В книгата си "Посвещение в Магура" използвам идеята, че едни и същи символи от Магура могат да се четат по няколко различни начина според контекста. Така Слънцето от "Слънчевия календар" в едни случай се чете като Слънце, а в други - като планетата Земя. От втория прочит произлизат някои любопитни размисли и аналогии.
   
Пресечните точки на спиралата с лъчите са 25, което означава 24 отрязъка между тях. Възможно е това да са часовете от денонощието.
    Ако разположим едно слънце в пладне, ще получим нагледно обяснение от древността защо има ден и нощ, а също и часове. Ще получим и друго, което може би заслужава внимание.
   
Получава се, че в различните часове една точка от земната почърхност сочи към някой от знаците в сцената. Възможно е това да е характерно въздействие на космоса върху точката и всеки час от денонощието да е благоприятен за нещо специфично.
Логично е да се направи още един прочит - да гледаме този цикъл от 24 периода не като денонощие, а като година.

   
Тук изниква въпросът, защо 24-те периода да са месеци, когато месеците са 12?  
  Ето сцена от Магура, в която са показани половин месец, състоящ се от 14.5 денонощия, и седмица. Аз съм обременен от това, че месецът трябва да има 30 дни, което най-точно съответства на синодичния период на Луната (времето между две пълнолуния или две новолуния), който е 29.5 денонощия. Но е възможно в миналото да е отчитана половината от месеца. Тогава 24х15 денонощия е 360 денонощия, което навярно е удобно за работа. Затова мисля, че "слънцето" от календара, когато се чете като Земя и когато се отнася до годината, показва 24 месеца, а не 12, както е при нас. Един от тези магурски месеци е мястото между два лъча. Един наш месец се вмества в два такива промеждутъка и лесно може да се провери кои лъчи на кои точно месеци отговарят. Тук също може да се каже, че всеки месец сочи към някой от знаците и, че е подходящ за едно или за друго.
Накрая идва най-големият период. Отново, като четем "слънцето" от календара като Земята, но този път сменяме годината с прецесионния цикъл, получаваме разположението на епохите.

  Имам основателна причина да разположа така епохите. Тя произтича от тази сцена:

 
Нея чета и датирам така:
   
Скъсването на лентата на живота е в Риби, където тя е най-тясна. Най-тясна е спиралата около Земята точно преди 0 часа около средата на месец март. Това отговаря на полунощ - приключването на денонощието, отговаря на края на годината (според разбирането, че новата година започва с приключването на зимата), отговаря и на края на прецесионния цикъл. Вижда се добре, че спиралата около Земята започва точно и свършва точно в тази точка, отговаряща на полунощ.
Ако всичко това е вярно и се доуточни прецизното разположение, ще могат да се изведат дати. Например: началото на новото човечество е в епохата Дева преди 42 680 години, през месец септември (първите 5-6 дни от месеца) малко преди пладне. Това е удивително. По същия начин може да се каже кога точное било Първото пришествие преди 25 400 години, както и много други неща, защото циклите управляват света, а повтаряемостта е лесна за пресмятане.
В по-ранен постинг обяснявам защо спиралата около "слънцето" е прецесионната спирала.
Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.

Кирил Кирилов

 

.

Не е само това. Такова разбиране би ми позволило да пресметна и бъдещето и да напиша книга като Библията. Сега вече разбирам как и откъде са написали Откровение - пресметнали са бъдещето чрез магурските познания.

Нека Бог да възнагради труда ти и ти дава сили.

Благодаря ти за пожеланието!
В действителност го прави отдавна.