Постинг
24.11.2012 20:03 -
Завиждам и предвиждам => недовиждам.
Автор: kikowsky
Категория: Други
Прочетен: 1697 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 19.01.2017 16:19
Прочетен: 1697 Коментари: 1 Гласове:
12
Последна промяна: 19.01.2017 16:19
Окото има способността да променя фокуса, което ни позволява да виждаме ясно предметите както наблизо, така и надалеч. Това става чрез мускули, които притискат или отпускат очната ябълка и така я правят по-сплескана или по-удължена. Това променя фокусното разстояние и ни дава възможността да виждаме ясно наблизо или надалеч.
Намирам, че една група от магурските фигури се отнася до окото.
Виждането ми е, че водоравната чертичка е свързана с фокусното разстояние и напрежението на мускулите. Здравото положение на тази чертичка е по средата - в магурските фигури тя е винаги по средата на вертикалното краче. Това е нормалната напрегнатост на мускулите, която отразява и нормалното отношение към живота и света.
Има много напрегнати хора, които постоянно се стремят да предвиждат събитията. Това е страх да се довериш на живота. Искаш винаги предварително да знаеш и да повлияеш. Това напряга очните мускули, като ги държи постоянно така. Това скъсява фокусното разстояние, като предизвиква късогледство. Наместо човекът да се отпусне, той отива на очен лекар, където му дават очила. Очите свикват с тях, но напрежението не си отива. Затова късогледството се задълбочава и идват следващите, по-силни очила. Очният лекар не може да излекува очите с очила, може само да ги увреди още повече. Мисля, че само отпускане на психиката до нормалното може да излекува очите. Това е като да изтеглим хоризонталната чертичка напред към кръгчето. Затова е и ПРЕД-ВИЖДАМ. Намирам, че думата е напълно закономерна.
Ако човек постоянно гледа към бъдещето, ако все чака някакво дорбо стечение на обствоятелствата, ако постоянно намира, че условията при другите хора са по-добри, то той завижда. ЗА, т.е. отвъд. Това е стремеж да се гледа отвъд, да се стремим да видим разрешение някъде другаде, не и около себе си. Ние се отказваме да виждаме благоприятните възможности около себе си. Затова завиждаме. Това ни прави отпуснати за онова, което е в близкото ни обкръжение, и устремен поглед към онова, което е ясно, че не можем да управляваме поради отдалечеността му. Това е едно вечно отлагане на действието, като то постоянно се прехвърля някъде по-далеч и по-далеч. То е обратното на късогледството, което се опитва да постави целия свят в обсега на нашата собствена власт - да го приближи, да го държи под контрол.
Гледането все надалеч с лъжовното обещание при някакво благоприятно подреждане на обствоятелствата да променим нещо отпуска мускулите и хоризонталната чертика се измества назад, с което фокусното разстояние се увеличава.
И двете болестни състояния са продукт на чувството за собствено безсилие и страх. Обикновено се развиват в детска възраст при проблеми между родителите. Детето чувства, че няма сила да повлияе. Това може да доведе до отказване от всякакъв опит да управлява собствения си живот и да гледа далеч в бъдещето или в живота на другите и това ще го доведе до далекогледство. Другият вариант е да се нахвърли с ожесточение да управлява всичко, което под негово влияние, за да не допусне възникването на страдание. Тогава ще се откаже да гледа извън най-близкото си обкръжение, защото всичко неподлеждащо на неговото лично управление го изпълва със страх. Така се формира късогледството.
И двете се лекуват с осъзнаване, че това е така и неговото признаване.
Ето моят личен пример: чувствах по едно време пълно безсилие по отношение на собствения си живот и все чаках нещата да се подредят благоприятно. В действителност, не съм и искал да се подредят благоприятно, не съм искал да оправям дотогавнашния си живот, искал съм да си отиде. Затова винаги съм гледал надалече, така че винаги да отложа решението. Чувствах, че другите са постоянно в по-благоприятно положение и това ме дразнеше. Това е било завист, но винаги съм бил на мнение, че не завиждам.
Започна всеки ден да ме боли главата. Отидох на очен лекар и ми откри далекогледство. Сложих очила и всичко беше чудесно. Един ден ми казаха "Който завижда, недовижда". Рекох си "Да бе, аз не завиждам". Минаха три месеца, през които си носех очилата. Една вечер, като легнах да спя, осъзнах, че наистина завиждам и признах това пред себе си. Също на кого, за какво, по какви причини. На следващия ден отидох на работа, сложих очилата и работих. Към обяд усетих, че не виждам добре с очилата. Свалих ги и след пет-десет минути виждах ясно. От тогава не са ми трябвали вече година и половина.
Когато кажа това на човек с очила, обикновено веднага реагира на нож, започва да се тръшка и ме намразва. Но пък това е единственото, което може да го излекува, ако желае.
Допълнение за астигматизма:
Колега от блога ми изпрати лично съобщение, в което сподели нещо за себе си.
"Наблюдавах у себе си подобен на описания ефект. Само че аз имам астигматизъм /мързеливо око/. Статията ме накара да се вгледам по-обстойно в характера си. Носих очила десетина години. От две години вече не ги ползвам. Забелязах че "пъргавината" на мързеливото ми око силно зависи от отношението ми към съответното предизвикателство. Смятам, че очилата ми ги свали кризата, която ме принуди да търся реалистична представа и логично обяснение на случващото се."
И при мен имаше астигматизъм заедно с далекогледството. И аз се стремях да виждам нещата по едностранчив начин. Не търсех истинската им логика. След това започнах да признавам действителността. Астигматизмът ми е изчезнал.
"За разлика от късогледството или далекогледството, при които образът е фокусиран, но не върху ретината, а пред или зад нея, при астигматизма образът не е правилно фокусиран. Причината обикновено е, че роговицата на окото (или оптическия уред) не е правилна, и пречупва светлинните лъчи в една плоскост по-силно, отколкото в друга."
Именно същото - тенденциозно гледане към света в една предпочитана плоскост.
Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.
Кирил Кирилов
.
Намирам, че една група от магурските фигури се отнася до окото.
Виждането ми е, че водоравната чертичка е свързана с фокусното разстояние и напрежението на мускулите. Здравото положение на тази чертичка е по средата - в магурските фигури тя е винаги по средата на вертикалното краче. Това е нормалната напрегнатост на мускулите, която отразява и нормалното отношение към живота и света.
Има много напрегнати хора, които постоянно се стремят да предвиждат събитията. Това е страх да се довериш на живота. Искаш винаги предварително да знаеш и да повлияеш. Това напряга очните мускули, като ги държи постоянно така. Това скъсява фокусното разстояние, като предизвиква късогледство. Наместо човекът да се отпусне, той отива на очен лекар, където му дават очила. Очите свикват с тях, но напрежението не си отива. Затова късогледството се задълбочава и идват следващите, по-силни очила. Очният лекар не може да излекува очите с очила, може само да ги увреди още повече. Мисля, че само отпускане на психиката до нормалното може да излекува очите. Това е като да изтеглим хоризонталната чертичка напред към кръгчето. Затова е и ПРЕД-ВИЖДАМ. Намирам, че думата е напълно закономерна.
Ако човек постоянно гледа към бъдещето, ако все чака някакво дорбо стечение на обствоятелствата, ако постоянно намира, че условията при другите хора са по-добри, то той завижда. ЗА, т.е. отвъд. Това е стремеж да се гледа отвъд, да се стремим да видим разрешение някъде другаде, не и около себе си. Ние се отказваме да виждаме благоприятните възможности около себе си. Затова завиждаме. Това ни прави отпуснати за онова, което е в близкото ни обкръжение, и устремен поглед към онова, което е ясно, че не можем да управляваме поради отдалечеността му. Това е едно вечно отлагане на действието, като то постоянно се прехвърля някъде по-далеч и по-далеч. То е обратното на късогледството, което се опитва да постави целия свят в обсега на нашата собствена власт - да го приближи, да го държи под контрол.
Гледането все надалеч с лъжовното обещание при някакво благоприятно подреждане на обствоятелствата да променим нещо отпуска мускулите и хоризонталната чертика се измества назад, с което фокусното разстояние се увеличава.
И двете болестни състояния са продукт на чувството за собствено безсилие и страх. Обикновено се развиват в детска възраст при проблеми между родителите. Детето чувства, че няма сила да повлияе. Това може да доведе до отказване от всякакъв опит да управлява собствения си живот и да гледа далеч в бъдещето или в живота на другите и това ще го доведе до далекогледство. Другият вариант е да се нахвърли с ожесточение да управлява всичко, което под негово влияние, за да не допусне възникването на страдание. Тогава ще се откаже да гледа извън най-близкото си обкръжение, защото всичко неподлеждащо на неговото лично управление го изпълва със страх. Така се формира късогледството.
И двете се лекуват с осъзнаване, че това е така и неговото признаване.
Ето моят личен пример: чувствах по едно време пълно безсилие по отношение на собствения си живот и все чаках нещата да се подредят благоприятно. В действителност, не съм и искал да се подредят благоприятно, не съм искал да оправям дотогавнашния си живот, искал съм да си отиде. Затова винаги съм гледал надалече, така че винаги да отложа решението. Чувствах, че другите са постоянно в по-благоприятно положение и това ме дразнеше. Това е било завист, но винаги съм бил на мнение, че не завиждам.
Започна всеки ден да ме боли главата. Отидох на очен лекар и ми откри далекогледство. Сложих очила и всичко беше чудесно. Един ден ми казаха "Който завижда, недовижда". Рекох си "Да бе, аз не завиждам". Минаха три месеца, през които си носех очилата. Една вечер, като легнах да спя, осъзнах, че наистина завиждам и признах това пред себе си. Също на кого, за какво, по какви причини. На следващия ден отидох на работа, сложих очилата и работих. Към обяд усетих, че не виждам добре с очилата. Свалих ги и след пет-десет минути виждах ясно. От тогава не са ми трябвали вече година и половина.
Когато кажа това на човек с очила, обикновено веднага реагира на нож, започва да се тръшка и ме намразва. Но пък това е единственото, което може да го излекува, ако желае.
Допълнение за астигматизма:
Колега от блога ми изпрати лично съобщение, в което сподели нещо за себе си.
"Наблюдавах у себе си подобен на описания ефект. Само че аз имам астигматизъм /мързеливо око/. Статията ме накара да се вгледам по-обстойно в характера си. Носих очила десетина години. От две години вече не ги ползвам. Забелязах че "пъргавината" на мързеливото ми око силно зависи от отношението ми към съответното предизвикателство. Смятам, че очилата ми ги свали кризата, която ме принуди да търся реалистична представа и логично обяснение на случващото се."
И при мен имаше астигматизъм заедно с далекогледството. И аз се стремях да виждам нещата по едностранчив начин. Не търсех истинската им логика. След това започнах да признавам действителността. Астигматизмът ми е изчезнал.
"За разлика от късогледството или далекогледството, при които образът е фокусиран, но не върху ретината, а пред или зад нея, при астигматизма образът не е правилно фокусиран. Причината обикновено е, че роговицата на окото (или оптическия уред) не е правилна, и пречупва светлинните лъчи в една плоскост по-силно, отколкото в друга."
Именно същото - тенденциозно гледане към света в една предпочитана плоскост.
Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.
Кирил Кирилов
.
Търсене
