Още отдавна се изясни, че буквалният прочит на праисторическите рисунки от пещерата Магура довежда до безумия, макар това още да не е станало ясно на всички заинтересовани. Онова, което е нарисувано там, не са реалните тела, обекти и занимания такива, каквито биха били в ежедневието. Това би бил един кошмарен свят, какъвто никога не е съществувал, за щастие. Ясно беше и продължава да е все по-понятно, че рисунките са символи и трябва да се четат като такива.

Малоброен като повторение, но особено важен в целия магурския разказ е символът на лъка. Среща се точно на четири места.
С лъка се стреля, като целта на това занимание е да уцелим, с което ще си осигурим някакво благоденствие. Това е съвършено съзнателно и преднамерено занимание, имащо конкретна цел. Използването на лък предполага няколко неща:
- съзнавам себе си като извършител (субект)
- съзнавам целта си като отделна от мен (обект)
- съзнавам средството
- съзнавам принципа на работа
- съзнавам отношението между мен, средството, принципа на работа и целта
Всичко това е едно огромно количество съзнание, интелект и разбиране. Тук всичко е разбрано, ясно и преднамерено. Такава е всяка човешка дейност. Дейността е именно преднамерена, с определена цел, средства и технология. Това отличава съзнателния човек от живтоното - дейността. Приордните явления не са дейности, неправилно е гръмотевичните събития да се наричат "гръмотевична дейност", защото там липсват елементите на преднамереността, съзнанието, средството.
Затова лъкът е символ на дейност и на технология, защото е най-човешкият от всички символи. Практически лъкът е третият стожер на техническата цивилизация. Другите два са огънят и лоста. Но лъкът е по-висш, защото е създаден съзнателно, докато огънят съществува независимо от нас, а лостът е употреба на нещо съществуващо само по себе си. 
В исторически план, появата на лъка е определила развитието на хората в технически аспект.
Затова лъкът в Магура значи "дейност" - осъзната, преднамерена, с определена цел, с ясно средство и технология.

"Ловната" сцена от Магура

Пред посетителя лъкът се появява за пръв път в т.нар. "Ловна" сцена, която при внимателен анализ се оказва военна сцена, имайки се предвид, че ролите са разделени между хората в нея. Това значи разделение на дейността, специализация. Това е основата на цивилизацията. От тук тръгва нашето икономическо и културно развитие.

Единият от трите аспекта на Богинята-майка. Тук тя е "Улучващата отгалеч", което значи, че тя упрявлява дейностите и техния успех.

Следва един от трите аспекта на Богинята-майка. Това е "Улучващата отдалеч", т.е. от отвъдното. Тя управлява развитието на събитията и предопределя провала или успеха. Затова до нея е изобразен "ловец" (човекът с лък от лявата й страна), който е символа "целенасочен деятел", а не конкретно ловец. Това може да е всеки човек във всяка своя роля и дейност. Еленът от дясната й страна не е елен, а е символ на целта. С "ловеца" и "елена" този аспект е определен ясно - това е същността, която напарвлява събитията и води делата до успех.
Тази сцена не е просто примитивна молба за наслука в лова от страна на примитивни хора към тяхното недодялано божество. Тук се има предвид нещо съвсем друго - сцената пердставя един всеобхватен вселенски принцип, който се отнася до всичко, включително и до излитането на ракетите в космоса и успешната мозъчна операция.

Магурската молитва

На трето място виждаме "ловеца" изобразен в магурската молитва под символа Т. Т значи бог, божествен, ум, промисъл, съдба и т.н. в този план. От дясната страна, която е начало, имаме три черти - трите условия на успеха. От лявата страна имаме деятеля ("ловеца"). Това е молба към божественото чрез трите условия, които сме изградили, да се постигне онова, което целим. Това е молитва за успех в дейностите ни, но ние разбираме трите неободими условия за това.


Една от сексуалните сцени.

В Магура има седем сексуални сцени, като всички те са различни и чрез разлики в изобразяването на фигурите е предаден целият им смисъл. Тук, в една от тези сцени, жената (вляво - фигурата с "колана" през кръста) има съзнание (ръцете около главата), което е насочено към себе си. Коланът е прав и спокоен, което значи, че жената не желае да зачене, нито има чувства към мъжа. Това е сексуалната сцена на проституцията. В нея женската душевна същност е осъзнала властта на секса и, че той е средство за постигане на цели. Вдясно е мъжката душевна същност, която се намира в сексуално възбудено състояние. Начинът, по който е изобразена мъжката фигура, е много различен от изобразяването на мъжката фигура в нормалното й състояние. Тук мъжката фигура има една уникална особеност - ръцете й образуват лък със стрела, което го няма в останалите шест сексуални сцени.
Причината е, че тук мъжът знае, че става дума за проституция от страна на женската същност. Мъжът предизвиква това у жената. Мъжът е преднамерен и това, което прави, не се ръководи от чувства и инстинкти, а е просто една дейност, която има своята технология - да предложи нещо, за да получи секс. Затова ръцете му оформят лък.

Символика на лъка и познание за същността на вселената.

Най-сетне, ние имаме думата лъч. Лъчът е насочен от някакъв център навън. В латинските езици имат думата радиус, но ще видите защо нашият език е много по-истинен.
Имаме и думата излъчване, която значи изпъскане на лъчи. В латинския имат думата радиация, която значи същото. Дотук двата езика показват еднакво разбиране за действителността.
Излъчването се осъществява винаги от тела, като лъчът винаги напуска телата перпендикулярно на повърхността. Затова в идеалния случай всички излъчващи тела се представят като кълба. Напречният разрез на кълбото е кръгът. Излъчването тогава ще се представи като лъч от центъра, който излиза извън кръга. Поради особеностите на окръжността, всяка права, минаваща през центъра й, е перпендикулярна на окръжността. Затова всеки лъч е неизбежно под прав ъгъл спрямо окръжността и неотменно неговото мислено продължение минава през центъра. Половината от окръжността пък е лък, а стрелата е лъча.
Това е нашата насоченост от центъра ни към целта.
Цялото излъчване е съвкупността от всички лъчи.
Думата лъч произлиза от думата лък. Думата улучвам произлиза от думата лък. Думата сполука, както и наслука, произлиза от думата лък.
Това значи, че в българската традиция първо е бил наличен лъкът и думата за него, а след това на тази основа е развита онази част от езика, която се отнася до дейностите и техният успешен завършек. Ако имаш лък, преди да имаш език, това значи, че ти си невероятно древен - още от време, когато лъкът в бил изобретен - твоят род е от тогава.
А как в българската традиция е измислена думата лък? Всяка буква има смисъл и този смисъл съм го чел на основата на смислите на отделните магурски фигури, защото буквите ни произлизат от тях. Л значи телесен, тяло. Ъ значи преминаване от едно в друго. К значи насоченост. ЛЪК значи тяло, което е насочено. Ето така българите са имали първо идеограми, на чиято основа са осмислили буквите и създали думи, отчитайки действителната същност на нещата, която са представили чрез буквите.
Значи, част от нашия език се основава на лъка като символ на дейност. Магурските зписи на 14 600* години - също.
Записите са направени на Балканите. Ние също живеем на Балканите.
Магурските фигури приличат на хорото. Фигурите за мъж и жена приличат на мартеници. Символът за 21 декември (Коледа) в магурския календар прилича на сурвачката. 
За мен нещата са очевидни - ние сме онези хора. Затова за един българин е толкова разбираемо защо и как лъкът е символ на дейността.

* Рисунките са записани преди 14 600 години, но учението, което представят, възниква преди 42 680 години и толкова е неговата възраст.

Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.

Кирил Кирилов

 

.

На Св. Кирил Философ може и да не е било чак толкова трудно да защити българския език като божествен още повече, че е бил и преподавател в Магнаурската школа, чието име странно наподобява това на Магурската школа.

"Маг-у-ра", Това разчленяване на името на тази школа ми се набива в главата от известно време. Дали е правилно или не?
"Култура", КУЛТ-У-РА.
Поздрави.

Това разчленяване ми звучи напълно добре. Можеш ли да го продължиш нататък до извод?

Бих могъл, но не знам значението на буквите "М","А", "Г", "У", "Р", "А".
Ако ми помогнеш, може и да се получи нещо.

РА съм чувал, че е някаква божествена светлина, която я излъчва духа. На първи прочит това разделяне ми звучи като МАГ (умел, спобен, можещ) У (в) РА (светлината на духа) - един вид някой, който е посветен в светлината на духа.

Насочен в тялото /"Т"-незнам/ и в светлината на духа

si usmislih boinia vazglas ura

УРА, ХОРА, ХОРО, МАГНАУРА, МАГУРА, МАДАРА, САМАРА, БАЛХАРА, ХАСАРА, ЗАРА...
Помогнете за още подобни.

Сещам се за хоругва и хурка :)