Преди няколко месеца баща ми попаднал по време на разходка на местност близо до Белоградчик, където върху скална плоча имало множество издълбани дупки със странно разположение и еднакви размери. Отидохме да видим заедно и се заканихме, че непременно ще се върнем да направим измервания. Върнахме се отново и очертахме дупките с тебешир, за да ги заснема по-добре. Обаче тогава осъзнахме, че тоя подход не е достатъчен, а трябваше всичко да се измери и изчертае. Така мина още време и най-накрая отидохме и го направихме.

Много от точките личат добре, а други са силно увредени. Някой са запълнени с пясък и обрасли с мъх. По принцип може да се предположи, че това са естествени дупки, които са се получили при изпадането на камък от скалата. Но тази скала е с много еднороден дребнозърнест състав и просто липсват типичните обли кремъци, които при отделянето си от скалата да оставят тези отвори. Освен това, отворите са кръгли и диаметрите им попадат в няколко групи - от по 4, 6, 8, 12 и 16 сантиментра. Едва ли при естествен процес ще се постигне такава еднаквост.

На мястото има една такава дупка, която се е съхранила много добре, защото се намира под малката козирка на един камък - разположен централно в цялата композиция.


Тя е с диаметър 16 сантиметра, колкото на много от по-ерозиралите дупки. Тук личи, че тази е правена изкуствено. Следователно, останалите също са изкуствени, а не естествени, като единствено заради многото време и влиянието на атмосферните условия формата им е претърпяла някои разрушения. Тогава, цялата композиция от дупки върху тази скална плоча е нарочна и поради това има някакъв смисъл.

Оцветихме по-добре личащите точки контрастно спрямо скалата. Има и други, десетки други, но не мерихме всичко. Това би отнело цял ден. Трябва да се махне мъхът, да се измете, да се прецени кои неща са дупки, ако за някои има съмнение - да се провери дали са част от типичните размери и т.н. Накрая да се състави мрежа на всичките, всичко да се измери и изчертае. Ние заснехме най-очевидните точки от най-крупната част от плочата.

За по-лесно разделихме точките на групи, както ни се видяха групирани на самото място. Спазихме указаните на мястото диаметри. Накрая изчертахме и получихме това отгоре. В тази схема може би липсват точки, които са били трудни за разпознаване сега, но които са били изобразени в миналото. Няма как да знаем. При всички положения едно ново, цялостно измерване ще даде по-добра яснота по въпроса, но за това са нужни десетина души за цял ден.


Накрая, след като всичко беше измерено и записано, нанесохме и север-юг до всяка група и ги заснехме така с идеята, че това по-късно щеше да ни помогне за разположението на групите. 

Но стана нещо, което не очаквахме. Стрелките очевидно сочеха в различни посоки. 

На снимката отгоре това се вижда доста добре. Имайте предвид, че разликата в посоките на стрелките не се дължи само на перспективата. Тези вдясно на снимката вървят правилно. Всички измервания в тази част показват север в една и съща посока. Стреклите вляво на снимката дават все по-големи отклонения, колкото по-наляво се отива. На снимката отгоре не се вижда, но там има един камък, който се намира в средата на цялата композиция. Изглежда, че именно той смущава компаса.

Колкото по-близо до този камък мерехме посоките, толкова повече север се отклоняваше към него. На място се вижда, че площадката е подравнена и почистена, като камъните са бутнати долу в пропастта. Оставен е този точно в средата на системата от дупки - те го заобикалят отвсякъде. 

Понеже цялото това множество от точки ми прилича на звездно небе, нарочният камък, явяващ се север, ми заприлича на ориентир за северния полюс. Точно под него се намира най-запазената от всички дупки, която показах по-горе. Тогава картата следва да се промени по показания отгоре начин и да представя северното звездно полукъбо с указано местоположение на полюса - най-запазената дупка.
Тук сега остава най-интересното. Да се потърси дали тези съвкупности от точки отговарят на разположенията на някои звезди. Задачата се улеснява от нагледното представяне на яркостта чрез диаметъра на дупките. Дори така, задачата пак може да се окаже доста сложна още повече заради липсата на всички първоначални дупки. Освен това, тук е заснета едва една четвърт от хоризонта.


Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.

Кирил Кирилов

 

.

В групата N3 има три скупчени точки. След малко повече търсене и мислене смятам, че тези трите са всъщност една голяма, която е силно равалена в скалата. Това е Сириус. Ако на това място се постави една голяма точка, се получава добро съвпадение с картата на северното нощно небе.