Магурската школа, както се каза в предния постинг, е изградена около бога-творец с неговия символ:  


 
Знанията в нея са неговите знания, които той споделя с хората, за да работят правилно с него. Затова е лесно да си обясним защо цялата околност на Белоградчик има точно същата форма, изписана чрез релефа:

 
Точно в средата на тази огромна фигура с дължина 67 километра е вписана отново същата фигура, но 216 пъти по-малка:

   
Очевидно е, че не може да става въпрос за случайност, още повече като обърнем внимание на една белоградчишка скала:
   
Ние спонтанно се досещаме, че скалите са божие дело. Разбира се, всичко е негово дело, но за скалите имаме предвид още повече, т.е. обърнато им е особено внимание, върху тях е работено допълнително.
Никой друг бог, освен богът-творец, не би могъл да сътворява, затова е ясно, че скалите са дело на великия строител. Той не само е изписал знака си, но е оставил и образа си в една от скалите. Това, разбира се, не е образът на него като принцип, а навярно на негово въплъщение.
Защо този бог се е заел толкова усърдно да изгради околността и скалите в нея? Смятам, че това е неговият инструмент за сътворение, но и за още една дейност - просветлението на хората. Разбираме, че същият този бог е просветител, защото в дясната си ръка държи огъня на просветлението.
Тъй като той не може да е вечно въплътен, налага се да извършва просветата по друг начин. Той не може да разчита и на хората да просветляват от негово име, защото ние разбираме мъдростта му частично - според себе си, а имаме и склонността да изопачаваме съзнателно, за да добиваме власт над другите. Затова той е показал мъдростта си по такъв начин, че тя да говори сама за себе си.
От една страна са рисунките от Магура, за които съм убеден вече, че не са били напълно разбирани от онзи, който ги е изрисувал. Те съдържат толкова детайли, пропорции и зависимости, всяка от които променя значението на фигурите, че един човешки ум не може да осмисли всичко това. Много съм се чудил, разбирал ли е художникът всичко, което е изрисувал. Ако е бил човек като нас, то не го е разбирал. Не е възможно, твърде много, твърде многостранно е.
Но рисунките трябва да са точно такива и никакви други, защото в този си вид те имат удивително въздействие върху ума - обучават хората, които ги наблюдават. Можем да започнем от пълно неразбиране и незнание и, ако ги гледаме и се вълнуваме от тях в продължение на години, започваме да разбираме реда в тях. Знание, което обучава как да се възприема, за мен това е удивително. Затова рисунките са толкова странни. Затова нямат нужда около тях да изграждат ордени, религии, организации - защото те самите са учител. 
Всички религии и учения на съвременното човечество включват неизменно в себе си неща, които имат аналогия в рисунките. Затова мисля, че всички учения са частни тълкувания на познанията на бога-творец. Затова би било правилно да дойде ден, в който ученията и религиите да осъзнаят своята частичност и да прекратят дейността си, защото зловредят, като дават само гледни точки към мъдростта. В един ден те би трябвало да заявят "нашите учители са само читатели на онова знание, нашето начало е само едно от тълкуванията му и ние днес разбираме и признаваме това. Ние сме били заблудени през всичкото това време, мислейки си, че учението ни е абсолют и незнаейки, че съществува земен запис, който далеч надхвърля цялата мъдрост на нашето учение. Ние се извиняваме на човечеството, че сме го подвеждали с незнанието си и прекратяваме дейността си, тъй като сами имаме да учим още много".
Би следвало да дойде ден, в който всички учения и религии по света, за да добият легитимност, ще трябва да заявят началото си в мъдростта и познанията на Сатаната - творецът на света, защото друга мъдрост и други познания не съществуват - останалото е дух без проява. Би следвало, в този ден, да признаят, че всеки бог, за който е възможно да се говори, е от второ равнище и е вторично сияние, което значи, че е триединен, затова той е въплъщение, т.е. е творецът, още наречен Светлият. С това всички учения и религии по света ще прекратят съществуването си и ще остане само личното слово на твореца вътре у всеки един от нас.
Точно на личното слово е заложил великият строител.  
Той е направил това не само чрез рисунките от Магура, но и чрез Белоградчишките скали. Защото, когато човек ги гледа, го осеняват идеи. Разнообразните и хармонични образи извикват много и много отклици в съзнанието и подсъзнанието и предизвикват нова подредба вътре, от която произлиза ново разбиране. С това Белоградчишките скали се явяват учител и няма никаква потребност от посредник - творецът сам е изразил словото си.
За всяко човечество те са имали съответната мъдрост. Когато археолозите откриват артефакта от пещерата Козарника на възраст 1.6 млн години, сред тях започват мащабни спорове, защото върху костта са нанесени поредици от успоредни черти, а това е съвсем ясен признак за абстрактно мислене. Такова мислене в тази дълбока древност е напълно изключено от науката, защото досега не са намирани подобни свидетелства, т.е. такива няма по света. Оказва се, че заради нещо в околността на Белоградчик възниква абстрактно мислене, но науката не се заема да търси причината.
Много по-късно идват съвременните хора - преди малко повече от 40 000 години. Те имат по-съвършени познавателни способности и оставят по-сложни следи. Интересното става, когато тези хора достигат района на Белоградчик. Отново в Козарника е намерен амулет с вълнообразни страни и шахматни резки отпред на възраст 25 000 години. Това е магурска символика. В самата пещера Магура присъстват човешки следи отпреди 40-50 хиляди години, т.е. там е влязъл само съвременният човек, защото тя е предназначена за него. Хората правят рисунките преди 14 600 години.
В цялото това време местната култура, от която произлиза "култът към плодородието" (плодородният ум, който ражда света, т.е. магьосничеството - бих казал) се е развивала изпреварващо спрямо съседни и по-далечни култури. Това е установено от разликите в артефактите. Изпреварването е дори в сравнение с ултури, които са живели едва на стотина километра.
От това можем да съобразим, че става дума за местен фактор на развитието, който предизвиква промени в човешкия ум. Планини, равнини и реки има на много места, но онова, по което местностите се различават, са огромният знак Ф и скалите. Те са в основата на развитието на абстрактната мисъл.
Скалите са първият и основен изказ на мъдростта на бога-творец, а рисунките от Магура са вторичен запис на разбирането, което идва от скалите. Зтова те се създават на това, а не на друго място.
Всъщност, мястото е много добро и е разбираемо защо един стратег ще го предпочете.

    Съвпадение, но не случайно, е, че най-големият жълт кръг обхваща по-голямата част от местностите с името Магура из света. Причината е, че тук става дума за област на влияние, т.е. местата, по които учението е било разпространявано, затова и името се е запазило там. Действително е най-смислено да изградиш център за просветление в центъра на района, който целиш да просветлиш. Белоградчик, скалите и Магура са в центъра на Балканския полуостров.
Името на полуострова казва много. Бал-кан. Бал значи бог и тук имаме два прочита: богът-владетел и домът на бог. И в двата случая научаваме, че Бал е стопанинът на Балканите, като има много резон в това той да пребивава в центъра на "владенията си". В северозападната част на днешна България са живели и трибалите, което чета като народът на тройния бог. Не е тайна, но се пренебрегва фактът, че в Магура е изобразен триединен бог.
Мисля, че произхода на името българи трябва да се търси в името Бал, а не на друго място.
Същият Бал има и друго име и то е Бел, което значи Сияен, Светъл, т.е. това е Сатаната - богът-творец. Вече се видя, че той е настанил школата си в околността на подопечния му Белоградчик.
Като посетих езотеричния семинар в София, видях, че българската езотерична мисъл се лута и разчита основно на чужди източници да й дадат познание. В това няма смисъл, защото чуждите източници са само далечен отзвук на нашия собствен източник. Все едно да питаме хора от друг град кои сме - няма да разберем. Няма никаква потребност да внасяме мъдрост. Няма нужда да учим от Тибет или от някой друг център, няма защо да гледаме в устите чуждестранни гуру. И не можем да открием българщината и да станем българи със следването на външни модели.
В Магура имаме символ, еднакъв със сурвачката; имаме календар с обозначена Коледа, като там Земята прилича на сурвачка; имаме праобрази на паскурници и просорки; праобрази на хорото; на мартениците; имаме 23 съвпадения с руните и 15 с Кирилицата. Тук трябва да търсим себе си, дори не в траките. Та те са толкова късни и бледи в сравнение с Магура! 
У мен има напрежение, което се поражда от това, че ние търсим, търсим и то все на грешното място. Не разбирам и още не мога да си обясня, защо погледите все отбягват Белоградчик, какъв е проблемът? Търси се в Родопите - добре. Търси се в Странджа и Сакар - чудесно. Други търсят в Черно море - хубаво. Но това е периферията, това не е ядрото.
Причината няма как да е интелектуална, защото интелектът отвежда до Белоградчик. Причината не може да е и в интуицията, защото тя казва същото. Не е в именните традици. Навярно е политичека?
Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.

Кирил Кирилов

 

.