Да вземем пещерата Козарника. Тя е право на север от светилището Чачин камък и от звездната карта над Лепеница. От Лепеница пък се вижда една „лодка“ на отсрещните скали:

Лодката – горе в ляво

Там се получават отвори, през които се процежда слънчева светлина. Тя пък влиза в пещерата. При тия отвори има ритуални ямки:

Повечето ритуални ямки са кръгли, а някои са по две една до друга, точно като „очите“ на Слънцето от Магура:

Две такива ямки има на отсрещните скали, където се получава десният отвор, през който някога е влизала слънчева светлина в Лепеница на зимното слънцестоене:

Символът на зимното слънцестоене в Магура пък е следният:

Той е стилизиран образ на Богинята-Майка:

Която всъщност изглежда така:

На нея пък напълно прилича една местна скала:

А скалата гледа право в светилището Чачин камък, където част от изсечените изображения представят кръг, квадрат и триъгълник:

Геометричният и езотеричният анализ на тези фигури разкриват допълнително построение:

Това построение пък точно се налага върху особени места в района:

като единият му връх е в Чачин камък. Друг негов връх е във Върбовския кръг:

Върбовсият кръг, от воя страна, има формата на буквата Ф и се намира точно в средата на много по-голяма буква Ф, изобразена чрез самия терен:

Удивително, но Ф се намира изобразено и в Магура:

То е друг символ на Богинята-Майка:

В Магура трите рисунки на Богинята-Майка пък са разположени право срещу сцената със Слънцето. В Лепеница Слънцето прониква в пещерата на зимното слънцестоене:

което някога е ставало през въпросния отвор:

По скалите около Белоградчик такива отвори има много.

Такъв отвор винаги свързва две светилища чрез слънчева светлина. При светилището на отвора задължително има ритуални ямки:

Кръглата им форма напомня на изначалния зародиш, широко застъпен като тема и вселенски принцип в магурските рисунки:

Един от начините за представяне на зародиша са кръглите каменни плочи, които около Белоградчик се намират доста:

На едно място пък много висок отвор свети право в ритуална ямка:

Правата линия от ямката през отвора сочи директно в една от кръглите каменни плочи:

Каменните плочи, от своя страна, са три и са разположени на две оси с дължина от по един километър ето така:

Което на свой ред е един от върховете на фигура с 30 или 27 равни страни:

Вариантът с 30 страни (в жълто) минава през многозначителния обект Градището над село Върбово, а вариантът с 27 страни (в червено) се основава на любимото магурско число 27, отговаря на броя на дните в орбиталния лунен месец, прави директна препратка към слънчевия календар от Магура, минава през Кръга над село Върбово и през село Праужда, където беше намерена следната каменна плочка:

От едната й страна виждаме възможно подобие на сексуална сцена от Магура, където жената е винаги с хоризонтална черта през кръста, а мъжката фигура наподобява формата на лъка. От другата страна се вижда обект, подобен на формата на пещера Лепеница, и звезда с осем лъча, каквато има и на Чачин камък:

А Чичин камък и Лепеница се намират право на север и на юг един от друг. На Чачин камък имаме изсечено око:

А формата и името на Лепеница също са свързани с окото:

Да не утежнявам повече този кратък разказ, който би могъл да продължи с часове. Но има обективна причина да не мога да спра с проучванията си – всичко се оказва свързано и твърде интересно да бъде изследвано. Цялата вина за безупречната подредба е на тази госпожа:

а по-късно и на нейните дъщери и жрици: