Как да работим с нея, така че делата ни да вървят?

Светът ни не е гладък. Той преминава рязко от едно състояние в друго, а не плавно. Привидната гладкост на измененията се дължи на това, че те се извършват на множество малки, последователни порции с такава скорост, че ние ги възприемаме като една непрекъсната нишка. За съзнанието ни е невъзможно да ги възприеме както са. 
В тази порционност на нашия свят се крие и цялата му непредвидимост, както и всичко страшно и плашещо, но и всички възможности за изменение.
Светът ни е поредица от моменти. Измененията в него са различията между последователните моменти. Все едно един лъч проектира образи върху екран, но за нас смяната на образите остава скрита - ние само отчитаме, че те са се сменили. Това значи, че има някаква друга действителност, в която се извършва смяната. Очевидно, това прави тази скрита действителност изключително важна за нас, защото там се произвежда всяка промяна, която настъпва в света ни. Ако ние правим нещо, успехът му зависи от това, как се развиват нещата от обратната страна на действителността.
Фактически, ние сме само последователните кадри върху екрана, които вече са направени другаде. 
Каква е тази обратна страна, имаме ли достъп до нея и можем ли да й влияем? Какви са последствията й връху живота ни?
Ако нещо поражда вълни, то вълните ще изглеждат така:

Мога да взема един отрязък от тях:

Достатъчно далече от източника или при линеен източник поредиците ще се възприемат като прави линии. Светлината знаем, че е вълна. Съществуват и много други вълни, които не можем да отчетем. Това значи, че всичко е постоянно наситено с трептения. 
Преди да има трептение, няма пространство, има само място - сурово и неоформено. Трептението е като разграфяването на листа на редове - той вече е пространство и е използваем.
Честотата на трептението задава "ширината на редовете". Различни трептения пораждат различни пространства дори и на едно и също място. 

Ако различни трептения преминават през едно и също пространство (горе), те ще се наслагват едно върху друго. При съвпад на връх с връх или на дол с дол се получава нещо. При съвпад на връх с дол те взаимно се унищоважат и се получава нищо. Ние не можем да наблюдаваме нищото, затова възприемаме само нещото и за нас светът е изпълнен именно само с нещо. Но в това отношение съзнанието ни е в заблюждение. Нищото е онова, което е ненаблюдаемо за нас, но това не значи, че то не съществува.
Получават се шахматни полета или много по-старите полета от Магура:

Те имат своите противоположни. И това е напълно закономерно, защото фазите на вълните могат да бъдат изместени и тогава се получава противоположно поле. 
Нещата не могат да съществуват извън пространства. Ние съществуваме, да кажем, по белите полета, където има съвпад на връх връх и на дол с дол. Пробягването на вълната ни осъществява. Все едно ни осветява за кратко и тогава се вижда какви сме в момента. След това за също толкова кратко попадаме в сянката и през този момент за нищо не може да бъде казано, защото се намираме в ненаблюдаема област. Там нещо става и образите търпят промени. След това идва ново съвпадение на връх с връх или на дол с дол и ние пак ставаме наблюдаеми. Тогава виждаме следващия кадър.
Вълните на осъществяването постоянно редуват съществуването на нашия свят с някакъв дръг свят, който се явява противоположен. И ние зависим много силно от него. За да се случи каквото и да е при нас, то трябва да бъде направено там. Ако там също има същества, то нашите намерения зависят от тяхното желание да ни ги изпълнят. Може би техните намерения също зависят от нашето желане да им ги изпълним. 
Това ни поставя в един свят, където (може би) изграждането на нещо при нас е разрушаване на нещо при тях. Или изграждането на нещо при тях е разрушаване на нещо при нас. Е, очевидно, е нужно да се сработим с обратната страна на света си (не е трудно да се забележи, че СВЯТ, СВЕТОВЕ идват именно от СВЕТЛИНА). Ние не трябва да се привързваме към нищо, за да можем с готовност да го разрушим, когато на тях им е потребно да изградят нещо. Несъмнено ще дойде време, когато ще трябва да разрушат изграденото, и тогава ние ще градим. 
Затова на всяко наше намерение и стремеж светът се противпоставя, на всяко наше бутане той бута наобратно. Защото танцът се е превърнал в борба. И двете страни сме започнали само да искаме. Ако започнем да даваме, нещата ще потръгнат.
А това не го ли казва всяко учение? Да, защото всичките са магурски в основите си.
Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.

Кирил Кирилов

 

.

В тази връзка ми изпратиха следния линк
http://asktisho.wordpress.com/2012/06/26/push-it/

Много логично обяснение на това, което е модерно напоследък да наричат Закон на резонанса.

Това са прословутите масонски черно-бели квадрати, които могат да се видят в почти всеки масонско-Холивуудски филм.
Статията е ОК.

Ами да - сетивата ни са само 5 от общо 360. От светлинния сектор можем да възприемем само нищожна част. При звуковия свят е същото - въобще пълни недоносчета сме. Или може-би не? Просто си седим в Пещерата на Питагор, наблюдавайки сенките прокрадвайки се по стените, взимайки ги за реалност, а не отражения (на нещо истинско.

Със сигурност би трябвало да се сърдим на лукавия и измамен Одисей, който ослепил "едноокия" циклоп в (отново "В") пещерата. Унищожил единствено виждащото реалността ОКО. Това естествено се е случило по време, и след 3114ВС, и гръчката митология (на тирана Пизистрат, написана от Ономакрит) само отразява случилото се. Започнала Кали Юга и първичното затъпяване, чийто апогей е епохата на Риби (най-перверзната зодия от зверилника) с неин представител исламското юдаизмо-християнство (трите са в едно - "света троица").

Часовниковото махало се люлее както наляво, така и надясно. Най-тъмно е преди изгрев слънце (сега).