По презумпция (без да има някакви доказателства или конкретни причини, но по предварително мнение, за което някак всички са съгласни) се счита, че праисторията е безпросветно и нискотехнологично време, когато хората са разполагали само с най-прости материални средства, включително и такива за осветление. Заради това се смята, че рисунките в пещера Магура са правени с помощта на факли или на подобни средства в ролята на източници на светлина.
Факлите използват различни масла, които горят и така дават светлина. Маслата и смолите горят, отделяйки значителни количества сажди, които поради това, че са нагрети, се издигат на известно разстояние нагоре. Достигайки до по-ниските места на тавана, саждите се залепват там и могат да останат на мястото си с хилядолетия, тъй като представляват въглерод и не се разлагат.
Следователно, ако за направата и за по-късния прочит на рисунките в Магура са използвани факли, то трябва още да личат следите от това, таваните над рисунките трябва да са опушени. Това е още повече валидно поради големия брой на рисунките (1031 според преброяването което направих за съставянето на Картата и Каталога на рисунките). Колкото повече има да се рисува и да се чете, толкова по-дълго хората трябва да се задържат под сравнително ниските тавани и толкова по-опушени трябва да са те. Друг фактор е наличието на големи сцени, включващи до 40 рисунки, над които сцени следва да се наблюдава съществено опушване.
Това действително е именно така.
С навлизането в Галерията с рисунките, първите 40 метра от нея не съдържат рисунки. В тези 40 метра таванът е чист, защото там хората са преминавали по-бързо, а и защото там височината на тавана е по-голяма – около 4 метра.
С наближаването към първите рисунки започва да се наблюдава плавно потъмняване на тавана. Над рисунките пък таванът става съвсем черен, което идеално отговаря на модела за създаване и прочит на рисунките с помощта на факли – човек се задържа повече там, където има обект, представляващ интерес.


Илюстрация 1. Таванът в началото на галерията, където той е по-висок и е чист.









Вижда се нагледно, че факли и други димящи средства за осветление са били използвани много пъти. И това е съвсем нормално с оглед на предполагаемото и дори доказано ниско технологично равнище на хората в старите времена.
Но вижте сега няколко примера, които рязко се различават от основния модел.
Съществуват няколко нищи, разклонения и ръкави на галерията, в които също има рисунки. Рисунките там са от същия стил и по своята степен на изпъкналост са идентични с рисунките, над които таванът е опушен. Но в тези ниши няма никакви следи от опушване на тавана.






Вижда се, че на въпросните места таванът е нисък и би трябвало съвсем лесно и обилно да бъде опушен, но нищо такова не се наблюдава. Да беше само на едно място, можеше да е случайност, но това са три различни места в галерията – и на трите места виждаме едно и също, което значи, че липсата на опушване там е закономерна и произхожда от начина, по който са правени и ползвани рисунките там.
Какво е различното между тези и останалите рисунки? Различното е, че тези са в значителна степен скрити и отделени от основния „посетителски поток“. Значи, ако човек отива там със слаб източник на светлина, например факла, е много вероятно да не забележи наличието на нишите и на рисунките в тях. Следователно е много вероятно човекът да не застане с факлата си пред тези рисунки и да не опуши тавана над тях, макар той да е много нисък.
Ето го моделът:
Рисунките от Магура са правени с употребата на недимящи източници на светлина и първоначално таванът е бил чист над всички рисунки. По-късно настъпва технологичен упадък и на хората не са били достъпни недимящите осветителни средства. Като резултат от това те вече влизат с факли и опушват тавана, но в огромната част от случаите подминават няколкото ниши и така таваните на тези ниши остават чисти.
Ако това твърдение (извод) е вярно, то добре съответства с друг факт: в рисунките от Магура са описани орбитален и синодичен лунен месец, движението на Земята около Слънцето и на Луната около Земята, показано е разстоянието между Слънцето и Земята, показано е развитието на ембриона, алхимични знаци, поне десетина азбуки произлизат от магурските рисунки и т.н., което говори за високите познания на онези, които са правили рисунките. Не е никак чудно такива хора да са си светели с нещо различно от факла.

Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.

Кирил Кирилов

 

.

в психофизиологични качества, които тези хора са притежавали. Като цяло праисторическите рисунки още от 30-40 000 години говорят за хора, които само приличат на днешните, но и доста различни. В много отношения те изглежда са притежавали способности, недостъпни днес за нас. Противно на общоприетото схващане, както и Вие споменавате, те са всичко друго, но не и изостанали спрямо днешните хора. По-скоро бих предположила, че фокусирането на нашата цивилизация в развитието на мозъка и изобретяването на технологични "патерици" ни е лишила от много впечатляващи човешки способности, които нашите предци са притежавали.

Митът за първобитните хора е една от големите заблуди. Процесът на инволюция е вървял от високо развити към ниско развити цивилизации. В далечното минало хората са били богоподобни, съществували са много по-развити цивилизации от нашата. След Великия потоп ниските места и градовете са потопени. Озоновият слой е повреден за десетки години. Оцелелите са принудени да живеят в подземни градове и в пещери. Опитвали са да запазят част от знанията си за потомците.

Това наистина е един от възможните отговори. Мислил съм за същото.
Даже имах един случай, в който много се вглъбих в образите на рисунките и неочаквано и изневиделица на тавана на стаята се появи дъговидна ивица с равномерна дебелина от слаба жълта светлина. Ивицата стоя там около половин час и изчезна пак така внезапно.
Тогава още нямах хубав фотоапарат и не можах да я снимам. Опитвах с телефона, обаче не се получаваше - не можеше да я хване.
Ивицата не продължаване надолу по стените, а беше ограничена само по тавана. Светлината не идваше отвън, защото заставах на прозореца и не хвърлях сянка върху ивицата.
От тогава смятам, че има и други начини за осветяване на помещения, различни от техническите средства.

Пенчо, точно такива сведения дава и Магура. Там е установено почти непрекъснато човешко присъствие през последните 50 000 години, като има две по-големи човешки поселища отпреди 12 500 и 7 000 години в първата зала на пещерата, която се казва Триумфалната зала.
Интересно е, че хората са имали къщи вътре в пещерата - забити в пода колове, оплетени по стените с пръчки, а отгоре измазани с кал. Хората са умеели да строят жилища, но въпреки това са били вътре в пещерата, а не навън, което навежда на мисълта, че положението навън е било силно неблагоприятно.
Именно изглежда, че в Магура някой е опитал да съхрани знанията си, защото нарочно е избрана най-благоприятната галерия - единствената суха и с неронещи се стени, така че рисунките да траят възможно най-дълго време.

След всяко преминаване на Нибиру се поврежда озоновия слой (през 3600 г.) за две-три поколения, около 100 г. Тогава слънчевите лъчи стават смъртоносни и хората са излизали навън само нощно време. Затова са направени доста подземни градове. А пещерите са естествени образувания, които са използувани. Това е ставало преди 3600 г., преди 7200 и преди 10800 г. Преди 14400 г. е станал Великия потоп.