Невероятен спектакъл на Боров камък

Вчера пред очите ми и пред очите на гостите ми се разигра невероятен спектакъл. Когато сутринта пристигнахме в Боровица, там се спусна ужасна мъгла, която погълна всичко наоколо. Надявахме се мъглата да стои ниско и, когато се качим към Боров камък, там да бъде чисто и да видим невероятните гледки наоколо. Вече наистина много ни беше омръзнало от облаци, дъжд, мокрежак и мъгла.
Колкото повече наближавахме манастира над Боровица, толкова повече ми се плачеше, защото мъглата покриваше всичко и нямаше никакви изгледи да видим нещо. Щяхме просто да се катерим по скалите без гледки. 
Понякога оставям дарения в манастира. Вътре в черквата има каса и досега три пъти съм оставял дарения в касата и съм палил свещи. Дотук опитът ми с даряването ми е показал, че след това се получават много хубави походи из околността, все едно получавам някаква благосклонност и подкрепа за пожертвованието - за готовността ми да даря.
Вчера също оставих дар и запалих свещи с молбата да се разсее мъглата и приятелите ми да могат да видят красотата на околността.
Тръгнахме от манастира и се отправихме към двата оброчни кръста върху близкия хълм. Мъглата си беше все там и аз все повече се отчайвах.
Когато се качихме върху хълма и наближихме оброчните кръстове, пред очите ни се разигра невероятен спектакъл.
В мъглата започнаха да се образуват дупки. Първо се показа част от скалата на север от кръстовете и точно над тях - тази с жреческия молитвен заслон. Гледката беше изключително красива и впечатляваща - части от мъглата изчезваха и разкриваха части от скалата, която изпъкваше яркочервена на фона на бялата мъгла. Това беше съвършено красиво, но секунди по-късно погледите ни бяха привлечени от едно далеч по-драматично събитие - мъглата на изток от оброците започна да се разкъсва и иззад нея се появи чудовищният колос Боров камък. Отначало той не се виждаше ясно и напълно, а се показа само дясната му част. Слънцето грееше някъде отзад и на небето се очерта един изключително голям силует. Основата и върхът му се губеха в мъглата и силуетът изглеждаше висок километри. 
Мъглата из цялата околност започна да изчезва и на хоризонта изплуваха все по-удивителни гледки, но гвоздеят на спектакъла беше появяването на Боров камък от нищото - нещо толкова голямо и надвиснало над всичко сякаш минута преди това не съществуваше.
Мъглата се оттегли още повече. Цялата околност изглеждаше като отпреди милиони години - всичко изглеждаше толкова древно и от друг свят, който душите ни помнеха и разпознаха.
Разходката беше много хубава след това начало и от всяко особено място виждахме манастира. Тогава осъзнахме, че манастирът е центърът на всичко това и той е "портата", през която се влиза в околността. Затова даровете в него отварят местността за нас.
Изчезването на мъглата трая само 2-3 минути, а когато приключихме разходката и подминахме манастира навръщане, небето отново се намръщи.

Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.

Кирил Кирилов

 

.

Извинете ме за невежеството, но къде се намира тази местност? Моят девиз е: Опознай Родината , за да я обикнеш... Колко хубаво го е казал Алеко Константинов!Аз съм от гр.Варна и ако имам възможност и път натам ще посетя тази местност.

Местността се намира на 1.5км северно от село Боровица, а селото пък се намира на 8км по пътя от Белоградчик към Монтана и София през Ружинци.
Мястото ще ви хареса много. Обадете се даже, с удоволствие ще ви разведа.

Отдавна се каня да отида до Белоградчик, жалко че до сега не ми се е отдала тази възможност. Хубав повод да посетя и това място. Още веднъж благодаря!