Обсерваторията се намира между местностите Лепеница и Маркашница, като за мен е трудно да кажа в коя точно е разположена. Отдалечена е на четири километра от Белоградчик, като това прави много лесно да се стига до нея след неголяма, но особено приятна разходка сред скалите и горите на града.
Създадена е в много дълбока древност на скално плато, разположено в най-южния край на един от скалните ридове. Разположението дава панорамен изглед към цялото небе. Върху нарочно подравнената площадка са изсечени множество кръгли дупки, чиито размери са поделени в групи и навярно отговарят на звездните класове.


Следите от оформянето на площадката личат и до сега. Цялото подножие на малкото плато е осеяно с натрошените камъни, които са били избутани долу. Възрастта на звездната карта е видимо огромна. От една страна, централната част на площадката е покрита с мъх с и почва с дебелина до 15 сантиметра, което е много за условията на скалите. От друга страна, скалната плоча е силно спукана във вертикална посока, като с времето отделните блокове се раздалечават един от друг и след още много време ще се превърнат в отделни скали. Сега ширината на пукнатините достига при различните блокове от 15 до 50-60 сантиметра, което е много. Това значи, че спукването на скалата е станало наистина отдавна. Интересното е, че на едно място една от дупките-звезди лежи точно на ръба на основната плоча, но една част от нея личи на съседния отделил се блок. Едва ли в миналото са изобразили звездата върху два отделни блока. По-вероятната причина е разделянето на скалата след изсичането на звездите. Такива подсказки запращат създаването на древната обсерватория от Лепеница много и много години назад във времето.

 
Цялата звездна карта и самата площадка са организирани около един централен камък, който наричам Полярен камък. Той се намира в средата на площадката и под него е изсечена голяма звезда, която поради заслона на камъка е запазена идеално и показва как са изглеждали в миналото останалите звезди, които сега едва личат.


При частични разкопки на мъха и почвата отдолу се откриха още изсечени кръгли дупки, както и други, които още не са ясни. Има да се изкопае още много. Намери се и следният камък:

Такива навярно е имало много и е възможно дори да се открият под мъха. Предполагам, че този символизира Сатурн. Довчера мислех, че тези камъни са местени в различните дупки, но днес имам по-добра идея какво се е правело с тях. Дупките са звезди и съзвездия, които се явяват опората, тъканта и мрежата на нощното небе, а по него се движат планетите. Следователно, тези камъни са били премествани по площадката според действителното разположение на планетите. Така се е получавало постоянно следене на познатия космос.
Ако човек се качи върху полерния камък, може да вижда цялата площадка и разположението на планетарните камъни по нея, като се завърти около оста си. Не е само това, но в североизточния край ня площадката се издига Тронната колона, под която се намира жреческият заслон.

Върху тази колона е изсечен стол, трон. Той е така разположен, че от него се вижда цялата звездна площадка, което го прави изключително подходящ за наблюдения на извършващите се там действия. Седящият горе е могъл да вижда цялото небе и да дава указания на помощниците си как точно да разположат планетарните камъни по звездната карта.
Точно на север от Лепенишката обсерватория се намира Петроглифът.

Той е пособие за изчисление на движението на планетите и карта на Слънчевата система. Освен информация за орбиталните периоди на планетите, той дава още информация за времето от денонощието, както и за деня от годината. Към него се е разполагало специално устройство, подобно на много сложен пергел и с негова помощ са правени точни изчисления на местоположението на планетите.
Точно под звездната карта се намира изкуствената пещера Лепеница. На нейното дъно е направена полусферична засечка, като единствено върху нея има мъх, което значи, че само това място се огрява от Слънцето. Единствено когато се застане пред тази засечка и се гледа навън от пещерата, няколко скали в далечината се подреждат така, че образуват кръгъл отвор, гледащ в небето на 36 градуса на югоизток. Точно в тази посока се намира мистичният и митичен връх Бабу.


Очевидно от пещерата Лепеница е отчитана точна годишна дата, което е било много важно за сверяването на звездната карта, намираща се на плочата отгоре. 
При Петроглифа са изсечени и няколко други изображения.



Тази геометрическа постановка се налага много точно върху особени точки от околността на Белоградчик и не само това, но е изобразена точно в една от тези характерни точки, което значи, че представлява вид ключ за разбирането на останалото. Тя посочва пещерата Лепеница и връх Бабу като опорни точки, а вече се видя, от пещерата се наблюдава изгрева на Слънцето именно над връх Бабу, който се намира точно на 36 градуса на югоизток, гледано от лепенишкия печ. Изгревът на Слънцето над Бабу е бил точния ден за сверяване на звездната карта, преди нейната работа да продължи през следващата една година. Такива сверявания са били много потребни, защото планетата Сатурн, чийто предполагаем камък се откри, прави една обиколка около Слънцето за около 23 години и за толкова много време разположението на камъка върху звездната карта може да бъде сгрешено много.

В миналото науката и духовните практики не са били разглеждани като отделни занимания. Те са били едно и също, защото опознаването на света е опознаване и на себе си и на взаимните отношения и взаимовръзки. Така на това място са изучавани и преподавани астрономия и астрология, но също са се извършвали възлияния в специални щерни, както и е извършвана медитация. Това е най-медитативното от всички места, които са ми известни. На това място покоят сам изпълва човека и, само няколко минути са се оставите без натрапливи занимания, съзнанието се пренася в други светове. Това е място, на което се учи. То е в средата на Белоградчишките скали и отвсякъде е заобиколено с най-особените техни представители. А съвършеният полукръгъл, изкуствен свод на двуетажната пещера Лепеница преподрежад всички лъчения и енергии, като изолира ненужните, а усилва потребните. Всеки човек заслужава щастието да изживее поне един-два часа вътре, загледан в скалите отсреща и заслушан в безкрая на покоя.
Това е първото древно светилище, което трябва да бъде възстановено, защото то е опорната точка на всички останали. Тук може да се добие най-пълното разбиране и най-доброто здраве и благополучие.

Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.

Кирил Кирилов

 

.

zdravei, kaza che ima i dryg kamuk kato tozi s dypkata po sredata no po maluk. bi li mi ispratil snimka po email Ddevil_86@abv.bg .blagodaria