На няколко пъти ме е обхващало желанието да напиша нещата в книга, но винаги съм се отказвал, защото изобщо не знам откъде да започна, а не обичам да правя така. Наскоро пак ми запалиха фитила на тая тема и седнах да мисля. Книга за сега няма да пиша, но излязоха много въпроси, а за някои от тях - и отговори.

На първо място е въпросът защо на хората са им потребни рисунките? Това е, защото рисунките носят изключително много информация наведнъж. Те предават ситуации, емоции, събития - винаги наведнъж и като едно ясно цяло. Това не може да се постигне с реч. Всеки може да опита да опише речево една рисунка, но това почти със сигурност е обречено на провал. Първо, нужно е огромно по мащабите си обясняване. След това, нужно е и за описващият, и за слушателя да изпозлват едни и същи изразни средства и да влагат в тях напълно еднакъв смисъл. И накрая, нужни са невероятни търпение, постоянство и концентрация - да помниш постоянно това, което си си представил до момента, и към него да добавяш следващите описания. Не, рисунките са незаменимо средство за ясно и точно предаване на информация.

Разновидност на рисунките са техническите чертежи. При тях има стандартизация на изразните средства и на начина за разбирането им. Така еднаквите обекти винаги се изобразяват по еднакъв начин и на разчитащия чертежа е напълно ясно какво вижда пред себе си, което е напълно еднакво с онова, което черталият е имал предвид. Техническите чертежи са незаменими в техниката. Първо, те спестяват хиляди страници обяснителен текст. Второ, те дават еднозначно разбиране на конструкцията.

Затова изобразяването е незаменимо. А образите са съвкупности от елементи и пропорции. Пропорциите са съвкупности от отношения, който се запазват трайно. Например, квадратът е квадрат, независимо дали го смаляваме или уголемяване, независимо дали го въртим. По същия начин рисунките от Магура притежават няколко неизменни вътрешни отношения (пропорции), които позволяват винаги да познаем, че това пред нас е магурска рисунка. Това означава, че най-важното в един образ са вплетените в него пропорции, защото точно те дават индивидуалността на образа. Тогава, за да изобразим каквото и да е, нужно е да предадем пропорциите му.

При русинките от Магура се наблюдава едно изключително стриктно придържане към определен набор от особености, които неизменно се пренасят от една рисунка към друга. Прави впечатление, че всичките рисунки могат "да се върнат назад" до три образа, които се явяват нещо като родители за всички останали рисунки. Тези три образа са извор на няколко пропорционални особености, които се преплитат в рисунките, като при всяка следваща рисунка се получава надграждане и усложняване на достигнатото до момента. Това е един вид еволюция на основата на няколко начални условия (пропорции). 

Изниква въпросът защо е тази настоятелност при предаването на именно тези пропорции и на тяхното развитие. Нужно преди това да се отговори на въпроса какво подтиква човека да изобразява. Човек може да бъде осенен от идея или емоция, която не може да изрази речево, нито чрез жестове, танци и изобщо чрез тялото и поведението. Възможно е рисуването да е опит за заявяване на себе си - че, ето и аз съществувам на този свят. Тогава е най-вероятно човекът да потърси обществено място, което поради това е достъпно и наблюдаемо за всички. Не е много логично да заявяваме себе си на скрито място в пещера, където почти няма да имаме публика,а именно тя е нужна при такъв мотив. Друг подтик към изобразяването може да е задаването на указания в кратък и ясен вид. Това значи, че съществува някакъв процес и, че задаваме разяснения за извършването му. Възможно е също да се разкаже история - минала, настояща или бъдеща.

За рисунките от Магура себезаявяването е най-нелогичното обяснение, защото то предполага изобразяването (изтъкването) на собствени отличителни особености, които другите нямат, а не стриктно подреждане в логическата верига на развитието на образите. Следователно, рисунките от Магура са израз на съвсем различен стремеж. За да бъде той разбран, е нужно да се знае какви са условията, при които са нарисувани. 

Пещерата Магура е дълга с вдичките си известни галерии около три километра. Входът на Галерията с рисунките е на около триста метра от входа на пещерата. В днешно време тя е благоустроена - направени са стълбища, парапети и осветление. Но в миналото такива не е имало и влизането толкова навътре е било опасно начинание. На места има много стръмни преходи и, ако тези места не бяха благоустроени, биха представлявали смъртна опасност. Това означава, че оставилите рисунките са рискували живота си, за да го направят. Очевидно е, че за това е необходим основателен мотив.

Друго обстоятелство разкрива допълнителни затруднения и то е съставът на боята за рисунките. Тя се състои от изпражнения от прилепи, примесени с варовиково мляко. То има циментиращо въздействие върху боята, като с това допринася за нейната огромна трайност, бързо стягане и дорбо прилепване към стените. Докато изпражненията от прилепи се намират навсякъде из пещерата, то варовиковото мляко се намира само в галерията, която днес е наречена Фиордите. Това е много трудно достъпно място, където могат да влизат само хора с нужната подготовка и екипировка. Това са тесни, стръмни и рязко извиващи се галерии, чиито вход е на около един километър от входа на Галерията с рисунките. С това минималното разстояние, което трябва да се измине, за да се съберат нужните съставки и да се направят рисунките, е 3200 метра смъртоносен преход. Но също така значи и, че пещерата трябва да е познавана добре от по-рано.

Близо до Фиордите се намират няколко зали, в които от 1971 до 1976 година са провеждани изключително успешни експерименти за лечение на бронхиална астма. В дъното на една много тясна галерия по онова време са нарисувани няколко съвременни драсканици. От тогава са изминали четиредесет години, но все още тези драсканици са напълно мокри и кални. Влажността и температурата в пещерата са постоянни целогодишно, като влажността е почти 100%. При липсата на течение в тази задънена галерия изсъхването е невъзможно. А рисунките от Магура са сухи. Галерията с рисунките е също задънена и без въздушни течения, пак при същата висока влажност. Това означава, че изсъхването им не е естествен процес, а че се дължи именно на варовиковото мляко. Това е било много добре известно на онези, които са ги нарисували, и означава, че тяхното намерение е било рисунките да имат огромна трайност. 

Освен цялата описана дотук подготовка, важен е бил и изборът на галерия. В повечето галерии капе вода от тавана и образува сталактити. Образуването на сталактити може с времето да покрие стените и да закрие или унищожи рисунките, а това е трябвало да бъде избегнато. Затова е избрана точно настоящата Галерия с рисунките, защото там няма никакво капане на вода от тавана и никакви сталактити не се образуват.

Изброеното дотук показва, че направата на рисунките от Магура е едно много добре премислено начинание, а не импулсивно действие. При това положение няма много варианти за мотив за рисуването им. Било е очевидно важно начинание, в което са вложени много сили и голям риск. Такова начинание може да бъде само оставянето на послание с надеждата да бъде намерено и разбрано в някакво много далечно бъдеще. Затова е била нужда изключителната трайност и защитеност. Най-вероятно хората от магурската култура са записали най-важното, което им е било известно. Или всичко, което са имали като познание, но в синтезиран вид.

Понеже са положили всички необходими усилия да осигурят дълготрайност на посланието си, то вероятно са имали съществини причини да смятат, че в близко бъдеще няма да има хора, които ще са способни да намерят рисунките и да ги разберат. Такъв поглед към бъдещето е възможен, ако по някаква причина хората са били убедени, че трябва да мине много време, преди задълбоченото разбиране отново да намери своето място сред човечеството. По всичко личи, че рисунките са правени в момент на планетарен катаклизъм, който е и изворът на песимизъм относно скорошното възстановяване на човечеството до такава степен, че някой да може да си позволи да има достатъчно свободно време и сили, че да може да разчете записаното знание.

От друга страна, магурската култура е избрала да не изпозлва писменост и това е едно изключително разумно решение. Ако бяха ползвали писменост, то би трябвало да изпълнят стените на цялата пещера с текстове. Представете си ние да решим да запишем знанието си като цивилизация! На второ място, разбирането на езика им би затруднило много получателите на посланието. Дори да бъде разчетен езикът им, то остават проблемите с термините, сравненията и изобщо с речевите похвати, които биха могли да се окажат неразбираеми. Затова магурската култура е направила най-гениалното нещо: знаели са, че всички неща в света са аналогични помежду си и са извели само освновните и най-съществени зависимости, като са ги представили под формата на отношения, пропорции и образи. Това е универсален език. Това е най-логичното и смислено обяснение защо тези пропорции остават неизменни във всяка рисунка и се предават с изключителна настоятелност и постоянство.

На рисунките от Магура е била отредена най-великата надежда в света: отново да има просветено и разбиращо човечество.

Направени са, разбира се, тълкувания, че рисунките имат ритуален характер. Това твърдение звучи смислено, но само ако не са взети предвид всички факти. Ако рисунките имаха ритуален характер, това предполага, че по онова време е съществувал някакъв култ, при който периодично (например при съответния празник, или на високосна година, или друго събитие) жреци са влизали и са изобразявали поредната рисунка. Те вероятно са се придържали към установения изобразителен стил, но с времето имитацията без разбиране би трябвало да доведе до загубване на така ревностно пазените пропорции. От друга страна, много по-лесно би било да правят тези изображения някъде на обществени места. Но да кажем, че това е култ и при него няма нужда от логика. Това е удобно извинение. Но в района, само в радиус от двайсетина километра, има стотина пещери, които са много по-малки и достъпни, но в които няма и следа от рисунки. Следователно, това трябва да е бил някакъв съвсем малък и ограничен култ, който изобщо не се е радвал на одобрението на околните и никак не е имал силата да грабне човешкия ум и сърце. Следователно, рисунките не са култови. Такова изказване е направено, защото нещо е трябвало да се каже като заключение, а действителната същност е останала неразбрана или нарочно запазена в тайна. При всички положения натискът за конформизъм с общото течение на науката е винаги много голям и от съобразяването с него зависят много блага като научни степени, заплати и хонорари.

Направено е и предположението, че рисунките имат житейски и битов характер - по подобие на множество скални рисунки от Африка. Това е бърз и изпитан отговор, който обаче пропада в случая на Магура. Стилово рисунките от Магура и тези от Африка са напълно различни и нямат никаква допирна точка, освен една ловна сцена, която е изобразена в нашата пещера. Но тази сцена съставлява едва 2-3% от всички рисунки, а останалите са изключително символни и абстрактни. В тях няма нищо битово и житейско. Дори и в ловната сцена е пресилено да се търси битовизъм и реализъм, защото в нея са представени птици, подобни на щрауси, които имат рога или големи уши. Такива животни до сега не са ни известни, още по-малко на Балканите, което праща реализма и битовизма в кошчето.

Омислянето на всичко дотук води до виждането, че рисунките са действително абстрактен запис на някакви идеи. Следователно, мотивът за направата им е запазването на някакво познание.

Кога е направено това? Има различни предположения и трябва да е ясно, че става дума именно за предположения. На първо място науката е опитала да ги датира на основанието на подобие с цивилизацията от Месопотамия и заявява, че има рисунки с различна възраст, като най-скорошните са от преди около 6 000 години, а за най-старите не се казва нищо конкретно. Обаче рисунките от Магура са всичко друго, но не и Месопотамски. Това става очевидно дори и за изказалите това предположение.

Следващият опит за определяне на възрастта е отново върху косвени признаци. В пръвата зала, близо до входа на пещерата откриват следи от древни поселища. Решават, че рисунките са правени от живелите в тях. Това е толкова некоректно, колкото и да се каже след 10 000 години, че пирамидите са правени от сегашните египтяни, защото те са живели там. На тази основа се твърди, че най-новите рисунки са на около 3 200 години, а най-старите - на 7-8 хиляди години.

По-нови проучвания (но пак по косвени признаци) са отместили датировката по-назад: най-старите рисунки са на възраст между 12 и 14 хиляди години, а най-новите - 6 до 8 хиляди години. 

Интересен е въпросът защо се настоява, че има по-стари и по-нови, на основанията на какво, след като самите рисунки никога не са датирани чрез пряк метод?

В края на 2010 година руски учени излизат с тезата, че възрастта им е възможно да е дори 40 000 години, като допускат, че е възможно да се получава постоянно опресняване от бактерии, които се развиват в рисунъка, защото в него има хранителна среда от прилепно гуано.

В Западна Европа има пещери, в които са нарисувани коне и бизони с цветни бои. Те са датирани на възраст от 20 до 40 хиляди години, а за всички учени е известно, че черните бои предхождат цветните, но никой не се осмелява да допусне, че магурските рисунки може да са чак толкова стари.

Освен това, има рисунки в Магура, които в момента са на нивото на пода, а за някои от тях личи, че техни части се намират дори под нивото на пода. Едва ли хората са залягали, за да ги направят. Нормално, човек рисува на равнището на гръдния кош и очите си. Но изпражненията на прилепите бавно се трупат с времето, като това повдига нивото на пода и малко по малко скрива рисунките. Сегашното благоустрояване е напрвавено през 1962 година и може да се види за това време колко изпражнения са се натрупали върху него - едва един милиметър! Ако 50 години са равни на 1 милиметър, то 50 см са равни на 25 000 години!

И накрая, има известен брой рисунки, които много силно изпъкват от стената. Боята е направила запечатка на варовика, затова той ерозира около рисунъка, като стената се отдръпва назад, а рисунката остава изпъкнала. Става дума за изпъкналости до 15 милиметра. В тази галерия не тече вода, няма ветрове, температурата и влажността са винаги постоянни. При такива условия камъкът ерозира изключително бавно - погледнете стените на избите на стари къщи - за 100-150 години камъкът изобщо не се е загладил. На това основание има предположения, според които възрастта на рисунките може да надхвърля и 100 000 години.

Изглежда, че замисълът на магурската цивилизация е бил напълно осъществен и човечеството поне веднъж се е възродило в цивилизован вид точно благодарение на рисунките от Магура. Има хиляди свидетелства, че древните знания са били изпозлвани за полагането на основите на почти всички съвременни науки, илософии и религии. Това твърдение много добре съвпада с множеството факти, че именно от Балканите тръгват ред вълни на окултуряване и просветляване на света. 
Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.

Кирил Кирилов

 

.

Направи книга!
Имаш достатъчно материал за нея.

Благодаря. Това може да е началото. Трябва да мисля още, за да може да се получи нещо по-плавно и подредено, а не скачащи от тема на тема статии :)

Страхотна статия. По пътя на желязната логика си извел най-важните изводи и задал най-важните въпроси за рисунките и пещерата въобще. Има много материал за размисъл.
Продължавай! :)

"Магура"?

Гуци, благодаря ти. И аз си я харесвам много :) Мисля, че напипах логиката на окрупняването, че досега работех само на парче.

"Магурата" е членувано от "Магура". Дори мисля, че и Магура е членуваното Магур. Но понеже това име е много, много старо, с времето членът започва да се възприема като част от името.
Предположението ми е, че Магур идва от МАГ-УР. МАГ е много стара дума за умел човек - който знае и може. УР изглежда, че се използва за различни форми на човешка организирана дейност. Чета Магура като "университета", "школата". Затова тук навсякъде го пиша така :)

Кико , има нужда от тази книга :)
Продължавай все така ;) Имаш подкрепата ни :)

Благодаря ви много. Много ми помогнахте през цялото време.
Сега седя и си мисля за тези хора. Светът им се е разпадал безнадеждно, а те не са хукнали да спасяват себе си. Когато на човек светът му се разпада, той просто изпада в апатия и чака да умре. А те са намерили достатъчно сили, надежда и любов в себе си, за да ни оставят най-безценното, което са имали.
Предполагам, че са станали светци и седят отдясно на Бог, както се казва в Християнството. За първи път от много време изпитвам наистина благодарност :)

Почувствах това още първия път. Нуждата да им се даде шанс да "проговорят". Не просто да бъдат вписани някъде с какво да е обяснение, а наистина да им се даде шанс. Шанс на лудостта, така да се каже ;)

Не мисля ,че светът им се е разпадал ... не , те са имали " провидение " онова ,което на нас ни е отнето . Те са нарисували бъдещето , но трябва да имаш очи , за да го видиш . Те наистина говорят и а зти благодаря ,че ме насочи към този приказен разказ :) Не знаеш колко много ми донесе прочита му :) НО ... може да прочете и видинаписаното онзи ,който е разтворил егото си и използва това познание за общо благо ! ... Те наистина седят от дясно на Бога ....

Изключително интересно ми беше да прочета този пост!!! Поздравления!

Лично за мен статията задава повече въпроси отколкото отговори и отново лично за мен точно това й е ценното. Но много ми се ще да прочета мнението на автора кога той би датирал рисунките.

Относно коментарите за двойно членуваното име на Матур аз нямам никакво съмнение, че е точно така. Интереснто е, че имаме навика да членуваме на практика всичко, което е станало нарицателно. За пример ще разкажа нещо забавно. Верига хранителни магазини Пиикадили. Във Варна започват да й викат Пикадилиту. Знам със сигурност за действителен случай, в който започват да й викат Пикалилитуту.
А и нещо интересно, което винаги ми е правило впечатление: колко езика изобщо членуват накрая на думата?

И пак аз, ама просто се опитвам да мисля. Ако преди Х-хил. години някой се е опопитал да скрие едно знаие, защо то е използвано и нескрито ужасно дълго време? Възможно ли е тези усилия, които ти описваш, да са били за опазване, а не за криене? И в един твърде скорошен момент да се е наложило това скриване на пещерата и знанието там? Под скорошен разбилам поне през новата ера.

tuk e gotova chast za budeshtata kniga,i az ne viarvam,che tova e napisanovot hora chiito sviat se razpada.tova ili e ot suzdatelite ni napisano ili ottehnite poslannitsi,no iavno sme krivnali nastrana.vuzmojno e mataklizuma,da promenia suznaieto kakto uchastvalite vuv voina,koiato ne e za zastrashen dom leko prevurtat.pomnia povelite na starite hora dobra misul dobra duma dobro delo i vsichki sa razbirali kakvoe a kak e v bibliata ne ubivai ne kradi i t.n. znachi niakoi veche ne znaiat,koe e dobro ili puk s izpolzvaneto na tezi novi zapodi se promenia suznaieto i vloshavat narvite.

Към 12. Gutzi
За мен пасваше добре да са рисувани преди 12 000 години, защото четох в книгата "Великите загадки. Древният Египет. Битие от Марс", че съществували огромно множество свидетелства, че преди 12 000 години е имало невероятел помащабите си катаклизъм. В скални пукнатини и пещери по целия свят били намирани на едно място нтарошени кости от всезъзможни сухоземни, морски и летящи животни. Обясняват това с огромни приливни вълни.
Това ми е единствената опорна точка, затова възрастта от 12 000 години за сега за мен е фаворит.

Към 14. Gutzi.
Гуци, точно казвам, че целта им е била да го запазят, не да го скрият. Да го оставят на такова място, където има условия за дълготрайност. Освен това се постига и друга цел - да не се попада там по случайност. Това повишава живота им.
Не е като да се изкачиш на хълмче и отгоре да намериш дялани камъни с образи по тях. Това го може всеки. И именно за това не е за предпочитане, защото камъните е много вероятно да бъдат разнесени за строежи на пътища, зидове, основи на къщи.
Това скриване в пещерата е един вид гаранция, че до рисунките ще се доберат само най-авантюристичните хора, които са склонни да загърбят много неща и да последват идеите си, а не всевъзможни типове.
Също е гаранция, че те ще бъдат намерени тогава, когато хората вече като цивилизация са постигнали значителен стандарт на живот и могат да си позволят време и сили за изследване и мислене.
Всички тези условия са много необходими, за да има изобщо смисъл от цялото начинание.
При последните разкопки в пещерата през 2011 и 2012 година е установено, че е налично човешко присъствие във всички пластове, освен в един, но не можах да разбера в кой. Интересно е, че ние я откриваме през 1927 година!
Какво значи да я открием? Забравили ли ли сме я, затрупана ли е била, не можах да разбера. Да се забрави е трудна работа. Входът й е голям и в близост до пътя между две селища. Не може да се забрави, нито да не се забележи, още повече, че постоянно са вървели овчари и козари със стада.
Предполагам, че е била умишлено скрита и, че местното население си е траело за нея. Най-вече, за да я опазят от ислямски фанатизъм. Сега в Египет говорят за събаряне на пирамидите, защото били идоли. Колко му е да изтрият рисунките?
Същото може да е направено и заради църковен фанатизъм и гонения. Но очевидно е била крита до 1927 година, когато я "откриваме".
Местните и до сега не са много словоохотливи относно пещерата.

Има още варианти за написването. Ще пиша за тях по-натам. Евентуален катаклизъм е само една от възможностите и няколко рисунки я подкрепят. Има и други възможности.

Тя се намира на Рабишките възвишения...
Възвишение на румънски значи "магура" , а "гура" само значи уста...

Тази теория я знам добре. Според нея "магура" е славянска дума за хълм. Румънците имат множество топоними, които включват "магура", стотици такива такива топоними имат. Но те си имат дума за хълм и тя е "deal". Имам колега румънец и съм го питал за "магура". Каза, че я имат, но е стара и вече не се изпозлва. Останала е само като топоним вече. Използват думата си "deal", което значи, че "магура" за тях е несвойствена дума, която са взели отнякъде.
Да помислим в друга посока. Да си представим, че Магура действително е била велик център за просветление и за нея са се носели легенди. Тогава е напълно възможно "магура" да е станало нарицателно за хълм. Защото, ако "магура" наистина значеше хълм, можехме преспокойно и ние да ползваме тази дума. Но не.
Можеш да видиш, че думата "могила" също произхожда от "магура". Построението на двете думи е много близко. Освен това могилите са изкуствени хълмове, под който са затрупани централни помещения с фрески с водещи към тях галерии.
Моето мнение е, че думата "магура" е невероятно стара и се е предавала през поколенията непроменена заради огромното уважение. Пак поради същата причина всичко, което наподобява на нея, бива наричано "магура" или "могила".