Приказката за добрия Аз и лошия Свят.


Това е, може би, най-старата приказка на света. Разказват я предимно големите - под път и над път, за щяло и за нещяло, на лягане и на ставане. Винаги има един незаслужаващ никакви страдания герой - Аз, който незаслужено страда, вечно е недооценен, на когото все другите са му виновни, а той е винаги и във всичко цвете за мирисане. Все той вижда как всички грешат, как не са прави, колко са глупави и как той всичко знае, може и ще направи по-добре. Аз винаги е готов да даде акъл, критика да отправи, да се разгневи срещу неправдата, да поучава. Аз, ако го питаш, още сега ще промени света, всекиго на мястото му ще сложи, само власт няма. Как, пита Аз, все некадърниците са с власт, а той, който на всяка тема ще се изкаже с готовност, не е поканен да управлява? Та Аз е такова светило, че всеки трябва да види в него разковничето на добруването!
И така си живее Аз - тежко говедо - все мрънка, пъшка, все стене. Все навън гледа, никога себе си. И никога не може да си спомни, че той наистина е средата на света и, че целият свят извира от средата си. И че, ако промени средата, цялото ще се промени, защото всичко е свързано. 
Но вие, ако го срещнете, не му казвайте това. Ще ви намрази и ще ви заплюе, ще ви възневиди и единствено ще приеме още по-убедено, че светът наистина е лош, а той си остава все така неразбран и изпреварил времето си. Той живее сред глупци неразбрани...

Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.

Кирил Кирилов

 

.

kakvo te nakara da pomestish tazi prikazka,no vsichko zavisi ot teb.tazi prikazka katoche li nai pasva za nas bulgarite.ama kakvo da se pravi stara natsia s natrupan opit i nai prostia e dostatuchno umen da otseliava v tejki uslovia i e naslednik na bogat genetichen mateial,no bez parichkite si misli,che znae kakvo da pravi ako e top personata ama top personata zabravia za svoia mirogled i vurshi tova,koeto i narejdat zaradi bog paritsa i lujliva slava samo da e na top miastoto.

Виждам всеки ден как се мрънка и винаги лошото се вижда отвън. А външният свят е тъждествен с вътрешния. Всички пътища на израстване, включително и магурския, минават през това човек да си даде сметка, че напълно заслужава живота си. Че животът му е съвършено огледало на него самия, на всичко, което е вътре. Нека погледът се насочи навътре. Само тогава нещата могат да бъдат променени.

Ето, един човек е гласувал за статията с "-". Това е boristodorov56 - човек, който гласува с минуси. Нека помислим върху това. Всеки се отнася към света, както се отнася към себе си. Той се оценява с "-". Несъзнателно, вероятно. Не не иска да си го признае. Предпочита да мрънка постоянно за всичко и да обвинява външния свят, но никога себе си. Такива хора имат нужда от врагове - дали ще е комунизмът, капитализмът, демокрацията, другите хора... няма значение. Важното е никога не да погледнат към себе си. Често тези хора са дебели. Даже винаги са дебели. Това се нарича дебелащина. Тя съществува на първо място в душата на човека и представлява отношение към живота. Дебелакът отвътре се проявява и отвън.
С тази приказка, която написах рано сутринта, искам да кажа на хората да гледат себе си, а не другите. Искам да се замислят и да си дадат сметка, че те са центърът, от който извира битието. И че съзнанието създава битието. Другото са само оправдания.

не всички хора са такива. То просто е заложено в нас и е борба със себе си и израстване, докато се научиш да укротяваш Аз-а. Победителят започва да вижда красивото в света, не се дразни от всичко и от всички, разбира, че всъщност нищо не знае и се учи непрекъснато. Но той е и толерантен, към тези, които не сме прогледнали. Иначе какво се получава? Ето, аз станах съвършен и вече как не мога да понасям тези, неизрастналите. Спомняш ли си онзи виц: "От петнадесет минути съм бял човек вече как мразя негрите". Ако всеки от нас успее да се обърне към себе си и се издигне духовно, няма ли да станем прекалено съвършени. Та ние сме хора, със всичките си грешки, падения и израствания. Поздрави и надявам се някой да не те е огорчил, за да напишеш това. Усмихната и спокойна вечер!

Права си, Makont :)
Четох в една книга с коментари върху "Книга на мъртвите" какво се случва с душите на оня свят. По някое време, след като са пропуснали множество възможности за освобождение, до тях идва ангел и започва да закачва по тях свитъци с всичките им добри дела. Но идва и демон, който започва да закачва по тях свитъци с всичките им лоши дела. Ако човекът си признае за лошите, че са си негови, негов избор, той постига освобождение. Ако не го признае, се явява богът-съдия. Той отвежда душата на един олтар, където много дяволи го разпарят и започват да го ядат. Но той не умира, а чувства всичко. След това оздравява и всичко се повтаря отново и отново, отново и отново, отново и отново. Докато човекът не разпознае в демоните самия себе си - собствените си мисли. Тогава е свободен.
Мисля си, че това въобще не е оня свят, а този. Или, че двата свята са напълно еднакви, само дето оня свят е много по-символен и абстрактен - там виждаме мислите си като образи. Тук, както и там, се явяваме сами пред себе си в една безкрайна игра на себепознаване. Ако разпознаем, че привидно външното сме самите ние, свободни се. Ако не - продължаваме. Нима ужасите и страданията, които преживяваме, не са наше собствено дело?
Хората леят толкова злокобни мисли, слова и действия. След това не разпознават себе си в страданията си и леят още. Измислих тази кратка приказка, защото знам, че тя ще бъде като шамар за прочелите я. Защото всеки ще се разпознае в нея.
Донякъде съм се събудил. Не казвам, че съм по-съвършен. Еднакво съвършени сме - и когато творим ужас, и когато творим радост.
Изядох много шамари. В хилядите си животи съм изял безброй пъти по толкова. И това е имало смисъл. Накрая разбрах, че сам си ги удрям. Това е моят опит да покажа на хората, че са богове. Да, ще ги боли за година-две. Може и повече. Но това ще си струва.
Съгласен съм да ми се сърдят. И аз бих се сърдил и съм се сърдил. Но няма страшно :)

изчетох с интерес твоя коментар. Аз също чета доста литература за тези прераждания и израстване на духовния човек в нас. Трябва да ти кажа, че дава резултат, поне те кара да се замислиш. Защо се държим така, защо причиняваме лошо на другите. Напоследък се улавям, че започвам да контролирам мислите си, ако допусна лоша мисъл към някой, веднага се изсмивам на себе си с едно: "Е това беше злобничко". Според мен не може съвсем да не бъдем лоши, но важното е да го осъзнаем и да се опитаме да го контролираме. Иначе цялата теория страшно ми харесва, защото поне имаме шанс, няма да се свършим с едната смърт, но дали вярвам в това??? И аз не знам. Чувствам вътрешна убеденост, че е така, логиката и безбройните доказателства, и все пак едно червейче... Усмихнат ден, че много се разфилософствах!

И при мен също има много зложелателни мисли. Както каза, забелязвам ги. Когато това стане, се опитвам да намеря защо се отнасям по този начин. Така ден след ден те отслабват и намаляват. :) Всеки може да го направи :)

Собствените ми намерения значително са утихнали. Интересни неща се получават. Когато съм в компанията на различни хора, се проявявам по различни начини, все едно нямам собствена личност. Смятам, че потребностите на различните хора да изживеят различни неща ме подтикват да бъда онова, което им е потребно. Като че ли преподавам уроци. Когато наоколо няма хора, почти нищо не ми е потребно. Имам собствена лошотия, но тя остана много малка част от цялото ми поведение. Сега, когато се проявявам като лош, е по "молба" на отделните хора. Също и когато се проявявам като добър. Все един и същ съм си, само ролите са различни. Така че наистина не можем да бъдем само добри. Най-малкото ще се явяваме понякога като болезнени уроци, защото това е потребно на някого.

Затова сега гледам да не се занимавам почти с никого. Чувствам, че съдбата ми се е изчерпала. Дори да не е докрай, то почти напълно. Не че ще умра, но не изпитвам магнетични, фатални привличания към едно или друго, както е, когато то е нечия съдба.
Повечето хора не могат да понесат погледа към себе си, а само това мога да им предложа. Те бягат в жестока паника. Затова и предимно се оттеглям в усамотение. Само няколко човека познавам, които считат за благодат да погледнат в себе си. От тях и аз получавам много.
Изчерпването на съдбата беше много интересно. По едно време установих, че имам безбройни емоционални зависимости с миналото си, които ще се връщат при мен дотогава, докато не изчерпя емоционалния им заряд. Затова в продължение на известно време се отпусках дълбоко и призовавах всяка емоция, вложена от мен в някакви мои мисли и дела, да ги напусне и да се оттегли към мен.
Така прибрах много емоционални заряди. В този процес можах да видя картини от предишни животи. С това много съкратих неизбежните неща в живота си.

da si vidish greshkata i namerish viarnoto reshenie na problema,koeto shte e v polza za vsichki.ne e biarno che e losho da gledash v panichkata na drugia,ako gledash s misulta da izravnish sudurjimoto po kachestvo i kolichestvo.
nikogo se otnasia za lichnosti i niama da spre zanimanieto ti s razgadavaneto na magurskoto uchenie.kakvo e izcherpana sudba za teb/za men tozi izraz e strashen.izcherpana sudba razbiram kato izcherpan jivot.kogato jivota e izcherpan kakvo stava ili krai ili bavno umirane.me e viarno tova za teb.slushai i jivei s vutreshnia si glas vuv zaobikaliashtia te vunshen sviat.tova e tvoiata sudba i tia ne se e izcherpala.