиля Мостич (висш сановник при българските царе Борис и Симеон), надписите на Тудор и Мартин и късовете от розовобели плочки, върху които са изписани букви на кирилица, както и най-старите славянски паметници - печатът на българския монах Георги, със славянско писмо. В експозицията са показани още сребърната чаша с надпис на великия жупан Сибин и много други битови предмети, отразяващи възможностите на забогатяващата феодална класа.



Чашата на жупана Сабин, един от шестте велики боили в Преслав.

В алеята, водеща към входа на музея, са поставени архитектурни детайли от мрамор и варовик - капители, бази, корнизи, колони, които поразяват с изящната си изработка и богатството на форми и изображения.

Разкрити са части от крепостната система на града, от крепостната стена на вътрешния град, а така също северната и южната порта. Особен интерес представлява дворцовият комплекс - резиденцията на българските царе. От комплекса са открити останки от голямата приемна зала и над нея три други значителни сгради, които са обслужвали двора. Пред входа на приемната зала е открита голяма колона, експонирана в лапидариума на музея. Най-характерната сграда в стария град е Кръглата (Златната) църква (908 г.). Куполът й е позлатен отвън и е увенчавал централна сграда с 12 ниши, издълбани в стената, и с 12 колони от бял мрамор, изправени между тях. Други 4 колони са поддържали етажа над преддверието, което е имало отстрани високи кули.



Олтара на на манастирската църква

По своя план и богати мозаични и скулптурни украси Златната църква е уникален образец на старобългарското архитектурно изкуство. На 2 км от стария град е построен Патлейнският манастирски комплекс. Изследването на комплекса е започнало още през 1909 г. Проучени и разкрити са части от жилищата на монасите, зимника, винарницата, манастирската църква и костницата, две работилници и пещи за рисувана керамика. Манастирът добива своята известност като център на специализирано производство на т. нар. преславска рисувана керамика.

 

Цар Симеон Велики. Картитана от худ. проф. Д.Гюдженов.

По това време се заражда българската политическа доктрина за "източния цар" - източна православна империя под българска корона! Тази политическа докрина е поставена на дневен ред и от Асеневците и дори е отправено официално предложение до папата...


Териториите, които владее кан Борис, макар и намалени с 1/3 са скрепени с официален мирен договор, който се спазва от Ромейската империя. Докато голяма част от Симеоновите завоевания на запад (Сърбия) и на юг (Гърция) просто са присъединени. Той се стреми да възстанови предишното положение, но вече в новите условия. Обаче разгрома на армията му в Хърватия през 926-927 г. разклаща българското господство в Сърбия. Трудно е да се прецени каква е ползата и от временното владеене на земите в Северна Гърция. Ромейският император Роман Лакапин в писмо до Симеон заявява:

"Каква ти е печалбата от това, че насилствено си завзел нашата земя? Какви ти са от нея доходите? Какъв данък получаваш от нея? Напротив, ако да беше пожелал да вникнеш, наистина, след толкова убийства и опустошения не ти остава нищо друго, освен едно само владение на крепостите, от които ти предстоят немалко главоболия от снабдяването им с провизии и оръжие, а при това населението се измъчва и погибва... ... И тъй, разбери и това: миналата година избягаха в мирната и тиха наша държава до двадесет хиляди българи, които, види се, са намразили вашето военнолюбиво съпротивяване и непримирими помисли."

Става въпрос за основателите на Караманска България в Мала Азия. Те обаче напускат страната не заради лош живот а за да избегнат репресиите след неуспешния преврат срещу Симеон. В този преврат бил замесен и основателя на Унгария Арбат(Арпад), както и родовете участвали в бунта срещу Борис. Същите след неуспешния преврат търсят убежище във Византия заедно с хората и имуществото си... В заговора имало замесени хопра и от царското семейство.  А в бунта срещу Борис са участвали и 38-те ермийски рода(според "Джагфар тарихи")  и е митология избиването на 52 рода българи...Това би означавало обезлюдяването на половината тогавашна България... Наказани са били боилите и техните семейства.., съпътствано както било прието с конфискация на земи и имущества...
Симеоновото величие се крепи още на обявяването му за цар и "провъзгласяването на българския духовен глава за патриарх". Що се отнася до титлата "патриарх", никъде в изворите няма и помен от такова нещо.
След 918 г.(според проф.Ив.Снегаров) двете църкви били в схизма(разкол, разцепление), доколкото във Византия гледат на Българската патриаршия като на самозвана. Независимо от всичко Преславският събор провъзгласява българската църква за автокефална(независима), а епископите избират български патриарх.
От своя страна патриархът(той има това право) коронясва Симеон за "василевс"(император). Пълната титла на българският владетел вече звучи така: "цесар всем блъгаром и гръком"(цезар-император на всички българи и гърци). Кратката форма на "цесар" - "цар" се появява сравнително късно в старобългарските писмени източници - едва в края на XII в. Еволюцията на титлата е такава - "цесар" - "цъсар" - "цар". Славяните изначално наричали византийския император - "цъсар", а столицата му - "Цъсарград", "Цариград".
Имало и друга древна титла позната на източните българи - Шар. Шару-Шаруна - Цар на царете. Така че сред народа тази титла била възприета лесно и трайно.
От XII в. насетне българите именуват императора "цар", а столицата му "Цариград". След обявяването на Търново за столица на България от Асеневци, так асе нарича и българският престолен град - "Цариград Търнов", а не както грешно се изписва - "Царевград Търнов".

Вярното е, че Симеон обявява сам себе си за "цар на българите и ромеите". Но подобна титла има смисъл в международните отношения, само ако е призната от някого. А титлата цар (василевс) никога не е била официално призната на Симеон от никого. Самозванството му е повод за иронизиране от страна на Роман Лакапин:

"Кажи ми, какво необикновено нещо е станало за тебе от това, че ти се пишеш "цар на българите и ромеите", когато Бог не съизволява (на това) и не съдейства на дело? [...] И тъй, ако ти желаеш да се именуваш цар на ромеите, нищо не ти бърка да се прогласиш и за господар на цялата земя [...] ако ли пък искаш, то наричай се и "амер-мумин" на сарацините, за да станеш по-страшен за хората..."

Титлата "василевс" е била официално призната на цар Петър - първият и единствен чужд владетел признат за цар от Константинопол. Негова (и на Георги Сурсувул) е заслугата за сключването на мирния договор с Ромейската империя в 927 г. - един от най-големите държавнически триумфи в българската средновековна история. И това е заслуга на Симеоновата политика а не на току що коронясания Петър...! Той сложил край на непрекъснатите разорителни войни, които Симеон е водил с ромеите, признал е статуквото на българо-ромейската граница от времената приживе на кан Борис (896 и 904 г.).

Подова мозайка от X в. от двореца в Преслав.

Цар Петър се оженил за внучката на император Роман Лакапин - за пръв път от половин хилядолетие ромейска история, още от основаването на Константинопол. Ромейската принцеса се казвала Мария, но в чест на събитието се преименувала на Ирина, което на гръцки означава "мир". Но мирът с Империята не бил празна дума. Той продължил дълго след смъртта на Мария-Ирина - чак до края на управлението на св. цар Петър. Според договора българските пратеници в Константинопол получавали за вечни времена предимство пред всички други - нещо от което по-късно ще се чувстват обидени пратениците на франките.

Петър Мутафчиев в своята "История на българския народ" (1943 г.) пише за св. цар Петър:

"Новият цар бил лишен от всички качества, каквито трябвало да има един приемник на Симеона: кротък, безволен и крайно набожен, той не можел да бъде нито управник, нито пълководец."

Причините за упадъка на България Мутафчиев вижда в ромеите-чужденци:

"Тия чужденци донесли и заразата, от която средновековна България никога след това не успя напълно да се освободи: развращаващото влияние на Византия и на нейната култура [...] Разложението, на което хилавото управление на Петра обрекло могъщата Симеонова България, довело и до чувствителни териториални загуби."

Няма съмнение, че цар Петър е отстъпвал в държавническо отношение на своя дядо -  Борис  - и вероятно е бил по-подходящ за монах, отколкото за цар. Симеон обаче избира именно него за свой наследник, а не първородния си син Михаил, когото отстранява от властта и замонашва.



Мaкет нa Велики Преслaв нaпрaвен от естествени мaтериaли от Христо Aнтонов.
Повече подробности ТУК:
https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=2123981154336260&id=100001731874956&ref=bookmarks





Осн. източник: www.kakvo.org/preslav-arheologicheski-muzey/geografia/statia