Със знака на ума и съсредоточаване върху него можах да добия ново разбиране за него, което не можах да открия в никоя книга до сега.
Умът е като някакво нископлътно поле, изтъкано от възможност. Изглежда, че умът е силно зареден с възможност. Това му дава способността да следва всяко колебание.
Полето на ума няма собствен образ, то е потенциално - готово да последва всеки модел с такава бързина, каквато е по силите му според заряда му. Това, което разбрах за него, е, че той е подобен на сияйна вода.

Ра е сиянието. То почти не достига във всекидневния свят, защото първо преминава през действителността Н, където има устойчиви образи. Те го пречупват, отразяват и препречват. Онова, което достига до ежедневието ни, са само сенки и "слънчеви зайчета" от РА. 
Умът не е тези образи, но те влияят на поведението му. Умът е като чувствителна материя, която регистрира лъчите РА в себе си и тяхното движение. Ако Ра е като въздуха, то М е като гъста течност, в която за кратко остават следи от движение. Той е като сияйна вода, в която са потопени предмети. Те определят как ще се движи сиянието - как ще се развиват мислите.
Ако ги няма сетивата, не само петте, но и шестото (което уж само някои хора имат), тогава умът е в покой, въпреки целия си потенциал. Но сетивата вкарват колебания в М, а умът е ги следва. Той им дава движението в М. Тези нишки на движението срещат по пътя си образите от Н и така възприятието не е никога чисто, а винаги е изкривено. Затова и нишките на мисълта рязко скачат от едно на друго. Те се удрят в подводните камъни на нашите съзнание и подсъзнание.
Малко хора си дават сметка за това. Тяхната сияйна вода толкова е свикнала с включванията в нея, че спира да ги забелязва. Но има два пътя да ги забележим. Единият е, като следим промените на мислите си - тогава ще опознаем предметите, който предизвикват тези промени. Това става чрез съсредоточаване - опитвайте се да задържите мисълта си целенасочено върху едно нещо, в една посока. И следете отскачането й. Когато се усетите, че мисълта се е отклонила, опитвайте се да се върнете по същия път назад към основната мисъл. Така за не много време ще добиете усет за образите от Н - нагласи, наклонности, навици, намерения. Другият начин е да опитвате да сливате ума си с някакви образи. Аз правех това с магурските фигури, за да ги опозная. Тогава цялата сияйна вода се опитва да приеме същия вид. При това "камъните" се оголват - те започват "да ръчкат". Тогава можем да си дадем сметка за тях. Освен това умът ще опознае и границите си - те също са изтъкани от Н-образи - това е егото. Водата ще усети буркана, който й пречи да заеме желания образ. Дотогава водата не си е давала сметка, че е затворена в ограничен буркан. 
Така се опознават ума и Н. След това ще видите, че нашите действия, тялото, емоциите, чувствата и мислите са само сенки и слънчеви зайчета. Те са въображаеми. И че в тях не си заслужава да се влага много. 
Ако досега сме вярвали, че отблясъците по стената са действителност, то нека сега погледнем към слънцето.
За тези неща не може да се говори особено точно. Опитах, постарах се, но не може. Все пак може да се сподели донякъде опит и да се предаде частично разбиране.
Особено тук е разбирането за това какво е ум, защото това никъде никой не е обяснил. Дори и будистите, които цял живот се стремят да го обуздаят и просветлят. Мисля, че възможностите на магурското учение и неговите изображения са много по-големи от тези на другите учения.
Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.

Кирил Кирилов

 

.

Ето цитат от една будистка книга
"Остава да се спрем и на така много разисквания въпрос за правилното ни отношение към пороците, за онези навици на ума, които охотно бихме изкоренили. Нека първо се спрем на природата на злото. Знаем, че "онова, което сме, е резултат от мислите ни", то се основава на нашите мисли, изградено е от онова, което обикновено мислим. Злото не прави изключение от това правило."
Според тях умът поражда мисли спонтанно и безпричинно.
Мислите ни нямат самостоятелен живот. Те не са устойчиви. Но устойчиво е онова, което ги поражда. Затова, да се опитваш да обуздаваш мислите си е глупаво начинание. Това е като да се опитваш да спреш кипенето на водата, като натискаш по-силно капака на тенджерата. Кипенето на водата не е самоволно.
Онова, което сме, не е резултат от мислите ни, защото мислите не са първопричината. Те са само етап от превръщането в това, което сме. Токът, който тече в една електрическа система, не е причината за нейната работа. Защото причината за протичането на тока по определения начин е построението на електрическата система. Токът само я задвижва.

Не разбирам нищо.Обясни по- като за мен!

Ако имаш една огледална стая, пълна с предмети - това е "душата". Тези предмети са навиците, представите, мислите, вярванията, нагласите. Лампата в стаята е източникът на РА, който движи всичко, всключително и ума. Движещата се из стаята светлина е умът. Отделните снопове светлина са отделните мисли. Умът е съвкупността на цялата светлина в тази стая и нейното движение.

Това е много трудно за обяснение наистина! Ето ти за думите на траките инф http://sparotok.blog.bg/politika/2012/03/23/edna-dobra-novina.926983 за kikowsky Сега аз ще опитам да об-ясна ,Достигнах до положението в което видях ума къто едно празно пространство по време на медитация първо ,Умът е част от егото като основна част е все едно е наа компа дънната платка през която минава всичко през умът минава всичко което виждаме чувстваме и тнт. той има характер определен от обстоятелствата като това че се захваща за всичко и употребява енергията от душата.Когато размишляваме или провеждаме монолог или по скоро диалог защото умът ти говори на теб самия който си въплътен в тялото си къто използва информацията запаметена от периферията ,нещо къто ранкксерокс копи пейст.Преди това обаче информацията която е постъпила е видоизменена ,все едно да гледаш слънцето с филтър само че този филтър не е много изчистен и почваш да си ги наставяш какво си видял,ида гледаш към слънцето без филтър тогава светлината ти влиза директно и започва да те боли окото защото сме свикнали да си правим някакви отражатели за да понижим силата на светлината поради някаква причина,къто ,че ще си увредиш зрението.Това е само метафорично казано и тъка, умът заблуждава къто наслагва невярната информация къто я и обсъжда и се съгласява вместо теб или висшия аз през душата която е проводник на духа който е и вътре в тялото през душата и висшия аз и отвън чрез енергията и атомите къто през нас изследва ставащото в яква друга светлина за това ние усещаме тежест в гърдите когато вземаме неправилно решение или правим неправилна стъпка защото има някъде неправилно разбрана информация която е оплескана от ума и егото,за това киковски казва че все едно има огледала или замърсени прозорци през които светлината (БОГ) се отразява или минава и се получава мазалото а когато го заобиколим умът се получава медитацията това е директната връзка.Умът им и усилващ ефект заради наслагванията които са като вълните в водата.

Единствено, бих сравнил ума с процесора - според мен той само обработва, а душата - са програмите - те му задават как да обработва. Мисля, че умът не е активен, само е склонен да се впуска. Смятам, че външни за него неща го задействат, пък ако има стимули, той обикновено не остава безучастен.
Казаното тук е много опростено и схематично. Но съм сигурен, че ще свърши добра работа на всички, които са стигнали до търсенето за неговата същност.

Християнството е детскоградинец пред Будизма, а Будизмът е сукалче с биберон пред МАГ-УР. Такава е разликата между сляпата вяра (макар и с най-добри намерения), ясният ум и ур. Това личи и от способността да се изкаже всичко - никой никога не е надминал в това разума от Магура. Той е жив и сега.
От ур идват всички образи. Затова онзи, който е станал негов маг, е видял всичко в изображения.

И още по-хубаво попадение за
И понеже (в коментарите) се "зачекна" темата "будизъм", то и аз да си дам своята лепта. :)
Будизма разглежда 2 вида ум - висш (РАзУМ) и низш. Киковски, в твоята статия става въпрос за низшия ум. Да, ума "скача", и фокусирането му в/у дадена тема се нарича концентрация. За овладяването на тази концентрация "има грижа" училището. (В първите класове часовете са по 20-30 минути максимум, после стават 45 минути, докато в университетите лекциите са по 1- 1.5 часа за натренираните в концентрация студенти.) Има си специални техники и медитации (изчиствания) за натренирване на низшия ум за концентрация и цел. Няма да се спирам на тях.

Абсолютно грешно. И вредно (за изказващия).
Все едно да хвърлиш камък в блато и да твърдиш, че образуваните кръгове в блатото нямат нищо общо с хвърлянето на камъка.
Вселената (Творението - видимо и невидимо) е <b>ЕЛЕКТРИЧЕСКА</b>! Всяка една мисъл (и на низшия ум) е електрически импулс. Който естествено оказва влияние на цялата "инсталация"/Вселена.
Дотук с "електричеството" на низшия ум.

Висшия ум (РАзУМ) "оперира" на по-високо ниво -- Плазма. Плазмата е на по-високо ниво от трите състояния на материята. При активизиране на висшия ум (т.нар. пробуждане на мозъка) се наблюдава изменение при мозъчните неврони - те се оказват обвити от плазма (справка форума на Transparent Corporation за Mind WorkStation и последните публикувани неврологични изследвания.).
Будистите имат една техника за "пробуждане на ума" - при медитация се загръщат с вълнено наметало (вълната е мн.добър проводник на електричество).

:) Но да ги насочваш в дадена посока въобще не е глупаво, нито лесно.

Всяко начало на медитация започва с "приспиване"на низшия (турскосериалогледащ) ум.
("Човек" не е "венец на Сътворението", а само негов етап.)
:)

Кару, добре си ги казал нещата, само за 1-2 от тях не се съгласявам.
Където твърдиш, че е погрешно твърдението, че мислите ни нямат самостоятелен живот. Точно така е - те нямат. Това твърдение не е погрешно. След това сам се оборваш, като посочваш, че те са подобни на вълнението на водата, след като в нея е хвърлен камък.
Разделението на нисш и висш ум е само трик за прикриване на непълното знание. Умът е един и същ. В "нисш" го превръщат представите, които са в него - те се отнасят за много по-телесни и личностни въпроси. Когато умът се занимава с тях, наричат го нисш. Когато отиде при по-ефирните и абстрактни представи, или даже когато излезе извън тях, наричат го висш. Това с имената е само трик.
То е все едно да кажем, че токът, който задвижва електродвигателя, е нисш, а онзи, който кара процесора да работи, е висш. Това не отговаря на действителността. То е и опасно да се твърди, защото въвежда в заблуждение относно природата и поведението на ума и тласка хората да търсят някакви висши умове, които не съществуват. Това е изгодно на много хора, защото им позволява да кажат "аз намерих висшия ум", и с това да се сдобият с изгодни позиции спрямо онези, които никога няма да го открият, просто защото той не съществува.
Лично моят ум си е един, казвам го на всички. Когато го използвам за по-телесни неща, той е "нисш". Когато с него мисля по-абстрактни неща, той е "висш". Над ума ми има ур. Ако това се нарича "висш" ум, то това е просто грешка и незнание. Ур е от съвсем друго естество. Той никога не произлиза от представите и нагласите и не се влияе от тях. За разлика от ума.

Друг е въпросът, че "сияйната вода" може да сияе повече или по-малко, според развитието й. Също тоновете на сиянието й могат да се различават пак по същите причини. Но умът няма етажи.
Би могъл да се възприеме като два различни ума, но това е заблуда. По същия начин имаме само една кръв, въпреки че в едни кръвоносни съдове тя е обогатена с кислород, а в други - с отпадни газове.

Два са "умовете". И двата са в нас и са част от нас. И разликата м/у тях е точно толкова, колкото е и м/у електричеството и плазмата. И всеки от тях си има своя "територия" на обител.
Добре - ще го кажа по друг начин.
При РСтата имаме дънна платка, памет, FSB (front side bus), вторичен процесор, и периферали. Един среднотъп "турскосериалогледащ" би казал, че процесора е ума. Да, ама не. Това е secondary processor, чиято продуктивност се определя от FSB и неговата бързина. През FSB минават абсолютно всички връзки - от перифералите, през паметта, до secondary processor. Но FSB не е ум/мозък, а процесора е вторичен. Къде тогава е "първичния" процесор - неограничения от пропусквателната способност на FSB процесор?
Сравнението м/у РС и устройството на човек мисля е сполучливо.
И при нас ХОРата имаме памет (640К), която "носим" винаги със себе си през инкарнациите (дали ще я наречем инстинкт или гений/талант е без значение), имаме периферали (лимитирани органи на възприятията), "скачащ" ум (secondary processor), който разчита на информация от перифералите за да обработва нещо си там, имаме памет, която се изтрива в зависимост от това дали информацията в нея се използва или не.
(хайде утре ще си довърша мнението, че сега...)

И като FSB стои епифизната жлеза (pineal gland), която обаче има доста странна функция - оперира и с електричество, и с плазма. И което е интересно - част е от Междинния мозък (diencephalon), който пък е сърцевината (ядрото) на Главния мозък, чиято доминираща част е Крайния мозък (telencephalon), чиито две полукълба определят емоционално/рационалното човешко поведение (женско/мъжко). Този Краен мозък си е баш вторичен процесор (secondary processor). Вторичния процесор много рядко обработва повторно дадена задача - просто обработената задача се запазва в кеш паметта (cache memory) и при нужда просто се взима от там - на готово. Така е не само при хората (и турскосериалогледащите), но и при животните.

Това, което различава човек от животно е РАзУМа (чиито FSB е pineal gland) - при животните, спортистите, бокотиквовистите (особено при тях), и др. РАзУМ няма. Не всички двукраки са ХОРа, много са двукраки паразити, други пък - фунгуси-юдеи. При ХОРата е характерна (задължително) емпатията и творческото начало, а при фунгусите (двукраки или не) -паразитизма, кражбата (на енергии), и пълна липса на емпатия. А, да - и на РАзУМ.

Сумарно до тук.
Намерихме мястото на обитание на "скачащия ум"- Крайния мозък (telencephalon).
Но "местообитанието" наРАзУМа не. Въпреки че знаем неговия FSB - епифизната жлеза, която пък е в Междинния мозък, който пък отговаря за формите на поведение, човешкия хумор, сетивни функции, и др. Обаче РАзУМа със сигурност не обитава (само) там. И според мен не би трябвало да търсим РАзУМа в 3D, след като той не принадлежи на това измерение. И понеже всичките тези Dта (измерения) съществуват не като multi, но като omni, то FSBто/епифиза е само портал/врата към обитанието на РАзУМа. :) Там и където (обитанието наРАзУМа) принадлежим.
:)

между ума и душата? след смъртта остава душата , а умът? какво се случва с него?

Доколкото разбирам нещата, умът е една по-сгъстена сила, която се движи из душата. Мислите са пътя на тази сила. Тя се отразява от всички построения в душата, които са от същата или по-голяма плътност.
При смъртта различни плътности започват да отпадат и да се разграждат. Първо отпада Й-плътността, която е на поведението. След това Л-плътността, която е на тялото. Не знам дали и колко време съществува М-плътността - там е умът. Ако се разгражда, то тази сила също се разтваря и изчезва. Не си спомням какво се е случвало с мен след предишните ми смърти и затова не мога да кажа.
След М-равнището е Н-равнището. В него са всички построения - цялата душа. Там е и съзнанието. Доколкото ми е известно, съзнанието остава, но при пребиваването си в отвъдното се пороменя. Душата става друга и това е вече друг човек, който забравя предишния си живот.
В последните два дни четох една книга за онова, което се случва в отвъдното. Първо е възможността да се отъждествим с Я-пространството, което е изворът на всичко. Ако я пропуснем (ако се възприемаме като нещо по-обособено) преминаваме към Р-действителността, където е бог. Ако не се отъждествим и с него, а се считаме за още по-обособена част от света, преминаваме нататък. И така до следващо прераждане в Л.
Доколкото разбирам, след смъртта временно сме откъснати от всичките си съставки. Само самият живот сме, самото сияние. Ако се разпознаем като него, оставаме в него, което е пълното освобождение. Ако не - значи носим товар, с които сме неспособни да се разделим - различни представи за себе си. Те ни отвеждат във все по-плътни действителности, където възможностите за освобождение са все по-неочевидни.
Явно има кратко време след смъртта, в което можем да се отделим от ума, душата и даже от УР. Ако се отделим от тях, те би трябвало да се разпаднат много скоро. Те се влачат заедно с живота (нас), но в началото ние се намираме най-високо. Ако сме привързани към по-долно равнище, пропадаме към него. При това пропадане можем да се

освободим, ако разпознаем, че онова, което наблюдаваме, сме самите ние, а не външен свят.
Изглежда, умът си съществува винаги и винаги можем да се върнем към него, освен ако не си дадем сметка, че е само средство за собственото ни осъществяване в по-пълните действителности.
Това, което казват, е, че умът е само наше проявление. И, ако много го искаме - ще го имаме. Смъртта е възможност да приключим с него. От това зависи каква ще е съдбата на ума. Въпреки, че той ще продължи да съществува чрез всички останали умове. Няма да се загуби. Може само ние да се отделим от него.