Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.12.2013 10:42 - Белоградчишка легенда. Част 2. Луната и Слънцето научават за стореното зло.
Автор: kikowsky Категория: Други   
Прочетен: 590 Коментари: 1 Гласове:
9

Последна промяна: 19.12.2013 10:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Свечерило се и Луната, душата на света, се показала на източната страна на небесата. Тя започнала да оглежда и тази страна на Земята, за да види какви красоти са направили съществата през този ден, но почти навсякъде виждала разрушения от стихиите. Това много натъжило Луната. Тогава тя съзряла огромният знак Ф, изграден от съществата, който бил нейното истинско име и образ. Разбрала, че нещо особено се е случило и се вгледала още по-добре. Напрегнала силите си и различила много и много от любимите й същества, скупчени от едната страна на нейния знак, но вкаменени. Луната се досетила, че това било работа на боговете, които от дълго време ставали все по-своенравни. Но сега не можела да каже затова на Слънцето, защото то виждало само малка част от лицето й в тази вечер. Тя трябвало да изчака няколко дни, за да обърне лицето си напълно към Слънцето.

Така и станало, минали нужните дни и Луната застанала с цялото си лице срещу Слънцето. Разказала му какво е видяла. Слънцето се загрижило много, но не можело да направи нищо пряко, защото това щяло да разгневи боговете и донесе голям безпорядък в света.Трябвало да премисли по-добре нещата и да действа по-внимателно.

Разбира се, Слънцето било най-умно от всички и намислило как да помогне, че да се оправи светът, но всичко трябвало да стане постепенно.

Когато дните станали най-къси, това винаги продължавало, както и сега по три дни. На третия ден Слънцето изгрявало с нова сила. Когато се показало иззад допира на земята снебето, първите му лъчи попаднали право в знака Ф, защото той бил разположен нарочно да сочи в тази посока. Лъчите му и неговата мисъл изпълнили знака и вкаменените същества в него. От това жизнените им сили се умножили много и те се ободрили. Излезли от дълбокото си съсредоточение и обменили мисли със Слънцето. Това траело колкото птица да прелети от една гора до друга, защото Слънцето се местело по небето и лъчите му скоро вече не идвали от нужната посока. Но за това време вкаменените същества и Слънцето се разбрали какво икак да направят, за да възстановят света.

Луната едвам изтраяла до това време и веднага, щом обърнала цялото си лице към Слънцето, то й разказало какво и как трябва да се направи.

В това време, бавно и полека, век след век силните камъни, що били погребани по-надълбоко вземята, се разпадали по малко и освобождавали по малко от големите си сили. С тези сили вкаменените същества се хранели и ги използвали, за да поддържат съсредоточението си. То било много важно за тях, защото ако веднъж го изгубели, животът им щял да се превърне в безпаметност и да отлети, превръщайки съществата в безжизнени скали.

В същото това време, бавно и полека, век след век покълнало желязното семе, що било положено в белия пясък. То пуснало отначало тънки тръбички, а те привлекли към себе си друго желязо и нараствали, топлени и подхранвани от разпада на силните камъни отдолу. С времето тръбичките нараснали много, разпределили се за различна работа – едни станали кръгли, други квадратни, трети изградили плочи и сложни построения. В долната си част те се устремили към дълбините на Земята, за дадостигнат до нейните жизнени сили, а в горната си част прорасли в основата на вкаменените същества. Така голямата и сложна съвкупност от железни, но живи тръби и тръбички извличала земни живителни сили, преправяла ги в нужния вид и хранела с тях съществата.

И отново в същото това време, ден след ден боговете тресели земята, за да се строшат вкаменените тела на съществата, но трусовете се превръщали само в слаб трепет, щом достигали до земите около съществата. Така нито едно не паднало от трус. Боговете пращали ужасни порои, виелици и бури и всичко това утихвало в близост до съществата. Всичко това било предвидено и близката земя била направена такава, че да устои, а с нея и вкаменените тела на древните същества. Боговете били безсилни пред този малък къс земя.




Гласувай:
9
0



1. skotadix - Красота...
01.02 16:53
Красиво, направо друидско....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kikowsky
Категория: Други
Прочетен: 802829
Постинги: 397
Коментари: 2710
Гласове: 7845
Календар
«  Септември, 2014  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930