Прочетен: 4519 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 19.01.2017 16:15
Наблизо до моста посадиха царевица. Когато минавам оттам, я гледам. Харесва ми как расте. Но не беше валяло от две семици и, доколкото чух, щяла да си остане така заради липса на вода. Исках да расте, а за това й трябваше вода. А и да не е само такава жега, да вали от време на време, за да сме добре.
Вече бях в Белоградчик. Прибрах се вкъщи и седнах на балкона да изпуша една цигара и да се порадвам на прохладата - беше с осем градуса по-хладно, отколкото във Видин. Загледах се във високите тъмни облаци, които да се бяха събрали някъде нас Рабиша и Магурата.
Бях напълно освободен от напрежения и мисли не минаваха през ума ми. Казах на небето "Ако е добре и така трябва, нека облаците се съберат и да вали". Загледах се в разпръснатите трохи от облаци по небето и си представих как наедряват, стават силни и се събират да покрият всичко. Как от тях започват да падат капки. Как капките падат в горите и по поляните, които ги чакат от дни. Как влизат в земята и отиват надолу към корените, а тя пият. Как капките падат до буболечки и как буболечките завират жадни муцуни в тях. И как нов свеж живот навлиза във всичко и всичко се радва и благоденства.
Без напрежение, без настояване.
И майка ми излезе на балкона и й казах "Казвам на облаците да вали".
Колегата ми гледаше прогнозата за времето - даваха нищожна вероятност за дъжд. Питах за дъжд от дни, а отговорите винаги бяха, че няма да има - само жега и мор.
Прибрах се от терасата, ядох и гледах времето по телевизията - евентуално малко дъж тук-там, ама по-скоро не. А за Белоградчишко - съвсем не.
Пак излязох на терасата да поседя. И пак майка ми беше там. След една-две минути блеснаха две светкавици и се чуха гръмотевиците - над Магурата. Бавно и малко по малко светкавиците зачестяваха. След още десетина минути вече се виждаше, че вали някъде около Рабиша. Трохите от облаци наедряваха, набираха сила и се сливаха. В продължение на един час бурята бавно и спокойно растеше и дойде и при нас. Валя, валя и валя. Гърмя и святка, духаше и вятър. Но това беше една зряла буря - много силна, но въздържана. Не прави пакост, но напои всичко. Валя силно и дълго.
Благодаря й.
Сега всичко е тъмнозелено и красиво.
Бележка: окарините също могат да викат дъжд. Видях го на няколко пъти.
Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.
Кирил Кирилов
.
Езотеричната астрология или Подвизите на...
The American Dollar - Habana
Глухи за майка си и неми за нейния език, единственото общуване, което владеем, е насилието, заповядването и изяждането.
Прощава ни всеки път, но страда. Защо има бури? Защото сме егоисти. "О, нека е жега, че да си изкарам добре морето". И това си го мислят милион човека едновременно. Тя иска да ни угоди и затова задържа и отлага. Но накрая това се отприщва, защото трябва да се изравнят количествата. А ние си мислим, че е зла и свирепа. Не е. Ние сме.
Представете си цялата природа на нашата страна, да ни помага във всичко. Представяте ли си? Това е цялата Вселена. И тя ще бъде, когато спрем да се мислим за отделни.
Когато искам за себе си, се възприемам като отделен - себе си е тук. Когато забравя за себе си, няма отделяне. Затова тези искания се удовлетворяват, защото аз и цялото се сливаме и всичко, което мисля, са мисли на всичкото.
Да не забравяме , че окарините призовават чрез дъха ни дъжда!
Поздрави от мен!
Може и слънце, и дъжд да поиска - ще му се даде:))))