Или как да потискаме околните, за да освободим повече пространство за себе си.

Тематиката на тази статия изглежда ужасна. Но такава е действителността и е най-добре да я погледнем откровено.
Чувствали ли сте, че ви задушават? Че не ви оставят въздух, че ви притискат, затискат, смазват, потискат, ограбват и други все в същия дух? Едва ли има хора, които не са изпитвали такива чувства. 
Никой физически не е седнал на гърдите ни, не ни държи за гушата, нито ни пристяга с колани и въжета, но ние се чувстваме точно така. Това се получава, защото усещанията и чувствата не са от тялото - те са от съществото, което населява тялото. Тялото нищо не усеща. В него има друго, по-фино тяло, което усеща и съзнава. Затова изпитваме физически усещания, дори когато няма физическо взаимодействие - нещата се случват в плътността на това по-фино тяло, на това обитаващо същество.
На неговото равнище на плътност има много тела, има много предмети. Те са напълно действителни. Както физическото ни тяло може да бъде накарано да седне в стола или да се удари в предмет, така и финото тяло може да взаимодейства с други тела от неговото равнище на плътност.
Чувствата ни са всъщност взаимодействията на съществото ни с други същества и обекти, които са подобни на него. Затова се казва, че чувствата са слепи. Защото те действително са като опипване в онзи по-тънък, но много по-енергетичен свят.
През физическото тяло имаме пет усещания - обоняние, мирис, зрение, осезание, вкус. Говори се много за шесто чувство, но така все едно то е привилегия само на някои. Това не е вярно, то е налично при всички. Всеки може да каже как се чувства. Това не идва от тялото и не чрез него става. Това усещане не е телесно, то е на съществото. И останалите са пак на съществото, но могат да имат и физически аспект. Докато шестото чувство не е телесно изразено, то е в по-тънките действителности.
От него идват тези усещания за притискане, натиск, болка, задушаване. Те са напълно реални, не са въображаеми. Просто са в друга действителност. 
Това има огромна приложна стойност и практическо значение. Използвайте шестото си чувство постоянно, за да установявате обкръжаващата ви среда в по-тънката действителност, защото тя съвсем скоро ще се превърне в телесна действителност. Затова е добре да имаме представа какво се случва там.
Освен това, използвайте въображението си, за да творите в тази тънка действителност. Въображение. Въвеждането в образ на намерения, мисли, емоции, желания, стремежи и т.н. Първата крачка към материализирането им. Това въвеждане става в по-тънките действителности. Въображението е безценната ви способност да правите там всичко, което решите. Много скоро направеното там ще поеме по пътя на уплътняването и осъществяването в телесна плътност (равнището Л).
Имам голям опит в това отношение. Съзнателен и преднамерен. Направил съм много неща в живота си, използвайки този подход. Вие също. Аз не въздържам въображението си, не го обвинявам в несъстоятелност. Щом нещо може да бъде въобразено, то СЪЩЕСТВУВА НАИСТИНА в тънките светове. И мисля, че въображението е седмото ни чувство - вече не сляпо, а виждащо. Много пъти в него изплуват непреднамерени образи. Не, това не са халюцинации. Това са действителни обекти и явления, които са от фините действителности. Въображението може да вижда там, а може и да прави там. Не е ли това безценно?
Няколко пресни преживявания ме накараха да осмисля с каква велика мощ разполагам и умея да използвам. Чак потръпнах, когато си дадох сметка за това.
Един познат често ми искаше цигари. Винаги давам. Само че при него имаше нещо много дразнещо. Веднага започваше да обяснява, че той всъщност пушел много малко, затова не си купувал. Дори не съм и питал, нито искам да знам. Но това обясняване дразни - един вид оправдаване си е. Освен това, когато подхожда към искането, винаги започва с "Пафкаш, а?". Ми не виждаш ли? Такива неща не ми харесват и затова на около десетия път ми стана противно да ми иска. Една сутрин, докато чаках на спирката, той се приближи и чувствах намерението му за искане и съпътстващото го напрежение. Мернах и един образ как нещо като жълтеникав балон се раздува в ума му. Веднага ми светна, че това е намерението, което набира сили. Потиснах тоя балон. Човекът не можа да обели една дума. Бях скапал жизненото пространство на неговото намерение. Бях убил намерението му в него. От тогава той вече дума не може да обели на тая тема. Не знам да се чувствам ли виновен, но това проработи.
Друг случай с друг човек. Много не обичам да ми говорят, когато не съм питал. Особено пък празни приказки, а най-вече от тип енергиен вампиризъм. С въпросния човек животът ни е поставил в такива отношения, че съм много деликатен. Не ми е шеф, да поясня. Но не мога да му кажа директно ""Айде млъкни малко най-сетне, че ми дотегна вече жестоко!". Понасям говоренето стоически. Обаче един ден се сетих какво направих с онзи с цигарите. Направих същото. Е, от седмица да знаете само каква тишина е вече! 
Уверен съм, че това може да се прилага винаги и за всичко. Не казвам, че е морално, с хубави последствия и т.н., но работи. И може да се използва.
Ето как си го обяснявам. Всяко нещо се нуждае от място, захранваща сила и логическо построение, за да бъде. Махни му едната съставка и си го ликвидирал. 
Има в Магура едни фигурни, на които древните са обърнали огромно внимание.



Смятам, че окръжността е мястото, където дадено множество се развива. Това е като надуване на балон - точно както го видях. Мисля, че вътре в окръжностите трябва да се влагат образите, а по "крачето" да се "надува" - от там да се захранва с някакво емоционално напрежение. Поради отношението на крачето към обема това напрежение ще навлиза вътре с някаква честота, както това става при окарините. Тази честота ще направи от мястото пространство. Допълнително, същата честота ще захрани енергетично образите, като с това ще ги направи съвместими с пространството и те ще започнат да се материализират.
Всяко нещо се заражда в мехур, в кухина. Спукайте мехура, ако искате да го унищожите. Или пък си направете мехур, ако искате да създадете нещо. Вече знам, че това са стаите на страха (или на друга емоция - по избор). 
Светът си е гадно място. Много мехури се надуват постоянно във фините му действителности. Те често ни задушават, притискат, мачкат, бутат. Ами... пукайте ги на воля.
Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.

Кирил Кирилов

 

.

Тези неща ги правим постоянно. Мога, например, с нужния поглед да накрам човек да се откаже да защитава собствените си цели. И много други хора го могат.
Това винаги е съпроводено с действия, които се предприемат във фините действителности, осъзнато или не. Ако постигнете господстване там, материалният свят ще ви се подчини като пластилин :)

Да допълня, че тая технология е най-ефективна срещу преднамерени чужди действия, които целят някаква злоумисъл. Ако действията са чистосърдечни, тая технология за заглушаване и потискане почти нищо не прави.
От това следва, че употребата й е напълно морална, защото е приложима само в случаите на злоумисъл срещу нас.

Понеже възникна въпрос дали описаното тук работи и на големи разстояния.
Работи. Няма да описвам какво точно съм правил, но разстоянието не пречи. Можете както да доловите, така и да повлияете от огромни разстояния. Тес а големи само за физическото тяло, но не и за ума и въображението.
Изгледа, че само емоциите затихват с увеличаването на физическото разстояние, но може би има начин да се насочват като тънък лъч и да се избегне това затихване.
В тези по-тънки действителности изглежда, че съществува мигновено пренасяне, което им придава една странност. А е възможно и да няма пренасяне, а просто всичко там да се случва в един много ограничен обем - практически на едно и също място, но трептящите различно обекти да не си взаимодействат и поради това да не можем да ги наблюдаваме. Когато помислим за тях, променяме собственото си трептене и те "изплуват" пред нас от наша гледна точка, което да се възприема като мигновено пренасяне.
Не знам как е точно, но там разстоянието не е проблем.

обаче това с въображението е една тема...щото нали лепенкаа шизофрения,е веднага готова,или всякакви други епитети...рисковано си е...и кой днеска в света на финикийските знаци вярва на нещо друго??? Да си вярвам ли на въображението...щото понякога ми рисува такива неща, че се налага да с ехващам здраво за некой в нашето 3д,ИНАЧЕ става направо отлепяне от реалността и повърхността...и се учудвам че така смело си пишеш за тези неща...не с е ли опасяваш, че ще те сметнат за... малко странен...

Едно време ме интересуваше какво казват. Тогава на моменти много обидни неща чувах. Притеснително беше.
Сега вече това не ме притеснява. За нормален се приема човек, чието мнение за нещата се потвърждава или от повечето хора или от конкретни веществени обекти. Обективно наричаме това, което и другите могат да потвърдят.
Разбирам, че малко хора могат да потвърдят това, което казвам.
Границата между развито въображение и шизофрения е много тънка. Чудил съм се много пъти дали не съм шизофреник. Със сугирност има нещо от това. Обаче, огледай се. Кой не е? Почти няма хора без маниакалности. Това е шизофренията. Въображението може да се вихри и без маниакалност.
Именно в света на финикийските знаци това, за което пиша, е невъобразима сила. То може да бъде нсочено към създаването на богатство и власт. Възможностите за употреба и злоупотреба са огромни :)
Не става дума за оттегляне от действителността. Напротив, това е поглед към дълбините на реалността - там, откъдето тя извира.
На въображението си можеш да вярваш, ако го изчистиш. Ако разбереш, че повечето картини ги рисуват емоциите, ума. Това е шизофреника - при него въображението е обсебено от потиснатото подсъзнание.
Здравото въображение е могъщ инструмент и на него може да се вярва :)

si mislia,che vseki edin ot nas v malka iili goliama doza si e psiho,no ne vijdam shodstvoto s negovoto vuobrajenie i shizofrenika.toi ne e maniak a e s govoresht v mozuka mu duh.toi chuva glasove s koito si razgovaria.a da imash vuobrajenie dori i mania ne e tova e prosto osuznata i pusnata v upotreba choveshka sposobnost.toi s vuobrajebie e vidial suzdavashta se situatsia mejdu dvamata,no drugia suznatelno iska da gol itne metne pretsaska /zavisi kak misli choveka i se zarajda balona za realizatsia na negovite misli.ako parirash tezi misli niama da hcuesh zarodenata misul.ima edno poniatie otvoren za horata i zatvoren za horata.Kikowsky iavno e otvoren za horata chovek,no ne glupakut,koito mogat da polzvat i kogato im pokaje,che ne e te spirat da go polzvat kato glupakut.kak se kazva v edna pogovorka" tolkova dobur,che go smiatat za glupav".i