Да кажем, че гледаме едно езеро и от някъде до нас идват вълни. Можем да приемем тези вълни като съществуващи от самосебе си, а можем и да забележим, че те в действителност имат лека дъговидна извивка. Ако изберем да проследим тази извивка, ще видим, че все по-навътре в езерото вълните имат все по-малък радиус. Ако не спрем и тук, ще установим със сигурност, че идват от един център.
Днешният свят си е едно езеро. По повърхността му бягат могъщи вълни, които не спират да промнят облика му. Вълни на идеен, духовен, технически, технологически, мистичен, езотеричен и личностен прогрес. Вълни, които са издигали народи, империи и цивилизации.
От къде идват те? Връщането назад във времето ще доведе до свиване в една или няколко начални точки. Със сигурност една от тези точки е магурската култура, която не се е пръкнала чрез еволюционен процес. Нейното въздействие се разпростира чрез могъщите си вълни вече дванадесет хиляди години и не спира да носи света към все по-голямо разивитие. Това е една от най-важните опорни точки за човечеството изобщо. 
Магурската култура привидно изниква от нищото и като един Голям взрив поставя началото на съвременното човечество. Толкова мащабни са били новостите, които тя е донесла, че и до днес езиците, науките, религиите и ученията се основават на ехото й. Тя е била могъщият удар на гонга, който поставя началото но настоящия рунд, а ехото му и до сега кънти из залата на събитията. Ние живеем в магурски свят. 
В него се намират много отчетливи следи от магурската епоха. Например, в района на Белоградчик, който е съвсем близо до пещерата, се среща един много интересен тип хора. Те имат подона структура на тялото, като да са роднини всичките. Косите им са светли и леко чупливи, очите им - сини или сиви, лицата им изглеждат древни. Не от нашето съвремие. Един поглед в тях ти казва, че тези лица са от едно много далечно време. Много са умни и кадърни. Обучават се бързо и с лекота. Находчиви и техически грамотни. Вроден им е усета към техниката и обичат да създават нови устройства. Те са отдадени на това, което правят, и винаги го изпълняват съвършено. Не търпят пропуските и отклоненията от технологията и техническото задание. В своята област те винаги сияят. Не търпят никакво чуждо вмешателство и, единствено ако си като тях умен и способен, имаш уважението им. Трудно живеят с други хора, най-често живеят сами. 
Моето усещане е, че тяхната роля в света се е изчерпала и цялото съществувание се е заело да ги изключи като тип от себе си. Те изчезват.
Смятам, че това са древен тип хора - част от обслужващия персонал на древните съоръжения. Както беше показано в един по-преден постинг, около Магура има няколко села, чиито имена съответстват на работата, която населението им е извършвало. Например, статистиците и математиците са били в Рабиша (рабош). В Урбабинци са били друг вид персонал, в Кладово - трети и т.н.
Хората от тази древна култура са били особени. От наша гледна точка - напълно неразбираеми. Гледали са на всичко по друг начин. Никога не се бях замислял (интуицията ми никога не е подсказвала, че това е нужно) как са се чувствали те. Когато са се отдавали на работата си, липсвали ли са им приятелите, близките, роднините. Едва днес се замислих за това за пръв път. 
От наша гледна точка те са били съвършени, а ние сме деградирали. Развили сме привързване, омраза, страст, мързел, ненавист, притежание. Но, след като те не са били такива, как изобщо е било възможно да станат? И защо такава могъща култура (или дори цивилизация) изчезва и бива заместена от далеч по-закърнели хора?
Навсякъде виждаме доказано чрез опит следното: циганията и лошото се разпространяват много по-лесно и бързо, отколкото това правят дисциплината и усъвършенстването.
Възможно е хората от магуската култура да не са били подвластни на егото си. Те вероятно са разбирали, че егото е само инструмент, чрез който се осъществяват в този свят. А ние живеем с представата, че сме самия инструмент. На някакъв етап егото е започнало да става водещо. Това е било като епидемия. Хората са започнали да се нараняват, търсейки по-лесен живот. Тогава всеки още повече се е отдръпвал от другите и егото е ставало все по-водещо. От това са се народили долните страсти.
А сега си представете владеещите всесилието егоисти. Това е било жестока катастрофа и то от планетарен мащаб. С времето знанията започнали да избледняват. Първо с най-сложната и "ненужна" тяхна част - теорията и философията. Но пък са запазени приложните аспекти. Така започва магьосничеството. След това и неговата теория и философия навлизат в упадък и магията издребнява до злободневни занимания, като достига най-низката си форма в циганската черна магия и гадателство, които се правят срещу пари. Всеки вече искал бързо, сега и тук да поживее царски. И това винаги се е получавало за сметка на някой друг. Така хората се намразили и се възневидели помежду си. Вече нямало цивилизация. Имало само една тресяща се и вътрешно противостояща си утихваща маса. Егото разложило отвътре една велика култура.
В района на Видин живее местното влашко население. Такова има по цялото протежение на Дунав, но за там не мога да кажа нищо, само за Видин. Това са едни много работливи хора, които не спират да работят и много се стараят. Искат винаги всичко да им е най-доброто. Много ценят образованието и влагат себе си напълно в него.
Но те винаги се съревноват помежду си, мразят се и се ненавиждат. При възможност,
веднага злосторничат един на друг. Даже цялата им сила отива в това да направят нещо по-голямо от това на съседа. За тях чуждото мнение е много важно, те живеят за чуждо мнение. Сплетничат и клюкарстват с дълбока наслада. И, унесени в тези си амбиции, те ползват всички средства. Крадат се палят се... правят си злокобни магии и се проклинат по най-жесток начин. 
Във видинско дребното черно магьосничество е начин на живот. Смятам, че това е културен и психологически отзвук от разпада на магурската култура и, че го пресъздава много точно. Тези хора влагат цялата си огромна сила в това да се борят помежду си. Те могат да подместят света, ако насочат усилията си в една посока. 
Но всичко това е закономерно. В дъното на Магура са нарисувани божествените същества-родители, даващото живот Слънце и пространството. Към изхода тези съставки се съчетават помежду си и се уплътняват и усложняват. Появяват се силите, емоциите, страстите, мислите, душите и телата. На самия изход хората се занимават със злободневие. 
Пътят назад към божественото е отворен и той ще бъде извървян. Рундът ще отиде към своя край и ще бъде успешно завършен. Хората ще започнат да се отърсват от определенията - притежанията, прилагателните, условията... Ще ставаме все по-неопределени и живи, все по-ефирни, ще се превърнем в сили и ще се слеем отново с трите изначални съставки, връщайки се там като едно цяло с всичко и с придобитото възнание и осмисляне. А после ще измислим нова игра и пак ще я играем с това ревностно настървление, забравяйки, че просто сме избрали да сънуваме.
В Магура си е описан именно Будизъм, само че седем-осем хиляди години преди първия Буда.

Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.

Кирил Кирилов

 

.

Хората се учат от това, което наблюдават. И е много по-лесно да се научиш на лошо, отколкото на добро. Много по-лесно е да се счупи, отколкото да се изгради. Навлизането на егото е като натрошаване на едно голямо всеобхватно цяло на малки парченца. Така се появява вътрешното триене, което преди това не е съществувало.

Поздрави!